Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 329
гр. ВРАЦА, 06.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,
Гражданско отделение, в публичното заседание на 12.10.2018 г., в състав:
Председател: НАДЯ
ПЕЛОВСКА-ДИЛКОВА
Членове:
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Мл.с. ИВАН НИКИФОРСКИ
в присъствието на секретар
ВЕСЕЛКА Н. като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 450 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на С.Н.М. против Решение № 199/22.06.2018 г. по гр.д.№ 172/2018
г. на Районен съд-Бяла Слатина, с което е отхвърлен като неоснователен и
недоказан предявеният от нея против ТП на НОИ, гр.Враца иск с правно основание чл.1, ал.1, т.3 от Закона за установяване
на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред,
вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено,
че е работила по ТПО в „Пионер” АД гр.Бяла Слатина/в несъстоятелност/ като „шивачка“ при пълно
работно време от 8 часа в следните периоди: от м.01 до м.09.1973г., от м.11. до м.12.1979г., от м.11 до м.12.1979г., от м.01. до м.09.1980г., от м.11. до м.12.1980г.,
м.01.1981г., от м.07 до
м.12.1981г., от м.01 до
м.03.1982г., от м.08.1982г. до
м.07.1983г., от м.09.1983г. до
м.03.1984г., от м.05.1984г. до
м.07.1984г., от м.10.1984г. до
м.03.1985г., от м.05.1985г. до
м.06.1985г., м.08.1985г., м.11.1985г., от м.01 до м.02.1986г., от м.04.1986г. до м.08.1986г., от м.11.1986г. до месец 01.1987г., от месец 04.1991г. до м.12.1991г., от м.05.1992г. до м.06.1992г., м.11.1992г., м.04.1993г., м.02.1994г.,
м.01.1995г., м.11.1995г., от м.01 до
м.09.1996г., м.12.1996г. и от м.02.1999г. до м.12.1999г., което време да бъде
зачетено за трудов стаж и осигурителен
и за трудов стаж при пенсиониране,
положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби.
В жалбата се
поддържа, че неправилно районният съд е приел, че удостоверение изх.№
5506-06-3709/1 от 08.12.2017 г., изд. от ТП на НОИ-Враца не представлява
писмено доказателство по смисъла на чл.6, ал.2, т.9 от ЗУТОССР. Излагат се
съображения, че в този документ се съдържат данни за характера на работата,
мястото на полагане на труда и за придобития осигурителен стаж, както и че
същият е издаден от ответника въз основа на разплащателни ведомости, фишове и
лични картони на "Пионер" АД, поради което въз основа на него могат да
бъдат направени изводи за вероятността на трудовия и осигурителния стаж на
ищцата М.. Навеждат се и доводи, че първоинстанционният съд неправилно е
изключил от доказателствения материал като
недопустими събраните в хода на делото гласни доказателства, тъй като по
отношение показанията на разпитаните свидетелки В.Б. и Г.Х. са налице
предпоставките на чл.6, ал.3 и 4 ЗУТОССР за допустимост и относимост
на показанията им. Жалбоподателката моли обжалваното
решение да бъде отменено и да бъде уважен изцяло предявения установителен
иск.
В подадения отговор
ТП на НОИ-Враца, чрез юрисконсулт Ц., оспорва жалбата и моли решението да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Посочва се, че районният съд
правилно е приел, че представеното по делото удостоверение изх.№ 5506-06-3709/2
от 08.12.2017 г. е документ по чл.5, ал.2 ЗУТОССР, който обуславя допустимостта
на предявения иск, а удостоверение изх.№ 5506-06-3709/1 от 08.12.2017 г. не
представлява писмено доказателство по смисъла на чл.6, ал.2, т.1-9 от същия
закон. Навеждат се доводи, че съгласно чл.6, ал.1 ЗУТОССР допустимостта на
свидетелските показания е обусловена от наличието на писмени доказателства,
които установяват вероятността на трудовия стаж и са издадени от работодателя,
а в случая посочените удостоверения са издадени от ТП на НОИ, а не от
"Пионер" АД, гр.Бяла Слатина и то по време на полагане на стажа. Въззиваемият намира, че с оглед липсата на начало на
писмени доказателства районният съд правилно е приел събраните по делото гласни
доказателства за недопустими.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената
служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе
по правилността на решението, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд-Бяла
Слатина е сезиран от мл.адв.Т.Д., като пълномощник на
С.Н.М., с иск против ТП на НОИ,гр.Враца за признаване за установено, че е работила в „Пионер” АД гр.Бяла Слатина като „шивачка“ за конкретно посочени в исковата молба периоди, а именно - от м.01
до м.09.1973г., от м.11. до м.12.1979г., от м.11 до м.12.1979г., от м.01. до м.09.1980г., от м.11. до м.12.1980г., м.01.1981г., от
м.07 до м.12.1981г., от
м.01 до м.03.1982г., от
м.08.1982г. до м.07.1983г., от
м.09.1983г. до м.03.1984г., от
м.05.1984г. до м.07.1984г., от
м.10.1984г. до м.03.1985г., от
м.05.1985г. до м.06.1985г., м.08.1985г., м.11.1985г.,
от м.01 до м.02.1986г., от м.04.1986г. до м.08.1986г., от м.11.1986г. до месец 12.1991 г., от м.05.1992г. до м.06.1992г.,
м.11.1992г., м.04.1993г., м.02.1994г., м.01.1995г., м.11.1995г., от м.01 до м.09.1996г.,
м.12.1996г. и от м.02.1999г. до
м.12.1999г..
В открито съдебно
заседание, проведено на 23.05.2018 г. процесуалният представител на ищцата е
конкретизирал претенцията в частта относно периода от
м.11.1986г. до месец 12.1991 г., като посочва, че поддържа същата, както следва: от м.11.1986 г.
до м.01.1987 г. и от м.04.1991 г. до м.12.1991 г. За останалите периоди искът
се поддържа, така както е предявен.
В исковата молба се
твърди, че в периода от 01.01.1973 г. до 31.12.2000
г. ищцата е работила в "Пионер" АД /в несъстоятелност/, гр.Бяла
Слатина, като е полагала труд на 8-часов работен ден и при месечно заплащане на
трудовото възнаграждение. Посочва се, че дружеството-работодател е обявено в
несъстоятелност, дейността му е прекратена и няма правоприемник, поради което
разплащателните ведомости са предадени на ТП на НОИ-Враца и обхващат периода от
01.01.1964 г. до 30.11.2012 г. При извършена справка
е констатирано, че ищцата е работила в "Пионер" АД, гр.Бяла Слатина,
но липсват данни за конкретно посочените в исковата молба периоди, което
поражда правен интерес от предявяването на иск за установяване по съдебен ред
на трудовия и осигурителен стаж през тези периоди.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ТП на НОИ-Враца, чрез пълномощника
си юрисконсулт Ц.Ц., представя отговор на исковата молба,
в който изразява становище за недопустимост
на иска. Изтъква, че от
представените от ищеца доказателства не се установява
наличието на особената процесуална предпоставка за допустимост на иска, а именно – доказателство по смисъла на чл. 5, ал. 1 от
ЗУТОССР, че в архивното
стопанство лисват ведомостите за заплати на ищцата
и те са изгубени
или унищожени.
Пред районния съд
са събрани писмени и гласни доказателства, от които се установява следната
фактическа обстановка:
Между страните не се спори, а и от приложеното заверено
копие от Решение №
9/23.01.2013г. по т.д. 62/2012г. на Окръжен съд - Враца, е видно
че „ПИОНЕР" АД,
гр. Бяла Слатина е обявено в несъстоятелност и дейността на дружеството е прекратена. Не се спори и по обстоятелството, че дружеството няма правоприемник.
Към исковата молба
е приложено заверено копие от Удостоверение изх. №
5506-06-3709/1/08.12.2017г., изд. от директора на ТП на НОИ-Враца, в което е отразено,
че в периода от м.10.1973 г. до м.01.1999 г. С.Н.М. е работила в
"Пионер" АД, гр.Бяла Слатина. В удостоверението са посочени по
периоди наличните данни за място на работа, длъжност, отработени дни и заработки. За периода от м.
01.1998г. до м. 01.1999г. е посочено, че ищцата е работила на длъжност „шивачка",
но за периода
от м.10.1973г. до м.
12.1997г. в удостоверението липсва
отразяване на нейната длъжност. Извършено е пояснение, че данните са взети от разплащателните ведомости,
фишове и личните картони, изготвени от работодателя. В същото удостоверение се
сочи, че няма данни дали осигурителят е
предал всички разплащателни ведомости в ТП на НОИ-Враца.
Приложено е и Удостоверение изх. № 5506-06-3709/2/08.12.2017г., изд. от директора на ТП на НОИ-Враца, в което е отразено, че разплащателните ведомости на "Пионер" АД, гр.Бяла Слатина за
периода от 01.01.1964 г. до 30.11.2012 г. са приети
от ТП на НОИ-Враца с приемо-предавателен протокол №
625-06/25.02.2015 г., но в същите липсват данни за С.Н.М. за периодите: от м.01
до м.09.1973г., от м.11. до м.12.1979г., от м.11 до м.12.1979г., от м.01. до м.09.1980г., от м.11. до м.12.1980г., м.01.1981г., от
м.07 до м.12.1981г., от
м.01 до м.03.1982г., от
м.08.1982г. до м.07.1983г., от
м.09.1983г. до м.03.1984г., от
м.05.1984г. до м.07.1984г., от
м.10.1984г. до м.03.1985г., от
м.05.1985г. до м.06.1985г., м.08.1985г., м.11.1985г.,
от м.01 до м.02.1986г., от м.04.1986г. до м.08.1986г., от м.11.1986г. до месец 12.1991 г., от м.05.1992г. до м.06.1992г.,
м.11.1992г., м.04.1993г., м.02.1994г., м.01.1995г., м.11.1995г., от м.01 до м.09.1996г.,
м.12.1996г. и от м.02.1999г. до
м.12.1999г.
Като доказателство
по делото е представено и Удостоверение № 5506-06-2027/1/02.08.2016 г., изд. от
ТП на НОИ-Враца, в което е отразено, че С.Н.М. е работила в
"Белслат-99", гр.Бяла Слатина в периода от м.02.1987 г. до м.03.1991
г.
Пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелките Г.Х.Н.
и В.С.Б., които познават ищцата и са работили
заедно с нея в "Пионер"
АД, гр.Бяла Слатина.
Свидетелката Г.Н.
заявява,
че е работила в завод „Пионер“ от 1969г. до 1997г., като две години
е била „шивач“, шиела шевовете на ръкавите
и страничните шевове, а след това е била бригадир на 15-та
бригада. Посочва, че за периода 1992-1997г. ищцата е работила в нейната бригада в завод „Пионер“, а преди това е била в друга
бригада, но свидетелката я познава, тъй като й носела
част от продукцията,
за да помага
на нейната бригада. Н. заявява, че е водила присъствена книга на работниците, но не и трудовите
книжки, които се обработвали и съхранявали от личния състав. Заплатите на работниците
били на заработка
на ден от
8-12.00 лв., а
заплатата била около 180-200.00 лв. Не знае ищцата
на ден каква
сума е получавала, като заработка или каква заплата
в края на месеца е получавала. На ведомост се
подписвали за заплатите. Правени им били удръжки
от заплатите за осигуровки, които ги превеждало
предприятието. Свидетелката
посочва, че в
периода от м. януари 1973г. до месец септември 1973г. е била в отпуск по
майчинство с първото си дете, което
е родено през 1970г., а през 1974г. също е била в отпуск по майчинство
с второто си дете.
Като доказателство
по делото е приложено заверено копие от трудовата книжка на свидетелката Г.Н.,
от което се потвърждават показанията й в частта относно трудовия й стаж в
"Пионер" АД, гр.Бяла Слатина, продължил от 1969 г. до 1997 г., както
и в частта, че в периода 1992-1997 г. е изпълнявала длъжността
"бригадир".
Другата свидетелка В.С.Б. заявява, че е работила в завод „Пионер“ от 1981г. до 2006 г. вкл.
и е била комплектовачка на облеклата в бригадата на Г.. Ищцата работила
в 15-та бригада, като „джобарка“-шиела джобове. Според свидетелката в периода от 1973г. до 1987г. С.М. е работила в „Пионер“ без прекъсване. Заплатите ги получавали всеки
месец по ведомост, като били в размер около
150-200.00 лв. Правени са им удръжки
от заплатата за здравна осигуровка
и за пенсия също. Трудовите книжки се съхранявали
в предприятието. Не са имали осигурителни
книжки. Свидетелката посочва, че лично си
е получила трудовата книжка при напускане през 1996г., като установила, че й липсват години в кроялната за трудов
стаж, но все пак получава
пенсия в размер на 200.00 лв. месечно.
Свидетелката заявява, че през 1973г. не е работила в завод „Пионер“, а постъпила на работа през
1981г. и е прекратила ТПО през 2006г.
Като доказателство
по делото е приложено заверено копие от трудовата книжка на свидетелката В.Б.,
от което се потвърждават показанията й в частта относно трудовия й стаж в
"Пионер" АД, гр.Бяла Слатина, продължил от 1981 г. до 2006 г.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
І. По допустимостта на предявения иск:
Правен интерес от установителен иск по реда на ЗУТОССР е налице в две
хипотези: На първо място, когато пред съда се представи
удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия
правоприемник или от друго юридическо
или физическо лице, което съхранява
книжа, ведомости за заплати и други,
че документите са загубени или
унищожени - чл.5, ал.1
ЗУТОССР, и на второ място, когато осигурителят е прекратил дейността си, без
да има правоприемник,
или не е прекратил дейността си, но ведомостите
и книжата му са иззети по
реда на инструкция
на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание
чл. 5, ал. 13 от КСО и се представи удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ,
че в архивното стопанство липсват писмени данни за
претендирания стаж.
В конкретния случай е налице втората хипотеза, тъй като от събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че работодателят на ищцата "Пионер" АД, гр.Бяла Слатина е прекратил дейността си, както и че няма правоприемник и ведомостите му са предадени на ТП на НОИ-Враца. В този случай л
ипсата на данни за осигурителния
стаж на ищцата, констатирана в удостоверение от ТП на НОИ, e предпоставка за
допустимостта на иска. По делото е представено Удостоверение изх. № 5506-06-3709/2/08.12.2017г., изд. от ТП на НОИ-Враца, в което е отразено, че разплащателните ведомости на "Пионер" АД, гр.Бяла Слатина за
периода от 01.01.1964 г. до 30.11.2012 г. са приети
от ТП на НОИ-Враца, но в същите липсват данни за С.Н.М. за конкретно посочени
периоди. Същевременно е приложено и Удостоверение изх. № 5506-06-3709/1/08.12.2017г., изд. от ТП на НОИ-Враца, в което е отразено, че няма данни дали
осигурителят е предал всички разплащателни ведомости в ТП на НОИ-Враца. След
като не са налице категорични данни, че всички разплащателни ведомости са
запазени и предадени, настоящият съдебен състав приема, че липсата на данни за
отработени дни и възнаграждение в разплащателните ведомости за определени
месеци или периоди, макар и лицето да фигурира с данни
за трудов, респективно осигурителен стаж в запазени разплащателни ведомости, е доказателство, че липсват писмени данни за претендирания
стаж по смисъла
на чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР. В този смисъл е и практиката на ВКС, възприета в Определение №
841 от 14.12.2012 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 706/2012 г.,
IV г. о., ГК.
При тези съображения, настоящият съдебен състав споделя
извода на районния съд, че са налице предвидените в чл.5, ал.2 ЗУТОССР за
допустимост на предявения иск за установяване на трудов стаж за посочените в
удостоверението периоди.
ІІ. По основателността на предявения иск:
Предявеният иск е с правно основание чл.1,
ал. 1, т.3 от Закона за установяване на трудови и осигурителен стаж по съдебен
ред.
За да бъде уважен този иск, в тежест на
ищцата е да докаже, че в процесните периоди е
работила по трудово правоотношение в
„Пионер” АД гр.Бяла Слатина/в несъстоятелност/ на длъжност „шивачка“ при
пълно работно време.
Доказването е подчинено на особени правила,
тъй като съгласно чл.
6, ал.1 ЗУТОССР по исковете за
установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски
показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват
вероятността на трудовия стаж и които са издадени от работодателя, при който е
придобит стажът, и по време на полагане на стажа. В чл.
6, ал.2 от ЗУТОССР примерно са посочени писмените доказателства по чл.
6, ал.1 от ЗУТОССР: трудов договор; уведомление по чл.
62, ал. 3 от Кодекса на труда; допълнителни споразумения; заповеди за
определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или за
придобит трудов стаж и професионален опит; трудови книжки; осигурителни книжки;
решения на компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение; договори
за възлагане на управление и контрол; други подобни документи. Освен примерно
изброените в ал. 2-ра писмени доказателства такива могат да бъдат и други
документи, издадени от работодателя по време на полагане на стажа, чието
съдържание сочи на отделни моменти от трудовото правоотношение, а не за целия
период от време, за който се претендира като трудов/осигурителен стаж.
За да отхвърли предявения
иск, районният съд е приел, че
по делото липсва "начало на писмено
доказателства" по смисъла на чл.6, ал.1 вр. ал.2
ЗУТОССР относно претендирания от ищцата трудов стаж,
а съдържащите се данни в представените удостоверения
от ТП на НОИ имат отношение само към допустимостта на предявения иск, но не и
към неговата основателност, поради което свидетелските показания са недопустими
и не следва да бъдат обсъждани.
Настоящият съдебен състав не споделя тези
изводи на първоинстанционния съд. Действително по
делото не са представени други писмени доказателства, освен издадените от ТП на
НОИ удостоверения, но в последните се съдържат данни, които следва да бъдат
разгледани в два аспекта:
От една страна, в Удостоверение изх. № 5506-06-3709/2/08.12.2017г.,
изд. от ТП на НОИ-Враца е отразено, че в предадените и приети от ТП на
НОИ-Враца разплащателни ведомости на "Пионер" АД, гр.Бяла Слатина за
периода от 01.01.1964 г. до 30.11.2012 г. липсват
данни за С.Н.М. за конкретно посочени периоди. Тази информация за липса на
писмени данни за претендирания стаж на ищцата в процесните периоди, както бе посочено по-горе в мотивите,
представлява доказателство по смисъла на чл.5, ал.2 ЗУТОССР, обуславящо
допустимостта на исковата претенция.
От друга страна в Удостоверение изх. №
5506-06-3709/1/08.12.2017г., изд. от ТП на НОИ-Враца е отразено, че в периода
от м.10.1973 г. до м.01.1999 г. С.Н.М. е
работила в "Пионер" АД, гр.Бяла Слатина. В удостоверението са
посочени по периоди наличните данни за място на работа, длъжност, отработени
дни и заработки. Извършено е пояснение, че данните са
взети от разплащателните ведомости, фишове и личните картони, изготвени от
работодателя. Действително този документ не е издаден от работодателя, а от ТП
на НОИ-Враца, но по своята правна същност посоченото удостоверение представлява
официален свидетелстващ документ и доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на
удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се сочи в документа.
При липсата на оспорване на този документ, съдът приема, че при ответника се
съхраняват документи, съставени от работодателя "Пионер" АД, гр.Бяла
Слатина, чието съдържание сочи на трудово правоотношение с ищцата. Настоящият
съдебен състав намира, че тази информация е достатъчна за обосноваване на извод за
вероятност на трудовия стаж съгласно чл.
6, ал.1 и ал.2,
т.9 ЗУТОССР и за допустимостта на установяването му със свидетелски
показания.
Следва да се има предвид, че изброяването на документите
в чл.
6, ал. 2 ЗУТОССР е в условията на алтернативност
и не е изчерпателно, като всеки един представен документ е достатъчен за
събирането на гласни доказателствени средства /в този
смисъл е и решение № 401/22.02.2016 г. по гр. д. № 228/2015 г. на IV г.о. ВКС/.
От друга страна в т.1 от Тълкувателно решение № 59 от 1.VI.1962 г., ОСГК
относно писмените доказателства за допустимостта на гласни по смисъла на чл.
6, ал.4 ЗУТОССР /тогава чл.
4, ал.1 УУТССР/ е посочено, че документите могат да сочат на отделни
моменти на трудовото правоотношение, без да е необходимо те да обхващат целия
период от време, което се претендира като трудов стаж. Преценката, която следва
да се прави на представените писмени доказателства, следва да бъде конкретна за
всеки отделен случай, като се изхожда единствено от това дали същите
установяват вероятността на претендирания стаж или
не.
При тези съображения, съдът възприема
показанията на свидетелките Г.Х.Н. и В.С.Б., по отношение на които е установено
въз основа на представените трудови книжки, съгласно чл.
6, ал.4 ЗУТОССР, че са работили при същия работодател. Разпитаните свидетелки
безспорно установяват, че ищцата е работила като шивачка в "Пионер"
АД, гр.Бяла Слатина през част от процесните периоди
на пълен работен ден, получавал е заплатата си по ведомост и от същата са правени
съответни удръжки за осигуровки. Показанията на двете свидетелки са обективни,
непредубедени, взаимно непротиворечиви и кореспондиращи на твърденията на ищцата
и съдържащата се информация в съхранените ведомости.
Изключение от
горните изводи е налице само за два от посочените в исковата молба периоди,
а именно - от
м.01. до м.09.1973 г. и от м.02. до м.12.1999 г. Настоящият съдебен състав намира, че по отношение на тези периоди липсва
"начало на писмено доказателство" и не могат да
бъдат ценени свидетелските показания. Това е така, тъй като данните във ведомостите на "Пионер", гр.Бяла Слатина, касаещи ищцата М., започват от м.10.1973 г. и
завършват през м.01.1999 г. За този
период от време липсват данни само за
отделни месеци /понякога дори само за месец или два/, поради което съдът приема,
че макар и да не обхващат
всеки месец наличните данни обуславят извод за вероятност на
трудовия стаж за времето от м.10.1973 г. до м.01.1999 г. /с изключение на периода
от м.02.1987 г. до м.03.1991
г., за който се установи, че С.М. е работила в "Белслат-99", гр.Бяла
Слатина/. За периода преди м.10.1973 г. и след м.01.1999 г. обаче липсват каквито
и да са писмени данни, извлечени от ведомостите или от друг изходящ от
работодателя документ, водещи до извод за вероятна основателност на исковата
претенция и правещи допустими свидетелските показания.
При тези
съображения, въззивният съд приема, че исковата претенция се явява основателна
и доказана и следва да бъде уважена за периодите от
м.11. до м.12.1979г., от
м.01. до м.09.1980г., от
м.11. до м.12.1980г., м.01.1981г., от м.07 до м.12.1981г., от м.01 до м.03.1982г., от м.08.1982г. до м.07.1983г., от м.09.1983г. до м.03.1984г., от м.05.1984г. до м.07.1984г., от м.10.1984г. до м.03.1985г., от м.05.1985г. до м.06.1985г.,
м.08.1985г., м.11.1985г., от м.01 до
м.02.1986г., от м.04.1986г. до
м.08.1986г., от м.11.1986г. до
месец 01.1987г., от месец 04.1991г. до м.12.1991г., от м.05.1992г. до м.06.1992г.,
м.11.1992г., м.04.1993г., м.02.1994г., м.01.1995г., м.11.1995г., от м.01 до м.09.1996г. и
м.12.1996г. Като е достигнал до извод за неоснователност на
предявения иск и е отхвърлил същия за тези периоди, районният съд е постановил
неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен в тази част. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
частта, в която предявеният иск е отхвърлен за периодите от м.01.
до м.09.1973 г. и от м.02. до м.12.1999 г.
Съдебни разноски не са поискани и не следва
да бъдат присъждани на страните.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 199/22.06.2018 г. по гр.д.№ 172/2018 г. на Районен съд-Бяла
Слатина, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от С.Н.М. *** иск за признаване за
установено, че е работила по трудово правоотношение в „Пионер” АД
гр.Бяла Слатина/в несъстоятелност/ в следните периоди: от м.11
до м.12.1979г., от м.01. до м.09.1980г., от м.11. до м.12.1980г., м.01.1981г., от
м.07 до м.12.1981г., от
м.01 до м.03.1982г., от
м.08.1982г. до м.07.1983г., от
м.09.1983г. до м.03.1984г., от
м.05.1984г. до м.07.1984г., от
м.10.1984г. до м.03.1985г., от
м.05.1985г. до м.06.1985г., м.08.1985г., м.11.1985г.,
от м.01 до м.02.1986г., от м.04.1986г. до м.08.1986г., от м.11.1986г. до месец 01.1987г., от месец 04.1991г. до м.12.1991г., от м.05.1992г. до м.06.1992г.,
м.11.1992г., м.04.1993г., м.02.1994г., м.01.1995г., м.11.1995г., от м.01 до м.09.1996г.,
м.12.1996г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
1, ал.1, т 3
ЗУТОССР, във вр. чл.
3, ал.2, предл.2-ро ЗУТОССР по отношение на Национален
осигурителен институт, Териториално поделение - Враца, че С.Н.М., с ЕГН **********, е работила по трудово правоотношение в „Пионер” АД
гр.Бяла Слатина/в несъстоятелност/ на длъжност „шивачка“ при пълно
работно време от 8 часа в следните периоди: от м.11
до м.12.1979г., от м.01. до м.09.1980г., от м.11. до м.12.1980г., м.01.1981г., от
м.07 до м.12.1981г., от
м.01 до м.03.1982г., от
м.08.1982г. до м.07.1983г., от
м.09.1983г. до м.03.1984г., от
м.05.1984г. до м.07.1984г., от
м.10.1984г. до м.03.1985г., от
м.05.1985г. до м.06.1985г., м.08.1985г., м.11.1985г.,
от м.01 до м.02.1986г., от м.04.1986г. до м.08.1986г., от м.11.1986г. до месец 01.1987г., от месец 04.1991г. до м.12.1991г., от м.05.1992г. до м.06.1992г.,
м.11.1992г., м.04.1993г., м.02.1994г., м.01.1995г., м.11.1995г., от м.01 до м.09.1996г. и
м.12.1996г.,
което време следва да бъде зачетено за
трудов стаж, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 199/22.06.2018 г. по гр.д.№ 172/2018 г. на
Районен съд-Бяла Слатина, В ЧАСТТА,
с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от С.Н.М. *** иск
за признаване за установено, че е работила по трудово правоотношение в „Пионер”
АД гр.Бяла Слатина/в несъстоятелност/ в следните периоди: от м.01 до м.09.1973г. и от
м.02.1999г. до м.12.1999г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........