Р Е Ш Е Н И
Е
№ 923 16.07.2020г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На седемнадесети юни година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: К.Сл.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Бушандрова
НАХД № 967 по описа на
съда за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „…” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. „…”, бл. 4, вх.
6, ет. 6, представлявано от Г.С.Х., ЕГН: ********** - управител против
Наказателно постановление № 02-0002612/17.02.2020год. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” - Бургас, с което за нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда
(КТ), на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, на
дружеството - жалбоподател е наложено наказание имуществена санкция, в размер
на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
В открито съдебно заседание, за жалбоподателя не се
явява представител. Не изразяват становище. Не сочат доказателства. Не правят
искане за разноски.
Административнонаказващият орган –Дирекция „Инспекция
по труда” - Бургас, надлежно призовани, се представлява от юрисконсулт
Николова, която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за което е
санкционирано дружеството е безспорно доказано. Счита, че правилно е приложен
законът и моли съдът да потвърди постановлението като правилно и
законосъобразно. Не се сочат нови доказателства. Молят за присъждане на
разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване. Подадена е от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, пред материално и териториално компетентен
съд, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съдът, след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
При извършена проверка от проверяващи инспектори –
служители в Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас на 22.01.2020г. в 11:10 ч. в
обект - Склад за пакетирани захарни изделия, находящ се в гр. Бургас, „..”, местност „Крушата”, стопанисван от „….” ЕООД, проверяващите установили, че до работа е било
допуснато лицето В.И. Я., ЕГН **********,
на длъжност „Общ работник”, преди да й бъде предоставено копие от уведомлението
по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП. 
Весела И.Я. била
установена при извършената проверка в обекта да полага труд като „складов
работник/общ работник” - извършвала дейност по подготвяне на заявки в помещение
„склад”, държала папка, отмятала в нея, слагала пакетирана стока в кашони. Последната
собственоръчно декларирала в справка, на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от
Кодекса на труда, че работи като „складов работник”, с работно време от 10:00
ч. до 19:00 ч., с почивни дни в седмицата „събота/неделя”, с почивка в работния
ден 1 час и трудово възнаграждение „минималната работна заплата”.
Нарушението било установено от инспектор М.И.С. при
преглед на представените на 06.02.2020 г. в Дирекция „Инспекция по труда”
Бургас, документи (трудов договор № 025/22.01.2020 г., молба за постъпване на
работа от 22.01.2020 г., справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по
чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда с изх. № 02388203006446/22.01.2020г., 14:07:06ч.,
форма за отчитане явяването/неявяването на работа за месец януари 2020 г.,
книга с документиран начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на
лицето на 22.01.2020 г. и др.), във връзка с извършенатса проверка по спазване
на трудовото законодателство на
Съставен бил акт за установяване на административно
нарушение от № 02-0002612 от 06.02.2020 г., в който като нарушена била посочена
нормата на 63, ал. 2 КТ. Управителят на дружеството, подписал АУАН, без да сочи
възражения.
На 17.02.2020 г., било издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което при пълна идентичност с фактологията и правната
квалификация на нарушението и за нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда
(КТ), на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, на
дружеството - жалбоподател е наложено наказание имуществена санкция, в размер
на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Горната фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от събраните по делото материали по административнонаказателната
преписка, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло.
Съдът, въз основа вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните
правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени
нарушените материалноправни норми. В АУАН и НП ясно е записано, че не е
предоставено уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, което е нарушение на чл. 63,
ал. 2 от КТ. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство против него.
Няма спор, че към датата на проверката между
дружеството-жалбоподател, в качеството му на „работодател” и лицето Весела
Иванчева Янакиева е бил налице валиден трудов договор, по силата на който
последната е приела да изпълнява длъжността „общ работник” в горепосочения
обект. Видно от показанията на разпитания актосъставител, към момента на
проверката, работникът е полагала труд. Този факт се доказва и от представеното
от жалбоподателя копие от тетрадката за инструктаж на л.16 и 17, от което са
видни датите, на които е бил проведен инструктаж на Станкова, както и
приложения по делото работен график – л. 18.
При така доказаните факти съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на административно
нарушение по чл.414, ал.3, вр. чл.63, ал.2 от КТ. Законодателят е въвел
императивно изискване за работодателя, преди да допусне до работа работника или
служителя, да му предостави документите по чл. 63, ал.1 от КТ, сред които са и
копие от уведомлението по чл. 62, ал.3, заверено от ТД на НАП.
В конкретния случай, видно от доказателствата по
делото, дружеството - жалбоподател не е изпълнило вменените му задължения и е
допуснало до работа на 22.01.2020г. служителя Я., преди да му връчи копие от уведомлението по чл. 62,
ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП, поради което и правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Твърденията в обратен смисъл, от
страна на жалбоподателя, Съдът намира за защитна теза, с цел избягване на
административно наказателна отговорност.
В случая, не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението е формално, а не резултатно, така че липсата на
вредни последици от него, не представлява смекчаващо отговорността
обстоятелство. От друга страна, самия факт, че неизпълнението на описаното в
цитирания текст задължение е обявено за нарушение е достатъчно да се приеме, че
то съдържа вредни последици за трудещия се. Нарушението не се отличава с по -
ниска степен на обществена опасност от останалите такива от същия вид, напротив
– то е типичен пример за неизпълнение на задължението на работодателя по чл. 63,
ал. 2 КТ.
За извършеното нарушение, разпоредбата на чл. 414, ал.
3 от КТ предвижда наказание „имуществена санкция“, в размер от 1500 лв. до 15
000 лв. Санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган като
относима към процесното нарушение и на дружеството - жалбоподател е наложено
наказание имуществена санкция, в размер от 1500лв. Наказанието е в минимален
размер и не може да бъде коригирано от съда. С така наложеното наказание ще
бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и
превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред.
ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, „Когато съдът отхвърли оспорването или
подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административния акт е
благоприятен, има право на разноски“. От изложеното следва, че в полза на АНО,
следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което
Съдът определи в размер на 100 /сто/ лева, които следва да бъдат заплатени от
жалбоподателя на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас.
Мотивиран от изложените доводи, Бургаският районен
съд, XII наказателен състав на основание чл.63 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0002612/17.02.2020год.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас против „…..” ЕООД, ЕИК 20…..със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „…”, бл. 4, вх. 6, ет. 6, представлявано от Г.С.Х., ЕГН:
********** - управител, с което за нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на
труда (КТ), на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, на
дружеството - жалбоподател е наложено наказание имуществена санкция, в размер
на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА „….” ЕООД, ЕИК 20….. да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас сумата от 100 /сто/ лева
за юрисконсултско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: M.БУШАНДРОВА
В.О.: К.СЛ.