Р Е Ш Е Н И Е №260007/20.1.2022г.
гр. Ямбол, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно
заседание на двадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря
П. А. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 2896/ 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от „Агрозем-АВ“ ООД- с. М., Общ. Т., обл.
Я., представлявано от А. Д. Ч., против „Ко и Ко“ ЕООД- гр. С., представлявано
от управителя Т. М. К., в която се твърди, че между страните е сключен през
В с.з. исковете
се поддържат от процесуалния представител.
В срока за отговор
ответникът оспорва исковете като неоснователни. Признава сключването на
договора между страните и авансовото плащане от ищеца на сумата от 1980,58 лв.,
представляваща 60 % от дължимата на обща стойност 3300,96 лв. с ДДС. Твърди, че
не е неизправна страна по договора, тъй като е изготвил проектите и ги е
изпратил на възложителя по електронна поща на 25.05.2018 г., 31.05.2018 г. и
06.06.2018 г. Предявява насрещен иск по чл. 266 от ЗЗД за заплащане на
възнаграждение от 30 % от уговорената сума за изготвените проекти в размер на
990 лв., както и иск за обезщетение за забава в размер на 68,48 лв. за периода
29.06.2020 г. -04.03.2021 г. (датата на подаване на насрещната искова молба).
На първата дата е отправил покана-отговор на нотариалната покана на ищеца.
Счита, че доколкото последният не е изправна страна, няма право на разваляне на
договора. С поканата си не е дал срок за изпълнение, нито се е позовал на
конкретна причина за отпадане на интереса му от последващо изпълнение, а
страните не са договорили безусловно разваляне на договора.
В отговора си на
насрещната искова молба първоначалният ищец оспорва твърдението за
представянето на наполовина готови проекти, тъй като изпратените файлове не
съдържат проекти за пространствено интериорно проектиране, не могат да бъдат
свързани с обекта на договора, и с изпълнителя. Продължава да твърди, че е
налице пълно неизпълнение на договора, поради което не може да става въпрос за
приемане на работата. Позовава се и на възможността за разваляне на договора с
исковата молба. Счита, че с оглед изтеклия дълъг период на забавата не е
необходимо изтъкването на друга причина за отпадане на интереса от
изпълнението.
Въз основа на събраните
по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не е спорно,
че страните са сключили описания в исковата молба договор. Представена е Оферта
за пространствено интериорно проектиране от 02.04.2018 г. относно обект „Бизнес
сграда Агрозем“ с.С. -169,80 кв.м.“. Посочена е цена 3056,40 лв. общо без ДДС,
търговска отстъпка 10% -305,60 лв. и крайна цена 2750,80 лв. Плащането следва да се извърши по
посочения в исковата молба начин: авансово 60 %, 30% при готови наполовина проекти и 10% при финализиране на
заданието. На офертата се съдържа на латиница логото „Зодизайн“ и „Ко и Ко“.
Първото име се съдържа и в данните за контакт, като под офертата е записано
името на инж. З.М..
Не е спорно авансовото
плащане на сумата от 1980,58 лв. с ДДС от ищеца по Фактура №***/27.04.
Не е спорно получаването
от ищеца по електронна поща на файлове, които според ответника представляват
наполовина готови проекти. Разпечатки от тях са представени по делото, както и
на електронни писма, според които които се изпращат цветови варианти на под,
стени, мебели за избор от клиента, като след обсъждане с него да се пристъпи
към проектиране на цялостното пространство на сградата. Не е спорно, че писмата
са изпратени от инж. З.М., като в електронния адрес на изпращача се съдържа
името „Зодизайн“. При разпита й като
свидетел същата изразява становище, че изпратеното представлява наполовина
готови проекти, изготвени от нея- функционално зониране, 3Д чертежи,
концептуални 3Д визуализации. Същото заявява и св.К.- пълномощник на ответното
дружество (вкл. и при сключване на договора)- че изработеното е повече от
половината. Двамата сочат, че са съобщили и по телефона на управителя на
ищцовото дружество за изпратените проекти и необходимостта от обсъждането им, с
оглед продължаване на по-нататъшната работа, но не са получили съдействие от
него. Необходим е бил избор на един от предложените варианти. Двете дружества
са имали отношения и по поръчка за монтиране на врати, във връзка с които св. Г.-дърводелец
в Ко и Ко“ ЕООД е посетил сградата след 2 години- през 2020 г. и е установил,
че строежът още не е завършен- на първия етаж-в офисната част- са поставени
само гипсокартон и „куфари“.
Според заключението на техническата експертиза с в.л. архитект, липсата на договор
за проектиране между страните по делото, в който да са посочени конкретните
параметри, срокове и обема на проектантската готовност на отделните етапи, затруднява преценката за степента на завършеност
на представените от ответника проекти. В
представената по делото оферта за пространствено интериорно проектиране са
обособени 5 позиции: архитектурно заснемане на
обекта - квадратури и обеми;
функционално
зониране на мебели - вариантни
решения; позициониране на местата за електро и ВиК изводи; цветови и декоративни
решения по стени, тавани и подови настилки; проектиране на мебелите, работни
чертежи, 3D визуализация. От тях в пълния си обем са изпълнени само две позиции - функционално зониране на мебели - вариантни решения; цветови и декоративни
решения по стени, тавани и подови настилки. Останалите позиции не са изпълнени или изпълнени частично: „архитектурно заснемане на обекта“ - липсват квадратури и обеми; „позициониране на местата за
електро и ВиК изводи“ - не са представени; „проектиране на мебелите, работни
чертежи, 3D визуализация“ –
липсват проектиране на мебели и работни чертежи.
Съдържанието и начина на оформяне на интериорен
проект подробно са описани в чл.42 - 44 от Наредба
№4 от 21 май 2001 г.
за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Представеният по делото проект не отговаря напълно на нормативните изисквания за
пространствено интериорно проектиране по смисъла
на наредбата: липсват чертежи и детайли
по чл.42 ал.1,
представящи
Част „интериор и обзавеждане“ (чертеж на основното
функционално и композиционно решение с разположението на елементите на
интериора; чертеж на решението на тавана с показани основните и допълнителните
обработки, осветлението и др.; разгъвки на стените с показани основните и
допълнителни обработки и оформянето на елементите на инсталационните системи;
чертежи (табла) с представяне на цветовото решение и материалите; чертежи на
характерни декоративни, художествени и други елементи с културно-историческа
стойност от интериора на сгради - недвижими културни ценности; характерни
детайли на интериора в подходящ мащаб - по преценка на проектанта); липсват елементи от
проекта по чл.43 ал.1 от Наредбата - обяснителна записка, придружаваща Част „интериор и обзавеждане“; и по чл.44 ал.1 - изчисленията на Част „интериор и обзавеждане“, включващи: подробни
количествени сметки за материалите и изделията по видове СМР, спецификации на изделията и материалите,
включени в оформянето на интериора и обзавеждането. В същото време, според вещото лице,
приложените към делото 3D проектни изображения безспорно са част от въпросния
проект и са основа за окончателно оформяне на същия, съгласно нормативните изисквания. Някои от алинеите и точките от горепосочените
членове на наредбата могат да бъдат пренебрегвани или пропуснати при сключване
на Договор за проектиране между възложителя и изпълнителя, но в случая такъв липсва.
Иначе проектът
за пространствено интериорно проектиране е изготвен в съответствие с
размерите на процесната сграда. По правило,
в процеса на проектиране възложителят контролира и одобрява изпьлнението на
определени етапи като: съгласуване на обща концепция, избор на работния вариант, цветово решение на проекта, 3D визуализации и т.н. В конкретния случай съдействие от страна на
поръчващия, изразяващо се в
избор
на варианти и др. има пожелателен характер и не е императивно, предвид устната
договорка за възлагане на проектното задание между страните.
С нотариална покана
рег.№ *** от 22.05.2020 г. на нотариус рег. ***, с район ЯРС, от ищеца до ответника,
връчена на 22.06.2020 г. съгласно нотариалното удостоверяване, ответникът е уведомен,
че предвид неизпълнението на задълженията до момента интересът на ищеца от
изпълнение на договора е отпаднал и го счита за развален от връчването на
поканата, като изпълнителят е поканен доброволно да върне
платената сума в 7-дневен
срок, заедно със законната лихва, от
получаването на това искане. В Отговор на поканата с нотариална заверка на
подписа рег.№ ***/26.06.2020 г. на нотариус рег.№ ***, ответникът е заявил, че
е изпълнил задълженията си по договора, като е изпратил проекта на електронната
поща на възложителя и има право да получи останалата част от възнаграждението
си. Липсва основание за разваляне на договора. Отговорът е получен на 29.06.2020
г. според нотариалното удостоверяване.
Въз основа на горното
съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.55
ал.1 пр.3 вр. чл. 88 ал.1 от ЗЗД и чл. 309а от ТЗ.
Съгласно чл.55 ал.1 от ЗЗД, който е
получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне. В процесния случай се претендира връщане на
даденото при отпаднало основание, поради разваляне на договора между страните.
Страните са сключили
договор, сходен на договора за изработка по смисъла на чл. 258 от ЗЗД-
търговска сделка по чл.286 ал.1 ТЗ. Съгласно чл. 293
ал.1 от ТЗ за действителността на търговските сделки по правило не се изисква
форма. За установяване на
съдържанието му по делото е
представена единствено оферта, съдържаща някои параметри на договора.
По делото е безспорно,
че възложителят е заплатил авансово, след сключване на договора сумата от 1980,58
лв. с ДДС. Ответникът претендира с отговора на нотариалната покана и отговора
на исковата молба, и с насрещната такава, че е изпълнил задължението си да
изготви проекта. От заключението на вещото лице обаче се установи, че
изработеното не
отговаря напълно на нормативните изисквания за
пространствено интериорно проектиране по
смисъла на Наредба №4 от 21 май 2001 г. за обхвата и съдържанието на
инвестиционните проекти- липсват чертежи и детайли по чл.42 ал.1, обяснителна записка по чл.43 ал.1 и изчисленията по чл.44 ал.1.
Вещото лице пояснява, че по договореност между страните може да се дерогират
част от изискванията на наредбата, но в случая липсва такава. Освен това,
изхождайки от офертата за
пространствено интериорно проектиране, представена по делото, изпълненото не покрива изцяло обособените в нея 5 позиции. Една от тях изобщо не е изпълнена, а две са изпълнени частично. Следователно
доводите на ответника, че е изправна страна по договора, са неоснователни. Не е
установено и че изработеното представлява „наполовина готови проекти“, какъвто
извод експертът не прави. Показанията на свидетелите на ответника-негови
служители, преценени съобразно критериите на чл. 172 от ГПК, не установяват
обратното. Тяхната
характеристика на изработеното като готов повече от половината проект, не
съответства на изводите на вещото лице. С
оглед на това е неоснователна насрещната претенция за заплащане на останалата
част от възнаграждението, основана на чл.
266 ал.1 от ЗЗД, според която поръчващият трябва да плати възнаграждението за приетата работа.
Тъй като ищецът е изпълнил
задължението за авансово плащане, е изправна страна по договора и има право да
иска развалянето му в случай на неизпълнение от страна на изпълнителя. В случая
се касае за неточно изпълнение по количество- изпълнено е частично –по
критериите на представената оферта в пълния си обем са изпълнени само две от нейните позиции - функционално зониране на мебели - вариантни решения; цветови и декоративни
решения по стени, тавани и подови настилки.
Неоснователни са възраженият на ищеца, че
изпратените файлове не можели да се свържат с изпълнителя по договора,
доколкото изпращач е служителят на ответника, посочен в офертата му, която
съдържа и наименованието „Зодизайн“, съдържащо се и в електронния адрес на
изпращача.
Ответникът не е изпълнил
останалите договорени позици след поканата от кредитора, а и до приключване на
устните състезания по делото. Неизпълнението е значително с оглед интереса на
кредитора и не е налице пречката за разваляне по чл. 87 ал.4. В Решение № 78 от 17.06.2015 г. по гр. д. № 379/2015 г., г. к., ІІ г. о. на
ВКС е прието, че неизпълнената част се явява незначителна спрямо общия размер на задължението, когато тя не надхвърля 1/5 от стойността на дължимата вноска, а още по-малко от
стойността на целия договор, т. е. неизпълнение на парично задължение по
договор под 1/5 част може да се приеме за явно незначително. В случая, ако се изходи от цитирания критерий,
неизпълнената част от договора надвишава 1/5. Това е така, с оглед липсата на дейностите,
изисквани от нормативната уредба (чертежи, обяснителна записка, изчисления), с
оглед неизпълнените позиции от офертата и с оглед тезата на ответника за
наполовина готов проект. Дори да се приеме възражението, че възложителят не е
оказал нужното съдействие, като не е направил избор на някой от предложените
варианти, каквато според вещото лице е обичайната практика в процеса на проектиране (а и посочването в офертата на изработване на варианти обуславя
възможността за избор), по делото не е установено, че това се явява пречка
за изпълнение на останалата част от проекта. Според вещото лице изборът на варианти не е задължителен.
По делото не е оборена
презумпцията за вина (съгласно чл. 81 от ЗЗД вината се предполага), поради
което съдът приема, че се касае за виновно поведение на ответника. Получаването
на волеизявлението на ищеца, формулирано в нотариалната покана, а и в исковата
молба, имаща характер на своеобразно предупреждение по смисъла на чл. 87 ал.1
от ЗЗД, има за правна последица разваляне на договора. Следователно е налице
фактическият състав на чл. 87 ал.1 от ЗЗД. Тъй като е реализирана хипотезата на
чл. 55 ал.1 от ЗЗД, налице е и правото на ищеца да иска връщане на платената
сума, надхвърляща стойността на изработеното.
В Решение № 196 от
05.03.2010 г. по гр. д. № 747/2009 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС по чл. 290 от ГПК е прието, че право на частично възнаграждение изпълнителят ще има дори когато
впоследствие договорът е развален поради негово неизпълнение, щом възложителят
е приел една част от изработеното и тази част отговаря на условието да му бъде
полезна. В случая вещото
лице сочи, че приложените към делото 3D проектни
изображения безспорно
са част от процесния проект и са основа за окончателно
оформяне на същия, съгласно
нормативните изисквания, както и че проектът за пространствено интериорно проектиране е изготвен в съответствие с
размерите на процесната сграда. Същата не е завършена към посещението й от св. Г. през
2020 г. и към огледа от вещото лице, видно от направените от него снимки.
Следователно изпратения на ищеца проект може да му бъде полезен. Самият
възложител не е направил възражения срещу качеството на вече изработеното по
проекта- нито по електронна поща след получаване по нея през 2018 г. на
изготвените варианти, или при проведените телефонни разговори, за които
свидетелстват гласните доказателства, нито в нотариалната покана. Поради това,
основателни са доводите на ответника, че е налице приемане на работата
съобразно правилото на чл. 264 ал.3 от ЗЗД. Налице е „основание“ по см. на чл.
55 от ЗЗД за получената авансово сума до размера на стойността на изработеното.
Съдът приема, че същата се равнява на 1/3 от дължимото по
договора възнаграждение от общо 3300,96 лв. с ДДС- или съобразно
чл. 162 от ГПК на 1100,32 лв.
Следва да бъде уважен
искът за връщането на сумата от 880,26 лв.–разликата над 1100,32 лв. до 1980,58
лв. За разликата до претендирания размер следва да бъде отхвърлен.
Поради частичната
основателност на главния иск, частично основателен е и акцесорният. Претенцията
за заплащане на обезщетение за забавата е частично основателна, доколкото още с
нотариалната покана ответникът е поканен да върне сумата в 7-дневен срок от връчването й (на 22.06.2020 г.). След
изтичането му е изпаднал в забава – от 30.06.2020 г. Поради това искът следва
да се уважи за периода от последната дата до предявяване на иска на 30.10.2020
г., а не за посочения в исковата молба –от 22.06.2020 г. или за сумата 30,08
лв., изчислена с помощта на онлайн калкулатор на НАП. За разликата до
претендирания размер от 72,07 лв. следва да бъде отхвърлен.
При този изход от делото, искането на страните за присъждане на
разноските е основателно съразмерно
на уважената, съотв. отхвърлената част от исковете и
следва да се уважи, съгласно чл.78 ал.1 и 3 от ГПК.
Ето защо ЯРС
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Ко и Ко“ ЕООД- гр. С.,
*** с ЕИК ***, представлявано от управителя Т. М. К., да заплати на „Агрозем-АВ“
ООД- с. М., Общ. Т., обл. Я., представлявано от А. Д. Ч., с ЕИК ***, по банкова сметка *** ***, сумата
от 880,26
лв., получена при отпаднало основание по Договор за пространствено интериорно проектиране на обект „Бизнес сграда Агрозем“, както и сумата от 30,08 лв.-мораторна лихва за
периода 30.06.2020 г.- 30.10.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 30.10.2020 г. до окончателното плащане, и направените по делото разноски в
размер на 633,85 лв., а исковете за
главница за разликата над 880,26 лв. до 1980,58 лв. и за
лихва над 30,08 лв. до 72,07 лв. като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ко
и Ко“ ЕООД- гр. С., *** с ЕИК ***, представлявано от
управителя Т. М. К., срещу „Агрозем-АВ“ ООД- с. М., Общ. Т., обл. Я., представлявано от А. Д.Ч., с ЕИК ***, искове - да бъде осъден ответникът
да заплати сумата
от 990 лв., представляваща 30 % от възнаграждението по Договор
за пространствено интериорно
проектиране на обект „Бизнес сграда Агрозем“, както и 68,48 лв. –мораторна
лихва за периода 29.06.2020 г. -04.03.2021 г.
ОСЪЖДА „Агрозем-АВ“ ООД-
с. М., Общ. Т., обл. Я., представлявано от А.Д. Ч., с
ЕИК *** да заплати на „Ко и Ко“ ЕООД- гр. С,***, с ЕИК ***, представлявано от
управителя Т. М. К. направените по делото разноски в размер на лв.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: