№ 733
гр. Перник, 07.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Съдия:РОСИЦА В. ИВАНОВА-
СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА В. ИВАНОВА-СТОЙЧЕВА
Въззивно гражданско дело № 20241700500313 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 237/14.03.2024 г. по гр.д. № 3588/2023 г., Районен съд - гр.
Перник е осъдил на основание чл. 109 от ЗС Община Перник, ЕИК
*********, да прекрати изливането и преминаването на водите през имотите
на ищците - недвижим имот УПИ VI-5063, кв. 136 по плана на с. Рударци,
община Перник, местност „Лаката” с идентификатор 63152.5.63 по КККР на
с. Рударци, собственост на Л. Д. П., ЕГН ********** и поземлен имот с
идентификатор 63152.5.39, в кв. 136, местност „Лаката”, по плана на с.
Рударци, община Перник, собственост на Д. К. П., ЕГН **********, и Е. К.
П., ЕГН **********, постъпващи от шахта, разположена пред
административен адрес *** - на кръстовището с ул. „Драва“, от която улица
посредством бетонна тръба ф400 постъпва вода в шахта, която продължава
надлъжно по улицата и при ул. „Черни връх“ № 137 преминава под пътното
платно, с които действия им пречи да ползват имотите си съобразно
предназначението им, като нарушават санитарно-хигиенните, технически,
градоустройствени, за строителни планове и правила.
С решението съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 109 от ЗС за
осъждане на Агенция „Пътна инфраструктура“ да прекрати изливането и
преминаването на водите през имотите на ищците.
На основание чл. 78 от ГПК, съдът е възложил разноските в тежест на
страните.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Община
Перник, представлявана от Станислав Владимиров – кмет, чрез ст.юрк. Д. Е. и
ст. юрк. Калина Левтерова, с която постановеното от районния съд решение
1
се атакува като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено
в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. На
първо място се твърди, че община Перник не е легитимиран ответник по
предявените искове. В продължение се сочи, че от наличните по делото
доказателства безспорно е установено, че община Перник не е извършвала
незаконни действия/бездействия по отношение на имотите на ищците, като се
излагат подробни аргументи в тази насока. Отбелязва се, че към момента на
придобиване на имота от ищците, водостокът е бил изграден и те са били
наясно с неговото съществуване. Твърди си, че при постановяване на
решението първата инстанция не е взела предвид, че съгласно разпоредбата
на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, приложима в настоящия случай, е
регламентирано, че републиканските пътища се управляват от Агенция
„Пътна инфраструктура“, а според т. 2, общинските пътища се управляват от
кметовете на съответните общини.
Въз основа на изложените съображения жалбоподателят моли съда да
отмени постановеното решение и постановяване на ново, с което да бъдат
отхвърлени предявените срещу община Перник искови претенции. Прави се
искане за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски.
Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Агенция „Пътна
инфраструктура“, чрез юрк. Силвия Т., с който депозираната въззивна жалба
се оспорва като неоснователна и недоказана. Намира, че постановеното от
първата инстанция решение е правилно и законосъобразно, постановено след
установяване на правилна фактическа обстановка. Твърди, че въз основа на
събраните по делото доказателства, решаващият съд е достигнал до правилни
изводи, че процесният плочест водосток е във вида, в който е изграден
първоначално и предназначението му е да отвежда дъждовните води от ул.
„Драва“, която пресича ул. Черни връх“, като допълва, че към момента на
придобиване на имота от ищците, водостокът е съществувал и те са били
наясно с неговото съществуване.
На следващо място се правят твърдения, че в случая не са налице
незаконни действия от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“, както и,
че правилно районният съд е определил собствеността на процесния водосток
и прилежащите му съоръжения, поради което правилно е ангажирал
отговорността на съответната община.
По изложените съображения за правилност и законосъобразност на
постановеното от първата инстанция решение, моли съда същото да бъде
потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба и от Е. П., Д. П. и Л. П.,
чрез адв. А. М., с който същата се оспорва, като се твърди, че в нея липсват
конкретно посочени нарушения на съдопроизводствените правила и на
материалния закон, както и на какво се дължи незаконосъобразността на
2
постановения акт, каквито оплаквания същата съдържа. Сочи се, че ищците
не твърдят, че общината е стопанин на пътя, а че същата дължи
упражняването на контрол върху правилното му и законосъобразно
изграждане. Отбелязва се, че цитираните в жалбата разпоредби на ЗПИНМ и
ППЗПИНМ отдавна са отменени и не са обвързани с настоящия казус. За
голословно се сочи твърдението направено с въззивната жалба, че
съдържанието на бактерии във водата се дължало на незаконно включване на
частни имоти, като се допълва, че контролът и превенцията на такива
действия следва да се извършва от служители на общината, като се излагат
съображения в тази насока.
Въззиваемите молят съда въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено. Напрвено е искане за
присъждане на сторените разноски.
Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговорите към нея страните не са поискали
събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на
чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква
задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговорите към нея страните не
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства,
въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146
ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти,
касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да
даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане
има характер на проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на
доклад.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 20.06.2024 г. от 11:40 часа , за която дата и час
страните да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец
от адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено
3
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за
редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска
да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал.
9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
- да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално
да удовлетворява интересите и на двете страни;
- да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или
се налага да продължат.
- да запазите имиджа и тайните си;
- обичайно се изпълнява доброволно;
- за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
- медиация можете да проведете както на първа, така и на втора
инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и
Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за
насрочване, ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4