№ 2984
гр. София, 23.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно частно
гражданско дело № 20221000503307 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. №
52953/22.08.2022 г.
Подадена е въззивна частна жалба от „МБК Дивелъпмънт“ ЕООД – чрез адв. С. Ц. от
САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу Определение №
2497/05.08.2022 г., постановено по т. д. № 1863/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-7 с-в, с
което е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател по чл. 248, ал. 1 ГПК за
изменение на преграждащото Разпореждане № 2674/16.05.2022 г., постановено по т. д. №
1863/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-7 с-в.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно,
тъй като поради връщане на исковата молба в закрито съдебно заседание – преди да е
насрочено първото о. с. з. по делото, обективно ищецът не е могъл да упражни своето
процесуално право да направи възражение за прекомерност на уговореното и заплатено
адвокатско възнаграждение от ответниците по предявените искове, поради което
релевираното във въззивната жалба искане по чл. 248, ал. 1 ГПК е допустимо.
Ответниците по тази частна жалба са подали в законоустановения срок писмен
отговор, в който изразяват становище за нейната неоснователност.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, като е внесена дължимата
държавна такса за нейното разглеждане, поради което тя е редовна и допустима.
Разгледана по същество, тя се явява и основателна.
С Определение № 2497/05.08.2022 г. първоинстанционният съд е оставил без
разглеждане молбата на частния жалбоподател по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на
преграждащото разпореждане в частта му за разноските, тъй като е приел, че, тъй като съдът
не следи служебно за прекомерност на уговореното и заплатено от страна в процеса
1
адвокатско възнаграждение, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е следвало да бъде
релевирано до края на устните състезания по делото. Но понеже такова възражение не е
наведено от ищеца преди постановяване на разпореждането по чл. 130 ГПК, с което е
върната исковата молба поради недопустимост на предявените искове, молбата по чл. 248,
ал. 1 ГПК за изменение на преграждащото разпореждане била недопустима, поради което е
оставена без разглеждане.
Установява се, че Разпореждане № 2674/16.05.2022 г., с което предявената искова
молба е върната на основание чл. 130 ГПК – поради недопустимост на предявените искове, е
постановено в закрито съдебно заседание – след осъществена двойна размяна на съдебните
книжа, но преди да бъде насрочено първото открито по делото заседание.
Правилно в обжалваното определение първоинстанционният съд е изяснил, че
възражението за прекомерност на адвокатско възнаграждение може да бъде релевирано от
страна в процеса до края на устните състезания, но - съобразно константната съдебна
практика на ВКС, когато преграждащият исковото производство съдебен акт е постановен
преди да бъде проведено открито съдебно заседание, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК
може да се релевира в срока за обжалване на разпореждането, с което исковата молба е било
върната (именно при връчването на разпореждането по чл. 130 ГПК е първият момент, в
който ищецът е узнал за крайния съдебен акт на първоинстанционния съд, и обективно е
могъл да упражни процесуалното си право да иска изменение на преграждащото
разпореждане в частта му за разноските, като наведе довод за прекомерност на уговореното
и заплатено от ответната страна адвокатско възнаграждение).
Именно в срока за обжалване на разпореждането по чл. 130 ГПК ищецът е релевирал
искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на преграждащия съдебен акт в частта му за
разноските, като своевременно е направил възражение за прекомерност на присъденото
адвокатско възнаграждение, поради което както възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, така и
молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, обективирана в частната въззивна жалба с вх. №
34104/02.06.2022 г., трябва да бъдат разгледани по същество.
Обжалваното Определение е незаконосъобразно и на друго основание. Дори и
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК да бе преклудирано, в случай че молбата по чл. 248, ал. 1
ГПК е подадена в срока, сезираният съд трябва да се произнесе по нейната основателност, а
не да се десезира от това процесуално искане.
При така изяснените правнорелевантни факти и изложените правни доводи като
основателна частната въззивна жалба трябва да бъде уважена, а обжалваното определение
като неправилно да бъде отменено и делото върнато на СГС за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
След произнасянето по молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК и надлежното администриране
на евентуалните частни жалби срещу Определението, с което СГС ще се произнесе по
молбата за изменение на Разпореждане 2674/16.05.2022 г. в частта му за разноските, делото
трябва да се изпрати отново на САС за разглеждане на администрираната частна въззивна
2
жалба с вх. № 34104/02.06.2022 г.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 2497/05.08.2022 г., постановено по т. д. № 1863/2021 г. по
описа на СГС, ТО, VI-7 с-в, с което е оставена без разглеждане молбата на „МБК
Дивелъпмънт“ ЕООД по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Разпореждане №
2674/16.05.2022 г., постановено по т. д. № 1863/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-7 с-в.
ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3