Мотиви
към Решение №556/28.11.2017г.,
постановено по НАХД №861/2017г. по описа на Разградския районен съд.
Разградска районна прокуратура е внесла
постановление по реда на чл.375 от НПК срещу обвиняемия М.Ю.М. ***, за това, че на 18.10.2017г. в с. Ясеновец, общ.
Разград, упражнявал професията “шофьор,
такси” с код 83222005 според Националната класификация на професиите и
длъжностите, 2011 г, с моторно превозно средство - лек автомобил “Фолксваген
Пасат” с per. № Н 1437 ВН, без
да има съответната правоспособност - без да притежава изискуемите
съгласно Наредба №34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници - Удостоверение
„Водач на лек таксиметров автомобил, издадено след успешно полагане на изпит,
валидно за съответната община“ /чл. 18, т. 5 от Нар. № 34/ и „Разрешение за
извършване на таксиметров превоз” /чл. 24, ал. 1 от Нар. № 34/, които документи
на основание чл. 31, ал. 1 от същата наредба бил длъжен да носи - престъпление
по чл. 324, ал. 1 от НК. С
постановлението се предлага обвиняемият да бъде освободен от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК, като му бъде наложено административно
наказание.
В заседанието
пред РРС представителят на РРП поддържа съдържащото се в постановлението
предложение срещу обвиняемия.
Обвиняемият не се
явява. Защитникът му счита обвинението за доказано и моли за налагане на
минимално наказание.
Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира
от фактическа страна следното:
Обвиняемият е роден на ***г***. Не е осъждан.
Обвиняемият М.Ю.М. ***. Същият е
неправоспособен водач на МПС, понеже валидността на издаденото му от ОД
на МВР - гр. Разград СУМПС № ********* е изтекла на
04.08.2014 г. и до датата на инкриминираното деяние, той не предприел
необходимите действия за да придобие валидно СУМПС. Обв. М. М. притежава лек
автомобил «Шкода Фабия» с per. № РР 5190 АР, а така също ползва лек автомобил
“Фолксваген Пасат” с per. № Н 1437 ВН.
От началото на учебната 2017 година
обв. М. М. започнал всеки учебен ден да извършва таксиметров превоз на пътници
- ученици, въпреки че нямал разрешение за такъв вид дейност и не притежавал удостоверение за «Водач на лек
таксиметров автомобил» . Обв. М. М. се договорил с учениците да ги превозва с
лек автомобил от с. Ясеновец до училищата им в гр. Разград, а ако пожелаят и
обратно, за което те му заплащали сумата от 2 лева за пътуването в едната
посока. Децата давали парите на обвиняемия след осъществяването на превоза.
В изпълнение на обичайните им
уговорки на 18.10.2017 г., около 6:30 часа, обвиняемият пристигнал в с.
Ясеновец с лек автомобил “Фолксваген Пасат” с per. № Н 1437 ВН, откъдето в
автомобила му се качили учениците - свидетелите Ф. А. Ф., Л. Е. Х., О. Д. Р., М.
Р. Р., Д. Н. М., Б. Н. И. и Н. Н. И. След това обв. М. М. потеглил за да ги
превози до гр. Разград. Малко по-късно, на изхода на с. Ясеновец /в посока гр.
Разград/ лекият автомобил бил спрян за проверка от служители към РУ на МВР -
Разград, един от които св. К. Т. Д., които осъществявали планова проверка във
връзка с постъпил сигнал за извършване на нерегламентиран превоз на пътници,
подаден от св. Д. Х. С.
Св. Кр. Д. установил самоличността
на водача, който бил именно обв. М. М.. Пътуващите с него деца обяснили, че
обвиняемия ги извозва до училищата им в гр. Разград, за което те ще му платят
два лева при пристигането им. Всички установени лица били отведени в РУ на МВР
- Разград за снемане на обяснения, където също така бил извикан инспектор от
Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Разград - свидетелят Х. А. М.
Отделно от това бил уведомен дежурен разследващ полицай, който образувал
настоящото бързо производство.
След като св. Хр. М. се запознал
със снетите обяснения от децата, той констатирал, че обв. М. М., като водач на
лек автомобил “Фолксваген Пасат” с per. № Н 1437 ВН (4+1
места), извършва превоз на седем пътника (ученици) по заявен от тях маршрут от
с. Ясеновец до гр. Разград при договорена цена на пътуването по 2 лева в едната
посока, т.е. извършва обществен превоз на пътници. Св. Хр. М. направил справка
в отдел „Лицензни“ към ИА „АА“ - София и констатирал, че обв. М. М. не
притежава Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници /нарушение на чл. 6, ал. 1от Закона за автомобилните превози/. За така констатираното
нарушение св. Хр. М. съставил на обв. М. М. АУАН серия А-2017, бл. №
242275/18.10.2017г.
В хода на разследване е изискана
справка от Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Разград, от която е
видно, че обв. М. М. не притежава:
Удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“, Лиценз /Разрешение/
за извършване на таксиметров превоз на пътници, Удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз и Удостоверение за психологическа годност.
От справка представена от Община
Разград е видно, че на обв. М. М. не е
издавано разрешение за таксиметров превоз на пътници за лек автомобил
“Фолксваген Пасат” с per. № Н 1437 ВН.
Изложената фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите разпитани от
досъдебното производство, писмените
доказателствени материали. В крайна сметка фактически спор относно
обстоятелствата отразени в постановлението не
съществува, поради което и съдът приема за безспорно доказана отразената в
същото фактическа обстановка.
Съдът направи
следните правни изводи: С деянието си обвиняемият М.Ю.М. *** е осъществил
състава на престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК за това, че на 18.10.2017г. в с. Ясеновец, общ.
Разград, упражнявал професията “шофьор,
такси” с код 83222005 според Националната класификация на професиите и
длъжностите, 2011 г, с моторно превозно средство - лек автомобил “Фолксваген
Пасат” с per. № Н 1437 ВН, без да има съответната правоспособност -
без да притежава изискуемите съгласно Наредба №34/06.12.1999 г. за таксиметров
превоз на пътници - Удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил, издадено
след успешно полагане на изпит, валидно за съответната община“ /чл. 18, т. 5 от
Нар. № 34/ и „Разрешение за извършване на таксиметров превоз” /чл. 24, ал. 1 от
Нар. № 34/, които документи на основание чл. 31, ал. 1 от същата наредба бил
длъжен да носи. Обвиняемият е извършвал
дейност, която по своя характер се определя като таксиметров превоз на пътници.
Извършвал е превози на лица срещу заплащане и то очевидно системно, както се
установява от данните по делото, макар и последното да не е съставомерен
признак. И на процесната дата обвиняемият е извършвал именно превоз на пътници
срещу заплащане. Тази дейност обаче, която обвиняемият е извършвал е функция на
съответна професия, а именно професията “шьофьор, такси”, притежаваща код
83222005 според Националната класификация на професиите и длъжностите.
Таксиметровата дейност е професия, за която се изисква специална
правоспособност, а тази правоспособност се обуславя от наличието на съответна регистрация по смисъла
на чл.4 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТС, която пък е възможна при наличието
на съответна професионална компетентност – чл. 4, т.2 от Наредбата. Израз на
тази правоспособност е получаването на необходимото “Разрешение за извършване на таксиметров
превоз” и удостоверение “Водач на лек таксиметров автомобил”, които водачът
следва да носи при извършването на превозите, съобразно изискванията на чл.31, ал.1 от същата наредба. Тази наредба изисква провеждане на
изпити за професионална компетентност, при успешното издържаване на които само
могат да бъдат издадени изискуемите разрешение и съответно удостоверение –
чл.6, ал.3. Обвиняемият не е полагал такива изпити и няма нужната
правоспособност за осъществяване на посочената професия, няма професионална
компетентност. Той обаче е извършвал
дейността, изразяваща същността на тази професия и в този смисъл е осъществявал
тази професия без да има правоспособност. Поведението на обвиняемия от
обективна страна изцяло покрива
елементите на престъпния състав,
поради което и доводите на защитата в обратния смисъл не се споделят от съда.
От субективна страна обвиняемият е действал с пряк умисъл, напълно съзнавайки
какво върши и липсата на правоспособност за това.
При
определяне на наказанието на обвиняемия М.
съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а
от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от него
умишлено престъпление се предвижда
наказание лишаване от свобода до една година или глоба, обвиняемият не е
осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на
имуществени вреди. Обвиняемият не е лице с висока обществена опасност,
отегчаващи обстоятелства липсват. При това положение на обвиняемия следва да се
наложи наказание глоба по реда на чл.78а от НК в минимален размер, а именно 1000 лв,
като този размер на санкцията в случая е
достатъчен за поправянето му. В случая
не е приложима ал.5 на чл.78а от НК, тъй като за това престъпление разпоредбата
на чл.345 НК предвижда алтернативни наказания – лишаване от свобода и глоба.
Мотивиран така
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: