О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
260058/11.02.2021 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на осми февруари
две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ
СВЕТЛА
ДАСКАЛОВА
като разгледа
докладваното от съдия Димитрова ВЧНД № 419 по описа за 2020 год. на същия съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.8
от НПК и е образувано по жалба на адв. С.И. ***/, като
повереник на пострадалия Д.Т. лично и в качеството му на родител и
законен представител на децата Иван Добромиров Т., Емил Добромиров Т. и от
Васил Добромиров Т., действащ със съгласието на своя родител и законен представител
Д.Т.,
срещу определение на ОС-Варна, постановено на 01.12.2020г по ЧНД № 1289/2020
год. по описа на същия съд. С атакувания съдебен акт, на основание на чл.243 ал.6 т.2 от НПК ВОС е изменил постановлението на ВОП
от 26.20.2020г по ДП №271/19г. по описа на СПП
при ОД на МВР в частта, относно основанията за прекратяване на наказателното
производство: по отношение на Гергана Авджиева - на основание чл.24 ал.1 т.4 от НПК, а по отношение на Асен Христов /в определението е изписано грешно името –
Иван вместо Асен/ – по чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК.
В жалбата се преповтарят развитите съображения пред
първостепенния съд, с твърдения че първоинстанционното определение е
неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, оспорват изводите на съда,
респективно на прокурора по отношение на фактическите и правни изводи: навежда
се твърдения, че разследването не е проведено всестранно и пълно, т. к. не са
събрани всички необходими доказателства, а анализът на събраните такива е
повърхностен. Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт, респ. и прокурорския такъв и връщане на делото на
органите на досъдебното производство за продължаване на разследването.
Жалбата е допустима за разглеждане,
като по същество се явява неоснователна по следните
съображения:
С определение от 01.12.2020г, постановено по реда на чл. 243 ал.5
от НПК по ЧНД № 1289/2020 год., Окръжен съд - Варна е изменил постановление
от 26.10.2020г. на Окръжна прокуратура – град Варна за прекратяване на
наказателното производство по ДП №271/19 по описа на СПП при ОД на МВР – Варна:
по отношение на Асен Минчев Христов относно основанието за прекратяване - чл.24
ал.1 т.1 от НПК, а по отношение на Гергана Авджиева – също относно основанието
за прекратяване – чл.24 ал.1 т.4 от НПК. Първоинстанционният съд е възприел
фактическата обстановка такава, каквато е била установена на досъдебното
производство и отразена в постановлението за прекратяване на наказателното
производство, а именно: От 06.06.2019г. св. Асен Христов работел като шофьор на
товарен автомобил ДАФ - ЕА 65 НЦ с per. №
В 61 23 РХ, специализиран за извозване на отпадъци към юридическото лице „АДИАН
АМГ' ЕООД. На 17.06.2019г. сутринта св. Христов отишъл на работа около 08,00
часа. След като заредил камиона и взел пътния си лист, той отишъл до
„Булгарплод" гр. Варна, където разтоварил празен контейнер за боклук и
взел пълен, за да го превози до сметището в с. Въглен, обл. Варна. Маршрутът му
преминавал по пътя за с. Каменар, след което продължавал за с. Въглен. При
наближаване кръстовището за с. Долище, пътния участък бил с по една лента за
движение във всяка посока. Времето било ясно и нямало други ограничения на
видимостта, асфалтът бил сух, без неравности /съгл. огл. протокол/.
Кръстовището за с. Долище било Т - образно, като в посока от с. Долище към гр.
Варна пътното платно било с две ленти за движение във всяка посока, разделени с
„двойна смесена линия М5", която разрешава пресичането й само от страната
на прекъснатата линия - в случая в посока от гр. Варна към с. Долище, а в района
на кръстовището имало три разделители тревни острова, пътен знак Г9 „Премини от
дясно на знака", поставен в края на средния тревен остров, знак Б2 „Спри!
Пропусни движещите се по път с предимство", поставен в края на десния
тревен остров и маркировка „коси успоредни линии" М15, като границата на
площта била очертана с непрекъсната линия, обозначаваща площ, забранена за
движение на пътни превозни средства. Обособените в района на кръстовището три
ленти за движение в посока от с. Долище към гр. Варна били както следва:
най-дясната за завой на дясно, средната - за завой на ляво, а най-лявата за
завой на дясно на насрещно движещите се превозни средства от
гр. Варна към с. Долище. На
около сто и петдесет метра от кръстовището в посока от с. Долище към гр. Варна,
в дясно на банкета бил поставен и знак Б1 "Пропусни движещите се по път с
предимство" с поставен под него знак Т8 „Разстояние до пътен знак
Б2", представляващ допълнителна табела с указани 150 метра до знак Б2.
Около
10,20 часа, приближавайки по пътя с предимство към посоченото
кръстовище, св. Христов управлявал товарния автомобил със скорост около 76,18
км/ч, според назначената в хода на разследване
АТЕ, при разрешена за този участък от пътя скорост от 60 км/ч.
Едновременно
с него, по дясното отклонение /обозначено
като път без предимство/ към кръстовището в посока от с.Долище към гр.
Варна се движел лек автомобил Сеат „Ароса" с per. №
В 24 55 НВ, управляван от Гергана Авджиева. До нея,
на седалката, била майка й - Иванка Авджиева, а на задната
седалка бил синът й - Иван Т., на 14 год. По данни от АТЕ, автомобилът
на Гергана Авджиева, при приближаване на кръстовището,
се е движел със скорост около 85 км/ч. и не е намалил скоростта си при
предприемане на левия завой в посока гр. Варна.
Приближавайки
кръстовището, Гергана Авджиева пресякла с автомобила неправомерно посочената
по-горе надлъжна маркировка „двойна смесена линия М5" и навлязла
в платното за движение в обратна посока. Водачката не
предприела спиране пред обозначената стоп линия в зоната на Т - образното
кръстовище , а със същата скорост управляваният от нея автомобил продължил по най
-лявата за нея отбивка, предназначена за движение в обратна посока.
Непосредствено
преди това, товарният автомобил, управляван от св.
Христов, се движел в средата на дясната лента по посока на движението.
Пострадалата
Г. Авджиева не намалила скоростта на управлявания от нея лек автомобил, като
движението му продължило по гореописаното най - ляво отклонение на Т -
образното кръстовище и със същата скорост автомобилът навлязъл в лявата пътна
лента в посока гр. Варна, насочвайки се към дясната пътна лента посока гр.
Варна. В момента, когато водачът на товарния
автомобил е имал възможност да възприеме движението на лекия автомобил като
опасност, товарният автомобил се е намирал на около 39,64 метра от мястото на
удара, а лекият автомобил - на около 45,57 метра от мястото
на удара. Водачът на товарния автомобил предприел аварийно спиране с
едновременно отклоняване на МПС на свое ляво. Въпреки
предприетото аварийно спиране и отклоняване на товарния автомобил, настъпил
челен удар между двата автомобила, като в мястото на удара товарният
автомобил е бил навлязъл в лентата за насрещното си движение с предния си ляв
габарит на около 1,40 м. в ляво от средната разделителна линия, като скоростта
му в момента на удара е била около 64,58 км/ч.
След
челния удар, лекият
автомобилът, управляван от пострадалата Г. Авджиева, се деформирал в предната
си част, подхлъзнал се под предната част на товарния автомобил, мигновено спрял
и двата автомобила започнали да се движат по първоначалната посока на движение
на товарния автомобил, като водачът му продължил да натиска спирачния педал и
да отклонява на свое ляво. След излизането им от пътното платно в ляво по
посока на движение на товарния автомобил последвало навлизане и преминаване
последователно през ляв банкет, навлизане в лявата затревена зона и удар в
масивно дърво с предна дясна врата на лекия автомобил, вследствие на което
настъпила значителна деформация на купето, откъртване на дървото от кореновата
му система. Двете МПС се установили в покой, като лекият
автомобил останал подпъхнат под предната част на товарния автомобил.
Вследствие на удара, Гергана Василева
Авджиева и спътничката й - Иванка Стоянова Авджиева, починали на място, а Иван Т.
получил тежки травми и бил настанен в болнично заведение.
От
заключението по СМЕ по отношение на Гергана
Авджиева, се установява, че причина за смъртта й
е съчетана травма, включваща в своята характеристика несъвместимо
с живота увреждане - разкъсване на
аортата, водещо до масивна остра кръвозагуба. Смъртта е била неизбежна и е
настъпила за много кратък период от време.
Травматичните увреждания следва да са били получени по тялото на водача при
конкретната обстановка на местопроизшествието. Във времето на
настъпване на смъртта, Гергана Авджиева не е била алкохолно повлияна.
От
заключението по СМЕ по отношение на Иванка
Авджиева, се установява, че причина за смъртта е
шийната травма, включваща несъвместимо с живота увреждане - пълно разкъсване
между главния и гръбначния мозък. След такова нараняване,
смъртта е била неизбежна и е настъпила веднага. Всички установени травматични
увреждания отговарят да са в резултат на травми в купето на автомобила – предна дясна седалка, като лицето е било с поставен предпазен колан на
посочената позиция. Във времето на настъпване на смъртта, Иванка Авджиева не
е била алкохолно повлияна.
От
заключението по СМЕ по отношение на Иван Т. /14
годишен/ се установява, че той е получил травматични
увреждания, които в своята съвкупност са обусловили развитие на травматичен
шок, който сам по себе си е определил разстройство на здравето, временно опасно
за живота.
От
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и наркотични вещества или техни аналози /л.119/, досежно водача на
тежкотоварния автомобил Асен Христов, не се установява същият да е бил под
влияние.
Заключенията по изготвените на
досъд. производство единична, САТЕ и допълнителна САТЕ установяват следното:
1.
Мястото на удара по дължината на пътя е на около 21.05м след
линията ОР1, а по широчина - в зона от 2,28-4,80 вляво от десен ръб на пътното
платно за движение. В мястото на удара т.а. „ДАФ“ е бил навлязъл в лентата за
насрещното си движение с предния си ляв габарит на около 1,40м в ляво от
средната разделителна линия, при широчина на товарния автомобил около 2.40м;
2.
Товарен
автомобил „ДАФ“ в момента и мястото на удара е бил в процес на аварийно
спиране, видно от намерените и описаните спирачни следи в протокола за оглед с
ефективна дължина на спирачния път около 8.05м.; л.а. „СЕАТ АРОСА“ се е движил по дясната част на дъгата
на пътното платно на най-левия ръкав на кръстовището, като липсата на намерени
и описани спирачни следи и следи от странично протриване, определят да се е
движил най-вероятно с равномерен темп и едновременно, косо завиване на свое
ляво.
3.
Анализът
на данните от протоколите за оглед, фотоалбумите, показанията и картографските
данни, определят извод, че не е имало зрителни прегради, които да ограничават
видимостта и на двамата водачи на процесните автомобили, към движещите се и
приближаващи МПС-та;
4.
Анализът
на данните от протоколите за оглед и от фотоалбума към тях, водят до
заключение, че непосредствено преди удара в т.а. „ДАФ“, л.а.“СЕАТ АРОСА“ се е
движил със скорост около 85 км/ч; Скоростта на т.а. „ДАФ“ непосредствено, преди
да реагира водачът му с аварийно спиране
е 76,18 км/ч;
5.
Дължината
на опасната зона при спиране на т.а.
„ДАФ“, при движение със скорост от 76,18 км/ч, е 75.78м ; Дължината на опасната
зона при спиране на т.а. „ДАФ“, при
движение със скорост от 60 км/ч, е 51.25м ; Дължината на опасната зона при спиране на л.а. „СЕАТ АРОСА“, при
движение със скорост от 85 км/ч, е 59.02м; Дължината на опасната зона при спиране на л.а. „СЕАТ АРОСА“, при
движение със скорост от 60 км/ч, е 34.31м;
6.
Анализът
от материалите по производството води до заключение, че пътните знаци
предназначени за водача на т.а. „ДАФ“ са били добре видими от разстояние,
съизмеримо с дължината на опасната му зона за спиране - 57-44м, при скорост на
движение от 60 км/ч; Анализът от материалите по производството води до
заключение, че пътните знаци Б1 с допълнителна табела Т8(изобразяваща СТОП на
150м.) предназначени за водачката на л.а. „СЕАТ АРОСА“ не са били добре видими
от разстояние, съизмеримо с дължината на опасната й зона за спиране - 59,02м,
при скорост на движение от 85 км/ч;
7.
При
отстояние около 29,65м. от мястото на удара, водачът на т.а. „ДАФ“ е имал
техническа възможност да възприеме движението на л.а. „СЕАТ АРОСА“, когато
разстоянието между тях е било около 46,50м, мерено по права линия и в момента,
когато л.а. „СЕАТ АРОСА“ се е намирал на нивото на задната част на триъгълния
остров и на разстояние от мястото на удара – 34,65м.; При отстояние около 8,19м.
от мястото на удара, водачът на т.а. „ДАФ“ е имал техническа възможност да
възприеме движението на л.а. „СЕАТ АРОСА“, като
опасност, когато разстоянието между тях е било около 19.04м, мерено по
права линия и в момента, когато л.а. „СЕАТ АРОСА“ се е намирал на нивото на
мислената линия на десния ръб на платното за движение и е излизал от пътния
участък, предназначен за насрещно движещите се към с. Долище по ъгъл от около
12 градуса и е бил на разстояние – 10,90м. от мястото на удара.
8.
Водачката
на л.а. „СЕАТ АРОСА“, движейки се по път без предимство със скорост от 85
км/ч., от техническа гледна точка е имала възможност във всеки един момент да
предприеме аварийно спиране, след подминаване на пътните знаци, поставени с
лице към нея на разстояние по-голямо или равно от 59,02м., измерено преди
пресичане на мислената линия на десния ръб на платното за движение на път
„29014“; Водачката на л.а. „СЕАТ АРОСА“ е
могла да предотврати удара, чрез аварийно намаляване на скоростта при
постоянно движение в дясната си пътна лента, задължително спиране на знак
„Б2-Стоп“, като пропусне да преминат през кръстовището движещият се по пътя с
предимство т.а. „ДАФ“ и останалите автомобили зад него.
9.
Водачът
на т.а. „ДАФ“ не е имал техническа възможност да предотврати ПТП, чрез аварийно
спиране, тъй като дължините на опасните зони на спиране при движение с
определената и с разрешената скорост, са били по-големи от отстоянията на които
се е намирал, преди мястото на удара;
Единствената теоретична възможност водачът на т.а. „ДАФ“ да предотврати
ПТП е била да се е движил със скорост не по-висока от 50,60км/ч., при условие,
че реагира от 39.64м от мястото на удара, като времето му за реакция не следва
да превишава 1,0 сек. и да отклони
тежкотоварния автомобил вдясно, а не вляво, чрез пропускане пред себе си и
подминаване зад лекия автомобил и да продължи по права посока, тъй като
отстоянията, на които се е намирал преди мястото на удара, когато са настъпили
двата опасни момента, са били по-малки от момента, в който той реално е
реагирал.
10.
Като
обобщение, от техническа гледна точка, е
констатирано че: Водачката на л.а. „СЕАТ АРОСА“ е извършила неправилно маневра
– ляв завой и е завила наляво по лентата за насрещното си движение, която е
предназначена за завиващите от гр. Варна към с. Долище, като е имала възможност
да извърши технически правилно и безопасно левия си завой, ако се е движела в
дясната си пътна лента и е спряла на знак „СТОП“, т.е. липсата на постоянен
визуален и психомоторен контрол, съчетано с липса на реакция от страна на водачката
на л.а. „СЕАТ АРОСА“ е техническа причина за настъпване на произшествието.
В мотивите към ревизирания съдебен
акт, първоинст. съд пространно е
коментирал събраната по делото доказателствена съвкупност и обосновано е приел,
че на досъдебното производство са събрани всички необходими и относими
доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл.
102 от НПК, чрез допустимите от НПК
способи и чрез съответните доказателствени средства. Правилен и законосъобразен
е изводът за това, че деянието, предмет на образуваното наказателно
производство, не е съставомерно по отношение на водача на тежкотоварния
автомобил ДАФ - ЕА 65 НЦ с peг. №
В 61 23 РХ - св. Христов, като същият не е бил привлечен към наказателна
отговорност, поради липса на установени нарушения, които да са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП, респ. и с вредоносния резултат, доколкото водачът на л.а. Гергана Авджиева не
е следила внимателно пътя и знаците, преминала е в лента за насрещно движение,
като по време на пътя е разговаряла, ръкомахайки, с Иванка Авджиева - нейна
майка, поради което и е предприела рискова маневра, не съобразена нито със
скоростта, нито с пътните знаци относно предимството.
Правилно ВОС не е приел теоретичната
възможност, че водачът на товарния автомобил е могъл да предотврати
настъпването на ПТП, чрез спасителна маневра - отклоняване в дясно и
едновременно аварийно спиране или само аварийно спиране, посочена в
заключението на АТЕ, тъй като същата не
се потвърждава от събраните в хода на разследването доказателства, а именно –
налице е голяма разлика между опасната зона и отстоянието от мястото на удара,
както и обстоятелството, че челният удар е настъпил в по-голямата си част в
дясната лента за движение, където се е намирал товарният автомобил с последващо
преплъзване на лекия автомобил под товарния. Наред с това, при възникнала
опасност за ПТП, няма посочена в закона „спасителна маневра" с отклоняване
в дясно или ляво. Правилно ВОС е възприел обстоятелството, че водачът на тежкотоварния автомобил,
дори да се бе движил с разрешената за пътния участък скорост от 60 км/ч, а не с
установената скорост от 76,18км/ч,
отново не би имал техническата възможност да спре управляваното от него МПС и да предотврати настъпването на удара с
л.а.“СЕАТ АРОСА“. Видно от заключенията
по САТЕ, при осъщественото сравняване на дължините на опасната зона с
отстоянието, на което се е намирал товарният автомобил, се установява, че от
техническа гледна точка водачът му не е имал възможност да предотврати ПТП,
чрез аварийно спиране, тъй като дължината на спиране при движение с
определената – 76,18км/ч, също както и с разрешената скорост - 60 км/ч са били
по-големи от отстоянията, на които са се намирали двата автомобила преди
мястото на удара. Поради тази причина, вредоносният
резултат би настъпил по същия начин и ако водачът на т.а. се беше движил с
максимално разрешената скорост от 60км/ч.
В жалбата до АС-Варна се преповтарят исканията, които са били отправени и към
ОС-Варна, на които вече е даден мотивиран отговор и настоящата инстанция изцяло
ги споделя.
Сочи се, че
прокурорът не е отговорил на възраженията на защитата при предявяване на
разследването. Това твърдение не коресподира с констатираното от настоящата инстанция, тъй
като прокурорът се е произнесъл както по направените възражения, така и по
исканията за допълнителни следств. действия, направени от адв. Д. Йорданов. Исканията
за допълнителни следствени действия правилно са били
оставени без уважение, доколкото делото е напълно изяснено от фактическа страна.
Настоящият състав счита, че дори и да бъде констатирано несъответствие
между предназначението на т.а. и вида не превозваните от него товари, този
факт е ирелевантен. За правилността на
определението на ОС-Варна е от значение, че водачът на т.а. се е
движил правомерно и в лентата си за движение, по път с
предимство, което водачът на л.а.
Гергана Авджиева е отнела.
Правилно
е било оставено без уважение и искането за проверка функционирането на спирачната система на т.а., тъй
като е установено, че същият
преди четири месеца е минал преглед, при който
спирачната му система е била в изправност. Такова
възражение е направено и по отношение на щетите по т.а., при което правилно прокурорът е отказал да установява
този факт чрез преписката на застрахователя. По
делото са налице писмени материали - оглед, фотоалбум и и САТЕ, от които
могат да се направят необходимите изводи за това при необходимост, като
същите не влияят върху установеното по отношение на наказателната отговорност
на водача на т.а.
От цялата събрана по делото доказателствена съвкупност - гласни доказателствени средства - показанията
на свидетелите Колев, И. и
Николов, показанията на водача на т.а. Христов, фактическите констатации, отразени в огледния протокол и заключенията на САТЕ и допълнителната такава, позволяват на настоящия състав да изгради
достоверни правни
и фактически изводи за движението на двамата
водачи и механизма на причиняване на ПТП. Общественоопасните
последици, явяващи се престъпен резултат на извършеното деяние, са в пряка
причинно-следствена връзка с нарушенията на правилата за
движение, извършени
именно от пострадалата водачка на л.а.
Гергана Авджиева: несъобразяване с предписанията на пътните знаци,
движение в лентата за насрещното движение, отклоняване на вниманието при
шофиране и разговаряне с Иванка Авджиева - нейна майка, предприемане на рискова маневра с прекомерна скорост и без оглед на знаците, указващи предимство.
Прокурорът
е приел, че по отношение на Гергана Авджиева,
престъплението по чл. 343, ал. З от НК е
несъставомерно, тъй като няма причиняване на смърт на другиго. По
отношение на Иванка Авджиева и Иван Т., той е счел, че деянието
е съставомерно, но извършителят - Гергана Авджиева - е
починала. Резонно ОС-Варна е изменил постановлението за прекратяване
по отношение на основанията за това, като е приел посочената конструкция
за неправилна: деянието, извършено от Гергана Авджиева е съставомерно, но наказателното преследване срещу нея следва да бъде прекратено на
основание чл. 24 ал. 1
т. 4 от НПК - поради
смърт на дееца.
Водачът
на т.а. Христов не е бил и не следва да бъде привлечен към
наказателна отговорност, т. к. не са установени такива нарушения на ЗДвП и ППЗДвП, които да са в причинна връзка с общественоопасния резултат - смъртта
на Г. Аджиева и Ив. Авджиева и телесните
повреди на Иван Авджиев. Участието му в ПТП не води автоматично до извода, че е
налице независимо съпричиняване на вредоносния резултат именно поради липса на
установени нарушения, които да са в причинна връзка с общественоопасния резултат, с оглед на което
изводът на ОС-Варна по отношение на основанието за прекратяване на наказателното производство за него по чл. 24
ал.1 т.1 от НПК – деянието не съставлява престъпление е правилен и законосъобразен.
Изложеното по-горе обосновава извода
за законосъобразност на постановения от ОС-Варна съдебен акт, същият като
правилен и обоснован следва да бъде
потвърден, поради което и на основание чл.243 ал. 7 от НПК, настоящият
състав на АС-Варна
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 01.12.2020г.
на Окръжен съд-Варна, постановено по ЧНД № 1289/2017 год. по описа на същия
съд.
Определението е окончателно и не подлежи на контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.