Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /………………2023 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА,
I тричленен състав, в публично заседание на девети март през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА
ПЕКОВА
ИСКРЕНА
ДИМИТРОВА
при секретаря Галина
Георгиева и при участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа
докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА к.а.н.д. № 167 по описа за 2023 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 221 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, вр. чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, депозирана чрез
процесуален представител Д.О.-К.против Решение № 1674 от 09.12.2022 г.,
постановено по АНД № 4106/2022 г., по описа на Районен съд – Варна, IV
състав, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 03-2100017 от
15.09.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна, с което
на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда /КТ/ на „Лъки ММ“ ЕООД с ЕИК *** е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1600 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от същия Кодекс.
Със същото Наказателно Постановление „Лъки ММ“ ЕООД с ЕИК *** е предупредено,
че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорено решение, като постановено при неправилното тълкуване на „приложимия
закон от установената фактическа обстановка по делото“. Сочи се, че при
преценката на гласните доказателства по делото въззивният съд „неправилно е
посочил изводите си за отмяна на наказателното постановление“. Твърди, че, за
да отмени наказателното постановление, районният съд е взел предвид единствено
доводите на процесуалния представител на въззивника, които не кореспондират с
действителното положение и не са преюдициални за касационната инстанция,
предвид факта, че в административнонаказателното производство не е представена
заповед за командироване на лицето. Поддържа
се, че безспорно е установено от всички събрани писмени и гласни доказателства,
че работникът Д.С.Д.е полагал труд в полза на „Лъки ММ“ ЕООД“. Изтъква се, че за
съставомерността на деянието е ирелевантно обстоятелството дали е налице
роднинската връзка или не между собствениците на двете търговски дружества, в
случай, че има повторяемост на трудови дейности при условията на конкретно
работно време с уговорено възнаграждение. Жалбоподателят намира, че посоченото от
работника в декларацията, попълнена от последния по време на извършената
проверка, и останалите събрани доказателствата са достатъчни да обосноват извод
за възникнало трудово правоотношение между него и санкционираното
дружество-работодател. Искането е съда да отмени постановеното от Районен съд –
Варна решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди издаденото
наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът се представлява от
юрисконсулт Б.Н., който поддържа жалбата. Отправя искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатско
възнаграждение.
Ответникът – „Лъки ММ“ ЕООД с ЕИК ***, чрез адв. И.С., в съдебно заседание оспорва жалбата. Излага
подробни съображения за правилност и законосъобразност на оспореното решение. Искането
е да се потвърди решението на Районен съд – Варна и
претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Участващият по делото прокурор
при Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на
касационната жалба, като счита, че по същество решението, постановено от Районен
съд – Варна, е правилно като краен резултат, но на различни от посочените в
него мотиви. Счита, че описаното в НП деяние е несъставомерно, а не представлява
маловажен случай, каквито са изводите на въззивната инстанция.
Съдът, след преценка на представените
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството и
с оглед задължителната проверка за валидност, допустимост и правилност по чл.
218 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Касационната жалба е подадена
в срока по чл.211, ал.1 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН и от надлежна страна, поради
което е допустима. Наведените в нея доводи представляват касационни
основания по смисъла на чл.348 ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/,
приложим по препращане от чл.63в от ЗАНН.
Производството пред районния
съд е образувано по жалба на ответника
по касация срещу НП № 03-2100017 от 15.09.2021 г., издадено от Директора на
„Инспекция по труда“ – Варна, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл.
414, ал. 3 от КТ на „Лъки ММ“ ЕООД с ЕИК *** е наложена имуществена санкция в
размер на 1600 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
За да отмени НП, въззивният
съд от фактическа и правна страна приема следното:
Лицето Д. Ст. Д.е в трудово
правоотношение по трудов договор с „Фейм стар“ ЕООД с ЕИК ********, и е
назначен на длъжност „барман“, с установено работно време 4 часа.
На 01.08.2021 г. между „Фейм
стар“ ЕООД с ЕИК ******** и „Лъки ММ“ ЕООД с ЕИК *** бил сключен договор за
сътрудничество и съвместна дейност. Д.бил изпратен да изпълнява длъжността си
от 14:00 до 16:00 часа на 25.08.2021 г. в обект – ресторант „****“, стопанисван
от „Лъки ММ“ ЕООД с ЕИК ***, съгласно Заповед от
25.08.2021 година.
На 25.08.2021 г. е извършена
проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна за спазване на
трудовото законодателство на територията на проверявания обект – „Фар-****“,
стопанисван от „Лъки ММ“ ЕООД с ЕИК ***. При проверката било установено лицето Д.С.Д.да
отсервира масите в заведението. Последният декларирал, че работи за „Лъки ММ“
ЕООД, с ЕИК *** от месец 07.2021 г., с работно време от 09:00 часа до 17:00
часа, с почивен ден веднъж седмично, като в работния ден имал почивка от един
час, при договорено трудово възнаграждение от 800 лева на месец, със сключен трудов
договор и връчено уведомление до Териториална дирекция на Национална агенция по
приходите – Варна.
Въз основа на тези
установявания на 10.09.2021 г. К.Д.съставила акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 03-2100017 срещу „Лъки ММ“ ЕООД с ЕИК ***, за
нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, изразяващо се в допускането до работа на лицето
Д.С.Д.с ЕГН **********, с определено работно време и договорено трудово
възнаграждение 800 лева, без сключен трудов договор в писмена форма, с дата на
нарушението 25.08.2021 г. в ресторант „Фар-****“, находящ се в гр. Варна, к.к.
„Златни пясъци“, Етнографски център, стопанисван от „Лъки ММ“ ЕООД с ЕИК ***.
АУАН бил връчен на представляващия дружеството, като в съдържанието било
вписано наличието на възражения. В законоустановения срок обаче възражения не постъпили.
Възприемайки направените от контролиращите
служители констатации в АУАН и след направения извод, че извършеното нарушение
не представлява маловажен случай и не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, административнонаказващият орган издал НП № 03-2100017 от 15.09.2021 г.,
давайки правна квалификация на нарушението по чл. 62,
ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 1 от КТ, като на основание чл.
416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ наложил на „Лъки ММ“ ЕООД „имуществена
санкция“ в размер на 1600 лева.
Районен съд – Варна изцяло е
кредитирал събраните в хода на производството пред него свидетелски показания,
като ги е определил за безпротиворечиви и взаимнодопълващи се.
В мотивите си въззивният съд
е сформирал извод, че извършеното административно нарушение представлява
маловажен случай, тъй като „на практика извършеното от „Лъки ММ“ ЕООД нарушение
е формално“, предвид издадената от „Фейм стар“ ЕООД Заповед от 25.08.2021 г.,
на което основание лицето е изпратено да полага труд за „Лъки ММ“ ЕООД.
В
хода на касационния контрол, настоящият тричленен състав при Административен
съд – Варна намира, че с оспореното решение правилно е отменено НП, но по
различни от посочените в него мотиви.
Нормата
на чл. 62, ал. 1 от КТ изисква трудовият договор да бъде сключен в писмена
форма, т.е. законодателят вменява задължение на работодателя да сключи трудов
договор в писмена форма с работника или служителя преди да го допусне до работа.
От
обективна страна, за да е съставомерно деянието по чл. 62, ал. 1 от КТ, е
необходимо да се установи, че работникът или служителят полагат труд за
работодателя, без наличието на постигнато между тях съгласие в писмена форма
относно визираните в разпоредбата на чл. 66 от КТ реквизити, а именно работно
място и време, уговорено трудово възнаграждение. В конкретния случай при извършената
проверка от контролните органи на ТД на НАП – Варна е установено лицето Д.Д.да
престира труд в полза на работодателя „Лъки ММ“ ЕООД с ЕИК ***. В попълнената
саморъчно декларация от Д.Д.е посочено, че същият има сключен трудов договор в
писмена форма с „Лъки ММ“ ЕООД с ЕИК ***, с уговорено трудово възнаграждение от
800 лв. месечно и определено работно време. По своя характер подписаната
декларация представлява частен свидетелстващ документ, който няма обвързващата
съда материална доказателствена сила и съответно, само тя е недостатъчна, при изискването
за пълно и главно доказване, да обоснове
извод за съществуването към момента на проверката на трудово правоотношение
между дружеството „Лъки ММ“ ЕООД и лицето Д. Димитров. Още повече, че установяващото
се от последната е в противоречие на останалите събрани доказателства в хода на
съдебното производство пред районния съд.
Според
свидетелските обяснения на К.Д.- актосъставител се установява, че още в деня на
проверката са представени трудов договор, сключен между Д. Д.и „Фейм стар“ ЕООД
и заповедта за командироване, въз основа на която този работник е изпълнявал
трудовата си дейност в процесния обект. Представени са ù и обясненията
на управителя на „Лъки ММ“ ЕООД – М.М., в които последният заявява, че няма
други сключени договори с „Нептун М-2“ ЕООД и „Фейм стар“ ЕООД. За процесните
свидетелски показания не са налице основания да не се кредитират, предвид и
кореспондирането им с писмените доказателства: Трудов договор № 109/09.07.2021
г. между Д.Д.и „Фейм стар“ ЕООД с ЕИК ******** /л.
6 по делото/, Договор за сътрудничество и съвместна дейност от 01.08.2021 г.
между „Лъки ММ“ ЕООД с ЕИК *** и „Фейм стар“ ЕООД с ЕИК ******** /л.32 по
делото/ и Заповед от 25.08.2021 година /л. 30 по делото/ и Обяснения от 03.09.2021
г., от управителя на „Лъки ММ“ ЕООД и „Нептун М-2“ ЕООД /л. 31 по делото/. Няма
данни трудовият договор на Д.с „Фейм стар“ ЕООД с ЕИК ******** да е бил
прекратен към момента на проверката. Същевременно е налице и Заповед от
25.08.2021 г., според която работодателят на Д. Д.– „Фейм стар“ ЕООД му е
наредил да отиде да работи в стопанисваното от „Лъки ММ“ ЕООД заведение. Разгледани
поотделно и в съвкупност посочените доказателства сочат, че работодател на Д.е „Фейм стар“ ЕООД, а не „Лъки ММ“ ЕООД. Така установяващото
се обосновава извод, че не се изисква писмен трудов договор между Д.и „Лъки ММ“
ЕООД, респ. незаконосъобразно е ангажирана отговорността на „Лъки ММ“ ЕООД на
основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 62, ал.
1 вр. с чл. 1, ал. 1 от КТ.
Настоящата
съдебна инстанция счита, че в разглеждания случай е налице хипотезата на чл.
120, ал. 1 от КТ, която позволява при
производствена необходимост работодателят без съгласието на работника или
служителя да може да му възлага да извършва работа в друго предприятие, но в
същото населено място. Видно от доказателствата, събрани в хода на АНП и на
въззивното производство, между двете дружества - „Лъки
ММ“ ЕООД и „Фейм стар“ ЕООД, има сключен договор за сътрудничество и съвместна
дейност, който позволява на работниците от едното дружество временно да бъдат
насочвани да изпълняват трудовите си задължения в заведението, стопанисвано от
другия работодател. Ето защо изводът на въззивния съд за несъобразяване на
санкционираното лице с изискванията на чл. 62, ал. 1 от КТ е неправилен.
Предвид горното и доколкото не се установи
наличието на осъществен състав на нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, то не са
налице материалните предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Според
трайната съдебна практика и във вр. с чл. 93, т.9 от Наказателния кодекс НК/,
той е приложим в случаите, когато от обективна страна са налице белезите на
административно нарушение, но поради липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Доколкото в случая не се установява въобще извършването на
посоченото в НП нарушение, постановеното на основание чл. 63, ал.4, изр. второ
от ЗАНН от съда предупреждение по чл. 28 ЗАНН, се явява неправилно и следва в
тази част да се отмени решението на Районен съд – Варна.
От страна на представляващия ответника по
касация своевременно е заявена претенция за присъждане на направените в
настоящото производство разноски. По делото е представен Договор за правна
защита и съдействие от 15.07.2022 г., видно от който за ангажираното и осъществено
процесуално представителство е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
350лв. в брой. От страна на касатора е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. В нормата на чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения
е предвидено по-високо от претендираното възнаграждение, поради което
направеното възражение за прекомерност се явява неоснователно. С оглед на
изложеното касаторът следва да бъде осъден да заплати направените от страна на
ответника в настоящото производство разноски в размер на 350 лв.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, ПЪРВИ ТРИЧЛЕНЕН състав при Административен съд – Варна,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №
1674 от 09.12.2022 г., постановено по АНД № 4106/2022 г., по описа на Районен
съд – Варна, IV състав, В ЧАСТТА,
с която се предупреждава „Лъки ММ“ ЕООД с ЕИК ***, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай,
в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение
ще му бъде наложено административно наказание.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1674 от 09.12.2022
г., постановено по АНД № 4106/2022 г., по описа на Районен съд – Варна, IV
състав, в останалата част.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да заплати на „Лъки ММ“
ЕООД с ЕИК *** сума в размер на 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.