Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 07,05,19
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на седми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при секретаря Р. К., като разгледа докладваното от районен
съдия РАДИНА нахд № 166/19 по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63
от ЗАНН.
Производството
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на С.П.Д. ***,
ЕГН ********** против НП № 4/ 09.01.2019г. на директора на РДГ-Пазарджик, с
което по :
Т.1 - на основание чл.266 ал.1 от
ЗГ и за нарушение на чл.213, ал.1 т.1 от ЗГ е наложена глоба в размер на 50 лв.
/петдесет лева/;
Т.2- на основание чл.266 ал.1 от
ЗГ и за нарушение на чл.213, ал.1 т.2 от ЗГ е наложена глоба в размер на 50 лв.
/петдесет лева/;
На основание чл.273 ал.1 от ЗГ е
постановено отнемане в полза на държавата на вещите, предмет на нарушението – 1,78
пр.куб.м. /0979 пл. куб.м./ широколистни дърва за огрев от вида дъб и габър,
задържани с приемо-предавателен протокол от 18,10.2018г. и предадени на
съхранение на Ал. Дечев с. Варвара, служител на ТП ДСГ Пазарджик.
С жалбата се атакува процесуално-правната
и материално-правната незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез своя пълномощник, поддържа жалбата и искането в нея за
отмяна на НП..
Въззиваемата страна чрез
упълномощен представител оспорва жалбата и иска потвърждаване на НП като
правилно и законосъобразно.
Съдът като взе предвид изложените
в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства,
прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с
обжалваното НП при следните обстоятелства:
На 18.10.2018г. свидетелите И.К. и
А.Ю. ***, пътували със служебен автомобил в посока с. Симеоновец, област
Пазарджик към с. Варвара, област Пазарджик. На около 100 метра преди с. Варвара
те забелязали движещ се в същата посока лек автомобил „Рено Клио” с ДК №РА ******АН.
В багажника и на задната седалка на автомобила видели натоварени дърва и поради
това спрели автомобила. При извършената проверка установили, че водач на МПС е С.Д.
***. Служителите на РДГ - Пазарджик - К. и Ю. установили, че дървата са без
КГМ, а общата им кубатура е около 0.80 пр.куб.м. от вида дъб, габър и ела. Д.
не представил и документ, установяващ законен произход на дървата, както и
позволително за сеч.
След подаден сигнал на място
пристигнали полицейски служители при РУ на МВР - Септември, които извършили
оглед на местопроизшествие, което процесуално-следствено действие поставило
началото на досъдебното производство.
Полицейските служители и
служителите на РДГ - Пазарджик посетили и дома на С.Д. ***, където установили,
че в двора на дома си Д. съхранява 1.78 пр.куб.м. широколистни дърва за огрев.
Същите не били маркирани с КГМ, а Д. не представил документ, удостоверяващ
законния им произход (преводен билет). По отношение на тези дърва заявил, че ги
е закупил от непознато лице преди около 10 дни за сумата от 150лв. Дървата били
предадени доброволно от Д. и оставени на отговорно пазене на служител на ТП ДГС
гр. Пазарджик
В хода на досъдебното
производство била назначена и изготвена съдебно - лесотехническа експертиза,
според заключението на която съхраняваната дървесина е ( 0.979 пл.куб.м.) на
обща стойност 81.51 лв.
С постановление на РП-Пазарджик
от 27.12.2018г. образуваното ДСП № 445/18г. по описа на РУ - Септември било
прекратено, а материалите по делото били изпратени по компетентност на РДГ-Пазарджик.
След преценка директорът на РДГ
Пазарджик издал две НП на основание чл. 36, ал.2 от ЗАНН - едното е обжалваното
по настоящото дело , а другото - НП3 от 09,01,19г., с която за аналогични
нарушения с предмет откритите дърва в автомобила ок. 0.80 пр. куб.м. са
наложени две глоби и е постановено отнемане на вещи. Това НП 3/ 2018г. е било
обжалвано и при въззивната ревизия съдът го е потвърдил със свое решение, което
към момента е предмет на касационна проверка.
С настоящото НП са възприети две нарушения
с предмет откритите в двора към дома на жалбоподателя широколистни дърва за
огрев:
- По
т.1 - по чл.213, ал.1, т.1 от закона за горите - за съхранение на дървесина от
дъб и габър, немаркирана с КГМ;
- По
т.2 на чл.213, ал.1, т.2 от закона за горите - за съхранение на дървесина от
дъб и габър, непридружени с превозен билет. За всяко от тези нарушения е
наложена глоба ( виж горе) и е
постановено отнемане на вещите, предмет на нарушенията.
Санкционният акт се атакува с
доводи против неговата процесуална и такива против неговата материална
законосъобразност. Първата се оспорва в защитната теза като резултат от
прекратеното ДСП, по който начин се счита, че е нарушено правилото „nоn bis in idem“. ДСП, чиито край
е сложен с постановлението на л.5-6 по делото е било образувано именно за
откритите в двора и автомобила на жалбоподателя дърва, немаркирани с КГМ и без превозен билет. Вярно е, че изводите в
постановлението са досежно „ добив“ ( абз.VІ, л.5 гърба ), но за идентичността
на двете производства се съди не по правната оценка на фактите, а по самите
факти. Краят на образуваното ДСП
производство за престъпление по
чл. 235 от НК обаче не осуетява възможността за провеждане на контролираното
административно-наказателно, което е приключило с обжалвания санкционен акт. И
е така, тъй като изводите на прокурора са , че установените факти очертават
състава на престъпление по чл. 235, ал.1 от НК, но само формално поради
малозначителността на деянието, обусловена от ниската степен на засягане на
регулираните обществени отношения. Възприето е, че фактите именно поради
ниската степен на засягане на обществения интерес могат да очертават състава на
административно нарушение и тази
преценка правилно е предоставена на компетентния орган от РДГ. Затова и
прекратяването на ДСП е само на това
производство , което е образувано и водено за престъпление от общ характер,
каквото е прието, че не е налице по споделените съображения, но не са изключени
изцяло противоправния характер на деянието и неговата ( макар и незначителна)
обществена опасност. Възможността на
тази преценка е запазена и тя правилно е предоставена на компетентния орган в
РДГ.
Решението на директора на
Дирекцията е било наличие на нарушения от процесния вид по отношение на
откритите дърва в двора и в автомобила и санкционирането им е станало с
описаните горе две НП-ия, едното от които проверяваното в това съдебно
производство. То не страда от претендираните с жалбата и становището по
същество процесуални пороци. Съдържа
достатъчно ясно и детайлно описание на обстоятелствата по извършване на
нарушенията, които са били поставени в правилните нормативни рамки.
Неоснователно се претендира, че
при изследване на обстоятелствата по извършване на нарушението по т.1 не е
установен произхода на дървата, поради което не може да се приеме, че те са подлежали на маркиране с КГМ
за тяхната сеч. Нарушението по т. 1 е възприето, доколкото е установено наличие
в двора на жалбоподателя на процесното количество дървесина, немаркирано с КГМ
, респ. в нарушение на изричната забрана по чл. 213, ал.1 т.1 от ЗГ. Фактите по
наличие на дървесината в посочените в описателната частна постановлението места
и в посочените там количества и вид не са спорни. Те са изцяло доказани и от
показанията на свидетелите Ю. и К.. Спорът, касаещ т.1, от НП е поставен с
възражението, че въобще не е изследван произхода на дървесината, респ. от каква
точно горска територия е добита. Твърди
се в тази връзка, че ако добивът е бил от горска територия, който е общинска
собственост, то това не би било нарушение по ЗГ, а по посочената Наредба 1 на
Община Септември ( т.4 от писмената защита ) . Становището е неправилно и
тенденциозно обслужва защитната теза. И доколкото то касае приложното поле на
ЗГ следва да се има предвид представения и в самото становище обхват на закона,
очертан още в първите му разпоредби - …“ горските територии в РБ…“ . Дадена е и
легална дефиниция на „горска територия“
с чл. 2, ал.2 от ЗГ с представеното лимитативно изброяване (т.1 до 4вкл. ) .
Наистина двамата свидетели заявиха,че не е ясно къде е добита откритата в двора
на жалбоподателя дървесина и затова се поддържа, че е възможно е тя да е добита
в местата по т.1,2,3 или т.4 от ал.3 на чл.2 от Закона за горите, който изключва
приложението на Закона за горите в посочените в четирите точки територии.
Позовавайки се това изключение обаче, процесуалният представител следваше да
представи доказателства, че в територия от вида на представените в т.1 до 4
вкл. на чл.2, ал.3 от закона е имало извършена сеч на дърва от вида на
процесните дъб и габър. Още повече, че
твърди евентуална приложимост на разпоредби от наредба 1 на Община Септември. В
тази посока не бе заявена дори инициатива за събиране на информация в парковете, градините в урбанизираните
територии на Община Септември, в национален парк на територията на тази Община
или резерват , в земеделските територии, в площите, заети с дървесна
растителност в обхвата на посочените по т.4 пътища имало ли е констатирана сеч
в момент, предхождащ датата на откриване на дървесината в двора на
жалбоподателя. Все пак следва да се има
предвид, че домът на жалбоподателя е посетен и процесната дървесина открита
само поради случайно забелязания превоз
на дървата с автомобила на жалбоподателя ( част от тях на задната седалка) - и тази дървесина е предмет на НП3/19 г. ,
потвърдено в решение на ПРС, което се обжалва при ПзАдС. Тоест установената
съпричастност на жалбоподателя към дървесина без доказан легален произход и
доказано право на сеч съвсем не е инцидентна.
С проверяваното НП е приписано
административното нарушение „съхранение“ , което фактически се осъществява чрез
особена форма на държане - при което се предпазва вещта, така че да може да се
ползва по предназначение. Затова е още към момента на установяване на държането за субекта, който ще го осъществява
възниква задължението това да стане по отношение на легално придобита вещ , а в
случая и предвид спецификата на предмета - и надлежно предвидена, респ-
обозначена - за сеч. Така, че задължение да установи легалния произход и
легалното съществуване на вещта възниква за този, който ще я „съхранява“. И ако
той е установил, че тя не е част от
горските територии, върху които се простира приложното поле на ЗТ, следваше да
установи това.
Факт е, че дървесината не е маркирана с КМГ и
съвсем нелогично е обяснението, че е възможно процесното количество да е тъкмо
от тези проценти, които по Наредбата по чл. 148, ал.11 от ЗГостават немаркирани
( 70% от подлежащата на сеч се маркира ). Не само нелогично, но и невъзможно е
и тази в автомобила , и тази в двора на жалбоподателя да е все от тези
проценти, които не са подлежали на маркировка.
На маркировка с КГМ подлежат определените за сеч дървета - чл. 204, което се извършва от лица,
притежаващи специален лиценз. На
маркировка подлежат и дървесините, добити извън горските територии , които
преди транспортиране се маркират с
марка, собственост на общината от длъжностно лице, определено от кмета.
Горното обоснова извода на
осъществено нарушение по т.1 на НП - съхранение на процесната дървесина по вид
и количество в нарушение на забраната по чл. 213, ал.1 т.1 от Закона.
Такъв е изводът по отношение на
нарушението по т.2 . Неоснователно се поддържа в писменото становище на
защитата, че ако дървесината е нелегална, тоест не е била маркирана за сеч и
има нелегален произход, тя не може да е предмет на нарушението по т.2 на чл.
213, ал.1 от ЗГ, защото - превозен билет се издава само за легално добита
дървесина. Всъщност, съгласно чл. 15, ал.3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии „Превозният билет удостоверява законния произход на описаната в него
дървесина, когато същата се намира на посоченото в билета място на доставка. Превозният
билет се съхранява до окончателната преработка на дървесината, но за срок не
по-малък от три години“. Тоест удостоверителната функция е под условие
- мястото, на което се намира дървесината да е посоченото в билета като място
на доставката и това е логично - на всяко друго място тя не би се намирала на
легално основание , защото то не е посочено в превозния билет и тогава липсата на билет ще обуславя
незаконосъобразното й съхранение на
това място. А приписаната на нарушението
по т.2 форма на изпълнителното деяние, чрез което се осъществява, е тъкмо
„съхранение“. За съхранението на процесната дървесина жалбоподателят е следвало да има превозен
билет, защото е била транспортирана от мястото на сечта й до дома на
жалбоподателя, където тя може да се съхранява легално само ако е посочено място
на доставка в превозния билет, който при това следва да се съхранява до окончателната преработка на дървесината, но
за срок не по-малък от три години. Тъкмо удостоверителната функция на
билета по отношение произхода на вещта прави задължително неговото съхранение
за такъв период - за да доказва законния произход.
Забраната по т.2 на чл.
213, ал.1 от ЗГ е за съхранение на
дървесина, непридружена от превозен билет. А непридружена от превозен билет
може да е легално придобита дървесина ( маркирана с контролна горска марка за
сеч ), за която не е издаден такъв билет за превоза й ; или нелегално
придобита, за която също такъв не е издаден поради нелегалния й произход. Тоест,
забраната създава допълнителни гаранции за осуетяване на последващи незаконната
сеч също незаконни действия с нелегалната дървесина- транспортиране, продажба,
съхранение и т.н. . В този смисъл не следва да се споделят мненията в
цитираните в писменото становище на защитата съдебни решения, че предпоставка
за издаване на превозния билет е законния произход на дървесината и за
нелегално добита дървесина не следва да се иска превозен билет. И е така, тъй
като вмененото нарушение е за съхранение на процесната дървесина, а не за
нейното транспортиране. Сечта на дървета, които не са маркирани с контролна
горска марка ( КГМ) за сеч е незаконна; транспортирането от временен склад на
дървесина, която не маркирана с КГМ, е
също незаконно. За дейностите по сеч и
транспортиране е предвидено маркиране, което да удостовери легалността на тези
дейности, като следващите обективно възможности дейности след сечта -
транспорт, съхранение и т.н. следва да
удостоверят легалния си характер вече с превозен билет( чл. 204 и чл.211 и сл)
. Така, при нелегална сеч, извършителят ще отговаря за това нарушение, но всеки
, който извършва дейности с дървесина, придобита в резултат на такава сеч, носи
отговорност както за липсата на КГМ върху
дейностите с дървесината , така и за липсата на превозен билет, когато тя се
транспортира ( чл. 204 , чл.211) или
съхранява. Затова и хипотезите на забраните по т.1 и т.2 на чл. 213 касаят
съхранение на нелегално придобита дървесина - без КГМ ( удостоверяваща сечта и
/или транспортирането) и непридружена от
превозен билет, който съхраняващият е следвало да пази в посочените горе
срокове именно като документ относно произхода на дървесината.
Горните съждения
обосновават извода за съставомерно нарушение по т.1 и т.2 на ЗГ при виновно
поведение на нарушителя, с което са нарушени двете забрани.
Нарушението
и по т.1, и т.2 от НК не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, т.к. нито едно от двете не се отличава с липсваща или незначителна степен
на обществена опасност. И двете забрани се намират в раздел ІІ „Контрол“ на ЗГ
и са свързани с гаранции за осуетяване на както на невъзможността за
осъществяване на контрол върху добитата дървесина от страна на горската
администрация, така и на невъзможността
за създаването на условия да се добие незаконно дървесина, сочат една завишена
степен на обществена опасност на деянията.
При
определяне размера на наказанието глоба автора на НП се е съобразил с
изискванията на чл.27 от ЗАНН.
Отчетена е степента на обществена
опасност на двете деяния. Отчетен е фактът, че нарушенията са извършени за
първи път. Везт е предвид и предмета - вида, количеството и стойност на
дървесината. Съобразено е поведението на нарушителя. Двете наложени наказания-
всяко от тях „глоба“ са определени при пълен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и са наложени в минимален размер от по 50 лева.
Този размер очевидно е съобразен и с пазарната стойност на транспортираните
дърва за огрев, като именно с наказанията в този размер ще се постигнат целите
по чл.12 от ЗАНН. Правилно е било постановено и отнемането на вещите, предмет
на нарушението , с оглед нормата на чл.273 ал.1 от ЗГ , която е императивна и
се прилага задължително при констатиране на такова нарушение.
Мотивиран от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 4 от 09.01.2019г. на директора на РДГ-Пазарджик, с което на С.П.Д. ***,
ЕГН ********** на основание:
- чл.266 ал.1 от ЗГ и за
нарушение на чл.213, ал.1 т.1 от ЗГ е наложена глоба в размер на 50 лв.
/петдесет лева/;
- чл.266 ал.1 от ЗГ и за
нарушение на чл.213, ал.1 т.2 от ЗГ е наложена глоба в размер на 50 лв.
/петдесет лева/;
- чл.273 ал.1 от ЗГ е постановено
отнемане в полза на държавата на вещите, предмет на нарушението – 1,78
пр.куб.м. широколистни дърва от вида дъб и габър за огрев.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните пред Пазарджишкия
административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: