РЕШЕНИЕ
№ 11475
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110143374 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал.1, т.2 КЗ
, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД .
Предмет на делото е предявения от ищцовото дружество ЗАЕД
„ФИРМА“, срещу ответното учреждение Агенция "********" гр.София,
регресен иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ , вр. с чл. 49, вр. с чл.
45,ЗЗД, за сумата от 345, 18 лева, представляваща изплатеното обезщетение
по застраховка “Каско” и "ГО" на МПС в размер на имуществените вреди
претърпени от собственика на лек автомобил „Рено Колеос“ с per. №******* ,
вследствие на ПТП, при което управляваният от А. Т. М. автомобил,
претърпява вреди поради попадане в необезопасена и несигнализирана дупка
на пътното платно, нахождаща се в гр. АДРЕС връзка със Северна скоростна
тангента.
Претендиращите от ищцовото дружество права произтичат от
твърденията му, че в качеството на застраховател по имуществена
застраховка „Каско“ на МПС е изплатило обезщетение за претърпени от
застрахования вреди, които са възникнали в резултат от неизпълнение на
задължение на собственика на пътя за поддържане, и са в причинно-
следствена връзка с това бездействие на ответника. Моли за допускане на
1
изслушване на един свидетел, а именно водачът на увредения автомобил и за
изслушване на съдебно- автотехническа експертиза. Претендира осъждане на
ответника да му заплати горната сума.
В срока по чл. 131, ал. 2 ГПК ответникът е подал отговор, с който по
същество оспорва предявения иск по основание и размер и материалната
доказателствена сила на протокола за ПТП; липса на снимков материал от
евентуалното местопроизшествие; твърди се, че не не е ясно дали автомобила
е управляван в съобразена скорост; дали “препятствието” е било предвидимо-
чл. 20, ал. 2 ЗДвП; според представения договор “Общи условия за
застраховка на ЗАД “ФИРМА” няма представени доказателства, че водачът не
е бил под въздействието на алкохол или други упойващи вещества, при
реализиране на ПТП. Оспорва се и представения протокол за настъпване на
ПТП застрахователното събитие да е възникнало в следствие на описания в
исковата молба механизъм, който се оспорва; претендира се, че е налице
случайно събитие, а не неизпълнение на законово задължение на ответника.
Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от
него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по
чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. За възникване на регресното
вземане по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е необходимо да се
установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на ответника /бездействието на негов служител във връзка със
стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя/ да е настъпило
застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди.
В настоящия случай посочените предпоставки са налице предвид
ангажираните от ищеца писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства.
От заключението по автотехническата експертиза, което съдът
2
възприема като обективно, безпристрастно и пълно , се установява механизма
на произшествието , изразяващ се попадане в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, нахождаща се в гр. АДРЕС връзка
със Северна скоростна тангента “Рено Колеос“ с per. № ****** с посока от
Околовръстен път към с. Ч. и в района на на връзката със “Северна скоростна
тангента”, превозното средство преминава през необезопасена дупка на
пътното платно, при който причинените по автомобила увреждания са в
причинна връзка с описания механизъм на произшествие.
Според вещото лице, инж. Й. Й., стойността, необходима за
възстановяване на л.а. „Рено Колеос“ по средни пазарни цени към датата на
произшествието е в размер на 345,20 лева. Според обясненията на вещото
лице, дадени в открито съдебно заседание, съвкупността от увреждания по
автомобила , се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото на
19.09.2020г. ПТП. . От показанията на свидетеля А. М. /управлявал увредения
автомобил/ се установява, че движейки се в посока град С., преди отбивката
на тангентата в дясно, пред него се движел автомобил, и в момента, в който
се отдръпва настрани, водачът на автомобила вижда дупка на пътното платно,
която не може да избегне и попада в нея. След като пристигат, полицаите
поставят гума от тир, тъй като дупката е голяма и отбелязали, че това не е
първият случай там. Водачът отбеляза, че не е имало сигнализация. Гумата на
автомобила е останала здрава, но твърди, че са сменени носач и амортисьор.
Посоченият от свидетеля механизъм и щети се установяват и от
представения по делото протокол за ПТП , който представлява официален
документ. Действително, съобразно чл. 179, ал. 1 ГПК материалната
доказателствен сила на протокола обхваща лично възприетите от
длъжностното лице фактти, но в случая това е спазено. Протоколът е съставен
от служител на МВР, след посещение на място в деня на произшествието.
Длъжностното лице лично е установил фактите на база извършен оглед и
професионална преценка на ситуацията, а не се е доверил само на разказа на
водача. Следователно, протоколът също установява механизма на ПТП.
Предвид изложеното съдът намира за доказани твърденията на ищеца за
настъпило застрахователно събитие поради попадане в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно.
От показанията на свидетеля А. М. , както и от съставения от органите
3
на МВР протокол, се установява, че вследствие на ПТП е увредена предна
лява ходова част на автомобила. Изготвеното заключение на САТЕ доказва
причинната връзка между този механизъм и настъпилите вреди на
автомобила.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 233Д е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и
самите вреди. Ответникът, който носи тежестта, не доказа, такива
обстоятелства, напротив, от съвкупната преценка на показанията на
разпитания по делото свидетел , както и от ангажираните от ищеца писмени
доказателства , в т.ч. и протокол за ПТП ,може да бъде направен извода , че
попадането в несигнализиран и необезопасена дупка на пътното платно е
единствената причина за настъпване на събитието. Горното не представлява
предвидимо за водача на МПС препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да
спре. Предвид изложеното съдът намира, че ПТП е настъпило единствено
поради наличието внезапно изникнало препятствие на пътното платно.
От представената застрахователна полица се установява наличието на
валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на
увредения автомобил. Застраховката на процесния лек автомобил е сключена
при условията на клауза „пълно каско”, при която покрит риск е
пътнотранспортно произшествие, каквото е налице в настоящия случай.
Установява се още, че ищецът е заплатил на правоимащия обезщетение за
вреди в търсения размер, както и че е предявил извънсъдебно претенция към
ответника, като не се твърди и доказва плащане от страна на ответника.
Налице е следователно основание за възникване на регресното право.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото
лице - пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по
чл. 47 - 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни
действия - в този смисъл раздел V от ППВС № 7/4.10.1978г.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, се
управлява и стопанисва от Агенция “********” към Министерство на
регионалното развитие и благоустройство по смисъла на чл. 3 от Закона за
пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 2 ЗП
4
ответникът е задължен да осъществява дейностите по управлението и
поддържането му, както и дейности по упражняване на контрол върху МПС с
оглед правилната експлоатация на пътя /т. 6/. Тези действия съгласно чл. 19,
ал. 2 и § 1, т. 14 от ДР ЗП включват действия по „осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение”.
Агенцията като юридическо лице осъществява тези дейности чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението и за чиито
действия/бездействия / отговаря /включително отговаря и за избора си при
възлагането/.
Съгласно заключението по САТЕ пазарната стойност на ремонта на
щетите възлиза на 345,20 лева. Регресното вземане възниква в размера на
стойността необходима за възстановяване на лек автомобил “Рено Колеос”,
изчислена на база пазарни цени към момента на ПТП. Предвид изложеното
искът следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в размер общо
на 860 лева / държавна такса в размер на 50 лева, депозит за експертиза
350лв., депозит за свидетел 60 лева, адвокатски хонорар в минимален размер
от 400лева/. Ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „********”, адрес: гр. София, бул. „Македония” №
3, да заплати на ЗАЕД „ФИРМА“ , ЕИК ******* на основание чл. 410, ал.1,
т.2,КЗ , вр. с чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД сумата от 345, 18 лева, представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка „Рено Колеос“ с per. №
******* , причинени вследствие на ПТП, настъпило на 16.09.2020 г. в град С.
при връзка със Северна скоростна тангента.
ОСЪЖДА Агенция „********”, адрес: гр. АДРЕС, да заплати на ЗАЕД
„ФИРМА“ , ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 860
лева - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5