Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 28.07.2020
г. гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия
На двадесет и седми юли 2020 година
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Бисера Максимова
Бонка
Янкова
Секретар Ирина Василева
като разгледа докладваното от Б.Максимова
В. гр. д. № 164 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Ново разглеждане на делото след
отмяна на предходно решение на въззивния съд от ВКС.
С Решение № 635 от 14.12.2018 година, постановено по гр. д. 628/2018
година по описа на Районен съд - Търговище, съдът е признал за установено по
отношение на Община Търговище, че Ю.Н.М., с ЕГН ********** е сключила граждански
брак с МММ, ЕГН ********** на 15.04.1972 год. в Кметство с.Руец, общ.Търговище
и е приела да носи фамилното име М.,*** да състави акт за сключен граждански
брак.
Постъпила е въззивна жалба от Община Търговище чрез Д.К.К., юрисконсулт и процесуален
представител на общината, в която се излага следното:
Съгласно чл. 38, ал. 4 от ЗГР при унищожени регистри на актове за
гражданско състояние, липса на съставен акт за раждане или смърт и установяване
на дписани неверни данни заинтересуваните лица установяват правата си по
съдебен ред.
По силата на § 75, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗГР (ДВ, бр. 39 от 2011 г., в
сила от 20.05.2011 г.) семейните регистри от всички кметства и кметски
наместничества на територията на община Търговище, се съхраняват в отдел ГРАО
при Община Търговище. В регистрите по чл. 87 от ЗГР за всички възможни населени
места от община Търговище, където са пребивавали, молителката и бащата на
децата й, такъв граждански брак, какъвто се твърди, че е сключен, липсва. В чл.
51 -53 от ЗГР са разписани реда и условията за сключване на граждански брак. В
приложеното към исковата молба Удостоверение за сключен граждански брак липсва
номер и дата на издаване на документа, както и подпис на длъжностното лице по
гражданско състояние, поради което считаме, че се явява недействително; няма
посочен номер на акт за сключен граждански брак и това е така, заадото такъв не
съществува. Ако съществуваше, щеше да бъде намерен и представен по делото. В
това удостоверение за сключен граждански брак е посочен номер, който очевидно е
поправян, от дата 15.04.1972 година. Посочено е длъжностно лице по гражданско
състояние, печат на Кметство село Руец, община Търговище. Липсва подпис на длъжностно
лице. Макар и дубликат, този документ няма номер. Твърди се още, че са представили
заверени копия на актовете за раждане на децата на молителката. В двата от тези
актове е посочено, че майката няма сключен граждански брак с бащата на децата.
На детето Б М М (или БММ) в т.11, „кога е сключен сегашния брак”, има посочена
дата 19.11.1970 година, която по никакъв начин не кореспондира с претендираната
дата - 15.04.1972 г., посочена в
удостоверението за сключен граждански брак, което е основанието за завеждане на
настоящото дело. Всичко това показва, че никога не е имало сключен граждански
брак между молителката и нейния съпруг.
Ето защо въззивникът моли съда да отмени атакуваното решение и да
отхвърли исковата претенция.
Не е постъпил отговор на подадената въззивна жалба.
Доказателствени искания не са направени. Съдът служебно е постановил
събирането на нови доказателства.
В съдебно заседание въззивникът поддържа въззивната жалба чрез юрисконсулт
Коларова.
В съдебно заседание ответната страна чрез своя процесуален представител
адвокат Г.Ц. оспорва въззивната жалба. Моли
да бъде потвърдено решението на Търговищкия районен съд. Счита, че са налице
достатъчни доказателства, които обосновават извода, че съставеният някога акт
за граждански брак е бил унищожен или изгубен, поради което са налице
предпоставките за уважаване на подадената молба.
Търговищка окръжна прокуратура не изпраща представител.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея
оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното:
Пред РС – Търговище Ю.Н.М. е подала молба по чл. 542, ал. 1 от ГПК да
бъде установен факт с правно значение, а именно, че тя е сключила граждански
брак с МММ, починал през 1980 година, в кметството в с. Руец, община Търговище
на 15.04.1972 година. Обосновава правния си интерес с правото да получава
наследствена пенсия от МММ като негова преживяла съпруга и наследник по закон.
Твърди, че съставеният акт за граждански брак е унищожен или изгубен.
Настоящият въззивен състав приема, че така подадената молба с правно
основание в разпоредбата на чл. 542, ал. 1 е допустима. За допустимостта на
искането съдът се произнася съобразно твърденията на страната – в случая тя
твърди, че е бил съставен акт за граждански брак, сключен между нея и МММ като
се позовава на две алтернативи – актът за граждански брак е бил унищожен,
респ. актът за граждански брак е бил
загубен.
Едно от основните доказателства, които представя молителката е
удостоверение за сключен граждански брак, подписано от С В Х, съгласно което на
15.04.1972 година молителката е сключила граждански брак с МММ на 15.04.1972 година въз основа на акт
за граждански брак 25 25 или само 25 от 15.04.1972 година. Не е известно кога е
издадено обсъжданото удостоверение за граждански брак, но доколкото в него
фигурира ЕГН на лицата, явно това е станало след въвеждане на ЕСГРАОН,
създадена през 1977 г. с Постановление № 15 от 1977 г. на Министерски съвет за
внедряване на ЕСГРАОН и за изменение и допълнение на Наредбата за гражданското
състояние. Въпросното лице, посочено като издател на удостоверението за
граждански брак, е работило в кметство село Руец, община Търговище първоначално
като деловодител в периода 01.01.1968 г. до 31.03.1979 г., а впоследствие като
секретар в кметството в периода 01.04.1979 до 30.09.1986 година. Починало е и
няма как да бъде източник на информация относно предмета на делото.
Разпитани са двама свидетели пред първостепенния съд, които
свидетелстват за следното:
Първата свидетелка заявява: „Ю. ми е сестра. Мъжът й се казва М. Живееха
заедно доста години и доста години нямаха брак. Когато тя беше отишла на село
на гости на моя брат и там се видяхме. Там бяхме аз, брат ми , жената на брат
ми, Ю. и мъжът й. Тогава тя започна да се смее, защото се оженила, но не искат
да казват заради свекървата. Това беше
през 1972 г. Аз тогава бях краварка. Тогава ходих на гости на брат ми и
тогава разбрах, че са се оженили. Брат ми каза,
че той им бил кръстник с жена си.
Аз досега не съм казвала на никого. Този брак са го сключили в с. Руец.
Тогава Славка беше кмет и го направила
брака на село. Тя вече е умряла. Моят брат също почина, жена му също почина.“
Анализът на тези показания се свежда сдо следното: Свидетелката знае за
факта за сключен брак от самата молителка. Твърди, че бракът е сключен пред
Славка, която към него момент, видно от събраните писмени доказателства работи
като деловодител. Преки впечатления за самото събитие няма.
Втората свидетелка е снаха на молителката. Тя твърди, че веднъж, когато
била на гости на брата на Ю., който тя нарича „вуйчо“, разбрала, че свекърва й
скришом се омъжила за мъжа си в кметството в с. Руец като удостоверението за
граждански брак било съхранявано от вуйчо й и той го дал на свекърва й /молителката/
след 2003 година, когато починала свекървата на молителката.
По делото са налице и други писмени доказателства, касаещи предмета на
спора.
В акта за раждане на първия син на молителката е отбелязано, че същият е
роден на *** година в гр. Търговище. Като родители са посочени молителката и МММ.
Посочено е, че това е първо дете на майката и същата няма брак.
В акта за раждане на сина на молителката М., приложен по делото, е
посочено, че той е роден на *** година като отново е отбелязано, че молителката
няма брак.
В акта за раждане на третия син на молителката Бюлен, приложен по
делото, е посочено, че същият е роден на *** година като детето е от първи брак
на майката, сключен на 19.11.1970 година.
Приложен е и ЛРК на молителката, в която са правени отбелязвания. В
графа „семейно положение“ е отбелязано – неомъжена. В ЛРК на МММ е отбелязано
„неженен“ като в графа съпруга има вписване и изтриване като и с просто око е
видно, че е било вписано името на молителката.
По делото е приложен акт за смърт на МММ, от който е видно, че същият е
починал на 05.04.1980 година като в графа „семейно положение“ е записано, че е
бил женен.
По делото са приложени заявления, подписвани от молителката, за издаване
на документи за самоличност като същата винаги е заявява, че е вдовица.
Представено е копие от удостоверение за наследници, издадено на
28.07.2004 година от длъжностното лице по гражданско състояние в кметството в
с. Пайдушко, община Търговище, в което молителката е вписана като наследник по
закон като преживяла съпруга.
Тези многобройни писмени доказателства на пръв поглед обосновават тезата
на молителката. Въззивният съд обаче допусна служебно събиране на
доказателства, каквото задължение има по закон, и изиска от Община Търговище да
представи на виждане за справка регистрите за женитба, водени съгласно
Правилника за водене на регистрите за гражданско състояние и начинът за тяхната
регистрация/ Д.в. бр.35 от 1950 год./, отм. на 04.10.1975 г. от Наредба за
гражданското състояние отм./ за годините: 1970,1971 и 1972 година за кметство
с. Руец, община Търговище, както и книгата за актовете за сключен граждански
брак, ако е отделна част от регистрите. В съдебно заседание Община Търговище
изпълни това свое задължение като съдът, в присъствие на процесуалните
представители на страните, констатира, че книгите за женитба в кметство с.
Руец, община Търговище съществуват – т.е. не са изгубени или унищожени, същите
са съхранени в идеален вид като всички актове за женитба имат свои номера и са
отразени последователно. Няма прескачане на номера на актовете. Книгите са
подвързани и всяка година са приклочвани по съответния ред. Съдът констатира,
че във въпросните книги няма съставен акт за граждански брак, сключен между Ю.Н.М.
и МММ. Тук съдът държи да подчертае, че фамилното име на молителката е М. от
рождение. Съдът констатира, че на 15.04.1972 година няма съставен акт за
женитба в кметството в с. Руец, община Търговище. През м. април 1972 година са
съставени три акта за женитба на други дати и между различни лица.
От правна гледна точка съдът
приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 542, ал. 1 от ГПК, лицето, което черпи
права от съответния факт с правно значение, е процесуално легитимирано да
инициира охранителното производство за установяване на този факт от съда (а при
необходимост – и съдът да разпореди съставянето на съответния документ); като
това лице следва да твърди в молбата си, че предвиденият от закона документ, с
който се удостоверява този факт (като примерно е посочен и акт за гражданско
състояние), не е бил съставен и не може да бъде съставен, или съставеният е бил
унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен. Наред с това,
съгласно разпоредбите на чл. 543, т. 1 и т. 2 от ГПК в молбата следва да се
посочи и целта, заради която се иска установяването на съответния факт, както и
причините, поради които съответният документ не е съставен или е невъзможно
неговото съставяне или възстановяване.
В случая се иска от съда да установи, че е бил съставен акт за
граждански брак, но същият е бил или унищожен, или изгубен. Настоящият въззивен
състав не установи такъв факт – напротив, актовете за женитба през въпросния
период съществуват. По нормативно задължение, дори и на времето, те се съставят
последователно в специална книга, а не
на отделни листа, които могат да се загубят по някакъв начин. Представените
книги за периода, и най-вече за твърдяната дата на сключване на гражданския
брак, след направената от съда констатация, показват, че акт за женитба в
периода 1970-1972 година между молителката и МММ не е бил съставен.
Обсъжданите книги/регистри са официални свидетелстващи документи. Те са
първични по своето съдържание. Всички останали документи, в които се отразява наличието
на акт за сключен граждански брак, например удостоверения за сключен граждански
брак или лични регистрационни картони, се явяват вторични по съдържание – т.е.
в тях се отбелязва това, което съществува като правен факт и е отразено в
регистрите за гражданско състояние – раждане, женитба, смърт.
В случая не се установява, че актовете за женитба, водени в кметството в
с. Руец, община Търговище, са унищожени или загубени, поради което молбата на
молителката само на това основание се явява неоснователна и следва да се остави
без уважение. Регистирите за гражданско състояние са налични и в тях не
фигурира сключен между молителката и бащата на децата й граждански брак.
Решението на Районен съд-Търговище следва да се отмени като се постанови
ново по съществото на спора, с което да се остави без уважение молбата на Ю. Н.М. да бъде установено, че е сключила граждански
брак с МММ, ЕГН **********, на 15.04.1972 година в кметството на с. Руец,
община Търговище и да бъде разпоредено съставянето на акт за граждански брак,
като неоснователна.
Водим от горното, съдът, на основание чл.271 от ГПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 635 от 14.12.2018 година,
постановено по гр. д. 628/2018 година по описа на Районен съд – Търговище, като
вместо това постановява:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ю.Н.М.,
с ЕГН **********, действаща чрез адвокат Г.Ц., съдебен адрес ***, кантора № 3
да бъде признато за установено по отношение на Община Търговище, че е сключила
граждански брак с МММ, ЕГН **********, на 15.04.1972 година в кметството на с.
Руец, община Търговище и да бъде разпоредено съставянето на акт за граждански
брак, като неоснователна и на основание чл. 542, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в
месечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд –
София само при
условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.