РЕШЕНИЕ
Гр. София, 07.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание състояло се на седми ноември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия Маджев ч. гр.д. № 10201/2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх.
№ 15856/25.07.2019 г.
подадена от длъжника по изпълнението – И. „И.“ АД, ЕИК*******, чрез
пълномощника му – адвокат Д., която има за предмет постановление от 24.07.2019
г. на ЧСИ Р.М., рег. № 790 КЧСИ, с район на действие СГС по изпълнително дело №
20197900400801, с което е отказано да се прекрати изпълнителното производство
по горепосоченото изпълнително дело, респективно е отказано да се спре
изпълнението по същото.
Жалбоподателят формулира обширни
оплаквания, че постановените от ЧСИ откази за прекратяване, респективно спиране
на предприетото изпълнение по образуваното изпълнително дело са опорочени,
защото дружеството – „Р.К.“ АД, което е инициирало изпълнително дело №
20197900400801 не разполага с право на принудително изпълнение спрямо И. „И.“
АД, тъй като действието на издадения в негова полза ИЛ от 2006 г. е отпаднало,
защото принудителното изпълнение на правото признато в този изпълнителен лист,
вече е било реализирано в рамките на предходен изпълнителен процес, и няма как
да се удовлетворява повторно. Още повече, че И. „И.“ АД се е снабдил с ИЛ срещу „Р.К.“ АД,
като последица от проведен исков процес по чл. 76 ЗС по гр.д. № 83978/2017 г. и въз основа на него е бил
извършен въвод във владение от 12.07.2019 г. и от имота е бил отстранен именно „Р.К.“
АД. Заявява се, че по естеството си с образуването на изпълнително дело № 20197900400801 на
основание ИЛ, чието принудително изпълнение вече е било реализирано, съставлява
действие целящо извършването на обратен въвод. Последният обаче е възможен само
когато след въвеждане на взискателя в имота, длъжникът впоследствие самоволно е
отнел вече предаденото със съдебна принуда владение. Действията на И. „И.“ АД
не могат да се квалифицират по такъв начин, защото владението над имота е
осигурено не посредством самоволни действия, а въз основа на валидно издаден
изпълнителен лист, правото на принудително изпълнение по който е било упражнено
съобразно установения от ГПК ред. В жалбата са развити и фактически твърдения
относно съдбата върху собственост на имота, който е предмет на правото заявени претенции от „Р.К.“
АД, респективно обект на насрочен въвод във владение за 01.08.2019 г. В
обобщение жалбоподателя настоява сезираният съд да се произнесе с решение, въз
основа на което да отмени обжалваните откази на ЧСИ-М.във връзка с поискано
прекратяване или спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20197900400801,
и да му укаже да извърши едно от тези процесуални действия.
Препис от жалбата е редовно
връчен на 30.07.2019 г. на дружеството -
„Р.К.“ АД, като в дадения срок за излагане на писмено възражение в кориците на
делото няма данни такова да е било упражнено.
В приложените по делото мотиви от ЧСИ – Р.М.
по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК са изложени съображения за неоснователност на
поставената за разглеждане жалба. В същите се прави подробен хронологичен
разбор на осъществилите се в образувания изпълнителен процес процесуални
действия, вкл. и по чии почин те са извършени. Съдебният изпълнител поддържа
произнасянето си, че не са налице основания за прекратяване/спиране на
изпълнителното производство висящо пред нея. В този контекст позицията му е за
неоснователност на упражнената жалба, като се иска тя да бъде оставена без
уважение, респективно такова да бъде и произнасянето по искането за спиране на
изпълнението направено по чл. 438 ГПК.
Софийски градски съд след като се
запозна с доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото,
намира следното:
Производството по изпълнително дело № 20197900400801 на ЧСИ Р.М.,
рег. № 790 е образувано на 11.04.2019 г. след подадена молба от „Р.К.“ АД, чрез
пълномощника му – адвокат Стоев. За изпълнителен титул е послужил изпълнителен
лист, издаден на 08.12.2006 г. по гр.д. № 22007 от 2006 г. по описа на СРС, ГО,
63 с-в, с които И. „И.“ АД е осъдено да предаде в полза на „Р.К.“ АД владението
върху недвижим имот, намиращ се в гр. София, ул. „*******.
ЧСИ е изготвил и изпратил до длъжника по изпълнението - И. „И.“
АД покана за доброволно изпълнение, в която е насрочен въвод във владение на
имота за датата – 01.08.2019 г. Тази покана е била връчена на законния
представител на И. „И.“ АД на датата –
12.07.2019 г.
С молба от 23.07.2019 г. процесуалния представител на И. „И.“
АД е формулирал към ЧСИ-Р. М.искания за прекратяване на изпълнително дело №
20197900400801, или спиране на изпълнително действие въвод във владение
насрочено за 01.08.2019 г.
На 24.07.2019 г. ЧСИ-Р. М.се е произнесла по молбата от
23.07.2019 г., като е отказала прекратяване на изпълнителното дело, респективно
спиране на действията по същото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в едноседмичния срок, определен с чл.
436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт на съдебния изпълнител, подлежащ
на съдебен контрол на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, с оглед на което
съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 1 вр. с
чл. 436 от ГПК длъжникът може да обжалва в едноседмичен срок от съобщението
отказа на съдия-изпълнителя да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение.
В случая съдебният изпълнител ангажиран с принудителното
изпълнение на правото, което е очертано в представения пред него ИЛ от 2006 г.,
чиито титуляр се констатира да е дружеството - „Р.К.“ АД, а адресат на
задължението за предаване на владение - И.
„И.“ АД, е предприел съвсем законосъобразно принудително изпълнение на правата
по представения му изпълнителен титул. Проверката на приложения в кориците на изпълнително
дело № 20197900400801 изпълнителен лист издаден на 08.12.2006 г. ясно показва,
че върху единственото отбелязване върху него от ЧСИ-Иван Чолаков, пред когото е
било образувано предходно изпълнително дело с № 20077830400013, е че
производството е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а
именно – в хипотеза когато взискателя на поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изкл. на делата за издръжка. Тоест
върху изпълнителния лист няма отбелязване, че изпълнително дело №
20077830400013 е приключило с постигнато изпълнение на задължението, а това означава,
че правото на принудително изпълнение на „Р.К.“ АД по коментирания изпълнителен
лист не е било удовлетворено към момента на впоследствие образуваното пред ЧСИ-М.изпълнително
дело № 20197900400801. Следователно същата в качеството й на орган по
изпълнението е била длъжна и напълно валидно е образувала пред себе си
изпълнителен процес съобразявайки така представения й от „Р.К.“ АД изпълнителен
титул. Предвид това аргументът на жалбоподателя, че правата по този
изпълнителен лист са били вече удовлетворени е напълно недоказан, и не следва
да се приема за верен. В тази насока изпълнително дело № 20197900400801 почива
на съществуващ изпълнителен титул задължаващ органа по изпълнението да действа,
като предприеме принудително изпълнение на правата по него.
На следващо място няма данни титула издаден на 08.12.2006 г.
в полза на „Р.К.“ АД да е бил обезсилен, с което да се е реализирало
основанието на чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК, или пък с влязъл в сила акт да е
отменен актът /определение от 08.12.2006 г. на СРС, по гр.д. № 220007/2006 г./, въз основа на който е бил
издаден коментирания изпълнителен лист, или пък този акт да е бил признат за
подправен.
Без всякакво значение за упражняване правата на „Р.К.“ АД по изпълнителния лист е факта, дали
в даден предхождащ момент по начин различен от привеждане в изпълнение на ИЛ,
дружеството е получило владението върху имота, намиращ се в гр. София, ул. „*******.
По делото е ясно установено, че към 12.07.2019 г. владението на имота е иззето
от „Р.К.“ АД и предадено на И. „И.“ АД в рамките на изпълнителен процес,
иницииран след успешно развит иск за владелческа защита по чл. 76 ЗС. Последния
не е довел до отричане правата на „Р.К.“
АД по издадения му ИЛ от 2006 г. Предвид това „Р.К.“ АД напълно легитимиран да
иска удовлетворяване на правото му на принудително изпълнение позовавайки се на
издадения в негова полза ИЛ от 2006 г., предвид което образуваното пред ЧСИ-М.изпълнително
дело не подлежи на прекратяване, каквото искане формулира жалбоподателя - И. „И.“ АД.
В допълнение трябва да се посочи и това, че насрочения за
01.08.2019 г. въвод във владение по изпълнително дело № 20197900400801, срещу И.
„И.“ АД няма характеристиките на такъв по чл. 525, ал. 1 ГПК, тъй като
установеното, считано от 12.07.2019 г. от И. „И.“ АД владение върху имота не е
било самоволно, а в рамките на напълно валидно проведен изпълнителен процес. В
този смисъл бележките на жалбоподателя са напълно правилни. Както обаче вече се
посочи - „Р.К.“ АД
разполага с валиден изпълнителен титул позволяващ му да си възвърне владението
от И. „И.“ АД, което е и целта на насрочения за 01.08.2019 г. въвод във
владение.
По отношение акта на съдебния изпълнител, с които е отказано
спирането на изпълнителното производство по изпълнително дело № 20197900400801
също не се констатира порочност водеща до незаконосъобразност на същия. Спирането
на изпълнението е процесуален институт намерил своята позитивна уредба в
нормата на чл. 432, ал. 1 ГПК, като основанията са ясно дефинирани в нея. В
тежест на жалбоподателя е да докаже наличието на някое от тези основания за да
постигне ефекта на спирането на изпълнението по изпълнително дело №
20197900400801. Същият обаче не го прави, поради което съвсем правилно
сезираният с искането за спиране ЧСИ го е отклонил, като е приел, че отсъстват
процесуални предпоставки за подобно временно преустановяване на течащото
изпълнение. За пълнота на изложението трябва да се посочи изрично, че няма
никакво основание за спиране на действието по въвеждане на „Р.К.“ АД във
владение на имота цитиран в ИЛ послужил за образуване на изпълнително дело №
20197900400801, защото такова право на принудително изпълнение съществува и
задължава съдебния изпълнител да го удовлетвори с мерките на предвидената по
ГПК принуда.
Изложеното прави жалбата неоснователна, което като резултат
изисква същата да се остави без уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖНЕИЕ жалба с вх. № 15856/25.07.2019 г.
подадена от длъжника по изпълнението – И. „И.“ АД, ЕИК*******, чрез
пълномощника му – адвокат Д., която има за предмет постановление от 24.07.2019
г. на ЧСИ Р.М., рег. № 790 КЧСИ, с район на действие СГС по изпълнително дело №
20197900400801, с което е отказано да се прекрати изпълнителното производство
по горепосоченото изпълнително дело, респективно е отказано да се спре
изпълнението по същото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.