Р Е Ш Е Н И Е
17.08.2020г.
номер .................. град
ПЛЕВЕН
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
Плевенски районен съд на двадесет и втори юли |
Четиринадесети наказателен състав година 2020 |
В публично заседание в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА |
Секретар: МАРИЯНА КОЛЕВА
Като разгледа докладваното от съдия ГЕРГИЧАНОВА НАХД № 580 по описа за 2020
година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0938-006731 от 27.12.2019г. на **към
ОДМВР - Плевен, с-р „ПП“, с което на И.И.Ц. с ЕГН ********** *** на основание
чл. 175А, ал.І, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 3000,00 лева и е постановено лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца за това, че на 18.12.2019г. в 17:40 часа в гр. Плевен, на ул.
**с посока на движение към ул. **, като водач на собствения си лек автомобил „**“
с рег. №**извършил следното нарушение: при наличие на пешеходец, пресичащ
пътното платно-униформен полицейски служител, водачът форсирал двигателя,
умишлено и многократно унасял задницата на автомобила и превъртал завдижващите
задни колела, като с поведението си застрашил намиращият се на пътното платно
полицейски служител и преминаващите в интензивен трафик автомобили и по този
начин не използвал пътя отворен за обществено ползване по предназначение, а
именно за превоз на хора и товари, с което виновно нарушил разпоредбата на чл. 104Б,
т.2 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН е подал жалба до Районен съд - Плевен,
с която моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
В жалбата е релевирано оплакване, според което описаната в АУАН и в НП
фактическа обстановка не съответства на действителната такава и в този смисъл
твърдяното нарушение не е осъществено, поради което
административно-наказателната му отговорност била ангажирана неоснователно. В
съдебно заседание жалбата се поддържа лично от жалбоподателя и от пълномощника му
– адв. П. В. от ПлАК, който развива подробни доводи в подкрепа на изложеното в
жалбата възражение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени като
незаконосъобразно Наказателно постановление № 19-0938-006731 от 27.12.2019г. на
**към ОДМВР - Плевен, с-р „ПП“.
За ответната страна процесуален представител не се явява.
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-наказателна
преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице
с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен
срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Административно-наказателното производство е започнало със съставяне на
АУАН №142066 от 18.12.2019 година против И.И.Ц. за това, че на 18.12.2019г. в
17:40 часа в гр. Плевен, на ул. **с посока на движение към ул. **, като водач
на собствения си лек автомобил „**“ с рег. №**извършил следното нарушение: при
наличие на пешеходец, пресичащ пътното платно-униформен полицейски служител,
водачът форсирал двигателя, умишлено и многократно унасял задницата на
автомобила и превъртал завдижващите задни колела, като с поведението си
застрашил намиращият се на пътното платно полицейски служител и преминаващите в
интензивен трафик автомобили и по този начин не използвал пътя отворен за
обществено ползване по предназначение, а именно за превоз на хора и товари. Като
нарушена е посочена разпоредбата на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП.
Описаната в
АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в
обжалваното наказателно постановление и се подкрепя от ангажираните
по делото гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя К.Ч.П. и
свидетеля Б.П.М., чиито показания съдът кредитира с доверие като логични, последователни, взаимно
допълващи се и дадени под страх от наказателна онговорност. От показанията им се изяснява, че на
посочените в АУАН и в НП време и място, жалбоподателят е управлявал собствения
си лек автомобил, марка „**“, като по време на движение при наличие на
пешеходец, пресичащ пътното платно-униформен полицейски служител, водачът
форсирал двигателя, умишлено и многократно унасял задницата на автомобила и
превъртал завдижващите задни колела, като с поведението си застрашил намиращият
се на пътното платно полицейски служител и преминаващите в интензивен трафик
автомобили и по описания начин, водачът
не използвал пътя по предназначение – за превоз на хора и товари. Показанията
на актосъставителя П. и свидетеля М. изцяло кореспондират с проичощените към
доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмен
идоказателства, а именно: акт за установяване на административно нарушение
серия GA № 142066/18.12.2019 г., възражение вх. № 316000-46057/20.12.2019 г.,
справка за нарушител/водач, писмо рег. № 316р-7192/26.02.2020 г. ведно с
наказателно постановление № 19-0938-006731/27.12.2019 г., заверено копие от
заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 година. Установява се от присъединената
като доказетлство по делото справка №00-03-135-1 от 23.06.2020г. на НИМХ-Филиал
Плевен, че нарушението е извършено на
суха пътна настилка, в ясно и слънчево време.
Горната фактическа обстановка не се опровергава от обясненията на
жалбоподателя и показанията на свидетелите Д.С.П. и С.М.К..Свидетелите П. и К. ***
привечер на посочената в АУАН и в НП дата. Двамата забелязали преминавашия по
пътното платно автомобил на жалбоподателя, както и следващия го с пуснат
светлинен и звуков сигнал полицейски автомобил, т. е. показанията им
възпроизвеждат техни лични и непосредствени впечатления относно факти,
реализирани след извършване на твърдяното нарушение и поради това не допринасят
за изясняване на релеватния по делото въпрос. Съдът обсъди и обясненията на
жалбоподателя, като съобрази, че същите освен доказателствено средсто, са и
средство за защита и след като ги прецени съмостоятелно и в съвкупност с
останалия събран по делото доказателствен материал намери, че са изолирани и са
израз единствено на предприетата защитна теза.
При тази установеност на фактите,
съдът намира, че жалбоподателят И.И.Ц. е автор на нарушението, за което е
ангажирана административно-наказателната му отговорност - по чл.104Б, т.2 от ЗДвП и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на
основание чл.175А ал.І пр.3 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на
чл.104Б, т.2 от ЗДвП на водача на МПС е
забранено да използва пътищата, отворени
за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Както бе посочено по-горе от
показанията на актосътавителя **и
свидетеля М. се
установява, че жалбоподателят Ц. умишлено е поднасял задната част на автомобила чрез рязко
подаване на газ при движение на автомобила по пътното платно и по този начин е създал опасност за намиращия се на пътното платно полицейски служител и преминаващите в
интензивен трафик автомобили, тъй като не е
използвал пътя отворен за обществено ползване по предназначение.
Умишленото и съзнателно опасно шофиране
посредством поднасяне на задната
част на автомобила, в никакъв случай не представлява използване на път за
обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – да се
използват за превоз на хора и товари. Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП, наказващият
орган ясно е описал в обстоятелствената част на постановлението всички елементи
от обективната страна на нарушението, в този смисъл е и константната съдебна
практика като например Решение №294/27.11.2017г. по КАНД №10275/2017г. на АС – В. Търново, Решение от 16.02.2018
г.по НАХД1045/2017г. на РС-Ловеч, Решение №223/22.04.2019г. по КНАХД
№261/2019г. на АС-Плевен, Решение №284/03.06.2019г. по КНАХД №390/2019г. на
АС-Плевен и
мн.др. Ноторно известно е от гледна точка на общожитейския опит и практика,
дори за лица, които не са правоспособни водачи е че при определено боравене със
системите на автомобила (рязко подаване на газ, боравене със съединителя на колата,
завъртане на волана-поотделно или в съчетание, активиране на ръчната спирачка), се наблюдава именно
съобщения ефект, при който се демонстрира отклоняване от траекторията на
движение на МПС, завъртане на задната част на колата и други ефекти, известни като
форсиране, „въртене на гуми”, дрифт и пр.в общоговоримия език, но без съмнение
този ефект е видно кога се цели, тъй като той не може да настъпи при нормално
управление, без значение начина, по който е постигнат от водача от купето на
автомобила.
Умишленото и съзнателно
опасно шофиране посредством поднасяне на
задната част на автомобила, в никакъв случай не представлява използване на
път за обществено ползване в
съответствие с основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора и
товари. В конкретния случай е била
налице и непосредствена опасност за
движението, която се установява
безспорно от свидетелите очевидци – актосъставителят П. и свидетеля М.. Безспорно всяко
неовладяване на колата под въздействието на центробежните сили и кинетичната
енергия, загубата на контрол над автомобила, би довела и често в практиката води
до това -
автомобилът, който е със значително тегло, като вещ да се придвижи в
пространството и да причини щети на имущество или увреждания на хора. И без
наличието на специални знания по въпроса накъде точно и по какъв начин би се
отклонил процесния автомобил, е известно, че такова отклонение е възможно под
действие на физичните закони и често се наблюдава в живота от примерите на
„черната” статистика за жертви в резултат на ПТП (§ 6 т.30 от ЗДвП). Действията на
жалбоподателя Ц. са
извършени в централната част на населеното място при наличието на други
участници в движението. Всяко неовладяване на автомобила и загубата на контрол в
процеса на поднасяне на МПС би могло да има фатални последици, поради което е
била създадена опасност за движението и участниците в него по смисъла на § 6
т.28 от ДР на ЗДвП. Обществената опасност на нарушението е завишена, поради
което в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Правната норма
на
чл. 104Б от ЗДвП е въведена в началото на 2017г., като е
аргументирана от законодателя с изключителното увеличение на подобни случаи (като тук
обсъждания) в цялата страна, при които водачи на автомобили извършват подобни
"маневри" по оживени улици и кръстовища в населените места и по този
начин застрашават здравето и живота на останалите участници в движението. Именно високата степен на опасност от
тези действия обуславя и
тежестта
на предвидената санкция, съдържаща се в чл. 175, ал. І от ЗДвП, а именно наказание
"глоба" от 3 000 лева, и "лишаване от право да се управлява
МПС" за срок от 12 месеца.
Следва да се посочи, че
законът санкционира не само умишлени, но и непредпазливи деяния, съставляващи
административни нарушения (чл.7 от ЗАНН). Тъй като жалбоподателят Ц. е правоспособен водач и
придобитата правоспособност означава знание относно това как се борави със
системите на автомобила, то субективната страна следва да се изведе и от това,
че в разрез с правилата, същият по един недопустим начин е боравил и
предизвикал хаотично движение на автомобила, неоправдано с други препятствия
или обстоятелства от заобикалящата го
действителност.
Съдът не констатира да са
допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така
и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото
на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. От
представената към административно наказателната преписка Заповед
№8121з-515/14.05.2018г на Министъра на вътрешните работи се установява, че
актосъставителят К.П., като **от структурно звено „Пътна полиция” е оправомощен да
съставя АУАН, както и че на **ПП към ОДМВР-Плевен са делегирани правомощия да
издава НП.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно на основание чл. 63, ал. І
от ЗАНН.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА КАТО
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление 19-0938-006731
от 27.12.2019г. на **към ОДМВР - Плевен, с-р „ПП“, с което на И.И.Ц. с ЕГН **********
*** на основание чл. 175А, ал.І, пр.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 3000,00 лева и е постановено лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца за това, че на 18.12.2019г. в 17:40 часа в
гр. Плевен, на ул. **като водач на лек автомобил „**“ с рег. №**извършил
нарушение по чл. 104Б, т.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: