Решение по дело №742/2023 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано въз основа на касационна жалба от „Влауди“ ЕООД чрез адв. И.Г. срещу решение № 320/28.02.2023 г. на Районен съд гр.Варна, постановено по НАХД № 20223120205287/2022 г., с което е потвърдено наказателно постановление №23-0000862/07.09.2022 г. на директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Варна, с което на основание чл.96г ал.1 предл.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) на „Влауди“ ЕООД е наложена имуществена санкция от 3000 лева за нарушение на чл.7б ал.1 изр.1 от ЗАвПр.

Касаторът твърди, че решението на Варненския районен съд е неправилно, тъй като е постановено в противоречия с чл.6 от ЗАНН. Изтъква неправилно приложение на материалния закон, тъй като по силата на чл.96г ал.1 от ЗДвП се налага наказания за този, който „назначи на работа“ или „допусне водач“, докато подобно деяние не е описано в наказателното постановление. Иска отмяна на съдебното решение и отменя на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна – Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Варна в отговор по касационната жалба, изготвен от процесуалния представител, я оспорва като неоснователна. Изтъква, че нарушението е доказано по категоричен начин от фактическа и правна страна и не е основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Иска обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на контролиращата страна – ВОП намира касационната жалба за неоснователна и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

Обжалваното решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.

Административен съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и следващите от АПК, прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Дружеството в качеството на превозвач е наказано за това, че е осъществило на 25.05.2022г. обществен превоз на товари /доказан с товарителница, пътен лист и тахографски лист/ с водач, който не притежава валидна карта за квалификация, издадена по реда на Наредба №41/19.08.2008г. на министъра на транспорта, като водачът е притежавал карта за квалификация валидна до 22.05.2022г., след което му е била издадена друга на 10.06.2022г.

Въззивният съд е приел, че всяка държава-членка има възможност да избере дали удостоверяването на професионалната квалификация да се удостоверява със свидетелство за управление на моторно превозно средство или с карта за квалификация на водача, както е приела Република България. Липсата на валидна такава представлява нарушение по чл.7б ал.1 изр.1 от ЗАвПр, което задължение е вменено на лицензираните превозвачи, извършващи обществени превози на пътници или товари и на лицата, извършващи превози за собствена сметка. Районният съд е приел, че нарушението е доказано по несъмнен начин и не е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

От използваният съюз „или“ в нормата на чл.4 ал.1 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация става ясно, че водачи - граждани на държава, която е член на Европейския съюз, удостоверяват, че отговарят на изискванията за начална квалификация или периодично обучение, алтернативно с карта за квалификация на водача или със свидетелство за управление на моторно превозно средство, на което е маркиран кодът на Общността по чл. 10, параграф 2 от Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета (ОВ, L 226/2003 г.) - Директива 2003/59/ЕО, издадени от компетентния орган на съответната държава.

Тази национална подзаконова разпоредба е съобразена с чл.10 от ДИРЕКТИВА 2003/59/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 юли 2003 година относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета, където също е подчертана алтернативната възможност на основание издаденото удостоверение за професионална квалификация за удостоверяване на начална квалификация или на последващо обучение, водачите на МПС да могат да представят свидетелство за управление на превозно средство, или карта за квалификация на водача на превозно средство, изготвена по модела, съдържащ се в приложение II към настоящата директива. В параграф 2 на същата разпоредба от горецитираната Европейска директива е уточнено, че карта за квалификация на водача на превозно средство се издава, ако компетентните органи на държавата членка, в която е получено УПК, не могат да отбележат кода на Съюза в свидетелството за управление на превозно средство.

Тоест, картата за квалификация на водачите не е единственото средство за удостоверяване на тяхната професионална квалификация в Република България, освен ако в тяхното свидетелство за управление на превозно средство липсва отбелязан кодът на Съюза.

В тежест на превозвача е стояло доказването на факта, че процесният превоз е бил извършен от водач, който на 25.05.2022г. е притежавал валидно свидетелство за управление на превозно средство с маркиран код на Съюза съгласно изискването на чл.10 параграф 2 от Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г., издадено въз основа на удостоверение за професионална квалификация. Наказаното дружество не е представило доказателства в тази посока, поради което е важало за него изискването да извършва обществен превоз само с водач, който притежава валидна карта за квалификация. Безспорно е установено, че срокът за валидност на картата за квалификация на водача, осъществил обществения превоз на датата на нарушението е бил изтекъл и тя е била отново подновена на 10.06.2022г. Нарушителят не е изложил доводи и не е представил доказателства, които могат да обосноват извод за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Правилно наказателното постановление е потвърдено от въззивната инстанция като законосъобразно. Решението е правилно и следва да се остави в сила.

При този изход на делото, ответникът има право да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН, чийто размер следва да бъде определен по реда на чл.63д ал.5 от ЗАНН в минимума по чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 320/28.02.2023г. на Варненския районен съд, постановено по НАХД № 20223110205287/2022 г.

ОСЪЖДА „Влауди“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя В. М. Д. да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: