РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Горна Оряховица , 04.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Павлина Тонева
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно
наказателно дело № 20204120200743 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Жалбоподателят И. Д. Х. останал недоволен и обжалва Наказателно
постановление № 19-0268-000931/06.06.2019 г. на Началник сектор към
ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица, с което на основание чл. 638,
ал. 3 от КЗ му е наложено административно наказание - глоба в размер на 400
лева. Поддържа, че постановлението е издадено при съществени нарушения
на административнопроизводствените правила - в нарушение на разпоредбата
на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно при липса на идентичност в
описанието на нарушението и действително установените факти, което е
основание за отмяната му. В тази връзка твърди, че неправилно е ангажирана
отговорността му като ползвател, тъй като управляваният лек автомобил е
придобит по време на брака му с В. Г. Х. и се явява СИО, поради което макар
да не е вписан в талона като негов собственик, безспорно е такъв. Счита, че
АНО не е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като
допуснатото нарушение е довело до постановяване на порочен акт, в който
1
отразените факти не съответстват на обективната действителност. Излага
доводи и за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли съда
да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Депозира писмено
становище, в което сочи, че поддържа жалбата.
Въззиваемата страна – РУ – Горна Оряховица, редовно призован, не
изпраща представител и не взема становище.
Заинтересованата страна – Районна прокуратура – Велико Търново, ТО
- Горна Оряховица не се представлява.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
С АУАН № АА 178204/30.05.2019 г. П. Н. К. – мл. автоконтрольор при
РУ – Горна Оряховица, в присъствието на свидетеля Х. Х. Х. констатирал, че
на 30.05.2019 г. в 11.00 часа И. Д. Х. управлявал в гр. Горна Оряховица на
бул. „Македония“ в посока ул. „Отец Паисий“ лек автомобил „Ауди А6” с
рег. №*******, собственост на В. Г. Х., с ЕГН ******* от гр. Горна
Оряховица, като при извършената полицейска проверка и справка чрез РСОД
в системите на АЙС се установява, че към момента на проверката МПС няма
валиден и действащ договор за сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2019 г. К. отразил, че с
описаното деяние Х. виновно е нарушил чл.638, ал.3 от КЗ. Актът бил връчен
на Х. за запознаване със съдържанието и подписан без възражения. В срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН не са направени писмени възражения по акта.
Въз основа на съставения АУАН К.Й. К. – Началник сектор към
ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица /упълномощен със Заповед №
366з-2818 от 16.10.2017 г. на Директора на ОДМВР Велико Търново –
вложена на л.13 като доказателство по делото/ издал против И. Д. Х.
обжалваното Наказателно постановление № 19-0268-000931/06.06.2019 г.
Постановлението е връчено на Х. на 16.10.2020 г. и на 23.10.2020 г.
последният депозирал жалба срещу наказателното постановление чрез
административнонаказващия орган до РС – Горна Оряховица.
2
В хода на съдебното следствие актосъставителят П. К. и свидетелят Х.
Х. потвърждават описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Сочат, че
водачът не е дал обяснения и не е правил възражения.
От приложената към жалбата застрахователна полица №
BG/30/119001510073 /л. 11/ се установява, че за МПС с рег. № ******* е
сключена застраховка на 30.05.2019 г. в 13.36 часа, с начална дата на
покритие 30.05.2019 г. 13.36 часа и крайна дата 30.05.2020 г. 23.59 часа.
От приложеното от жалбоподателя Удостоверение за сключен
граждански брак от 14.05.1990 г., издадено от ОбНС Елена въз основа акт за
граждански брак № */**./л. 8/ и служебно изисканата справка от НБД
„Население“ за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г.
по искане № 956/30.11.2020 г. /л. 27/ се установява, че жалбоподателят И. Д.
Х., с ЕГН ********** на 14.05.2020 г. в гр. Елена е женен, като е сключил
граждански брак с В. Г. Х., с ЕГН ****** съгласно акт за граждански брак №
********г.
Видно от писмо на Сектор „ПП“ при ОДМВР Велико Търново рег. №
127500-23113/08.12.2020 г. лек автомобил „Ауди А6” с рег. № ****** от
01.02.2016 г. до настоящия момент е собственост на В. Г. Х., с ЕГН *******
от гр. *****, ул. „********“ № 8.
Изложената по - горе фактическа обстановка съдът установи от
съвкупната преценка на показанията на разпитаните свидетели и от приетите
писмени доказателства, описани в протокола за проведеното съдебно
заседание.
Въз основа на така установените факти по делото, съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена чрез наказващия орган пред компетентен съд в
срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва
наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
3
Актът за установяване на административното нарушение е съставен
преди изтичане на давностните срокове по чл.34, ал.1 от ЗАНН от
компетентен орган и съдържа реквизитите по чл.42 от ЗАНН. На
жалбоподателя е била осигурена възможността да възрази против
констатациите на актосъставителя в момента на съставяне на акта и в
тридневен срок от неговото съставяне.
Видно от заповедта на л. 13 от делото, Началник сектор към ОДМВР
Велико Търново, РУ Горна Оряховица е бил компетентен да се произнесе по
административнонаказателната преписка. Наказателното постановление е
издадено преди изтичане на шестмесечния давностен срок по чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН, както и на срока на абсолютната давност за
административнонаказателно преследване по чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал.
1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Постановлението съдържа
предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.
Съдът не споделя оплакването на жалбоподателя, че наказателното
постановление е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и
т. 6 от ЗАНН, тъй като описанието на нарушението в НП напълно съответства
на законната разпоредба, която е нарушена. Липсата на идентичност в
описанието на нарушението и действително установените факти касае
въпросите по същество на спора и доказаността на
административнонаказателното обвинение.
Не е налице и твърдяното нарушение по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН,
доколкото жалбоподателят не е дал обяснения пред актосъставителя и не е
направил възражения при подписване на акта или в тридневен срок от
подписването му. В този смисъл за наказващия орган не е възникнало
задължение да преценява направени възражения, а при необходимост да
извършва разследване на спорни обстоятелства. От актосъставителя и
наказващия орган не може да се изисква да правят проверка извън най –
необходимата за установяване на обстоятелствата от значение за случая. В
случая видно от обстоятелствената част на НП е извършена полицейска
проверка и справка чрез РСОД в системите на АЙС, при която са установени
собственика на автомобила и липсата на валиден и действащ договор за
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
4
автомобилистите за 2019 г.
Предвид изложеното са неоснователни развитите оплаквания за
нарушаване на процесуалните правила за установяване на административното
нарушение и налагане на административното наказание.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установява, че към 11.00 часа на 30.05.2019 г. по отношение на лек
автомобил „Ауди А6” с рег. №****** не е имало валиден договор за
сключена застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.
В разпоредбата на чл. 461 от КЗ са подробно изброени всички
задължителни застраховки, като в т.1 на същия член, като такава е посочена
„Гражданската отговорност” на автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква
„А“ от приложение № 1, а именно застраховката, свързана с притежаването и
използването на моторно превозно средство.
Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т.1 от КЗ вменява задължение за
сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на лицето, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от
движение.
Административно-наказателната разпоредба на чл. 638, ал.1, т.,1 от КЗ
предвижда „глоба” в размер от 250 лева за лицето, което няма
сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, във връзка с притежаваното от него МПС, а чл. 638, ал. 3 от
КЗ – „глоба” в размер от 400 лева за лице, което не е собственик и управлява
моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено
административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Нарушението е недоказано от обективна страна.
От събраните писмени доказателства – удостоверение за сключен
граждански брак, справка от НБД „Население“ относно семейното положение
5
на жалбоподателя и справката от Сектор „ПП“ при ОДМВР Велико Търново
безспорно се установява, че от 14.05.1990 г. жалбоподателят е женен за В. Г.
Х., а лекият автомобил „Ауди А6” с рег. № ******** е придобит от Х. на
01.02.2016 г. – по време на брака й с жалбоподателя Х.
Съгласно чл. 21 от СК вещните права придобити по време на брака в
резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити. Предвид събраните
доказателства съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят има
качеството на собственик, тъй като МПС е придобито след сключване на
брака и е семейна имуществена общност.
В хода на административно-наказателното производство тези
обстоятелства не са установени, което е довело и до неправилно
квалифициране на нарушението и неправилно приложение на съотносимата
санкционна разпоредба.
В случая е недопустимо наказателното постановление да бъде
изменено, като се преквалифицира констатираното деяние от такова по чл.
638, ал. 3 от КЗ в нарушение по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ и налагане на водача
на предвиденото в тази хипотеза административно наказание, в частност
ангажиране на отговорността му в качеството му на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1
от КЗ – което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение. По този начин
съдът би иззел функциите на административно-наказващия орган и би
променил едновременно фактическите и правни основания за налагане на
административното наказание. По този начин би се нарушило и правото на
защита на санкционираното лице, тъй като би се възприела фактическа
обстановка различна от описаната в АУАН и НП, срещу която се е
защитавало лицето и би се наложила санкция на друго правно основание,
различно от посоченото от наказващият орган.
С оглед на изложеното, след като от събраните по делото доказателства
се установява, че лицето е извършило деяние различно от описаното в
наказателното постановление и това деяние подлежи на санкциониране на
различно от посоченото правно основание, издаденото наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
6
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0268-000931/06.06.2019 г. на
Началник сектор към ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица, с което
на И. Д. Х. от гр. *********, ул. „********, с ЕГН **********, на основание
чл. 638, ал. 3 от КЗ е наложено административно наказание - глоба в размер
на 400 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7