Решение по дело №15374/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2553
Дата: 7 юни 2019 г. (в сила от 3 юли 2019 г.)
Съдия: Румяна Димова Христова
Дело: 20183110115374
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

№ 2553

град Варна; 07.06.2019год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско  отделение в открито съдебно заседание на  осми  май   през две хиляди и деветнадесета   година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА

 

при участието на секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело 15374  по описа на ВРС за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по повод предявен от В.Д.Д., ЕГН **********,*** представляван от адв.К.М., ВАК, личен номер *, служебен адрес: *, тел. за контакт: * срещу  „О. В." с административен адрес *, ЕИК *, представлявано от И. П. – К., осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл.45 от ЗЗД ,за осъждане на ответника да заплати на ищеца,  сумата от  3 573лв. представляваща частичен иск от основен иск в размер на 5 024 лв., представляващ дължимо обезщетение, както следва:1.Преден ляв калник  2.Преден ляв амортисьор; 3.Преден десен амортисьор ; 4.Заден ляв амортисьор  и  5.Заден десен амортисьор,включващи необходимите материали и труд, както и законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.10.2018год. до окончателното плащане на обезщетението, а също и всички сторени съдебно -деловодни разноски, включително и заплатени адвокатски хонорари.

Ищецът аргументира правен интерес от предявения иск, навеждайки следните фактически твърдения:

На 19.06.2018 г. автомобилът се е намирал в гр. Варна на ул. Г. Бенковски до № 90, от където е бил репатриран със специално техническо средство тип „Паяк" и откаран на паркинг за репатрирани автомобили под Аспарухов мост в гр. Варна.

След като е установил репатрирането ищецът е отишъл да си заплати глоба и да получи автомобила от съответния паркинг още същия ден. При пристигането си е констатирал ударен преден ляв калник и неестествено ниво на автомобила. Поискал е да се запознае със снимките, които се изготвят преди репатриране, за да се установи дали увреждането и неестественото ниво ги е имало и се е установило, че ги е нямало преди началото на репатрирането (закачането на специалните скоби и вдигането на автомобила).

Служителите обяснили на ищеца да подаде жалба при началника, но същият го нямало на работа. След като не успял да подаде жалба,ищецът  си платил глобата за репатрирането и се отправил към автомобила.

Преди да запали автомобила освободил клапана за окачването, т.к. при повдигане се създава обратно налягане, като този клапан служи за заключване на окачването. Ако клапана не е затворен преди повдигане, то може да се стигне до дефектиране на същото. След като го е запалил и още преди излизане от паркинга автомобила не е успял да постигне необходимото ниво. В следствие, на което е установено увреденото окачване (възглавници).

След направена справка в няколко сервиза (имащи сертификат за качество ISO 9001:2008) е установено, че размера на необходимите средства за възстановяване на автомобила ще е: 1. Преден ляв калник - 1 степен и боя Д/М - Преден ляв калник - 4,2 часа х 36,00 лв. = 151,20 лв.; Боядисване - 4,3 часа х 36,00 лв. = 154,80 лв.; Боя (комплект) - 119,00 лв.; Камера-50,00 лв.Тониране - 1 час х 36,00 лв. = 36,00 лв.; Възстановяване на 1 степен - 2 часа х 36,00 лв. = 72,00 лв. Общо: 583,00 лв.; 2. Преден ляв амортисьор (възглавница) – подмяна - Д/М Преден ляв амортисьор (възглавница) - 2 часа х 36,00 лв. = 72,00 лв.; Преден ляв амортисьор - 1 218 лв. Общо: 1 290,00 лв.; 3.Преден десен амортисьор (възглавница) – подмяна Д/М Преден десен амортисьор (възглавница) - 2 часа х 36,00 лв. = 72,00лв.; Преден десен амортисьор - 1 218 лв. Общо: 1 290,00 лв.; 4. Заден ляв амортисьор (възглавница) – подмяна - Д/М Заден ляв амортисьор - 1,6 часа х 36,00 лв. = 57,60 лв.; Заден ляв амортесьор - 873 лв. Общо: 930,60 лв.; 5.     Заден десен амортисьор (възглавница) – подмяна - Д/М Заден десен амортесьор - 1,6 часа х 36,00 лв. = 57,60 лв.; Заден десен амортисьор - 873 лв. Общо: 930,60 лв. или всичко общо: 5 024 /пет хиляди двадесет и четири лева/.

Всичко по т. 1 до т. 5 е в размер на 5 024 /пет хиляди двадесет и четири/ лева, като до настоящия момент не е получил обезщетение за претърпените щети.

В срока за отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор.

Оспорва иска по основание и размер.

Твърди, че липсва причинна връзка между твърдените щети по автомобила и произшествието, както и оспорва, че последните са настъпили именно във връзка с работа с техническо средство „Паяк“.

Счита, че претендираните  щети  са завишени и възстановяването на описаните по автомобила щети е в по-малък размер. Моли съда да съобрази действителната стойност на разходите, необходими за отстраняване на твърдените щети по автомобила. Излага, че размерът на обезщетението следва да репарира действителните вреди към датата на настъпване на инцидента. В противен случай ще се допусне неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на Община Варна.Освен това, счита, че следва да се вземе под внимание и датата на първата регистрация на процесния автомобил, а именно: 1995год.

Моли за отхвърляне на иска и присъждане на юк.възнаграждение. 

   В съдебно заседание ищецът, чрез проц.представител адв. К.М. от ВАК моли за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

След съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК и след като съобрази нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът прие за установено от фактическа  страна  следното:

Няма спор между страните , а и от приетите по делото доказателства –касов бон за плащане на сумата от 69лв. и декларация , изхождаща от ищеца се установява, че собственият на ищеца автомобил е бил репатриран със специално техническо средство тип „Паяк" и откаран на паркинг за репатрирани автомобили. На  20.06.2018 г.  ищецът е получил автомобила си, видно от декларацията , приета на лист 8 от делото.

От заключението на ВЛ по САТЕ се установява следното:

На 19.06.2018год. лек автомобил  Линкълн Марк  8“ с рег.№ В * НА, собственост  на В.Д.Д. ***. Бенковски до №90. Автомобилът е бил репатриран от мястото си със специално техническо средство „Паяк“ и откаран в паркинг за репатрирани автомобили, намиращ се под Аспарухов мост в град Варна. Собственикът е отишъл да си плати  глобата и да получили автомобила си. Тогава  установява увреждания по автомобила-ударен преден ляв калник и неестествени нива на автомобила , които увреждания не са били налице преди репатриране на автомобила. Преди запалването на автомобила В.Д.  е  освободил  клапана на окачването , но автомобила  не е успял да достигне необходимото ниво. Вследствие на това е установено увредено окачване. Механизма на получаване на уврежданията е наранено лаково покритие и деформация на калник преден ляв, вследствие на съприкосновение с твърд предмет, какъвто би могъл да бъде захващащия механизъм за колело на специализирано транспортно средство  тип „Паяк“. Вследствие на механичното повдигане на автомобила от пътната  настилка с цел позиционирането му върху платформата на специализирания автомобил и последващото му разтоварване се е получило увреждане на системата на въздушно окачване на автомобила.

Уврежданията по автомобила съответстват по вид и степен  е възможно да са получени вследствие на установения механизъм на ПТП и са в причинно-следствена връзка.

При извършения оглед на автомобила е установено, че калник преден ляв е отремонтиран и по детайла не са налице увреждания . Автомобилът е нехарактерно разположен спрямо земната повърхност, като купето на автомобила е прекалено ниско и колелата на автомобила влизат в кухините образуващи се от калниците.

Стойността  на  щетите  на автомобила  като обща сума към датата на събитието по средни пазарни цени  на труда е в размер на 3 715.34лв.
            Заключването е функция , която се прилага, когато се предвижда колата да се вдига на крик или подемник/в аналогична насока и повдигането от специализиран транспорт тип „ПАЯК“/. Без значение дали ще се повдига леко колата или ще се отдели цялостно от земята, без значение дали това ще се случи от едната страна или цялата.Автомобилът трябва да се заключи. Всеки автомобил на въздушно окачване има датчици, които мерят нивото му във всеки момент и подават сигнал на модула, какво е нивото на купето от съответните страни и дали компресорът трябва да вдигне или снижи съответната страна, за да може купето да е равно.При повдигане на колата с подемник или крик, тя не знае , че автомобила се вдига принудително. В момента на вдигането датчиците започват да отчитат високи стойности, защото купето се вдига, а гумите остават на земята по последно.Точно в този момент датчиците за ниво подават информация на модула, че купето е високо/ не е в зададените норми/ и колата трябва да започне да изпуска налягането от въздушните възглавници , за да се снижи. Съответно при вдигане колата от своя  страна не спира да изпуска налягане от въздушните възглавници, защото се мъчи да свали купето. В един момент изпускането спира, защото пък разпределителя за въздуха отчита, че вече в системата има много малко налягане и спира изпускането. В момента на спускане на автомобила на земята вече не разполага с налягане , което да задържи автомобила на ниво. Следва удар във въздушните цилиндри, т.к. липсата на налягане води до невъзможност да се  задържи на ниво и пада надолу.

При заключване на системата на въздушното окачване не се позволява изпускането на налягане от въздушните цилиндри и дори при свалянето на автомобила на земната повърхност, дори това да се случи бързо, в цилиндрите е налично налягане, което ще поеме тежестта на купето на автомобила и няма да позволи прекаленото сгъване на въздушния цилиндър, което да доведе до увреждането му.

При репатриране и по-точно при свалянето на автомобила на платформата за транспортиранее последващото сваляне на автомобила на земната повърхност е възможно да се получат  увреждания по въздушното окачване на автомобила.Първоначално е налице повдигане от земната повърхност , при което налягането във въздушните цилиндри спада и въздушните цилиндри не е възможно да поемат тежестта на купето на автомобила. След това е налице поставяне на автомобилите върху транспортиращата платформа, при което въздушните цилиндри се сгъват максимално, поради липса на налягане в тях. Следва отново повдигане на автомобила, при което въздушните  цилиндри се разгъват отново и отново автомобилът се поставя на колелата си върху земната повърхност, като в цилиндрите вече не е налично никакво налягане.

При поставяне на автомобила  върху  колелата си на транспортиращата платформа или на земната повърхност от специализиран автомобил „Паяк“ е препоръчително това да се извършва бавно. Тогава възможността да настъпят механични увреждания по въздушните цилиндри е по-малка. При бързо поставяне на автомобила върху колелата му е възможно да се получат увреждания по въздушните цилиндри, вследствие на липсата на налягане в тях и невъзможността да поемат тежестта на купето.

В полза на ищеца са ангажирани гласни доказателства , чрез показанията на св.А. Л. А. От показанията на свидетеля се установява, следното:  В.Д. го познава. На 19.06.18г. около 5,00 часа сутринта докъм 8,00 часа са за риба на вълнолома. Някъде към 8,00 часа го оставя на ул.Бенковска, където живее, за да вземе внучето си за градина. До вълнолома отиват с колата на В., която е сребрист Линкълн, щатско производство. Лична е тази кола, която си я донася от чужбина. По отношение на возенето нито в купето, нито в движението на автомобила отчита някакви люлеения, друсания, които да говорят за някаква неизправност в кормилна или ходова част. Пътят до там има и прави участъци, има участъци с леви и десни завои, наклон и обратно на връщане от вълнолома баир, за да се приберат обратно до центъра. Не му е направило впечатление нещо, което да е в движението на колата като неизправност. Той просто си поддържа колата. Разбра, че след това някакъв инцидент е имало - вдигане на колата. В. е разтревожен. Не може с точност да каже дали е имало някакви вреди по автомобила, защото не  е бил лично заинтересован, нито пък той му е споделил подробности.

Гореизложената фактическа обстановка мотивира съда да изведе следните правни изводи:

Разглеждания в настоящото производство иск при наведените фактически твърдения от ищеца намира правното си основание в разпоредбата на чл. 49 във вр. с чл.45 от  ЗЗД. Това е така, защото се твърди, че в резултат на осъществено от страна на ответника  действие, от лица които са репатрирали автомобила на ищеца са настъпили претендираните от ищеца щети, представляващи имуществена вреда нанесена на собственото му МПС. / Пост. 17/63г.на ВС/ .

За да бъде претенцията основателна, необходимо е ищецът да установи при условията на главно и пълно доказване следния фактически състав – противоправно  действие  на лица, които по възлагане от ответника  са осъществили репатрирането на автомобила на ищеца , причинна връзка между това действие и настъпилите вреди, размерът на вредите.

От събраните по делото доказателства  се установява, че репатрирането на процесния автомобил на ищеца е било извършено от служители при ответната община Варна със специализирано транспортно средство „Паяк“ на посочената дата и място. Това обстоятелство не се оспорва от ответника и се установява от съвкупната преценка на приетата по делото декларация, изхождаща от ищеца , касовия бон за платена глоба и гласните доказателства.

При осъществяване на горното действие са причинени вреди на процесния автомобил, който се изразяват в преден ляв калник ; Преден ляв амортисьор; Преден десен амортисьор ; Заден ляв амортисьор  и  Заден десен амортисьор. Така причинените вреди са в резултат на увреждащо деяние , извършено от служители на ответника при изпълнение на възложената им работа. От заключението на ВЛ по САТЕ се установява, че претендираното от ищеца обезщетение  е  за вреди , които са в причинно-следствена връзка с твърдения и установен по делото механизъм на увреждане, вследствие репатриране от ответната община. От заключението на ВЛ по САТЕ се установява и размера на претендираните вреди.

 

Вземайки предвид гореизложеното съдът приема, че предявеният иск следва са се уважи. Като законна последица от уважаване на иска , следва да се присъди претендираната законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-10.10.2018год. до окончателното изплащане.

 

При изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати  на ищеца направените по делото разноски в размер от 863лв., изразяващи се, както следва: 50лв. държавна такса, 93лв. допълнително внесена държавна такса, 200лв. депозит за ВЛ и 520лв. платено адв.възнаграждение. Възражението на ответника за намаляване на адв. възнаграждение се явява неоснователно, тъй като същото се доближа да минимума определен в закона  и възмездява труда на адвоката за участието му в двете съдебни заседания по делото.

Воден от горното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

 

ОСЪЖДА  О. В." с административен адрес *, ЕИК *, представлявано от И. П. – Кмет  ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.Д., ЕГН **********,*** представляван от адв.К.М., ВАК, личен номер *, служебен адрес: *, сумата от  3 573лв. представляваща частичен иск от основен иск в размер на 5 024 лв., представляващ дължимо обезщетение, както следва:1.Преден ляв калник  2.Преден ляв амортисьор; 3.Преден десен амортисьор ; 4.Заден ляв амортисьор  и  5.Заден десен амортисьор,включващи необходимите материали и труд, както и законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.10.2018год. до окончателното плащане на обезщетението, на основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД.

 

ОСЪЖДА  О. В." с административен адрес *, ЕИК *, представлявано от И. П. – К.  ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.Д., ЕГН **********,*** представляван от адв.К.М., ВАК, личен номер *, служебен адрес: *, сумата от 863лв., изразяващи се, както следва: 50лв. държавна такса, 93лв. допълнително внесена държавна такса, 200лв. депозит за ВЛ и 520лв. адв.възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните, ведно с препис от съдебния акт.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: