Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.07.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и втори май две хиляди и
седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при
секретаря Десислава Костадинова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 11 880 по описа за 2015 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.
226 ал.1 от КЗ/отм./ за сумата от 40 000 лв.
В исковата молба на М.П.Г. се
твърди, че на 17.07.2011 г., около 12.00 часа, на главен път Е 79, в участъка
между гр. Враца и гр. Монтана, в близост до отбивката за с. Сумер, обл. Монтана е осъществено ПТП, при което загинал нейният
втори баща. Твърди се, че виновен за същото е водачът на лек автомобил „Мицубиши Паджеро” с рег. № *******.
Твърди се, че майката на ищцата била разведена с нейния биологичен баща като от
1988 г. заживели с втория й баща, а през 1999 г. сключили граждански брак.
Твърди се, че истИ.кият
родител и неин духовен такъв е именно вторият й баща, който бил не само морална
и финансова опора, но и неин наставник, приятел и учител. Твърди, че винаги е
получавала от него подкрепа и закрила в годините преди, по време и след пуберитета й. Твърди, че същият се развел с майка й, но
ищцата и загиналия в ПТП продължили да поддържат прекрасни отношения,
подпомагал ищцата финансово по време на следването й и между тях съществувало истИ.ко отношение на обич,
разбирателство и уважение като между биологични родител и дете. Твърди, че
факта на неговата смърт й причинил много болки и страдания.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Мицубиши Паджеро”,
да й заплати сумата от 40 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени
вреди, вследствие смъртта на Г.П.. Претендира се законна лихва и сторени
разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „Л.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с релевирани в същия възражения вкл. такова за съпричиняване и липса на пасивна материалноправна
легитимация. Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Депозирана е и допълнителна искова
молба в срока по чл. 372 ал.1 от ГПК, където ищецът е развил съображения, досежно неоснователността на възраженията, релевирани от ответното дружество в отговора му по делото.
Депозиран е и допълнителен писмен отговор.
Исковете се поддържат в открито
съдебно заседание от адв. Б..
Възраженията на ответното дружество
се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Вълчева.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представена присъда от 29.04.2014 г., постановена по нохд 40/2014 г. от ОС - Монтана, НО. От съдържанието на
същата се установява, че Б.Д.Д. е признат за виновен,
за това, че на 17.07.2011 г., на главен път Е-79, км 124+ 800, при управление
на МПС – лек автомобил „Мицубиши Паджеро”
с рег. № ******* нарушил правилата за движение по пътищата –чл. 20 ал.2, чл. 25
ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Г.И.П.. Присъдата е
влязла в сила на 18.06.2014 г.
По делото е представено удостоверение № 1051/94 г. на РС – Враца, от
съдържанието на което се установява, че Г.И.П. и Д.Ц.Г.са сключили граждански
брак на 25.02.1989 г. като същият е прекратен с влязло в сила на 11.10.1994 г.
съдебно решение.
По делото е представено удостоверение за съпруг/а и родствени връЗ.и изх. № РИС16-УФ01-438/1/ на СО – район „Искър”, от
което се установява, че М.П.Г. е родена от майка Д.Ц.Г.и баща П.Г.Б..
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. В заключението си вещото лице е обосновало
извод, че скоростта на лек автомобил „Мицубиши” преди
настъпване на произшествието е 80 км/ч като опасната зона за спиране при тази
скорост е 60, 11 м като през това време лек автомобил „Мицубиши”
се е намирал на 66,66 м от мястото на удара, предвид което вещото лице е обективирало извод, че ударът е бил технически предотвратим
от страна на водача на лек автомобил „Мицубиши”.
Обоснован е извод, че ПТП-то е
осъществено на прав участък от пътя, облачно време, суха пътна настилка, много
добра видимост, без данни за препятствия на платното за движение, които да
ограничават видимостта и възможност водачите да се възприемат от разстояние
по-голямо от 100 м.
В съдебно заседание на 27.06.2016 г. са събрани и гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетелите Б.Д.Д. и Р.И.П.,
сестра на починалия в ПТП, а в съдебно заседание на 22.05.2017 г. е разпитан
свидетелят П.Г. Белниковски.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223 ал.1 от КЗ/отм./
установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Правно релевантните факти по отношение на
предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно
деяние на деликвента, от което са настъпили вредни
последици, които са в причинно-следствена
връЗ.а с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на
ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала в
нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните не спорят, че към датата на процесното ПТП по
отношение на лек автомобил «Мицубиши Паджеро» е налице сключен договор за
застраховка, покриващ риска «гражданска отговорност» при ответното дружество.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент на фактическия състав, респ. противоправността
на деянието и причинно следствената връзка между деянието и причиненият
вредоносен резултат е установена с присъда на наказателния съд, която е
задължителна за настоящия съдебен състав с оглед нормата на чл. 300 от ГПК. С
оглед изслушаната по делото и приета като неоспорена от страните САТЕ
настоящият съдебен състав намира за недоказано заявеното възражение за
съпричиняване. Вещото лице е обосновало извод за техническа предотвратимост на
удара от страна на водача на лек автомобил «Мицубиши» респ. обстановката на
пътя е предполагала възможност този водач да възприеме лекия автомобил,
управляван от починалия от разстояние, което значително надвишава опасната зона
за спиране, поради което настоящият съдебен състав намира, че починалият в ПТП
с поведението си не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Ищцата твърди, че между нея и починалия са били създадени отношения като
между баща и дъщеря, и винаги е считала същият за свой роден баща. Разпитаната
по делото свидетелка П., сестра на починалия, заявява при разпита си, че
отношенията между ищцата и починалия са били както между баща и дъщеря, ищцата
го е наричала „татко”, не е познавала биологичния си родител, когато майка й се
е омъжила за Г.П. и винаги е получавала от същия обич, помощ и подкрепа.
Свидетелят Б., биологичен родител на ищцата, установява обстоятелството, че
починалият в ПТП е искал да осинови ищцата, но само несъгласието на биологичния
родител е попречило на намерението му. Свидетелят установява, че е бил в
затвора, когато майката на ищцата се е омъжила за Г.П. като заявява, че именно Г.е
полагал грижи за ищцата. При тези ангажирани от страните гласни доказателства,
ценени с оглед нормата на чл. 172 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че
вземането за обезщетение на неимуществени вреди от непозволено увреждане поради
смърт на лицето, отглеждащо или отгледало увреденото лице възниква, когато
смъртта прекъсва дълбока и силна емоционална връзка с починалия. Неприключила
процедура за осиновяване, неосъществено намерение на лицето да я инициира,
навършено пълнолетие на увреденото лице към датата на смъртта при непозволено увреждане
са обстоятелства, които съдът следва да съобрази при определяне размера на
обезщетението като това е от значение за съдържанието, а не за основанието на деликтното вземане. Именно прекъсната емоционална връзка е
причината в ППВС 5/69 г. да се признае възможната легитимация на отглежданото
до навършване на пълнолетие, но неосиновено дете като кредитор на вземане за
обезщетение на неимуществени вреди при смърт от непозволено увреждане / в този
смисъл е решение 227/09.02.2017 г. по търг. дело 53676/2015 г. на Първо ГО на
ВКС, по реда на чл. 290 от ГПК/. Аналогично разрешение е възприето и в решение
№ 183/01.07.2011 г. по гр. д. 719/2010 г. на Четвърто ГО на ВКС по реда на чл.
290 от ГПК. Предвид което намира заявеното възражение за липса на активна материалноправна
легитимация за неоснователно. Понесените от ищцата неимуществените вреди се
установяват от събраните гласни доказателства, които при спазване на условията
на чл. 172 от ГПК съдът цени като непосредствени лични впечатления, които
пресъздават обективно състоянието на ищцата.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди представляват пряка и
непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. Съгласно Постановление 4/1968 г. на ВС, при определяне
на размера на обезщетението съдът следва да
има предвид възрастта на ищеца,
отношенията му с починалото лице и други обстоятелства.
Под други обстоятелства следва да се имат
предвид конкретните болки и страдания, претърпени от него.
Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на
ищцата, интензитета на нейното страдание, разрушената емоционална връзка между
нея и починалия, с който са поддържали отношения като между роден баща и
дъщеря, същият я е обичал, подкрепял и напътствал от момента, когато е била на
4-5 години и по време на нейното физическо и психическо съзряване, възрастта на
починалия, справедливо би било да се присъди претендираната
по делото сума в неиния пълен размер от 40 000
лв.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от
датата на извършване на деликта като размерът й
подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл
в сила съдебен акт.
По разноските: Процесуалният представител на ищеца е заявил искане да
му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер, който съда прецени, но
това искане е заявено едва в писмените му бележки, депозирани след приключване
на съдебните прения по делото т.е. след изтичане на приклузивния
срок по ГПК, а отделно от това в депозираното по делото пълномощно не е
посочено, че процесуалното представителство е осъществено на някое от основанията
чл. 38 ал.1 т. 1-3 от ЗА. Поради което настоящият съдебен състав намира, че
такова на процесуалния представител на ищцата по заявения ред не се следва.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и ДТ в размер на 1 600 лв.
Въз основа на изложените
съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** Д на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на М.П.Г., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 40 000 /четиридесет
хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на ПТП, реализирано на 17.07.2011 г., с което е причинена смъртта на Г.И.П.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.07.2011 год. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** Д да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 1600 лв. – дължима ДТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: