Решение по дело №760/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 69
Дата: 5 март 2020 г. (в сила от 18 февруари 2021 г.)
Съдия: Радослав Кръстев Славов
Дело: 20193001000760
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 10 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                   Р Е Ш Е Н И Е

   69/05.03.2020 год.                           гр.Варна

           В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на  21.01.2020 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                         ЧЛЕНОВЕ:    ДАРИНА МАРКОВА

                                                                                      МАРИЯ ХРИСТОВА

при секретаря Ели Тодорова,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 760  по описа за  2019  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

   Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно, образувано по жалбa подадена от ОБЩИНА ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО срещу решение № 118/27.09.2019г., постановено по т.д. № 90/2019г. по описа на ОС – Добрич, с което съдът е отхвърлил предявения от Община-гр. Генерал Тошево, обл.Добричка, за откриване на производство по несъстоятелност на „ЕКСПРЕС-2000-Г.Т“ ЕООД – гр. Генерал Тошево, представлявано от Г И –управител. Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно. Намира, че молителя притежава материалноправна легитимация за предявяване на настоящия иск. Излага съображения за това, че съдът е стеснил обхвата на правната норма на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ. Твърди, че паричното задължение на „Експрес -2000-Г.Т“ЕООД към Община Г.Тошево в размер на 366 309,20лв. е надплатена сума, получена без основание, поради което подлежи на връщане. Но тази сума е била наредена от Общината, за да изпълни свое парично задължение към кредитора по една абсолютна търговска сделка, каквато е договорът за превоз, като по време на предаване на сумите, страните са били валидно обвързани от неговото действие. Моли съда да отмени решението и да постанови друго, с което да уважи молбата на Община Генерал Тошево за откриване производство по несъстоятелност на „ЕКСПРЕС-2000-Г.Т“ ЕООД – гр. Генерал Тошево. Претендира се присъждане на сторените в двете инстанции разноски.    Въззиваемата страна в срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозирала писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли съдът да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва, чрез процесуални представители.

Въззивната жалба е депозирана в срок и отговаря на законовите изисквания. Няма оплаквания в жалбата за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които следва да бъдат отстранени от въззивния съд.

За да се произнесе по съществото на жалбата, Варненският апелативен съд съобрази следното:..

В молбата по чл.625 ТЗ, по която е образувано производството, Община Генерал Тошево твърди, че е кредитор с неудовлетворено вземане на ответника “Експрес-2000-Г.Т”ЕООД гр.Генерал Тошево по смисъла на чл.625 ТЗ за следните суми:

Вземане в общ размер на 570 000лв. от: неоснователно обогатяване-сумата от 366 309,20лв. и обезщетение за забава в размер на 203 893,45лв. Твърди, че по отношение на търговеца-длъжник, са налице и двете предпоставки за откриване на производство по нессъстоятелност:-длъжникът е неплатежоспособен, тъй като не е в състояние да изпълни  към кредитора-молител изискуеми парични задължения. От наложените запори по сметка на ЧСИ последното плащане е от 30.09.2016год. За това счита, че длъжникът е неплатежоспособен с начална дата на неплатежоспособността от 30.09.2016год.

Твърди се също, че длъжникът е и свръхзадължен, което е видно от данните по ТР, за 2015год. Желае да бъде постановено решение, с което да се обяви неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността на ответното дружество, да бъде открито производство производство по несъстоятелност на по-ранно настъпилото основание, да бъде обявен длажника в несъстоятелност и да бъде прекратена дейността му едновременно с решението за откриване на производствот по недсъстоятелност, тъй като продължаването на неговата дейност би увредило масата на несъстоятелноста.

Съдът приема за установено следното:

Като писмени доказателства удостоверяващи вземането на молителя по делото са представени: Решение №227 от 25.06.2014г. по гр.д.№876/2013г. по описа на Добрички окръжен съд, с което ответникът е осъден да заплати на ищеца по делото на основание чл.55 ал.1 ЗЗД сумата от 366 309,20 лв., съставляваща получени без основание суми в периода 05.12.2008г. до 24.04.2013г., за компенсации на извършени от ответника превози на ученици до 16 годишна възраст, ведно със законна лихва върху главното парично задължение, считано от 19.11.2013г. до окончателното му изплащане и разноски по делото. Решението е влязло в законна сила на 12.12.2014г. На основание това решение, е образувано изп.д. №20157390400105 на ЧСИ С.Сербезов, с район на действие ДОС, вписан под №739 при КЧСИ-с предмет присъдената сума по цитираното съдебно решение. Според представено Удостоверение изх.№ 4197/09.05.2019год., задължението към молителя по изп. дело е в размер общо на сумата от 552 759,80лв. От  представения Акт за  установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК е видно,че към 26.06.2018г. данъчните задължения на ответното дружество са в общ размер на 6 024,41лв.

   Ответното дружество представя като писмени доказателства по делото баланси, отчети за приходите и разходите, отчети за паричните потоци за периода 01.01.2016г.-31.12.2016г.; 01.01.2017г.до 31.12.2017г. и и 01.01.2018г. до 31.12.2018г., както и удостоверение №**********/31.05.2019г. за липса на задължения за местни данъци и такси“ битови отпадъци ,което е в смисъл ,че към датата на издаване на удостоверението ответното дружество няма задължения за местни данъци и такси“ битови отпадъци“ към Община Т.Тошево. Преди да се произнесе по съществото на молбата по чл.625 ТЗ, следва да се даде отговор на възражението на ответното дружество, поддържано и пред настоящата инстанция, за липса на материално-правна легитимация на Община Генерал Тошево в производството по чл.625 ТЗ.

За да се  установи материално-правната легитимация на кредитора, инициирал настоящото производство, следва да се установи съответствието на вземанията на същия, с разпоредбата на чл.608 ал.1 т.1 от ТЗ. Съгласно разпоредбата на този текст на закона неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни свое изискеумо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищоване и разваляне, или последиците от прекратяването й. Преди всичко, следва да се отбележи, че това изброяване не е изчерпателно.

С изменения текст на разпоредбата на чл.608, ал.1, т.1 – ТЗ /ДВ, бр.20/2013 г./ е разширено съдържанието на неплатежоспособността на търговеца, като неплатежоспособен е и търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка. С промяната в ТЗ отпада ограничението паричното задължение да е непременно по търговска сделка,  т.е. да е породено или да произтича от търговска сделка, като то може и само да е възникнало с оглед или по повод на търговска сделка, т.е. да се отнася до или да е свързано с търговска сделка.

Не е спорно в процеса, а това се установява и от съдебното решение, по което сумата е присъдена, че сумата е надплатена по договори за специализиран превоз, сключен между Община Генерал Тошево като възложител и „Експрес 2000 Г.Т.“ЕООД, по фактури, издадени от дружеството. Следователно, това изискуемо парично задължение е възникнало по повод на сключена между страните търговска сделка-договор за превоз и то по време на неговото действие. За това, следва да се направи извод, че присъдената сума със съдебното решение попада в обхвата на разпоредбата на разпоредбата на чл.608, ал.1, т.1 – ТЗ. За това Община Генерал Тошево е легитимиран в производството по чл.625 ТЗ. При разглеждане на молбата съдът взе в предвид следното:

От изслушаната икономическа експертиза по делото, неоспорена от страните, се установява, че осчетоводеното задължение на ответника към ищеца е главница в размер на 395 358,77лв.  Последното осъществено погасяване е с дата 30.09.2016год. в размер на 1 889,81лв.

Налице е и задължение по ЗМДТ в общ размер на 1 828,65 лв., от което главница  1 810,56лв.,с настъпил падеж на 30.06.2019г. и дължима лихва за забава 19,09 лв. Общият размер на публичните задължения е сумата от 18 702,77 лв.,към  03.09.2019г. Най старото задължение към ТД на НАП е за данъчен период от м.08.2018год.  със срок на плащане  25.09.2018год. –неплатени осигурителни вноски в размер на 368,28лв. Последното осъществено плащане на публични задължения е на 24.07.2019год. Относно коефициентите за ликвидност, установенио от вещото лице нао ССЕ:

   Коефициентът на обща ликвидност, който отразява възможността на дружеството  за бързо погасяване на наличните краткосрочни задължения със собствени краткотрайни активи, за целия период на проверка-2015г.-30.06.2019год. е: 0,366: 0,224: 0,135: 0,026 и 0,057. Следователно, през целия период същият е далеч под приемливата стойност, която е около единица.

Коефициентът на бърза ликвидност е в диапазон от 0,359 -2015год. до 0,05 към 30.06.2019г. или срещу един лев изискуеми задължения, дружеството е разполагало с 2-5 ст. бързоликвидни активи.

Коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност са 0,002-т.е. клонят към нула.

Относно коефициенитте за финансова автономност и задлъжнялост:

През целия период на проверка, размерът на собствения капитал на дружеството е отрицателен, което е критерий за декапитализация на дружеството. Основна причина за това е наличието на отчетените загуби и то в значителни размери през определени финансови години.  Коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост за проверявания период са отрицателни величини, съответно -0,437 и – 2,287 към 30.06.2019год. И двата коефициента са  под норматива, който е  от 0,33 за първия коефициент и единица  за втория.  

По отношение на твърдението в молбата по чл.625 ТЗ за свръхзадълженост /чл.742 ТЗ/, на дружеството-длъжник, ССЕ дава следното заключение:

Съотношението между активи и пасиви за 2015год. е 0,629: 2016год.-0,491: за 2017год.- 0,389: за 2018год.-0,324 и към 30.06.2019год.- 0,339.

Съобразно цитираната разпоредба, търговското дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, да покрие паричните му задължения. Следователно, още през 2015год. дружеството е било свръхзадължено, понеже не е налице достатъчно имущество,което да е в състояние да удовлетвори изискуемите вземания към дружеството.

По отношение на динамиката на отчетените финансови резултати, ССЕ е установила следното:

За 2015год. е отчетена печалба в размер на 7 хил.лв. За 2016год. финансовия резултат е загуба -98хил.лв.: За 2017год. –

-96хил.лв.: за 2018год.- -75хил. лв. и към 30.06.209год.- -10 хил.лв. Следователно, за периода от 2016-2019г. финансовият резултат е отрицателен –отчетена е загуба в посочените от вещото лице размери.

Вземанията от клиенти са в незначителни стойностти, като  в счетоводна сметка е отразено задължение към Община Генерал Тошеви  към 31.07.2019год. в размер на 393 358,77лв.

Относно паричните средства: Според ССЕ, през периода предмет на проверката, по счетоводни данни са налични следните средства:

Към 31.12.2016год.-13 000лв.: Към 31.12.2017год.—1000лв., към 31.12.2018год.-няма налични средства и към 31.07.2019год.-1 000лв. Или, по счетоводни данни, дружеството не е разполагало с парични средства. Според заключението на ССЕ/ стр.98/, от прегледа на паричните потоци на дружеството, както и на източника на входящия паричен поток се установява, че дружеството осъществява дейност, отчита приходи  и през финансовата 2019год., като се отчита завишение спрямо 2018год. С отчетените постъпления основно са погасявани текущи възникнали в хода на дейността разходи. Така отчетените приходи не са достатъчни за погасяване на задълженията, възникнали към основните кредитори:-ТД НАП и Община Генерал Тошево.

Предвид изложеното следва да се направят следните изводи:

Общият размер на задълженията на длъжника към 30.06.2019г. по счетоводни данни е в размер на: 393 358,77лв.-към Община Генерал Тошево-с последно погасено плащане от 30.09.2016год. в размер на 1 889,81лв., както и публични вземания към 03.09.2019год. в размер на 18 702,77лв.-с най-старо непогасено задължение от м.08.2018год.

Следователно, дружеството не погасява своето задължение по образуваното изпълнително дело към Община Генерал Тошево, не погасява и възникналите месечни публични задължения в предвидените за това срокове.

Всички коефициенти за ликвидност са далеч под приемливите стойностти. Коефициентите за финансова авгтономнаст и задлъжнялост както се посочи, са отрицателни величини. Това означава, че същесвуващите задължения не са достатъчно обезпечени с имущество. Коефициентите, отразяващи финансовата задлъжнялост изразяват степента на зависимост на предприятието от своите кредитори за уреждане на задълженията си. При посочените величини на коефициентите, зависимостта на дружеството към външни източници на финансиране е абсолютна. Налице е пълна декапитализация на дружестнвото, като собствения капитал на дружеството още към 31.12.2015год. е отрицателна величина и е такъв през целия период до 2019год. с тенденция към влошанване на финансовото състояние на дружестнвото. 

Всички разгледани показатели и характеристики  на дружеството подсказват за наличието на значителни финансови затруднения, които са с траен, граничещ с необратимост характер –според заключението на ССЕ. Не е налице достатъчно имущество /активи/, които да са в състояние да удовлетворят изискуемите вземания на дружеството-съотношението между активи и пасиви към датата на изготвяне на заключението е 0,339.

Предвид изложеното, ВнАС намира, че анализът на финансово икономическото състояние на “ЕКСПРЕС 2000” ЕООД показва влошаване на същото, като  понастоящем е трайно и не е налице временно финансово затруднение по смисъла на чл.631 ТЗ.

По отношение на началната дата на неплатежоспособността, съдът намира следното: Съдът суверенно преценява началния момент на състоянието на неплатежоспособност, въз основа на обективните данни по делото.

В молбата по чл.625 ТЗ са посочени и двете предпоставки визирани в чл.607 а ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност: Неплатежоспособност и свръхзадълженост-следователно, не е заявено предпочитано основание, поради което следва да бъдат разгледани и двете основания, респективно следва да се приложи по-ранно установената дата. 

Относно основанието неплатежоспособност: Молителят се позовава на неудовлетворяването на присъденото вземане по образуваното изп.д.  №20157390400105 на ЧСИ С.Сербезов, с район на действие ДОС. с последно частично плащане в размер на сумата от 1 889,81лв. от длъжника на 30.09.2016год. Съобразно чл.608 ал.3 ТЗ, следва да се направи извод, че на посочената дата длъжникът е спрял плащанията.

Съдът намира обаче, че същият е станал неплатежоспособен в предходен момент-към 31.12.2015год.  Самото плащане на посоченат сума е епизодично и е станало в съдебното изпълнение, поради което не може да се направи извод, че до посочената дата е налице редовно плащане.

В самото заключение на ССЕ, както се посочи, е установено влошаване на икономическите показатели към 2015год., като посоченото състояние от вещонто лице е че дружеството е финансово нестабилно, понеже всички коефициенти за ликвидност и автономност са под препоръчителните стойностти /стр.96/. За това, съдът намира, че за начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена 31.12.2015год.

Относно поддържаното основание за свръхзадълженост:

Според неоспореното заключение на ССчЕ, съотношението между активи и пасиви установяват обезпеченост на имуществото до 0,629% от паричните задължения към 31.12.2015год. /табл.стр.95/, като за последващите години от изследвания период показателите на това съотношение се влошават значително /до 0,339 към 30.06.2019год./.

При тази  стойност-0,629 изведена от счетоводния баланс на самото ответно дружество, следва да се направи извод, че съществува съществен риск за удовлетворяване на кредиторите. Липсата на такъв риск би бил при стойностти на съотношението близки до 1, но не  и гравитиращи около 0,6. /Този извод е съобразен и с съображенията изложени в Решение № 55 от 17.07.2019год. на ВКС по т.д. № 618/2018год., І т.о./.

Самият факт, че за всички години след 2015год. активите не покриват и  ½ от размера на задълженията, които са с настъпил падеж, води до извод, че тенденциите в икономическото състояние на ответника са негативни, за това и датата следва да бъде определена към 31.12.2015год.

С оглед на гореизложеното, съдът намира , че са налице условията по чл.608 ТЗ и въззиваемата страна – търговец следва да бъде обявена в неплатежоспособност и свръхзадълженост с начална дата – 31.12.2015г.

От установените по делото факти може да се направи извод, че наличното имущество на длъжника, доколкото то изобщо съществува / към настоящия момент не се установява наличие на парични средства и бързоликвидни имущества, съществува значителна вероятност първо събрание на кредиторите да не може да бъде проведено/ е недостатъчно за покриване на разноските по производството по несъстоятелност. За това молителят предплати определени от съда  разноски по реда на чл.629б ТЗ в размер на 3 000лв.  Няма доказателства,  относно твърдението, че продължаването на дейността би увредило масата на несъстоятелноста. За това съдът намира, че производството по несъстоятелност следва да бъде открито при условията на чл.630 ал.1 от ТЗ. 

            Поради несъвпадение в крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на първоинстанционния съд, атакуваното решение следва да бъде отменено изцяло, като вместо него бъде постановено ново решение в изложения по-горе смисъл.

            С оглед изхода на спора, на въззивника следва да бъдат присъдена сумата от 3 150лв.-разноски за първата инстанция и 125лв.-държавна такса за въззивната инстанция.

Воден от изложеното и на основание чл.613а, ал.1 и 4 – ТЗ и чл.630, ал.1 - ТЗ съставът на Варненския апелативен съд

 

                                                Р Е Ш И :

 

            ОТМЕНЯ решение № 118 / 27.09.2019г. на ДОС по т.д. № 90/19г., с което е отхвърлена молбата на Община Генерал Тошево за откриване на производство по несъстоятелност на „ЕКСПРЕС-2000-Г.Т“ЕООД, като вместо него  ПОСТАНОВЯВА:

            ОБЯВЯВА неплатежоспособността и свръхзадължеността на „ЕКСПРЕС-2000-Г.Т“ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-гр.Г.Тошево, обл.Добричка,ул.“Бузлуджа 17,представлявано от Г И –управител.

            ОПРЕДЕЛЯ 31.12.2015г. за начална дата на неплатежоспособността и свръхзадължеността .

            ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „ЕКСПРЕС-2000-Г.Т“ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление-гр.Г.Тошево, обл.Добричка, ул.“Бузлуджа №17,представлявано от Г И –управител, на осн. чл.630  ал.1 ТЗ.

Назначаването на временен синдик и определяне на датата на първото събрание на кредиторите ДА СТАНЕ от съда по несъстоятелността – Окръжен съд Добрич.

ОСЪЖДА „ЕКСПРЕС-2000-Г.Т“ЕООД ЕИК *********, да заплати на ОБЩИНА ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО, ЕИК *********, сумата 3275 лв - съдебни разноски по делото за двете съдебни инстанции.

Решението подлежи на незабавно изпълнение.

            Решението подлежи на вписване в ТР по партида на „ЕКСПРЕС-2000-Г.Т“ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-гр.Г.Тошево, обл.Добричка, ул.“Бузлуджа №17, представлявано от Г И –управител,  на осн. чл.622 и чл.624 ТЗ. Да се изпрати служебен препис на Агенция по вписванията.

Преписи от решението да се изпрати на ОС-Добрич, за вписване в книгата по чл.634в – ТЗ и за изпълнение на същото.

На основаниое чл.24 пар.2 б.“З“ от Регламент /ЕС/2015/848 на ЕП и на Съвета от 20.05.2015год. относно производството по несъстоятелност УКАЗВА на чуждестранните кредитори на  „ЕКСПРЕС-2000-Г.Т“ЕООД ЕИК *********, че срокът за предявяване на вземанията им е 1 –месечен, считано от вписване на настоящето решение в ТРРЮЛНС /чл.685 ал.1 ТЗ/, но не по-късно от три месеца от вписването в ТР /чл.688 ал.1 ТЗ/.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от деня на вписването му в търговския регистър, при условията на чл.280 ал.1 и 2 ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:1                  2.