Р Е Ш Е Н И Е
№1894
Гр.Русе, 13.11.2019 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд,
ХI - ти граждански състав в публично заседание на шести ноември, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря Антоанета Христова като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 4263 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Д.Н.Н. заявява, че е бил в трудово правоотношение с „Хлебозавод Русе 2“
ЕООД, основано на договор от 01.06.2018г., по силата на който заемал длъжността
„общ работник в промишлеността“, с определено работно време – 8 часа.
На 01.07.2019г. депозирал заявление за прекратяване трудовото
правоотношение на основание чл.237, ал.1, т.2 КТ, предвид несвоевременно
изплащане на уговореното възнаграждение. Пояснява, че съобразно справка,
изходяща от НАП, за м.май 2019г., същото възлиза на 593.60 лева и следвало да
бъде заплатено до 30-то число на м.юни 2019г.
Поддържа, че при прекратяване на трудовия договор, работодателят начислил
във ведомостта, но не му изплатил обезщетение по чл.224 КТ в размер на 296.80
лева за 10 дни неизползван платен годишен отпуск.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Хлебозавод Русе 2“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.Плевен, ул.“Дойран“№116,
ап.5, представлявано от управителя Павел Петков Велков да му заплати сумите:
296.80 лева – обезщетение по чл.224 КТ за 10 дни неползван платен годишен
отпуск, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2019г. до
окончателното й изплащане и 0.74 лева – мораторна лихва за периода 01.07.2019г.
– 10.07.2019г.
Процесуалният представител на ищеца претендира възнаграждение на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в размер на 400 лева.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът „Хлебозавод Русе 2“ ЕООД не е депозирал отговор на исковата
молба, не ангажира доказателства.
След
преценка на доказателствата по делото, съобразявайки нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение основано на договор №9/01.06.2018г., по силата на който Д.Н.Н.
заемал длъжността „общ работник в промишлеността“ в „Хлебозавод Русе 2“ ЕООД, с
място на работа: гр.Русе, ул.“Потсдам“№1, с определено работно време – 8 часа и
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 510 лева, платимо до 30
число на месеца, за предходния месец.
На 01.07.2019г. молителят депозирал заявление, с което уведомил
работодателят, че считано от датата на получаването му, прекратява едностранно
трудовия договор на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ поради неизплащане на
трудовото възнаграждение.
Приложена е справка от НАП – ТД – Варна, в която е посочен осигурителния
доход на ищеца за периода 01.01.2018г. – 31.05.2019г.
С оглед установяване претенцията по размер е възложена и приета, неоспорена
от страните съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като
ясно, пълно и обосновано. След извършена справка в счетоводството на ответното
дружество, вещото лице е констатирало, че дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 КТ в размер на 267.12 лева не е заплатено на работника.
В о.с.з. е допуснато изменение на иска, съобразно заключението на вещото
лице. Производството, досежно претендираната мораторна лихва за периода 01.07.2019г.
– 10.07.2019г. е прекратено, поради отказ от иска.
Предвид изложените в
исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът квалифицира правно
предявените обективно съединени искове по чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 ЗЗД.
Ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът счита, че са налице
предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК
ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба, не се е явил в
първото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, като с разпореждане от 11.07.2019г. са му указани
последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и предпоставките, визирани
в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид релевираните в хода на производството писмени
доказателства, с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за
недължимост на процесното вземане, може да се направи извод за вероятната
основателност на иска.
Съобразно разпоредбата на чл.78,
ал.1 от ГПК, вр.чл.38 ЗА, ответникът следва да заплати възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца в размер на 300 лева, определено по реда на
чл.7 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да
заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 50 лева и 100 лева –
възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Хлебозавод Русе 2“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.Плевен,
ул.“Дойран“№116, ап.5, представлявано от управителя Павел Петков Велков да
заплати на Д.Н.Н., ЕГН ********** сумата: 267.12
лева (нетен размер) – обезщетение по чл.224 КТ за 10 дни неползван платен
годишен отпуск, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.07.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Хлебозавод Русе 2“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на адв.З.П. възнаграждение за процесуално представителство в размер на
300 лева.
ОСЪЖДА „Хлебозавод Русе 2“
ЕООД, ЕИК ********* да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 50
лева и 100 лева – възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
Препис от решението да
се връчи на страните по делото за сведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: