РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. София, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20221800900129 по описа за 2022 година
К.А.Ц. от с. Д., Софийска област, ул. „Матю Воденичаров“ № 15, с ЕГН **********,
е предявила срещу "ДЗИ - О.З." ЕАД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание
чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 150 000 лева за
причинени на ищцата неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие на
смъртта на майка й К.Н.Ш. с ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП, причинено на
02.11.2021 год. около 13.35 часа на път III-8003, км 14+800, област П. /между с. Ч. и с. О./,
по вина на П.Х.П. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с
ДК № СА 2835 КХ, със застрахователна полица № BG/06/121001101416 за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от
21.04.2021 год. до 20.04.2022 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
21.12.2021 год., до окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
С исковата молба се твърди, че на 02.11.2021 год. около 13.35 часа на път III-8003, км
14+800, област П. /между с. Ч. и с. О./, водачът на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“,
с ДК № СА 2835 КХ П.Х.П. с ЕГН ********** губи контрол над МПС, което управлява,
отклонява се в ляво, навлиза в лентата за насрещно движение и блъска с челен удар лек
автомобил марка „БМВ“, модел „330ХД“, с ДК № РА 3504 КС, управляван от И.А.Ш., който
се движи в посока с. Ч., с което реализира ПТП с пострадали лица. При инцидента е
причинена смъртта на пътника в лекия автомобил „БМВ“ К.Н.Ш. с ЕГН **********.
Сочи се, че за произшествието е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали
1
лица № 1006р-11086/05.11.2021 год. и образувано досъдебно производство № 926/2021 год.
по описа на РУ – П., пр.пр. № 3406/2021 год. по описа на ОП – П., неприключило до
момента на предявяване на исковете.
Сочи се, че ищцата е дъщеря на починалата К.Н.Ш. и преживява тежко загубата на
своята майка, към която била силно привързана. Двете имали здрава, емоционална и
духовна връзка, основана на доверие и силна любов. Починалата отгледала и възпитала
дъщеря си заедно с двамата й братя в атмосфера на разбирателство, подкрепа и споделяне.
Тя била грижовен и всеотдаен родител, изцяло посветен на отглеждането на своите деца.
К.Ш. и дъщеря й запазили връзката и отношенията си и след като ищцата създала свое
собствено семейство, общували редовно, разбирали се прекрасно и проявявали взаимно
уважение една към друга. К.Ш. била опора за дъщеря си, добър родител, който милеел за
своята дъщеря и отдала живота си на нейното отглеждане и възпитание.
Твърди се, че след загубата на майка й ищцата е дълбоко опечалена и страда
безутешно, шокът и травмата от внезапната загуба са я направили тревожна и депресирана,
което е довело до нарушения в съня й, преустановила е всякакви социални контакти.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с ДК № СА 2835 КХ,
управляван от виновния за ПТП водач П.Х.П., е била сключена с "ДЗИ - О.З." ЕАД
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/06/121001101416, валидна от 21.04.2021 год. до 20.04.2022 год., което ангажира
отговорността на ответника за обезщетяване на причинените вследствие на произшествието
неимуществени вреди.
Твърди се, че ищцата депозирала писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1
от КЗ до "ДЗИ - О.З." ЕАД – вх. № 94-Р-309/21.12.2021 год., но до изтичане на срока по
чл.496, ал.1 от КЗ и до момента предявяване на исковете ответникът не е определил и
заплатил застрахователно обезщетение на ищцата.
Преписи от и.м., уточняващата молба и приложенията същите са връчени на
ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е
подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни, а искът по чл.432,
ал.1 от КЗ – и завишен по размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се
основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора се признава твърдяното от ищцата застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил марка
„Ауди“, модел „А4“, с ДК № СА 2835 КХ, със застрахователна полица №
BG/06/121001101416, сключена с ответника, валидна от 21.04.2021 год. до 20.04.2022 год.,
т.е. към датата на ПТП, 02.11.2021 год.
С отговора се оспорват твърденията по и.м. за механизма на настъпване на ПТП, като
се оспорва да са налице следните елементи от фактическия състав на деликта :
противоправност на действията на водача, чиято гражданска отговорност е била
застрахована към ответното дружество, настъпването на неимуществени вреди с тежест и
2
обем, каквито се твърдят в исковата молба, причинно-следствена връзка между целия обем
от негативни последици за ищцата, каквито се твърдят в исковата молба и процесното
събитие и вина единствено на лицето, застраховано към "ДЗИ - О.З." ЕАД. Твърди се, че
починалата К.Ш. е допринесла за настъпване на леталния изход, който е настъпил
вследствие и на нейното виновно поведение, изразило се в нарушаване на правилата за
движение по пътищата. Прави се възражение за съпричиняване от нейна страна на
вредоносния резултат, тъй като е била без поставен обезопасителен колан в автомобила и по
този начин е допринесла за настъпването на телесните увреждания, в резултат на които е
починала.
Оспорват се твърденията по исковата молба, че ищцата търпи посочените
неимуществени вреди. Твърди се, че дъщерята на починалата не е живеела в едно
домакинство с нея и срещите помежду им са били спорадични.
Ответникът също претендира направените по делото разноски и присъждане на
възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 от ГПК.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от изисканото и приложено към настоящото дело досъдебно производство №
926/2021 год. по описа на РУ – П., пр.пр. № 3406/2021 год. по описа на ОП – П., прекратено
с постановление от 11.10.2022 год., същото е било образувано за извършено престъпление
по чл.343, ал.3, предл.4-то във вр. с чл.342, ал.1 от НК – за това, че на 02.11.2021 год. около
13.45 часа на път III-803-03, км 14+800, област П. /между с. Ч. и с. О./, лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А4“, с ДК № СА 2835 КХ, управляван от П.Х.П., нарушава правилата за
движение по пътищата /навлиза в лявата част на платното/, като блъска насрещно движещия
се лек автомобил марка „БМВ“, модел „330ХД“, с ДК № РА 3504 КС, управляван от И.А.Ш.,
вследствие на което възниква ПТП и по непредпазливост са причинени смъртта на двамата
водачи на МПС и на пътника в л.а. „БМВ“ К.Н.Ш..
С постановлението е прието, че сблъсъкът между двата автомобила е бил причинен
единствено по вина на починалия водач П.Х.П., поради което наказателното производство е
било прекратено на осн. чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.4 от НПК – поради смъртта
на дееца.
От показанията на разпитания в настоящото производство свидетел А.Г.К., от
приобщените писмени доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
1006р-11086/05.11.2021 год. и протокол за оглед на местопроизшествие от 02.11.2021 год.,
съставени по ДП № № 926/2021 год. по описа на РУ – П., както и от заключението по
назначената комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, кредитирано от
съда като обективно, задълбочено и изчерпателно, се установява следната фактическа
обстановка :
На 02.11.2021 год., около 13.30 часа, по третокласен път № 8003, в зоната на
3
километър 14+800, при нормална видимост, в посока от с. Ч. към с. О., област П., със
скорост около 50 км/ч, в дясната си пътна лента се е движил лек автомобил марка „Ауди“,
модел „А4”, с ДК № СА 28 55КХ, управляван от Панайот Христов П.. Платното за движение
в тази зона било с мокро асфалтово покритие, двупосочно, с по една лента за движение във
всяка посока, отделени една от друга посредством единична непрекъсната линия „М1”, с
варираща обща широчина от 5.4 до 6.1 метра, разположено между две хоризонтални криви –
първата от към с. О. дясна, а втората – лява, при посока на движение от с. О. към с. Ч..
Придвижвайки се по гореописания начин, лекият автомобил „Ауди”, преодолявайки
дясната крива по отношение посоката си на движение, е навлязъл с лявата си странична част
в лентата за насрещно движение, където в този момент в срещуположна посока – от с. О.,
към с. Ч., със скорост около 45 км/ч, в дясната си пътна лента, се е движил лек автомобил
марка „БМВ“, модел „330ХД“, с ДК № РА 3504 КС, управляван от И.А.Ш.. Настъпил е удар
между челните леви части на автомобилите, при което кинетичната енергия на двата
автомобила е преобразувана изцяло в енергия за деформации на купетата и същите са се
установили в мястото на удара. При ПТП на място са починали водачите на двата
автомобила и пътуващата на задната седалка в автомобила „БМВ” К.Н.Ш..
КСМАТЕ сочи, че при движение с посочената горе скорост от 45 км/ч за л.а. „БМВ“
опасната му зона на спиране е била 32 метра, а отстоянието на челната част на автомобила
от мястото на удара към момента на навлизане на лекия автомобил „Ауди” в лентата за
насрещно движение е било 18 метра, т.е ПТП за водача на автомобила „БМВ“ е било
непредотвратимо. За водача на лекия автомобил „Ауди” същото е било предотвратимо, ако в
зоната на произшествието, движейки се по път с двупосочно движение с две пътни ленти не
е навлизал и не се е движил в лентата за насрещно движение.
Свидетелят А.Г.К. сочи, че пътувал с автомобил със семейството си между селата
Черногорово и Овчеполци, когато на един от завоите видял пред него спрял бус на
аварийни. Спрял и той, слязъл от колата и видял, че две коли са катастрофирали, като
разпознал, че едната – „БМВ“, е на негов познат – Иван Шопов. Приближил се да окаже
помощ и видял, че Шопов лежал върху волана на автомобила с отворена въздушна
възглавница и издавал тежки звуци. Успял да го изведе извън колата, но след около минута
той починал. Върнал се при автомобила и видял, че на задната седалка имало пътник, който
също бил починал – майката на Шопов, която лежала на седалката по лице без поставен
предпазен колан. Впоследствие установил, че водачът и на другия автомобил, „Ауди“, също
бил починал. Свидетелят си спомня, че случилото се било по обяд, пътната настилка била
мокра, а катастрофиралите коли били точно на завой от пътя, като л.а. „Ауди“ бил по
средата между двете пътни ленти, а л.а. „БМВ“ – в неговата лента за движение.
От заключенията на назначените съдебно-медицинска и комплексна съдебно-
медицинска и автотехническа експертизи се установява, че от представената с молба на
ищцата от 24.10.2022 год. съдебномедицинската експертиза на труп № 98/2021 год. е видно,
че при извършената аутопсия на трупа на К.Н.Ш. са установени следните травматични
увреждания – тежка гръдна травма, изразяваща се в травматично разкъсване на белия дроб и
4
аортата с последвал кръвоизлив в гръдната кухина и счупване на ребрата от второ до пето
вдясно; травма на опорнодвигателния апарат, изразяваща се в открито счупване на лявата
бедрена кост; разкъсно-контузни рани в областта на дясната буза. Причината за смъртта на
К.Н.Ш. е била тежката гръдна травма.
КСМАТЕ сочи, че пострадалата К.Ш. е била пътник на задна седалка на лекия
автомобил „БМВ”, за който ударът е челен, ексцентричен, като вследствие на удара в
насрещно движещ се автомобил е преобразувана кинетичната енергия на двата автомобила
и същите са се установили в мястото на удара, т.е. ударът за всеки от автомобилите е бил
както удар в неподвижна преграда. В момента на удара върху тялото на пострадалата са
действали инерционни сили в посока напред по отношение първоначалната посока на
движение на автомобила, вследствие на които тялото се е придвижило рязко напред, при
което е срещнало неподвижна преграда, вследствие на което са получени описаните
травматични увреждания.
Предвид механизма на получаване на констатираните травматични увреждания –
удари със значителна енергия със или върху твърди тъпи предмети, анатомичната им
локализация и вид определят пряката и непрекъсната причинно-следствена връзка между
ПТП и смъртния изход на пострадалата. Предвид така установения механизъм се налага
извод, че пострадалата Шопова е била без поставен обезопасителен колан като пътник на
задната седалка в автомобила марка „БМВ“, модел „330ХД“, с каквито триточкови
инерционни предпазни колани автомобилът е бил фабрично оборудван.
Заключението на КСМАТЕ е категорично, че предвид обстоятелството, че причината
за смъртта на К.Н.Ш. е тежката несъвместима с живота гръдна травма и механизма на
получаване на констатираните травматични увреждания, то ако пострадалата е била с
наличие на поставен обезопасителен колан, не би получила подобна по тежест травма.
В о.с.з. на 23.05.2023 год. в.л. Т. допълва в отговор на поставени от страните
въпроси, че ударът при Ш. при ПТП е бил в облегалката на предната седалка, като
констатираната тежка гръдна травма не може да се получи по друг начин. В случая е налице
разкъсване на бял дроб и на аорта, като белият дроб е подвижен в гръдната клетка и
увреждането може да се получи единствено при ударно деформиране на гръдната клетка –
което няма как да се получи, ако пострадалата е била с поставен колан. В.л. Д. допълва, че
теорията приема, че поставеният предпазен колан е най-ефективен при удар при скорост на
автомобила до около 90 км/ч, какъвто е настоящият случай /45 км/ч/.
Видно от представеното с исковата молба удостоверение за наследници на К.Н.Ш. –
изх. № 876/08.11.2021 год. на община Стрелча, ищцата К.А.Ц. е нейна дъщеря.
За установяване на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, търпени от
ищцата, съдът е допуснал събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
Смилен Иванов Илиев, от показанията на който се установява следното :
Свидетелят познава К.Ш. от 1972-1973 год., съседка му е от с. Ч.. Имала три деца –
ищцата, И. и С., като последният починал отдавна, а И. – при катастрофата с майка си.
5
Отношенията между ищцата и майка й били много добри, често се виждали; въпреки че К.
Ц. живеела в с. Д., идвала до с. Ч. през 10-15 дни. Знае, че К. живеела с майка си докато се
оженила на 15-16 години, дотогава К.Ш. я гледала и издържала заедно със съпруга си, който
починал по-късно, през 2016 год. или 2017 год. От К.Ш. знае, че дъщеря й работила сезонна
селскостопанска работа в Испания, като изпращала на майка си пари и се виждали всеки
път, когато се прибере в България. Обяснява, че когато станала катастрофата, при която
загинали майката и братът на ищцата, тя била в чужбина и успяла да се прибере на третия
ден. Изпаднала в шок, била много разстроена, плачела непрекъснато, винаги, когато идва в
Стрелча, идва на гроба на майка си. Свидетелят лично бил поставил паметниците на гроба и
на мястото на катастрофата.
С определението си по чл.374 от ГПК съдът е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от
ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните твърдяното от ищцата
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с ДК № СА 2835 КХ, със
застрахователна полица № BG/06/121001101416, сключена с "ДЗИ - О.З." ЕАД, валидна от
21.04.2021 год. до 20.04.2022 год.
Видно от представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1
от КЗ на ищцата К.А.Ц. – вх. № 94-Р-309/21.12.2021 год. по описа на "ДЗИ - О.З." ЕАД, по
същата е била образувана преписка по щета, по която няма данни до изтичане на срока по
чл.108, ал.1 от КЗ застрахователят да се е произнесъл, като определи и изплати обезщетение.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
6
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След
изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на
обезщетение от застрахователя същият дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове бе установена с
представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на ищцата
К.А.Ц. – вх. № 94-Р-309/21.12.2021 год. по описа на "ДЗИ - О.З." ЕАД, по която е била
образувана преписка по щета и по която няма данни до изтичане на срока по чл.108, ал.1 от
КЗ застрахователят да се е произнесъл, като определи и изплати обезщетение.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. В конкретния случай
ищцата следва да установи и че е от кръга на лицата, очертан в ППВС № 4/25.05.1961 год. –
7
наследница по права линия на починалата при ПТП, поради което има право на обезщетение
за причинените й неимуществени вреди вследствие на загубата на нейната майка.
В настоящия случай от събраните гласни и писмени доказателства и от заключението
по назначената КСМАТЕ бе установено по несъмнен начин, че причината за настъпването
на описаното с и.м. ПТП са единствено субективните действия от страна на водача на лекия
автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с ДК № СА 2835 КХ – П.Х.П., който в нарушение на
правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, движейки се по път с двупосочно
движение с две пътни ленти, е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение, като
е причинил челен сблъсък с правомерно движещия се в своята пътна лента лек автомобил
марка „БМВ“, модел „330ХД“, с ДК № РА 3504 КС, управляван от И.А.Ш.. Установено бе,
че за водача на л.а. „БМВ“ ПТП е било непредотвратимо, а за водача на л.а. „Ауди” същото е
било предотвратимо, в случай, че не е нарушил правилата за движение по пътищата,
установени в чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че за автомобила марка „Ауди“, модел „А4“, с ДК № СА 2835 КХ,
управляван при ПТП от деликвента П.Х.П., е бил сключен със "ДЗИ - О.З." ЕАД договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/06/121001101416, валидна от 21.04.2021 год. до 20.04.2022 год., т.е. към датата на ПТП,
02.11.2021 год.
Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близките му, които търсят
обезщетение за неимуществени вреди /ППВС № 4/1968 год./, включително настъпилите в
страната в обществено-икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на
вредата /решение № 1599/22.06.2005 год. по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и
икономическата конюнктура на даден етап от развитието на обществото /решение №
749/05.12.2008 год. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по
т.д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в основата на нарастващите във времето нива на
минимално застрахователно покритие за случаите на причинени на трети лица от
застрахования неимуществени вреди /решение № 83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год.
на ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на
вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на
увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.
Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите
8
от настъпването й от една страна невъзвратими, а от друга – най-големи, поради което за
това житейско събитие следва да се определи по справедливост по-висок размер на
обезщетение, отколкото за търпени неимуществени вреди от телесни повреди. В случая
неимуществените вреди са във формата на душевни болки и страдания, причинени на
ищцата вследствие смъртта на нейната майка К.Н.Ш.. Характерът и тежестта на същите
бяха установени от показанията на свидетеля Смилен Илиев – ищцата е преживяла
изключително тежко загубата на своята близка, с която са поддържали непрекъснати
контакти и са имали близки човешки взаимоотношения. Съдът отчита както вида на
родствената връзка между починалата и ищцата, низходяща от първа степен, нейната най-
близка роднина, така и обстоятелството, че при катастрофата на 02.11.2021 год. К.А.Ц. е
загубила освен майка си, и брат си И.А.Ш.; от показанията на св. Илиев бе установено, че
по-рано били починали баща й и другият й брат, т.е. понастоящем ищцата е сирак и без
близки роднини. Изводът за емоционалната близост и силната връзка между майка и дъщеря
не може да бъде разколебан от обстоятелството, че ищцата е живеела в собствено
домакинство в друго село и че периодично е работила и пребивавала в чужбина – св. Илиев
сочи, че майка и дъщеря никога не са прекъсвали контактите си и са се виждали при всяка
възможност, като К. Ц. редовно изпращала на К.Ш. пари от чужбина.
В заключение и съобразно установеното в практиката на съдилищата разбиране за
справедлив размер на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени по повод смърт на
близък, съдът намери, че за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото
събитие съобразно възприетия с чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, необходимата
сума, която ответникът следва да заплати на ищцата, е в размер на 160 000 лева. Същото
обаче на осн. чл.51, ал.2 от ЗЗД следва да бъде редуцирано на 50 % с оглед основателността
на направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
бездействията на починалата К.Ш. – по делото по категоричен начин бе установено от
показанията на св. А. К. и от заключението на КСМАТЕ, че същата е пътувала при ПТП в
автомобила на задна седалка без поставен предпазен колан и че същото е станало
самостоятелна причина за причинените й тежки увреждания, довели до смъртта й.
Установено бе, че причината за смъртта на К.Н.Ш. е била тежката гръдна травма,
изразяваща се в травматично разкъсване на белия дроб и аортата с последвал кръвоизлив в
гръдната кухина, която травма е била причинена от удара на тялото на Шопова в
облегалката на предната седалка, която травма не е могла да се получи, ако същата е била с
поставен триточков инерционен предпазен колан, с каквито колани автомобилът марка
„БМВ“, модел „330ХД“, е бил фабрично оборудван на всички седалки. Заключението на
КСМАТЕ е категорично, че тази травма не може да бъде получена от действието на самия
колан, ако такъв е бил поставен, като в този случай соченото увреждане, довело до смъртта
на пострадалата, не би било причинено.
От изложеното е видно, че макар пряката и непосредствена причина за ПТП да са
били действията на водача на л.а. „Ауди“, то смъртта на пътника в л.а. „БМВ“ Шопова е
могла да бъде предотвратена, ако същата с бездействието си не бе нарушила задълженията
9
й, вменени с разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Тъй като както деликвентът, причинил
ПТП, така и наследодателката на ищцата са били с равен принос за причиняването на
уврежданията на Шопова, довели до летален изход, то на осн. чл.51, ал.2 от ЗЗД така
определеното от съда обезщетение за търпени от ищцата неимуществени вреди следва да
бъде редуцирано на 80 000 лева. На осн. чл.432, ал.1 от КЗ ответникът следва да се осъди да
заплати горната сума на ищцата, като искът следва да се отхвърли за разликата до пълния му
предявен размер от 150 000 лева. Върху сумата от 80 000 лева съдът на осн. чл.429, ал.3 от
КЗ следва да присъди и законната лихва за забава, считано от 21.12.2021 год. – датата, на
която застрахователната претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на К. А. е била получена от "ДЗИ -
О.З." ЕАД.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение № 319/11.08.2022 год. ищцата е била освободена на осн. чл.83,
ал.2 от ГПК от заплащане на държавни такси и разноски в настоящото производство, то с
оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да
заплати по сметка на съда дължимата държавна такса от 3 200 лева върху уважения размер
на исковете, както и направените разноски от бюджета на съда в размер на 930 лева за
изплатени възнаграждения на в.л. по СМЕ и КСМАТЕ и за призоваване на свидетел.
В хода на производството по делото ищцата не е направила разноски и такива не
следва да й се присъждат на осн. чл.78, ал.1 от ГПК. По делото не е представен и договор за
правна помощ, удостоверяващ предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна
адвокатска помощ за процесуално представителство, поради което няма и основание за
присъждане на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА на
пълномощника на ищцата.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 500
лева – внесен депозит за възнаграждение на в.л. по КСМАТЕ. Тъй като ответникът е бил
представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК
възнаграждение съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ /от 100 до 360 лева/, се определя от съда в
размер на 200 лева – с оглед изложените горе съображения за невисоката фактическа и
правна сложност на делото. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищцата
следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 326.67 лева, съставляваща направени
по делото разноски и възнаграждение за представителство от юрисконсулт съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ "ДЗИ - О.З." ЕАД, ЕИК да заплати
10
на К.А.Ц. от с. Д., Софийска област, ул. „Матю Воденичаров“ № 15, с ЕГН **********,
сумата от 80 000 лева /осемдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени на
ищцата неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на майка
й К.Н.Ш. с ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП, причинено на 02.11.2021 год.
около 13.35 часа на път III-8003, км 14+800, област П. /между с. Ч. и с. О./, по вина на
П.Х.П. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с ДК № СА
2835 КХ, със застрахователна полица № BG/06/121001101416 за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 21.04.2021 год. до
20.04.2022 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.12.2021 год., до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ за
разликата до пълния му предявен размер от 150 000 лева /сто и петдесет хиляди лв./.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК "ДЗИ - О.З." ЕАД, ЕИК да заплати по сметка на
Софийски окръжен съд сумата от 4 130 лева /четири хиляди сто и тридесет лв./,
съставляваща дължима за производството по делото държавна такса и направени разноски
от бюджета на съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК К.А.Ц. от с. Д., Софийска област, ул. „Матю
Воденичаров“ № 15, с ЕГН **********, да заплати на "ДЗИ - О.З." ЕАД, ЕИК сумата от
326.67 лева /триста двадесет и шест лв. и шестдесет и седем ст./, съставляваща направени
по делото разноски и възнаграждение за представителство от юрисконсулт съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
11