РЕШЕНИЕ

                                        номер 1186,   21.08.2018 г.  , град Бургас

                                                        

                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

     

     Бургаският районен съд,  ХLІV-ти  наказателен състав

на двадесет и пети юли, две хиляди и осемнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

                                                 

Секретар: Михаела Радева

Прокурор : ………………….

като разгледа докладваното от съдия НЕНКОВА наказателно административен характер дело номер 1890 по описа на съда за 2018 година за да се произнесе,  взе предвид следното :

         Производството по делото е образувано по повод жалбата на жалбоподателя- „С” –ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. „Дианабад”, ул. „, представлявано от представителя си- Е Г Р, чрез процесуален представител- адв. П В- САК и със съдебен адрес *** против наказателно постановление № 150/ 28.02.2018 г. издадено от Директора на РИОСВ-гр.Бургас-инж. Т Д А, с което за нарушение на чл.166, т.3, във връзка с чл.155, ал.2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ на основание чл.166, т.3 от ЗООС, във вр. Чл.165, от ЗООС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 / две хиляди/ лева.

           В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност с искане за отмяна на наказателното постановление. На първо място, е описано, че са изтекли сроковете по чл.34 от ЗАНН и актът е бил издаден след този срок, поради което и административнонаказателната отговорност на Дружеството е незаконосъобразно ангажирана. На следващо място е описано, че е бил нарушен и чл.57, ал.1, т.2 от ЗАНН при издаването на НП досежно посочване на датата на издаване, която била описана само в титулната част на НП. Описано е също и че посочените за нарушени разпоредби следва да са в привръзка с конкретни други норми, които не са били описани от АНО, което от своя страна нарушавало правото на защита на субекта. Моли се за постановяване на решение, с което НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

         В провелите се по делото няколко съдебни заседания, първите от които отложени с оглед надлежното уведомяване на жалбоподателя, както и в последното такова, процесуалният представител на Дружеството не се е явявал лично пред съда, но е изпращал в писмен вид становище, както по хода, така и по същество, и е поддържал жалбата и доразвивал доводите в същата. В последното по делото съдебно заседание се е явила за АНО юк М, която е взела становище  за неоснователност на жалбата, като в пледоарията си е изложила подробни доводи в тази насока, като е посочила, че както при издаването на акта, така и на НП са спазени законовите правила и производството е протекло законосъобразно. Представила е и писмена защита в посочения смисъл.

             Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, поради което и същата е допустима, като разгледана по същество, съдът я намира и за основателна, като съображенията за това за следните:

                         Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намери за установено от правна и фактическа следното:

            На 18.12.2017 г. на жалбоподателя „С” –ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. „Дианабад”, ул. „, представлявано от представителя си- Е Г Р, е съставен акт за установяване на административно нарушение, за това че на 23.08.2017 г. в границите на природна забележителност „Пясъчни дюни между къмпингите „Златна рибка“ и „Градина“, е извършил следното: не е изпълнил предписание, дадено с Констативен протокол № 012056/ПД-29 от 27.07.2017 г., да се монтират на подходите към плажа, на видими места информационни табели, указващи категорията и режима на опазване на защитената територия. В акта е посочено, че с Писмо с изх. № БРЗТЗЗ-480 (1)/21.07.2016 г. на РИОСВ - Бургас за съгласуване на Схема за разполагане на преместваеми обекти и съоръжения, включително допълнителни търговски площи и зони, за разполагане на плажни принадлежности на морски плаж „Градина централен - Част 1“, е било поставено условие да се монтират табели с информация и режима на опазване на защитена територия природна забележителност (ПЗ) „Пясъчни дюни между къмпингите „Златна рибка“ и „Градина“, в която попада морския плаж. Спазването на поставените условия е било задължително. На 27.07.2017 г. е била извършена проверка, на която служители на РИОСВ - Бургас са констатирали, че даденото условие е писмо изх. № БРЗТЗЗ-480(1)/21.07.2016 г. на РИОСВ - Бургас не е било изпълнено. С Констативен протокол № 012056/ПД-29 от 27.07.2017 г. от направената проверка е било дадено предписание на подходите на плажа, на видими места, да се монтират информационни табели, указващи категорията и режима за опазване на защитената територия.

              На 23.08.2017 г. при осъществяване на последстващ контрол, служители на РИОСВ - Бургас са констатирали, че даденото с Констативен протокол № 012056/ПД-29 от 27.07.2017 г. предписание, не е изпълнено, за което е съставен Констативен протокол № 012115/ПД-15- 38 от 23.08.2017 г. С това си поведение в акта и впоследствие в издаденото на база на него НП е посочено, че Дружеството- жалбоподател е нарушило разпоредбите на чл.166, т.3, във връзка с чл.155, ал.2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/. Актът е бил подписан без възражения и предявен на управителя Р на 09.01.2018 г. На база така съставения акт и при съобразяване на констатациите от посочените по-горе протоколи за проверка, след преценка на всички писмени доказателства, приобщени към преписката, като възражения в срока по чл. 44 от ЗАНН не са постъпили, АНО е счел, че следва да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на Дружеството за посоченото нарушение. С оглед на така изведения извод, и при дословно пресъздаване на съдържанието на АУАН в НП, е било издадено атакуваното понастоящем Наказателно постановление № 150/ 28.02.2018 г. издадено от Директора на РИОСВ-гр.Бургас-инж. Т Д А, с което за нарушение на чл.166, т.3, във връзка с чл.155, ал.2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ на основание чл.166, т.3 от ЗООС, във вр. Чл.165, от ЗООС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 / две хиляди/ лева. Така издаденото НП, както преди него и актът, са били вречени чрез органите на МВР-01РУ при СДВР, като по делото е налична описаната в писма и разписки кореспонденция и разписки /известия за доставяне/. Видно от стр.68 –гръб, то НП е било връчено на управителя на Дружеството- жалбоподател- Екатерина Русимова, ведно с покана за доброволно изпълнение на 17.04.2018 г., за което и последната собственоръчно се е подписала /с оглед на което е бил спазен и срокът за подаване на жалбата/.

     Така изложената фактическа обстановка безспорно се установява, както от приложените по делото писмени доказателства, така и от показанията на свидетелката-актосъставител- Е.П.П., работеща като експерт в РИОСВ - Бургас.

           Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи: Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № РД -77 от  02.06.2016  г. /стр.30 от делото/ Въпреки това, настоящият състав счита, че към настоящия момент са изтекли давностните срокове за реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като възраженията, изложени в жалбата в тази насока, съдът намира за основателни. В тази връзка съдът следва да посочи следното-по делото, видно от представените писмени доказателства, както и от заявеното при разпита на свидетелката-актосъставител в с.з., се установява следната хронологията по откриване на нарушителя: с Писмо с изх. № БРЗТЗЗ-480 (1)/21.07.2016г. на РИОСВ - Бургас, във връзка с внесено Уведомление за съгласуване на Схема за разполагане на преместваеми обекти и съоръжения, включително допълнителни търговски площи и зони, за разполагане на плажни принадлежности на морски плаж „Градина централен - Част 1”, РИОСВ – Бургас  е съгласувала схемата на основание §7 от ПЗР на Закона за защитените територии, като едно от поставените условия е да се монтират табели с информация и режима на опазване на защитена територия природна забележителност (ПЗ) „Пясъчни дюни между къмпингите “Златна рибка” и “Градина”, в която попада морския плаж. На 27.07.2017г. е била извършена проверка, на която служители на РИОСВ - Бургас са констатирали, че даденото условие с писмо изх. № БРЗТЗЗ-480(1)/21.07.2016г. на РИОСВ -Бургас не е изпълнено. С Констативен протокол № 012056/27.07.2017г. от направената проверка е  било дадено предписание на подходите на плажа, на видими места, да се монтират информационни табели, указващи категорията и режима за опазване на защитената територия със срок за изпълнение 04.08.2017г. На 23.08.2017г. при осъществяване на последващ контрол, служители на РИОСВ - Бургас са констатирали, че даденото с Констативен протокол № 012056/27.07.2017г. предписание, не е изпълнено (констативен протокол № 012115 от 23.08.2017г.). С Писмо с изх. № БРЗТЗЗ-480 (1)/07.09.2017г. на РИОСВ - Бургас е била  изпратена покана за съставяне на АУАН, като е указано законния представител на дружеството или упълномощено от него лице да се яви на 15.09.2017г. Поканата е получена от дружеството на 28.09.2017 г. и не се явява представител.С Писмо с изх. № БРЗТЗЗ-480 (2)/17.10.2017 г. на РИОСВ - Бургас е изпратена нова покана за съставяне на АУАН, като е указано законния представител на дружеството или упълномощено от него лице да се яви в седем дневен срок от получаването.  Същата се връща, като непотърсена. Поканата е била изпратена  отново, с приложен КП № 012115 от 23.08.2017г. на началника на Първо РУ на СДВР - гр. София с Писмо с изх. № БРЗТЗЗ-480 (3)/15.11.2017г. на РИОСВ - Бургас. С Писмо с вх. № БРЗТЗЗ-480 (5)/13.12.2017г. на РИОСВ - Бургас Началникът на Първо РУ на СДВР - гр. София уведомява АНО, че поканата е   била надлежно връчена на 29.11.2017г. на служител на „С”- ЕООД.

            На 18.12.2017 г. е бил  съставен АУАН № 150, изпратен до началника на Първо РУ на СДВР - гр. София с Писмо с изх. № БРЗТЗЗ-480 (6)/18.12.2017г. на РИОСВ - Бургас. С Писмо с вх. № БРЗТЗЗ-480 (7)/18.01.2018г. на РИОСВ - Бургас Началникът на Първо РУ НА СДВР - гр. София уведомява, че АУАН № 150/18.12.2017г. е надлежно връчен на 09.01.2018 г на управителя на „С” ЕООД. Наказателното постановление е издадено за това, че на 23.08.2017 г. в границите на природна забележителност „Пясъчни дюни между къмпингите “Златна рибка” и "Градина”, „С" ЕООД не е изпълнило предписание, дадено с Констативен протокол   № 012056/ПД-29 от 27.07.2017г., да се монтират на подходите към плажа, на видими места информационни табели, указващи категорията и режима на опазване на защитената територия. С Писмо с изх. № БРЗТЗЗ-480 (1)/21.07.2016г. на РИОСВ - Бургас за съгласуване на Схема за разполагане на преместваеми обекти и съоръжения, включително допълнителни търговски площи и зони, за разполагане на плажни принадлежности на морски плаж „Градина централен - Част 1” е поставено условие да се монтират табели с информация и режима на опазване на защитена територия природна забележителност (ПЗ) „Пясъчни дюни между къмпингите “Златна рибка” и “Градина”, в която попада морския плаж. Спазването на поставените условия е било задължително. На 27.07.2017г. е била извършена проверка, на която служители на РИОСВ - Бургас са констатирали, че даденото условие с писмо изх. № БРЗТЗЗ-480(1)/21.07.2016г. на РИОСВ -Бургас не е изпълнено. С Констативен протокол № 012056/ПД-29 от 27.07.2017г. от направената проверка е дадено предписание на подходите на плажа, на видими места, да се монтират информационни табели, указващи категорията и режима за опазване на защитената територия. На 23.08.2017г. при осъществяване на последващ контрол, служители на РИОСВ - Бургас са констатирали, че даденото с Констативен протокол № 012056/ПД-29 от 27.07.2017г. предписание, не е изпълнено, за което е съставен Констативен протокол № 012115/ПД-15-38 от 23.08.2017г., като на този представен по делото протокол- стр.57 липсва посочване на годината, като в титулната част е изписано само 23.08., но не и година, такава е налична на последната страница на протокола в горната част /на стр.3,4/.

     Разпоредбата на чл.155, ал.1 от ЗООС предвижда, че по време на извършването на текущия контрол длъжностни лица, определени от органите по чл.148, ал.3 ЗООС, съставят констативни протоколи. Съгласно ал.2 от същата разпоредба в протоколите по ал.1 се отразяват констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им. В случая Заповед за компетентност на лицата е представена по делото- стр.32 от делото. Видно от протоколите обаче, същите са били връчвани на Богдан Разсолков за първия протокол, като вторият стр.32 от делото за протокола от 23.08.2017 г., е връчен на салонен управител – Цанко БЕГОВ, като и за двамата обаче доказателства за пълномощието по делото не са представени.

        Административнонаказващият орган сезиран с преписката при извършване на  проверката по чл.52, ал.4 от ЗАНН е счел, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на установеното с акта нарушение и е издал обжалваното постановление. Същият не е отчел факта, че актът е издаден след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя по чл.34 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. В акта е посочена дата на нарушението 23.08.2017г., датата но втория протокол от последстващата проверка. Актът е бил издаден на 18.12.2017 г. Независимо от това според съда следва да се посочи, че при липса на доказателства, за искане за удължаване на срока на предписанията, то видно от протокола от 27.07.2018 г. поставеният срок е бил до 04.08.2017 г., макар и проверката да е била на 23.08.2017 г., когато са били направени вторите вече констатации /стр.23 за срока/. В този смисъл датата на осъществяване на деянието 23.08.2017 г. не е била правилно определена. Жалбоподателят не е искал удължаване на срока на предписанието.По делото липсват и доказателства за удължаване на срока, поради което следва да се приеме, че нарушението е осъществено именно на посочената дата, и то в случай че се приеме, че лицето Б Р, е упълномощен представител от управителката на Дружеството- Р,за което както съдът посочи по-горе доказателства по делото липсват, както и за Ц  Б. След изтичане на този срок жалбоподателят вече е бил в неизпълнение на задължителното предписание и по този начин е бил известен на контролните органи на РИОСВ – гр.Бургас. Актът въз основа, на който е издадено обжалваното постановление № 150 от 28.02.2018 г. е бил съставен на 18.12.2017 г. тоест след изтичане на тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН, който дори и да се приеме  по-късната дата- 23.08.2017 г. за дата на нарушението, безпрепятствено е изтекъл на 24.11.2017 г., а актът е издаден след тази дата- та 18.12.2017 г. тоест 25 дни след изтичане на законовия срок / в този см. виж Решение № 873 от 15.04.2013 г. на БАС по касационно н.а.х.д. № 2277 по описа за 2012 година, където съдът изрично е посочил- „В случая датата, от която нарушителят е бил известен на административнонаказващия орган, идентичен с органа, пред който е следвало да се представят документите за регистрация, е датата на съставяне на констативния протокол, обективиращ резултатите от проверката – 2.05.2011г., и от тази дата е започнал да тече срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. АУАН е съставен на 3.09.2011г., т.е. след изтичане на преклузивния тримесечен срок от откриване на нарушителя, установен в императивната норма на чл.34, ал.1 от ЗАНН, при погасена вече правна възможност на наказващия орган да ангажира отговорността на дружеството, който порок влече след себе си незаконосъобразност на цялото административнонаказателно производство, в т.ч. и на окончателния акт/.

           За изтичане на давностните срокове в административнонаказателното производство съдът следи служебно. Давността представлява изтичане на определен от закона срок, който при допълнителни законно установени предпоставки изключва наказателното преследване или изпълнението на наложеното наказание. В случая сроковете не са преклузивни, а давностни такива и не могат да бъдат споделени доводи на представителя на АНО, че сроковете са спазени, с оглед горепосочените писма, с които е били извършвано издирване на представител на Дружеството за съставяне на акт или връчване. В случай, че е имало констатирано затруднение от такъв характер АНО  е можел да спре производството, за да препятства изтичане на законовите срокове.

          В ЗАНН по отношение на давността има уредба в чл. 34 и в чл. 82. Първият текст урежда случаите, при които административнонаказателното производство въобще не се образува или образуваното се прекратява – когато нарушителят е починал, изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието и когато това е предвидено в закон или указ. Според същата норма, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, като за митнически, данъчни, банкови и др. конкретно посочени видове нарушения срокът е две години от извършване на нарушението. Различен давностен срок е предвиден в алинея 2, при конкретна хипотеза на чл.32, ал.1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция. Според ал.3, образуваното административно-наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в 6-месечен срок от съставяне на акта.

От съдържанието на разпоредбите на чл.34 на ЗАНН може да се направи еднозначен извод, че става въпрос за давност, която е обвързана с момента на съставяне на акта за установяване на нарушение, който поставя началото на административнонаказателното производство в две хипотези – от откриване на нарушителя или от извършване на нарушението. В чл.34 от ЗАНН няма разпоредба аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Всички разпоредби на чл.34 от ЗАНН, касаещи административно-наказателното преследване, засягат единствено сроковете за образуване на производството със съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

Разпоредбата на чл.82 от ЗАНН визира изтекла давност за изпълняване на наложеното наказание (т. нар. „изпълнителска давност”). Според ал.1, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли съответните, в три хипотези, срокове, като според ал.2 давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, т.е. от влизане в сила на наказателното постановление и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността започва да тече нова давност. В ал.3 на чл.82 от ЗАНН е уредена хипотезата на абсолютната давност, но в случаите на наложено с влязъл в сила акт наказание, което не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал.1 на чл.82 от ЗАНН. Според ал.4, разпоредбата на ал.3 не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал.1 е образувано изпълнително производство.

Ако наказателното постановление не е било връчено по реда уреден в ЗАНН, то не е влязло в сила и сроковете по чл.82 от ЗАНН не могат да бъдат приложени, тъй като касаят само хипотезата, когато акта, с който е наложено наказанието, е влязъл в сила.Препращането на чл.11 от ЗАНН към чл.81 от НК /т.е. към давността като правен институт/е възприето като допустимо още с Тълкувателно решение № 112/ 16.12.1982 г. по н.д.№ 96/1982 г., ОСНК на ВС, а в последствие е доразвито със съвместното Тълкувателно решение на ВАС и ВКС № 1 от 27.02.2015г. Нещо повече, дори и при липсата на препращане към НК, той би следвало да бъде приложим по правилата на аналогията при съществуваща в ЗАНН празнота поради степента на сходство в институтите на административнонаказателното и наказателното право (по аргумент за противното и от чл. 46, ал. 3 от ЗНА). В случая по-горе бе описано кака е било връчено НП.

Не може да бъде споделена тезата, че законодателят съзнателно не е предвидил абсолютната давност като способ за погасяване на административно наказателното преследване поради спецификата на материята за административните нарушения. Съгласно чл.31, ал.7 от Конституцията на РБ, не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления против мира и човечеството. По аргумент за противното във всички останали случаи, включително за административни нарушения, наказателното /респективно административнонаказателното/ преследване и изпълнението на наказанието се изключват при настъпване на давност. Гарантирането на такъв принцип е в унисон с изискването за разумен срок за провеждане на административно-наказателното производство като гаранция за спазване на правата на човека по чл.6 от ЕКЗПЧОС, за което Република България е поела ангажимент, присъединявайки се и ратифицирайки конвенцията. Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза е обстоятелството, че в противен случай лицата, извършили престъпление, ще се поставят в по-благоприятно положение от извършилите административно нарушение.

 Ако се изключи въобще приложението на института на давността в производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания ще се допусне възможността административните нарушения да се санкционират след изтичане на неопределен период във времето, с което на практика ще се допусне трайна несигурност в правния мир. Такава възможност няма нито по отношение на извършителите на противообществени прояви с най-висока степен на обществена опасност, каквито са престъпленията (чл. 79, т. 2 НК), нито по отношение на извършителите на други проявни форми на правно запретено поведение като гражданските деликти (чл. 110 и чл. 111 ЗЗД) и дисциплинарните простъпки (чл. 194, ал. 1 КТ, чл. 94, ал. 1 ЗДСл, чл. 134, ал. 1 ЗАдв., чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ, чл. 76, ал. 1 ЗННД и др.). Неоснователно е да се счита, че административните нарушения представляват изключение от общото правило.Съдът отчита фактът, че всичко казано по-горе касае административното наказание „глоба”, като в практиката съществува известно противоречие дали е приложимо и за „имуществената санкция”. В тази връзка настоящият състав следва да посочи следната принципна позиция:

            От правилото, че административната отговорност е лична - т.е., че се носи само от пълнолетно физическо лице, което е в състояние да контролира и ръководи своите постъпки, ЗАНН допуска изключение, като предвиждат санкциониране и на юридическите лица. Такава възможност е дадена в нормата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която в предвидените от закона случаи на юридическите лица и ЕТ може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност. С оглед на обстоятелството, че предпоставките за санкциониране на нарушенията с глоба или имуществена санкция са идентични от обективна страна (еднакви са действията или бездействията, чрез които се осъществява административното нарушение; и за двата вида субекти е налице в еднаква степен противоправността на извършеното деяние, насочеността срещу установения административен ред, наказуемостта и редът, по който се наказва нарушението), се налага изводът, че след като законодателят е предвидил имуществена санкция за ЮЛ и ЕТ и глоба за ФЛ за едни и същи нарушения, отговорността, за които се реализира по един и същи ред - то правилата за давността следва да се прилага и по отношение на наложената имуществена санкция на ЮЛ и ЕТ. Разликата от гледна точка на ЗАНН е по отношение на субектите, спрямо които се налагат – с имуществената санкция се наказват юридическите лица и едноличните търговци, а с глоба се наказват физическите лица. Други различия в съдържанието на наказанията няма.

От друга страна изключването на възможността да се погасява по давност преследването по отношение на юридически лица, извършили административно нарушение, би съставлявало дискриминационно третиране, което не е предвидено изрично в закон и няма основание в неговата логика.

Изрично в този смисъл е правната теория – „Процесът по ЗАНН”, Лозан Панов и Ралица Илкова; Сиела, 2009г. (стр.240-242).В този смисъл е и практиката на съдилищата от цялата страна, включително и на Административен съд – Бургас: Решение № 1647/26.07.2013г. по к.а.н.д. № 1401/2013г. по описа на Адм.Съд-Бургас; Решение № 558/ 19.03.2015г. по к.а.н.д. № 65/2015г. по описа на Адм.Съд – Пловдив; Решение № 231/06.11.2015г. по к.а.н.д. № 222/15г. по описа на Адм. Съд – Габрово; Решение № 332/19.10.2012г. по к.а.н.д. № 304/12г. по описа на Адм.Съд- Кюстендил; Решение от 20.05.2014г. по к.а.н.д. № 248/14г. по опис на Адм.Съд – Добрич; Решение № 174/16.05.2013г. по к.а.н.д. № 137/13г. по описа на Адм.Съд – Сливен; Решение № 221/01.07.2016г. по к.а.н.д. № 264/16г. по описа на Адм.Съд – Враца; Решение № 448/15.10.2012г. по к.а.н.д. № 432/12г. по описа на Адм.Съд – Стара Загора и много други.

 В конкретния случай съдът счита, че е допуснато нарушение -при и съставяне на АУАН, а оттам и при издаване на НП, свързано с разпоредбата на чл. 34 ЗАНН. Началото на тримесечната административно наказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал. 1 от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености. При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението (две и повече години за определени нарушения), не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява. В случая соченото за нарушител лице е било известно на АНО и още с констатирането на нарушението –след изтичане на срока за изпълнение не предписанието и при неизпълнението им е можело да бъде санкционирано своевременно /като пороците досежно връчването на КП съдът вече по-горе изложи/.

            Следва да се посочи, че видно от константната съдебна практика /Решение № 80/02.05.2011г. по КАНД № 59/2011г. по описа на АдмС-София, Решение № 678/11.04.2011г. по КАНД № 45/2011г. по описа на АдмС-София, и др./ щом даден орган или длъжностно лице са овластени да установяват определени административни нарушения, то те са и задължени да следят дали такива нарушения са извършени. Това е така, тъй като реализирането на административнонаказателна отговорност не е свързана само с предоставяне на определени публични права на конкретни органи или длъжностни лица, но и със задължението те да упражняват въпросните права. Тези органи, респ. длъжностни лица, не разполагат с оперативна самостоятелност (последната е типична само за административното право, но не и за административнонаказателното право). Затова реализацията на административнонаказателната отговорност не може да бъде оставена на усмотрението на овластените правни субекти, така че те да избират кога да формират своите субективни представи за състава на административното нарушение и индивидуализиращите белези на нарушителя и кога да предприемат дължимите действия по установяването и налагането на административно наказание. Това те са длъжни да направят в рамките на законоустановените срокове, които както вече се спомена по-горе, имат за свой начален момент обективни, а не субективни юридически факти т.е. те са длъжни  еx officio /служебно, по свой почин/ да предприемат действия по установяване на лицата осъществили състава на нарушението. Следователно, компетентността се определя като система от правомощия, т.е. съвкупност от права и задължения от особен характер, предоставени на органа за осъществяване на държавна власт, вкл. и административнонаказателна. Правата на органа са права спрямо гражданите и юридическите лица, но тяхното осъществяване е задължение спрямо държавата като част от неговата компетентност. Недопустимо е органът да извърши „отказ от компетентност”. /”Коментар на АПК”, К.Лазаров, Ем.Къндева, Ал.Еленков, София 2007г., ЦОА ”Кр.Ц”, стр.170 - стр.181/.     Следователно, определената с нормата на чл.37 чл. 53 от ЗАНН компетентност на органите да съставят АУАН и НП, по дефиниция означава освен право да привличат към административнонаказателна отговорност субектите извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за установяват своевременно нарушенията и техните извършители. Ето защо и реализацията на административнонаказателната отговорност на правните субекти не може да бъде оставена на усмотрението на овластените администрации, така че те да решават кога и по какъв начин да формират субективните си представи относно съставите на административните нарушения, техните автори и вината, както и кога да предприемат дължимите действия по тяхното установяване по чл. 36 ЗАНН и съответното им санкциониране по реда на чл. 52 - чл. 57 ЗАНН. Това те са длъжни да правят по силата на закона /с предоставената им нормативна компетентност/ и в пределите на законно установените срокове, които както стана въпрос по-горе имат за свой начален момент обективни юридически факти, в конкретния случай – изтичането на срока за изпълнение на предписанията. Денят, следващ крайния срок за изпълнение на предписанието е моментът, в който нарушението е довършено (предписанието не е изпълнено) и именно от този момент нарушителят става известен на административнонаказващия орган, а дали административният орган “ще узнае” този факт е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове, като това касае и „издирването“ на нарушителя, което също при полагане на надлежни усилия следна да стане в определените срокове, което в случая, видно от всичко гореизложино не е било сторено. В случая органът е проявил активност по връчване на акта и наказателното постановление на сочения нарушител, но не е спазил сроковете за това.

            Тук следва да се подчертае, че пропускането на по-краткия тримесечен срок не е основание за прилагане на по-дългия едногодишен/двугодишен срок от извършване на нарушението при преценката за срочното съставяне на акта за установяване на нарушението. Двата срока се намират в определено съотношение помежду си, което се изразява в поглъщането на тримесечния срок от откриването на нарушителя от едногодишния/двугодишния срок от извършването на нарушението. Т.е. след изтичане на по-дългия срок за компетентния орган се погасява правото да състави акт за административно нарушение, независимо че не е изтекъл тримесечният срок от откриване на нарушителя. Съответно след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя се погасява административно наказателната отговорност на нарушителя и респективно правото на компетентното длъжностно лице да състави акт, макар и в рамките на едногодишния/двугодишния срок от извършване на нарушението.

          В конкретния случай, срокът за законосъобразно изпълнение на предписанието е изтекъл датата след 04.08.2017г., до когато е следвало да се изпълни предписанието, като констатациите за неизпълнението от АНО са извършени при последващата проверка и съставянето на втория протокол от 23.08.2017 г., като това е и посочената за приета дата за нарушението от АНО. Нарушението е на просто извършване и е осъществено с бездействието на задълженото лице към първия ден, след датата следваща последния срок, както съдът по-горе посочи. Контролните органи на РИОСВ - Бургас са имали обективната възможност да констатират нарушението, тъй като всички данни, даващи основание да се прецени извършено ли е нарушение или не, са били на разположение на наказващия орган през цялото време, без да е било необходимо извършването от негова страна на каквито и да било допълнителни действия по разкриване на нарушителя и фактите, даващи основание за преценка извършено ли е или не нарушението. Тримесечният срок, в който може да се състави на жалбоподателя, в конкретния случай започва да тече дори и да се приеме по-късната дата- от 23.08.2017 г. /а не 05.08.2017 г./. Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 18.12.2017г., след изтичане на тримесечния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 34, ал.1 от ЗАНН. Административнонаказващият орган не е съобразил това обстоятелство и като е издал обжалваното наказателно постановление, въз основа на така съставения акт, е допуснал съществено процесуално нарушение, което не може да бъде „санирано” в съдебната фаза на производството и налага отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен само на това основание, като досежно допуснати пороци и от страна на връчване на КП, съдът вече изложи макар и по същество / в този смисъл за ненадлежното връчване виж и Решение  № 287 от 23.02.2017г., на БАС,  по КНАХД  № 166  за 2017 година/.

              С оглед всичко казано по-горе, съдът счита, че в случая са изтекли давностните срокове за реализиране на административнонаказателната отговорност на дружеството, поради което и издаденото наказателно постановление следва да се отмени, поради което и не е необходимо детайлно да се обсъждат другите доводи за незаконосъобразност.

            Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд

                                                              Р  Е  Ш  И :

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 150/ 28.02.2018 г. издадено от Директора на РИОСВ-гр.Бургас-инж. Т Д А, с което за нарушение на чл.166, т.3, във връзка с чл.155, ал.2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ на основание чл.166, т.3 от ЗООС, във вр. Чл.165, от ЗООС на „С” –ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. „Дианабад”, ул. „, представлявано от представителя си- Е Г Р, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 / две хиляди/ лева.

               РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

              ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

В.О:К.А.