Решение по дело №1647/2019 на Окръжен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

Град Варна, 02 септември 2019  година.

В ИМЕТО НА НАРОДА.

 

            Варненския Окръжен Съд – Гражданско отделение, първи състав, в закрито съдебно заседание, проведено на втори септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

Като се запозна с докладваното от съдия Красимир Василев, гр.дело № 1647/2019 година на ВОС, взе предвид следното:

            Производството по делото е по Глава 39 от ГПК, с правно основание чл.435 ал.2 ГПК, и е образувано по жалба от Н.Ц.Н. И В.П.Н., срещу действията на ЧСИ Тодорова, рег.№ 717  - налагане на Възбрана върху недвижим имот АПАРТАМЕНТ № 11 и ГАРАЖ № 4, находящи се в град Варна, ул.“Македония“ № 149, вх.А.

В жалбата, която е насочена против изпълнителното действие се обръща внимание, че жилището се явява несеквестируемо – като единствено за Длъжниците, а отделно от това е посочено, че в него живеят също така и дъщерите на Длъжниците – Цветомира и Яника.Излага се, че не е възможно жилището да бъде разделено и да се ползва самостоятелно, като по същество се настоява съдът да отмени Възбраната, както и да спре изпълнителното дело.

Против жалбата не е постъпил отговор от страна на Взискателя, в лицето на Р.И.П. - К..

В мотивите си ЧСИ Тодорова сочи, че жалбата се явява изцяло неоснователна, т.к. е налице и друго жилище на молителите, съобразно представения по делото Договор за групов строеж.

            След като се запозна с жалбата, съдът приема, че е неоснователна, и съображенията са следните:

            По молба на взискателя – Р.И.П. – К., на базата на изп.лист по Гр.дело № 14 358/2010 година е издаден ИЛ против длъжниците, за посочената в него сума от 800 /осемстотин/ лева – сторени по делото разноски.

            На Длъжниците са били връчени ПДИ, като са предприети и действия по проверка на техни банкови сметки.От приложените материали става ясно, че суми за уреждане на задължението не са постъпили.

С молба за вписване на Възбрана от 16.07.2019 година ЧСИ Тодорова е сезирала Агенцията по вписванията и, като е възбранила процесните недвижимостти - ап.11 и Гараж № 4.За горното Длъжниците са били уведомени на 26.07.2019 година, респективно на 30.07.2019 година.

            Жалбата е неоснователна!

Разпоредбата на чл.444 т.7 от ГПК създава забрана изпълнението да бъде насочено върху имот, които има характеристиките на несеквестируем.Също закона обаче и то в нормата на чл.445 ал.1 ГПК предвижда отпадане на несеквестируемостта, тогава когато изпълнението е насочено върху вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор.Независимо от твърденията, че жилището е единствено за длъжника, в конкретната хипотеза последния не може да се ползва от закрилата на чл. 444, т. 7 ГПК за несеквестируемост на процесния недвижим имот.Съгласно разпоредбата на чл. 445, ал. 1 и 2, от ГПК, от забраните по чл. 444, т. 5 и 7 не могат да се ползват длъжниците за вреди от непозволено увреждане или по отношение на вещи ипотекирани в полза на ипотекарния кредитор.

По смисъла на ТР № 2 от 2015 година на ВКС, длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вземането, върху което е насочено изпълнението до изтичането на едноседмичния срок от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху което не се допуска принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху частично несеквестируемо вземане - от узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител или отказва да плати на длъжника поради наложения запор.

Съгласно дадените в ТР 2 от 2015 година разяснения, насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават.Отделното обжалване на тези действия не е допустимо.Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това: отменя наложения запор върху несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо вземане (като указва за кои кредиторови вземания важи тя) или указва, как се определя секвестируемата част при частична несеквестируемост, без да отменя запора; отменя постановлението за назначаване на пазач или насрочването на публична продан на несеквестируема непотребима вещ.

В конкретния случай обаче се атакува изпълнително действие – налагане на Възбрана със съображения за несеквестируемост.Следователно, макар съобразно ТР № 2 от 2015 година жалбата да се явява процесуално допустима, то тя е неоснователна и това е така, т.к., е видно, че освен възбраненото жилище и гараж, Длъжниците разполагат и с друго такова.Касае се за Договор за групов строеж от 24.02.1997 година, съобразно които Нешеви получават в дял и стават собственици, освен за процесните недвижимостти, а и на друго жилище – ап.2 вх.Б и изба № 5, на същия административен адрес.Няма данни по делото до момента, последното да е било отчуждено преди това, за да бъде изпълнена хипотезата на чл.444 т.7 от ГПК.Обстоятелството, че в процесното жилище, предмет на съдебната проверка живеят и трети за спора лица – дъщерите на молителите, е ирелевантно, т.к. в случая не се касае за въвод във владение, а за налагане на възбрана.Т.е. неоснователно се явява и направеното доказателствено искане за изготвянето на съдебно техническа експертиза, по поставените от молителите въпроси.

Наличието на неоснователна жалба, е повод на съда да установи, че е неоснователно и искането за спиране на делото.

            Предвид изложеното и на основание чл.437 ал.2 от ГПК, съдът,

Р  Е  Ш  И :

            ПОТВЪРЖДАВА действията на ЧСИ Тодорова по изп.дело 252/2019 година по повод налагането на Възбрана върху АПАРТАМЕНТ № 11 и ГАРАЖ № 4, находящи се в град Варна, ул.“Македония“ № 149, вх.А.

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изп.дело № 20197170400252, по описа на ЧСИ Тодорова, рег.№ 717.

            На осн.чл.437 ал.4 пр.2 от ГПК, решението е окончателно.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: