Р
Е Ш Е
Н И Е №288
гр.Пловдив, 02.03.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение ,І гр.с.,в
публично заседание на шести февруари през две хиляди и двадесета година ,в
състав:
Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева
при
участието на секретаря Румяна Мишева, като разгледа докладваното гр.д.№527 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от П.Г.Г., с ЕГН ********** ***, против С.Д.А., с ЕГН ********** *** предявен иск с правно основание
чл.534, ал.1 от ТЗ.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди,
че ищецът е бенефициер по запис на заповед от дата
06.06.2016 г. за сумата от 68 500 лв., издаден от лицето Й. Д. М. с ЕГН **********.
Посочената ценна книга обезпечавала дадени от ищеца негови лични средства и
такива по усвоени кредити в периода юни 2015г. – юни 2016г., с които средства
било финансирано лечението на М., която страдала от онкологично заболяване –
вторично злокачествено образувание на черния дроб и дебелото черво. От *** г. Г.
и М. били в много близки отношения. През повечето време в периода от 01.06.2015
г. до смъртта си на *** г. М. била терминално болна, поради което се наложило
ищецът да я придружава навсякъде във връзка с лечението й, включително в
чужбина, многократно заплащал здравни услуги, медицински изследвания и
лекарства, правил и други разходи, свързани с лечение на заболяването от нейно
име и в нейна полза. След смъртта на Й. М. неин единствен наследник останала
сестра й – ответницата А.. По реда на чл.51, ал. 1 от ЗН било постановено
решение от 31.05.2017 г. по гр. дело № 9693/2017 г. по описа на РС – ***, въз
основа на което в особената книга за приемане на наследство при РС-*** било
вписано приемане на наследство по опис от законния наследник С.Д.А., останало
от наследодателката Й. Д. М.. В исковата молба се
съдържа детайлно описание на етапите на лечение, през които е минала М., както
и размерът на твърдените разходи, които ищецът Г. направил в тази връзка и
по-точно:Първият прием на М. в клиниката по гастроентерология на ***, гр. ***
продължил от 01.06.2015 г. до 07.06.2015 г., където тя постъпила за
параклинични изследвания, инванзивни диагностични и
терапевтични процедури. Таксата за болничен престой била в размер на 80 лв. По време на втория й
престой в същото болнично заведение от 08.06.2015 г. до 13.07.2015 г. М. била
оперирана, като българските лекари считали, че й остават само няколко седмици
живот. Междувременно ищецът водил електронна кореспонденция с д-р Г. Х. –
представител за *** на *** здравна организация „***“, с който се уговорил М. да
бъде приета за лечение в две болници, намиращи се в *** – „***“ и „***“.
Незабавно след изписването на болната от ***, през нощта на 14.07.2015 г. Г. и
М. заминали с личния автомобил на ищеца за ***. Направена била допълнителна
диагностика и анализирани възможностите за адекватно лечение на локализираните метастазни огнища. Било предприето инфузионно лечение по
оперативен път с имплантиране на порт, последвано от таргетна
химиотерапия. За този период на лечение /14.07.2015 г. – 06.08.2015 г./
разходите за болнично лечение възлизали на 14 912,74 лв. Разходите за
болничния престой във връзка с проведения след това курс на интензивна
химиотерапия /04.09.2015 г. – 23.09.2015 г./ били в размер на 9 172,23 лв.
Болничният престой за извършване на коригирана химиотерапия /09.10.2015 г. -26.10.2015
г./ струвал сумата от 12 056,40 лв. Болничните разходи за химиотерапията с
намален интензитет поради трайна ремисия /24.11.2015
г. – 23.12. 2015 г./ възлизали на 6 204,80 лв. Към този момент болестта
била в ремисия и клиничните изследвания показвали
постоянно подобрение на всички жизнени параметри. В периода 11.01.2016г.-
15.01.2016г. М. отново постъпила за лечение и изследвания в ***, тъй като
болестта се активизирала. Наложило се отново по оперативен път в ***, гр. ***
да бъдат отстранени поразени от карцинома части на организма. По повод приема й
в болницата се установило, че от юли месец на 2015 г. не са плащани здравно-осигурителните
вноски на М.. Г. заплатил наведнъж дължимата сума за възстановяване на
здравно-осигурителните й права. Поради влошени бъбречни функции на 10.05.2016
г. М. била приета в ***, гр. ***, където бил извършен дренаж на единия бъбрек.
Разходите възлизали на 350 лв. Преди това била проведена и повторна
химиотерапия в *** клиника, като разходите за болничен престой без последните вливки, били в размер на 22 224,23 лв. Изложено е, че
всички посочени суми за болничен престой в чужбина са след превалутиране.
Във връзка с описаното лечение били осъществени 18 задгранични пътувания,
всички с личния на ищеца автомобил, като твърденият размер на логистичните
разходи до *** възлизал на не по-малко от 3 044,27 лв. Поради влошеното
общо състояние на организма, болната постепенно преминала от смесено към изцяло
парентерално хранене. След всеки отделен сеанс на
химиотерапия М. приемала лекарства за потискане на нежелани реакции, като
единичната цена само на едно от тях с наименование “***” била 259,28
лв. или общо над 3 000 лв. за целия период на лечение. Допълнително по
време на домашния престой били използвани десетки други лекарства, специални
храни, болкоуспокояващи на обща стойност 5 244,24 лв. Задължително преди
всеки сеанс се правили изследвания, разходите за които възлизали на 194,70 лв.
Ето защо, провеждането на лечение при такава диагноза изисквало значителни
финансови ресурси, с които М. не разполагала. Последното й трудово правоотношение
било прекратено на 31.12.2009г., след което получавала социални помощи като
безработна, а едва на *** г. й била отпусната пенсия поради 100% инвалидност в
размер на ***лв. Първоначално ищецът Г. финансирал лечението, като изтеглил
всичките си налични спестявания в евро с левова равностойност *** лв. След
изразходването им ищецът сключил три последователни договора за потребителски
кредити с „***“ и по-точно: договор от 03.09.2015 г. за 5 000 евро, от 25.09.2015 г. за 6 000 евро и от дата
19.11.2015 г. за 5 000 евро. На *** г. закрил друга своя сметка и изтеглил
наличните там средства в размер на ***, които също предоставил на М. за
продължаване на лечението й. Общата сума, която Г. предоставил на болната,
твърди да е в размер на 41 143,33 евро или над 80 000 лв. или на
практика значително по-голяма от поетото от покойната задължение по записа на
заповед от 06.06.2016 г. в размер на 68 500 лв. Като бенефициент по
действителен менителничен ефект и невъзможност за включване
в срока по чл.487 ТЗ, ищецът поддържа, че в случая е налице фактическият състав
на чл.534 ТЗ, вкл. обогатяването на ответницата, в качеството й на законен
наследник на сестра й- Й. М., и неговото обедняване със средствата,
предоставени за лечението на издателя на записа на заповед от 06.06.2016г., до
размера на поетото със записа на заповед задължение.
С оглед изложеното, се иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответницата, като единствен законен наследник на
издалата записа на заповед Й. М., да заплати на ищеца сумата от 68 500 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
настоящия иск.
Допълнителни съображения по спора са развити в писмени
бележки на адвокат О.Б.- пълномощник на ищеца. Претендират се разноски .
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК С.А. е
депозирала отговор на исковата молба, в който е изразила становище за
неоснователност на предявения против нея иск. Ответницата не оспорва, че тя е
единствен законен наследник на починала й сестра Й. Д. М., както и че е приела
наследството й по опис съгласно споменатото от ищеца съдебно решение, като
стойността на полученото имущество е приблизително в размер на 9 000 лв. Оспорва представения от Г. запис на
заповед и твърди, че документът е неистински – както неверен, така и
неавтентичен. Заявява, че нито ръкописно изписаните имена, нито подписът са
изпълнени от М., *** дни преди смъртта си същата не била в състояние да
подписва и изписва каквото и да е, тъй като тялото й било крайно изтощено.
Наред с горното твърди, че сестра й се била подписала върху бял лист, върху
който по-късно е разпечатан документ, което било видно от необичайно голямото
разстояние между абзаците, оставено с цел да се разтегли текста така, че
изписването на „И з д а т е л:“ да съвпадне с мястото на подписа. Релевира още възражение за унищожаемост записа на заповед,
тъй като задължението по него е поето от М. при крайна нужда и явно неизгодни
условия. Твърди, че тежкото й здравословно състояние и желанието да удължи
земните си дни е оказало сериозен натиск върху формиране на волята й и при
други нормални обстоятелства не би се задължила за толкова голяма парична сума.
Ответницата заявява, че в нарушение на чл. 3 от ГПК ищцовата
страна е преиначила действителното положение относно отношенията между ищеца
и сестра й, като сочи ,че от ***г. Г. и
М. не били просто в „много близки отношения“, а живеели във фактическо съжителство,
били регистрирани на един и същ постоянен адрес, отношенията им били като между
съпрузи и всички ги възприемали като семейство. По тази причина ищецът
разполагал с подробна здравна документация и с копия от личните документи на
покойната. Навеждат се твърдения, че
усвоените от Г. кредити са ползвани за негови потребителски нужди, като всички
главници са погасени на падежа ведно с главниците, а общата дължима сума по тях
е близка до тази от закритата сметка на ищеца в „***“ АД. Нито ответницата А.,
нито покойната й сестра М. са страна по коментираните договори за банков
кредит, поради което се твърди, че за тях не са възникнали задължения да
заплащат комисионни по теглене на пари в брой, такси за месечна поддръжка и
лихви. Ако действително сочените средства са били предназначени за лечението на
болната, то по-удобният начин за плащане и доказване на основанието би бил
банковият превод. Наред с гореизложеното, ответницата прави възражение за
изтекла погасителна давност на вземанията, описани в приложения № 35-47към
исковата молба. Колкото до сумите в приложения № 47-60, всички те били извън
обхвата на периода месец май 2015г.- месец юни 2016г. и не следва да се взимат
предвид. В удостоверенията за платени здравни осигуровки на М. /приложения № 28
и 29/ Г. не фигурира като платец , а фискалните бонове /приложение № 86 и 90/
са за суми, които не са непосилни за плащане и са извършени от М.. Ето защо, ответницата
моли съда да отхвърли заявената искова претенция, като неоснователна и
недоказана.
Съображения по спора са изложени в писмена защита на
адвокат Х.-пълномощник на С.А..
Съдът, след като съобрази доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
Представен е по делото запис на заповед,
издаден на 06.06.2016г. в гр. ***, ул.***№**, ет.**, с който Й. Д. М. се е
задължила да плати на ищеца П.Г.Г. сумата от
68 500лв., безусловно и без протест, с падеж на задължението -на предявяване.
Няма спор между страните, а и се установява от приетото удостоверение за наследници №1400- 21560/***г., издадено от Община ***, че ответницата С.Д.А. е единствен
наследник по закон на Й. Д. М., починала на ***г.
Видно е от представеното решение на ПРС от ***. по
ч.гр.д. №9693/ 2017г., че със същото е постановено да се впише в особената
книга за приемане на наследство при РС-*** приемането по опис от законния
наследник С. А. на наследственото имущество, оставено от наследодателя й- Й. М.,
включващо описаните недвижими имоти и 500 дружествени дяла с номинална стойност
10 лв. на дял в „***“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала Й. М..
Във връзка с въведеното от ищеца съпътстващо менителничната
сделка каузално правоотношение същият е представил по делото медицинска документация, касаеща
проведеното лечение на Й. М., както и множество платежни документи за разходвани
средства за лекарства, прегледи, лечебни процедури.
По повод направеното от ответницата А. оспорване, по
реда и в срока по чл.193, ал.1 от ГПК,
на автентичността на подписа и изпълнения текст за „издател”, положени върху
записа на заповед, по делото е допусната СГЕ, с вещо лице М.С.. Установява се
от изготвеното заключение, прието в съдебно заседание на 31.10.2018г., че в
представения за изследване документ- запис на заповед ръкописният текст „Й. Д.
М.“ и подписът, вписани за „издател“, не са изпълнени на ръка със синя химикална паста, а са цветни копия /технически пренесени/
на ръкописен текст и подпис, които са изпълнени от М.. Налице са признаци за
подготовка на подправка, поправка и монтаж на подписа и изписването на имената
с техническо средство. Според заключението, не може да се установи дали
ръкописният и разпечатаният текст са изпълнени по едно и също време.
В хода на производството е прието и заключение на
съдебномедицинска експертиза, с вещо лице д-р И.Т.. Отразено е в заключението, че
стандартите на поведение при метастатичен рак на
дебелото черво в *** са тези, които се прилагат и в ***. В стадия на
заболяването при поставянето на диагнозата при Й. М. поведението включва
изследване на *** и след получаване на резултата се стартира химиотерапия по
утвърдените в света схеми. Според експерта, от наличната медицинска
документация по делото може да се добие представа за лечението на пациентката
само за периода след началото на ***г., като то
съответства на лечението, което се провежда в страната. В заключението е
описано състоянието кахексия, изразяващо се в загуба
на тегло, мускулна маса и подкожни мазнини и характеризиращо се с умора, загуба
на апетит, анемия и т.н. Посочено е, че от приложената документация /епикризи от ***г./ не може да се направи оценка на
моторната умора и изтощението на пациентката, при всички
хоспитализации общото й състояние е описано като задоволително. При
изслушването на вещото лице в съдебно заседание, проведено на 06.02.2020г., то
е заявило, че по делото липсва пълна медицинска документация за проведеното
лечение на М. в ***, от представените финансови документи се установяват използваните
лекарствени средства, които са били подходящи за провеждане на лечението. Същите медикаменти при лечение в *** се
прилагат от 2003г., а дори и от 90-те години, откогато съществува схемата за
лечение на заболяването. В конкретния случай не е стартирало противотуморно лечение в страната, но не е и имало време за
такова, тъй като скоро след операцията М. е отпътувала за ***.
В подкрепа на твърденията на страните по делото са
събрани и гласни доказателства посредством показанията на разпитаните свидетели-
на ищеца- Т. С. Н. и Е. А. К. и на ответницата- С. Н. В.- М..
Свидетелката Н. заявява, че работи като *** в ***,
познавала е Й. М., извършавала е процедури по премахване на поставения й в *** ***.
Твърди, че в *** не е виждала въвеждането на медикаментите да се извършва по
такъв начин. М. казвала, че е доволна от лечението си в *** клиника, споделяла,
че то е скъпо и средствата за него се осигуряват от съпруга й. Свидетелката
твърди, че П.Г. придружавал пациентката при посещенията й в ***, определя го
като невероятен съпруг, подкрепящ съпругата си.
Свидетелката Е. К. сочи, че е била в приятелски
отношения с Й. М., виждали се често, контактували и след като последната се разболяла.
Й. споделяла, че е наясно със състоянието си, с прогнозите за заболяването,
имала силен дух, който я крепял да се бори с болестта. Първоначално била
лекувана в ***, но след операцията на дебелото черво се получили усложнения и
лечението продължило в ***. Й. била щастлива, че след всеки курс на химиотерапията
показателите й се подобрявали. Казвала, че лечението й струва много пари и че
съпругът й поема средствата за него.
Свидетелката С. В.- М. депозира показания, че заедно
със сестрата на ответницата били при Й. М. /която познава от 2002-2003г./
няколко месеца преди кончината й. Тогава тя била много притеснена, защото П.Г.,
с когото живеела на съпружески начала, а и бил неин работодател, настоявал да
продадат къщата в гр. *** и да купят малък апартамент в ***. Споделила, че харчат
много пари за лечението й и сигурно П. ще иска да му връща нещо, но не била
съгласна с продажбата на къщата. Тревожела се и че ищецът искал да подписва
някакви документи, като в тази връзка сестра й я посъветвала да не подписва
нищо.
При така събраните доказателства и установени
обстоятелства, от правна страна съдът намира следното:
Според чл.534, ал.1 от ТЗ, когато приносителят на
менителница, запис на заповед или чек изгуби исковете по тях поради давност или
неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях, той може
да иска от издателя или платеца сумата, с която те са се обогатили в негова
вреда.
За да бъде уважен специалният иск за неоснователно
обогатяване по чл.534, ал.1 ТЗ, трябва да бъде
доказано осъществяването на следните кумулативни предпоставки – наличието на
действителен менителничен ефект; менителничният
иск да е погасен по давност или да не са извършени необходимите действия по запазване
на менителничните права по него; приносителят на менителничния ефект да търпи вреда, поради невъзможност да
реализира менителничното си право. Вредата се
изразява в това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи с
паричната сума по ефекта, а обогатяването за издателя на запис на заповед се
състои в това, че той не намалява пасивите в иму-ществото
си поради факта, че спестява разходи за погасяване на задължението.
В случая ищецът претендира своето вземане въз основа
на записа на заповед от 06.06.2016г., като твърди още, че същият е издаден от наследодателката на ответницата във връзка със съществуващо
помежду им каузално правоотношение –за обезпечаване на вземането му за разходваните
средства за лекарства, прегледи, лечебни процедури, необходими за лечението на
Й. М.. Следователно, освен горепосочените предпоставки, на изследване в
производството подлежи и съществуването на това правоотношение, респ. на вземането,
което записът на заповед обезпечава.
Доколкото наличието на валиден менителничен
ефект е елемент от фактическия състав на иска, то на първо място съдът следва
да се произнесе относно възражението на ответницата за недействителност на
записа на заповед.
Съдържанието, което следва да има записът на заповед
като ценна книга, е строго формално. Съгласно чл.535 ТЗ, реквизитите, които
трябва да притежава един документ, за да бъде квалифициран като запис на
заповед и съответно като менителнична сделка са: наименованието
"запис на заповед" в текста на документа; безусловно обещание да се
плати определена сума пари; падеж; място на плащането; името на лицето, на
което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на издаването;
подпис на издателя. Отсъствието на някой от посочените реквизити прави записа
на заповед нищожен поради липса на форма и води до непораждане на менителнично задължение.
В конкретния случай възражението на ответницата за
липса на валидно издаден менителничен ефект по см. на
чл.535 ТЗ се явява основателно. При постановената проверка на истинността на
представения запис на заповед, пред настоящата инстанция бе изслушано
заключението на СГЕ, което съдът възприема изцяло, като обективно, компетентно
изготвено и неоспорено от страните. С оглед констатациите на вещото лице С. в
това заключение, се налага извод, че оспорването автентичността на изследвания
документ е доказано. Установи се по категоричен начин, че подписът и
ръкописният текст /ръкописно изписаните имена/ за издател в процесния
запис на заповед не са изпълнени саморъчно от Й. М., а са технически пренесени
от друг документ. Според установената съдебна практика, подписът на издателя, като
необходим реквизит на записа на заповед, трябва да е изпълнен саморъчно. Поставянето
му чрез щемпел или по някакъв друг
механичен начин прави документа нередовен от външна страна. Ето защо и
доколкото коментираният запис на заповед не е подписан от лицето, посочено като
негов издател, то същият е неистински /неавтентичен /документ, поради което не
е годен да породи какъвто и да било менителничен
ефект по него. При така установената липса на валиден менителничен ефект се опровергава наличието на поето
задължение по абстрактната сделка от наследодателката
на ответницата, съотв. и за последната не е
възникнало задължение за плащане на претендираната
сума, а това е достатъчно за обосноваване на извод за неоснователност на
предявения иск.
Наред с горното, следва да се посочи, че в случая не е
налице и другият елемент, относим към фактическия
състав на чл.534,ал.1 от ГПК- преюдицирането и прескри-бирането на ефекта /правата по ценната книга/. Процесният запис на заповед е от 06.06. 2016г., с падеж „на
предявяване“,
по смисъла на чл.486,
ал. 1, т. 1 ТЗ във връзка с чл. 537 ТЗ, и съгласно разпоредбата на чл.487,
ал.1 ТЗ е следвало да бъде предявен за плащане в срок до една година, т.е.
до 06.06.2017г. Между страните няма спор, че записът на заповед не е бил
предявен преди изтичането на този срок, което означава, че от 06.06. 2017г. е започнала да тече тригодишната давност за
предявяване на прекия иск по чл.531 ал.1 ТЗ и към датата на депозиране на
исковата молба /02.03.2018г./ същата не е била изтекла, следователно, не е било
погасено правото на поемателя да ползва менителничния ефект.
С оглед липсата на валиден менителничен ефект и доколкото не се установява прескрибиране или преюдициране на
правата по записа на заповед, то безпредметно е да се обсъжда дали са се
осъществили останалите релевантни за основателността на иска факти в т.ч. и
тези, свързани с твърдяното от ищеца каузално правоотношение. Ето защо,
предявеният иск, като неоснователен, подлежи на отхвърляне.
Ответницата не е заявила искане за присъждане
на направените от нея разноски в производството до приключване на устните състезания пред
съда. Такова искане се съдържа в писмената защита на пълномощника й- адвокат Х.,
към която е приложен и списък на разноски по чл.80 ГПК, но доколкото същото не
е направено своевременно, то в полза на ответницата разноски не следва да се
присъждат.
По изложените съображения ,съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от П.Г.Г., ЕГН **********,***, против С.Д.А.,
ЕГН **********,***, иск за осъждането на ответницата да заплати сумата от
68 500лв. , дължима по запис на заповед, издаден от Й. Д. М. на 06.06.2016г.,
с която сума С.Д.А., в качеството й на наследник по закон на Й. Д. М., ЕГН **********,
се е обогатила неоснователно във вреда на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: