О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.........
03.09.2019 г. гр. Стара
Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ
граждански състав
На 03 септември 2019 г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 4340 по описа за 2019 година:
Съдът счита, че следва да приеме
като доказателства по делото
представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи,
тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на
спора.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл.147 т.1 и т.2 ГПК.
С оглед
пълното изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъде назначена
съдебно-техническа експертиза, която след като се запознае с материалите по
делото да отговори на поставените въпроси в отговора на исковата молба.
С
оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото съдът счита, че следва да
допусне като свидетел по делото Иван Проданов.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Следва
да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено
решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание чл.140 ал.3 ГПК
следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.
Съдът счита, че следва да напъти страните към доброволно уреждане на спора, включително и
чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на
страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е
пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор,
респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без
да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба
могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на
това.
Водим
от горното, на основание чл.140 от ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявен е установителен
иск по чл.422, вр. чл.415 ГПК.
Ищецът
В.Г.Д. твърди в исковата си молба, че депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
с ЕИК *********, за сумата от 311,78 лева, представляваща начислена
по
фактура № **********/06.11.2018г., издадена
от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, като претендира и
направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. С Разпореждане, постановено
по ч.гр.д. 2630/2019г. описа на Районен съд - гр. Пловдив, 13-ти състав /получено от ищеца на 19.03.2019 г./,
бил уведомен, че било уважено искането му и срещу издадената заповед за
изпълнение, в срока по чл. 414 ГПК „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД
депозирали възражение, с оглед на което ищецът можел да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
С
оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, ищецът
предявява иск за установяване на вземането му срещу „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД.
Основанията,
обстоятелствата и фактите, от които произтичало вземането му били следните:
През
месец ноември 2018г. ищецът получил фактура № **********/06.11.2018г., на клиент В.Д.,
с която фактура „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД претендирал сумата от 311,78 лева с ДДС /259,82 лева без ДДС/,
дължима по чл. 83, ал.1, т. 6 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, чл. 48. ал. 1 и
чл. 51, ай. 1 от ПИКЕЕ, и начислена за имот, находящ се в 6000 Стара Загора,
ул. кв. Железник 9.
В
тази връзка законният представител на ищеца заявил пред служители на ответника,
че това било абсурдно и че нямало как да потребил такова количество
електрическа енергия в рамките на 3 /три/ месеца в периода от 23.08.2016г. -
21.11.2016г., и поискал обяснение на какво основание му била начислена такава огромна
сума. Информация не му била предоставена, а му било заявено единствено, че
сумата от
311,78 лева трябвало
да бъде заплатена, защото в противен случай електрозахранването в обекта на В.Г.Д.
щяло да бъде прекъснато и за тази сума щяло да бъде заведено съдебно
производство срещу В.Г.Д..
„ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД фактурирало процесната сума на основание чл.
83, ал. 1. т. 6 от ЗЕ и чл. 51 от ПИКЕЕ. Съгласно чл. 47, ал. 1 от ПИКЕЕ
предвиждал, че „при извършване на проверки по реда на чл. 43 и чл. 44 от
настоящите правила,
операторът на съответната мрежа
съставя констативен протокол /КП/”, който се съставял в
присъствието на клиента и се подписвал от него, а в случай, че клиентът не присъствал
на проверката и изготвянето на КП, последният се съставял в присъствието на
двама независими свидетели, които не били служители на оператора на съответната
мрежа и го подписвали. Във втората хипотеза, КП се изпращал на клиента с
препоръчано писмо с обратна разписка (арг. от чл. 47, ал. 4 от ПИКЕЕ).
Ищецът
В.Г.Д. не присъствал на такава проверка,
извършена от страна на служители на ответника „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, нито получавал констативен протокол по реда, предвиден в ПИКЕЕ, а именно -
с препоръчано писмо с обратна разписка. При това положение било налице
неизпълнение на процедурата по извършване на проверката, съгласно ПИКЕЕ.
Следователно, при несъблюдаване на процедурата, предвидена в ПИКЕЕ, било налице
ненадлежно изготвен
КП, който не било
годно основание за извършване на корекцията от страна на длъжника „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД
и респ., фактуриране
на сума по корекция в размер на 311,78 лева с ДДС и претендирането й като
дължима.
Същото
представлявало и неизпълнение на договорните задължения, уредени в чл. 28, ал.
1 и ал. 2 от Общите условия /одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ - 013 от 10.05.2008г./
на ответника „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, за осъществяване на
проверката и съставяне на КП.
Въпреки,
че смятал сумата от
311,78 лева с ДДС,
начислена по фактура с № **********/06.11.2018г.,
издадена от ответника „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД за недължима, ищецът В.Г.Д., бил заплашен от
служител на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с предстоящо съдебно
производство и
извършил на 23.11.2018г.
плащане на цялата сума по
процесната фактура, за да не бъдело преустановено от „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД електрозахранването в имота му, видно от 1 брой
Извлечение от 23.11.2018г. от банкова сметка *** В.Д., издадено от Банка ДСК АД
за сумата от 311.78 лева.
Считаме, че сумата в размер на 311,78 лв. по фактура №**********/6.11.2017г.
е начислена неоснователно на В.Г.Д., за презумирана, а не реално начислена
електрическа енергия.
Процесната сума от 311,78 лева, представлявала
общата сума за главница за презумирано количество електрическа енергия,
начислена по фактура №**********/6.11.2017г., издадена от „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД.
В
резултат на платената без правно основание процесна сума от 311,78 лева настъпило
обедняване на ищеца и обогатяване на ответното дружество. Обедняването и
обогатяването били неразделен резултат на едно и също събитие, а именно
издадена фактура № **********/06.11.2017г. от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД и 1 брой Извлечение от 23.11.2018г. от банкова сметка ***
В.Д., издадено от Банка ДСК АД, за сумата от 311,78 лева от ищеца. Условие за
възникване на вземане по посочения фактически състав на неоснователно
обогатяване било липсата на основание за преминаване на имущественото благо от
патримониума на обеднилото се лице (В.Г.Д.), в патримониума на обогатилото се
за негова сметка лице („ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД). Преминаването на
имуществени блага поначало следва да става на някакво определено основание. При
липсата му, по силата на закона, възниквало задължение за възстановяване на
съответната имуществена облага на обеднилото се лице, от чийто патримониум излязла
облагата.
В
настоящия случай, процесната сума от 311,78 лева, представлявала начислената по
фактура с № **********/06.11.2017г.
и била платена от ищеца без никакво правно основание и същата била недължимо
платена.
Ищецът
заплатил процесната сума по процесната фактура, за да не бъдели предприети
срещу него съдебни действия от страна на ответника и за да не бъдело
преустановено електрозахранването в имота му - 6000 Стара Загора, кв. Железник 9.
Въпреки
това, той считал, че така заплатената от него процесна сума била за
презумирано, а не за реално потребено количество електрическа енергия, поради
което сумата от 311,78 лева била получена от ответника без основание и
подлежала на връщане, за което излага следните правни аргументи:
1. Липса
на облигационна връзка между В.Г.Д.
и ответното дружество;
2. Липса
на законово основание за едностранна корекция на сметката на В.Г.Д..
Основен спорен въпрос по делото било
дали ищеца притежавал
качеството „краен клиент - потребител на ел. Енергия”,
въз основа на което за ответното дружество да възникнело
правото да претендира сумата в размер на 311,78 лева, част
от начислена по фактура № **********/06.11.2018г.
за доставена ел. енергия на процесния имот.
В чл. 1, т. 4 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД се казвало, че:
- „Потребител на електрическа енергия за битови
нужди е физическо лице, собственик
или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН
България Електроразпределение” АД,
съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия
за домакинството си”;
- „Потребител на електрическа
енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, както и лице на издръжка на държавния или общинския бюджет, което купува електрическа енергия
за стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната
мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД, съгласно
действащото законодателство„.
Следователно,
съгласно ОУ, предварително и едностранно определени от ответното дружество,
потребителят по договорите за продажба на ел. енергия следвало да отговаря на три
кумулативно предвидени предпоставки, а именно:
- да бил носител на вещното право на
собственост или на ползване върху определен имот;
-
имотът му да бил присъединен към електроразпределителната мрежа;
-
да ползвал ел. енергия за стопански нужди.
Ищецът счита, че в
настоящия случай не били налице в
условията на кумулативност изброените три задължителни предпоставки, за да бъдело едно лице потребител на ел. енергия и респективно,
да бъдел обвързан от ОУ на
дружеството-монополист, тъй като ищеца по делото не бил носител на вещното право на собственост или на
ползване върху процесния имот и съответно - не бил потребител -
краен клиент на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД.
С оглед на горното ищецът оспорва,
че имал качеството „потребител на електрическа енергия”
по смисъла на ЗЕ и Общите условия за продажба на ел. енергия. За доставената
ел. енергия на обекта отговарял винаги
собственика или титуляра на вещното право на имота. Ако въпреки горното, все пак съдът приемел,
че било налице основание за начисляване на
процесната сума по процесната фактура, в условията на евентуалност и/или
алтернативност ищецът счита, че същата била
недължима поради липса на законово основание за едностранна корекция на
сметката на ищеца.
Съгласно чл. 83, ал.
1, т. 6 от ЗЕ, устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществявали съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с
регистрацията от средствата за търговско измерване. Както било изрично посочено в §2, ПИКЕЕ били приети на основание чл. 21, ал. 1, т. 9, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ.
В чл. 48 от същите, ДКЕВР уредила възможност при липса на СТИ, както и в случаите,
когато при метрологичната проверка се установяло, че СТИ не измервало или измервало с грешка извън
допустимата,
операторът на съответната мрежа да изчислявал количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране
на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството
за търговско измерване или до предходната извършена
проверка на СТИ, но не по-дълъг от 90 дни, като при наличие на точен измерител количеството
преминала ел. енергия се изчислявала като функция на измерителя, като се отчитал класа на точност на средството за търговско
измерване /т. 1а/.
Анализът
на посочените правни норми налагал извода, че законодателят в чл. 83 от ЗЕ делегирал
възможност на съответния държавен орган по чл. 21 от ЗЕ, а именно - ДКЕВР, да
приемел ПИКЕЕ, в които да бъдел уреден и въпросът за „установяване случаите на неизмерена
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия”, а не възможност за
създаване на санкции за потребителите на електрическа енергия чрез въвеждане на
фикция /и то не със закон/, за потребена от тях електроенергия за
минал период от време, действителната консумация, на която не можело да бъде
установена, поради неизправност на СТИ, за която неизправност потребителят не
следвало да носи отговорност. Създадената възможност за доставчика на електроенергия по чл. 48, ал. 1
от ПИКЕЕ излизала извън делегираната от законодателя в ЗЕ компетентност на
ДКЕВР. На практика
уредената корекционна процедура въвеждала безвиновна /обективна/ отговорност на
потребителите на електроенергия, което било в пълно противоречие с изискването
на императивната разпоредба на чл. 82 от ЗЗД, визираща наличието на виновно
поведение у ищеца /потребителя/, като предпоставка за ангажиране на
отговорността му на договорно основание, каквато от страна на ответника не била
и доказана в случая. По тази причина ищецът счита, че въпреки приетите през 2013г. ПИКЕЕ,
предвидената в чл. 48 от тях корекционна процедура на основание чл. 15, ал. 3
от ЗНА не следвало да бъде приложена като противоречаща на чл. 82 от ЗЗД. Обективната отговорност била изключение, тъй като ангажира отговорността на едно лице,
независимо от неговото поведение, поради което нейното предвиждане било
единствено правомощие на законодателя, а не на административен орган като
ДКЕВР. В ЗЕ дори и след последните му изменения, не се предвиждало
обективна безвиновна отговорност в тежест на потребителите на електрическа енергия. Именно в този смисъл била новата съдебна практика на ВКС,
касаеща периода след изменението на ЗЕ, а именно - Решение № 115, постановено на 20.05.2015г.
по гр. д. № 4907/2014 г. от IV
ГО на ВКС, което прилага за сведение на съда.
Освен
това било уместно да се вземело предвид, че обективната отговорност била вид
гражданска отговорност /без значение договорна или деликтна/, поради което, за
да бъдела ангажирана, било необходимо да е налице поведение на отговорното
лице, което да било в причинна връзка с настъпилите вреди. Задължението на
потребителя по договора за продажба на електрическа енергия било за
бездействие, поради което основание за ангажиране на отговорността му било
налице само при доказано действие, каквото същият поел да не осъществява.
Тежестта на доказване била на доставчика на електрическа енергия. В този смисъл
било и Решение № 38 от 15.05.2014г. по
т. д. № 5/2013г. на ВКС, I т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
На следващо място,
цитираните разпоредби на ПИКЕЕ, а именно —чл. 48, чл. 49. чл. 50 и чл. 51 били ОТМЕНЕНИ с Решение № 12897, постановено на 01 декември 2015г., - по. адм. д. № 9462/2014г. от IV отделение на ВАС, като мотивите за отмяната им били, както следва: „Разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са приети от КЕВР е НАРУШЕНИЕ НА
ПРЕДОСТАВЕНАТА Й ДЕЛЕГАЦИЯ С ЧЛ. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Те са посветени на
начина на определяне и изчисляване на стойността на количеството ел. енергия при установена неточност вследствие на извършените два вида проверки.
При внимателния прочит на чл. 83, ал. 1,
т. 6 от ЗЕ се установява, че ТАКОВА ПРАВОМОЩИЕ НЕ Е ДЕЛЕГИРАНО НА КЕВР, поради
което с тези текстове тя е излязла извън делегираната й компетентност.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗНА, наредбата е нормативен акт,
който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на
нормативен акт от по-висока степен. Като подзаконов акт по неговото прилагане с
правилата може да се урежда само материята, за която е предвидено да бъдат
издадени - чл. 12 ЗНА. Не е допустимо, в подзаконовия нормативен акт да бъдат
предвидени разпоредби, с които да се допълват или изменят законовите
разпоредби, за прилагането на които е издаден подзаконовия нормативен акт. Тези текстове, издадени без право
на делегация, СА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ, поради което следва да бъдат отменени на
основание чл. 7, ал. 2 и чл. 12 от ЗНА”.
От
разгледаната дотук нормативна уредба следвало логичният извод, че за да можело
да извърши корекция на сметката на ищеца, дружеството-монополист било длъжно да докаже при условията на пълно и главно
доказване виновно неизпълнение от страна на потребителя на договорните му
задължения. Предвидената с измененията в ЗЕ възможност за доставчика на ел.
енергия да коригирал едностранно сметките на потребителите не
изключвало доказването, че установеното неизмерване, неправилното и/или
неточното измерване на електрическа енергия се дължало единствено на
поведението на потребителя.
Същевременно, в §1 на ЗЗП било предвидено, че при противоречие на два закона се прилагал този, който осигурявал по-висока степен на защита на потребителите. По тази причина, дори и да не
се възприемали гореизложените
доводи за неприложимост на корекционната процедура по чл. 48 от ПИКЕЕ, то тя и
на това допълнително основание следвало да се приеме за
неприложима, а именно поради противоречие на общите правила на гражданското
законодателство, съгласно които при договора за покупко-продажба се дължало заплащане само на реално доставената стока, в случая
- електроенергия, както и за виновната отговорност при неизпълнение на
облигационните задължения.
На
следващо място следвало да се отбележи, че приетата в ПИКЕЕ методика давала
възможност сметка на абонат да бъдела коригирана едностранно от ответника въз
основа на съставени от негови служители частни документи и с количество електроенергия,
което реално не било доставено и потребено. Поради това ищецът счита, че тези
клаузи били неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5, т. 14 и т. 16 от ЗЗП, и на основание
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП били нищожни, тъй като налагали на потребителя да изпълни
задължението си за заплащане на цената, дори и ако доставчикът не изпълнил
своето задължение - да доставел онова количество електроенергия, което абонатът
заплатил; налагал тежест на доказване, която според приложимото право би
следвало да бъде на другата страна и задължавал потребителя да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Следвало да се отбележи, че
съгласно практиката на Европейския съд по Директива 93/1З/ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, въведена в ЗЗП с § 13 а от
ДР на същия: ”... Националният съд е длъжен да разгледа
служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице
необходимите за това правни и фактически обстоятелства. Когато счете такава
клауза за неравноправна, той не я прилага, освен ако потребителят се
противопостави на това...” ВКС се произнасял многократно и
еднозначно по този въпрос и с редица свои решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК, като се произнесъл относно неравноправния характер и нищожността на
клаузите, регламентиращи едностранна корекция на сметки на абонати -
потребители на ел. енергия.
С
оглед разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство, в
тежест на ответното дружество било да докаже по несъмнен начин при условията на
пълно и главно доказване, че неточното измерване и/или неизмерване на ел.
енергия се дължало на неправомерно присъединяване, промяна в схемата на
свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства
по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ от страна на ищеца или от друго лице с негово знание
или позволение - т. е., наличие на виновно поведение. Освен наличието на виновно поведение, ответното дружество
следвало да докаже {ако изобщо се приемело, че ПИКЕЕ били законосъобразни,
което било отменено с цитираното решение на ВАС, и били приложими към настоящия
казус), че изцяло била спазена процедурата, предвидена в чл. 48 - чл. 51 от ПИКЕЕ.
Представител на ищеца не
присъствал и не бил информиран за извършената проверка на процесното СТИ,
от което
следвало, че ако ответното дружество съставило констативен протокол за
евентуална проверка, въз основа на която извършило корекцията на сметката на
ищеца и издало процесната фактура, то изцяло в тежест на монополиста било да
докаже фактите и обстоятелствата, записани в констативния протокол. От казаното дотук
можело да се стигне до заключението, че ответното дружество, дори и да се
приемело, че имало право едностранно да коригира сметките на ищеца на основание
съществуващата нормативна уредба (което, както вече изяснили било абсолютно
незаконосъобразно и противоречало на материалния закон), то същото не изпълнило
процедурата по установяване на неточното измерване на ел. енергия на обекта на ищеца
в изпълнение на ПИКЕЕ.
С
оглед гореизложеното ищецът счита, че в конкретния случай за ответното
дружество не съществувало право да извърши едностранна корекция на сметката на ищеца
за презумирани количества електроенергия на основание процесната фактура, издадена
въз основа на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 51 от Правилата за измерване на
количествата електрическа енергия /ПИКЕЕ/.
Такава едностранна корекция ответното
дружество принципно имало право да извърши само в случай на
неизпълнение на договорните задължения от страна на потребители, като при това
положение било длъжно да докаже виновно
неизпълнение на тези задължения от потребителя; хипотетично
ответното дружество могло да
коригира едностранно сметки само при констатиране на обективно обстоятелство -
неизмерване или неточно измерване на ел. енергия, ако обаче това било
регламентирано в закон, тъй като единствено със закон могла да се ангажира
безвиновна обективна отговорност в тежест на потребителя.
Към
настоящия момент ответното дружество имало право на едностранна корекция на
сметки, ако били налице кумулативно следните предпоставки: доказано виновно
поведение на потребителя и пълно изпълнение на разпоредбите на ЗЕ, ПИКЕЕ (ако
се приемело, че ПИКЕЕ били законосъобразни), и собствените му Общи условия за
провеждане на проверката по установяване на такова неточно измерване. Ищецът
счита, че тези предпоставки не били налице в настоящия казус.
В
настоящия случай, процесната сума от 311,78 лева, представляваща начислена по фактура с № **********/06.11.2018г.,
била платена от ищеца без никакво правно основание, т.е. същата била недължимо
платена.
Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. Пловдив 4000,
р-н Централен, ул. Христо Г. Данов № 37, представлявано от Михаела Михайлова
Михайлова-Дьорфлер, Жанет Петкова Стойчева и Робърт Дик,
дължи на В.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в
размер на 311,78 лева (триста и единадесет
лева и седемдесет и осем стотинки), за която била издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2630/2019 г., по описа на
13-ти състав при Районен съд - гр. Пловдив (заповедно производство). Сумата
била неоснователно и недължимо събрана.
Моли
съда да им бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски,
както в настоящото исково, така и в предходното заповедно производство.
С
настоящата искова молба ищецът заявява, че поддържа предявения иск и не
възразява да се даде ход на делото и същото да се гледа в тяхно отсъствие, в
случай че не се явят процесуален представител за ищеца в насроченото открито
съдебно заседание по делото.
Моли
съда да постанови неприсъствено решение при условията на чл. 238 от ГПК, ако са
налице предпоставките за това.
В
законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответното дружество „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, в който заявяват, че оспорва
изцяло предявения иск.
Тъй
като в случая била спазена точно
процедурата за „корекция на сметката за ел. енергия”, съдържаща се в Правилата
за измерване на количеството ел. енергия
(ПИКЕЕ), искът бил допустим, но неоснователен и поради това моли съда да
го отхвърли изцяло.
По
повод твърденията на ищеца в исковата молба, че липсвала облигационна връзка
между него и ЕВН ЕС ЕАД, ответното дружество прави следните уточнения: На
19.12.2014г. ищецът подал Заявление - декларация за започване на продажба на електрическа
енергия, с което пожелал да получава електрическа енергия за
обект с ИТН
4012357, находящ се на адрес - гр. Стара Загора, ул. Железник № 0.
На същата дата г-н Д. подписал и Декларация за достъп до мрежата, като приложил документ,
удостоверяващ правото му на собственост. Ищецът представил
Постановление за възлагане на недвижим имот, влязло в
сила на 12.12.2014г., Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 18.05.2017г. на ВКС
по т. д. № 5/2015 г. ОСГК, докладчик съдията Снежанка Николова
„Постановлението на съдебния изпълнител за възлагане на имота е
едностранен властнически акт, с който се удостоверява, че определен недвижим
имот е възложен на купувача, при определена цена. От деня на влизане в сила на
постановлението за възлагане /чл. 496, ал. 2, изр. 1 ГПК, редакция с ДВ бр.
49/2012 г./ купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху
имота, т. е. възлагането има вещно правно прехвърлително действие. Това
определя придобиването чрез публична продан като самостоятелен специфичен
придобивен способ по смисъла на чл. 77 ЗС.” За тях били повече от
неясни и особено нелогични твърденията на ищеца, че той не бил носител на
вещното право на собственост върху процесния имот и съответно нямал качеството
„потребител на електрическа енергия” по смисъла на ЗЕ и Общите условия за
продажба на електрическа енергия. С оглед гореизложеното между ищеца Д. и „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД било налице валидна облигационна връзка. Съгласно
чл. 1, т. 4 от ОУ за продажба на електрическа енергия „Потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател
на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроразпределение” АД, съгласно действащото законодателство, което ползва
електрическа енергия за домакинството си; Следователно
ищецът притежава качеството „потребител
на електрическа енергия”.
На
21.11.2016г. служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа за
територията на Югоизточна България - „Електроразпределение Юг” ЕАД (ЕР Юг) извършили
проверка на електромера, отчитащ доставената електрическа енергия в обекта на
ищеца, находящ се в гр. Стара Загора, кв. Железник с ИТН 4012357. Проверката била
извършена от двама служители на мрежовия оператор, които установили, че
грешката на електромера била извън допустимите норми. Те демонтирали
електромера и го поставили в безшевна торба, с цел същият да бъдел изпратен за
метрологична експертиза в независима лаборатория, като на мястото на
демонтирания електромер бил монтиран нов, за който отново след извършено контролно
замерване с еталонен уред било установено, че измервало електрическата енергия
с грешка, която била в рамките на допустимата от +/- 2 % (вж. Приложение № 32
към Наредбата за средствата за измерване, които подлежали на метрологичен
контрол). За тези действия, извършилите проверката лица съставили Констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №
319863/21.11.2016г. (Констативния протокол). Въпреки положените усилия от
служителите на ЕР ЮГ да откриели клиента, с цел самият той да присъствал на
проверката, същият не бил намерен. Проверката била извършена в присъствието на
двама свидетели, които не били служители на електроразпределителното дружество
и които подписали така съставения Констативен протокол.
Демонтираният
електромер бил предаден на Български институт по метрология, ГД „Мерки и
измервателни уреди”, Регионален отдел - гр. Бургас (БИМ) за извършване на
метрологична експертиза по реда на глава пета от Закона за измерванията.
Поводът за проверката бил анализ на товаровият профил на клиента (консумирана
мощност в обекта през определен период от време), според който от датчика на
електромера за неправомерен достъп постъпвала информация в системата на „ЕВН
България Електроразпределение” ЕАД за несвойствени явления (манипулация).
Съмненията
за извършена нерегламентирана манипулация се потвърждавали и от заключенията на
експертизата на СТИ, извършена от БИМ. Резултатите от тази проверка били
обективирани в Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за
измерване № 288/30.04.2018г.
на БИМ, където било записано, че електромерът постъпил за експертиза в чувал с
пломба № 450370, а в т. 5 „Техническо състояние на частите и механизмите, защитени
от нерегламентиран достъп е записано, че: „осъществяван е достъп до вътрешността на електромера - монтирано
допълнително съпротивление в измервателната верига между съпротивления К19 и
К37, водещо до промяна на метрологичните характеристики на електромера...”
С
оглед на описаното по-горе и като било установено, че били налице предпоставките,
описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа
мрежа извършил преизчисление на количеството електрическа енергия, при
спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал. 1, т. 1 ПИКЕЕ, като начислил
допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от 2156 кWh, като дължимата сума, вследствие на установеното
непълно измерване, изчислена по определението за периода цени от страна на
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) била 311,78 лева с ДДС.
Периодът от време, за който била извършена корекцията бил 90 дни, като първата
дата - 23.08.2016г. - началото на корекционния период била датата на регулярен
отчет на показанията на електромера, който бил най-близкият до и попадащ в
максималните 90 дни корекционен период назад, считано от датата на проверката,
в която била констатирана манипулацията, последната дата била датата на
извършената техническа проверка - 21.11.2016г. (вж. чл.48, ал.1 ПИКЕЕ).
ЕР
Юг предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна издало и
процесната фактура № **********/06.11.2018г. (вж. чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ) за
допълнително начислената сума, вследствие на установеното непълно измерване на
електрическа енергия и с писмо с изх. № 6054746-1/06.11.2018г. изпратило на
адреса на му кореспонденция (уведомление) за извършеното допълнително
начисление. Писмото било изпратено с препоръчано писмо с обратна разписка.
В
случая ставало дума за спор за дължимост на сума, начислена вследствие на
т.нар. „корекция на сметка за електрическа енергия”, които спорове били
изключително добре познати на този съд, но за съжаление към настоящия момент,
въпреки ясната и последователна практика на Върховния касационен съд (ВКС),
решаващите състави по причини, които за тях оставали енигматични продължавали
автоматично да преписват мотиви от стари решения, постановени при действието на
различна нормативна уредба и съдебна практика и масово да уважавали предявените
искове от клиенти, по отношение на които било установено, че електромерите им
били манипулирани и отчитали доставяната им електрическа енергия с грешка,
която винаги водела до отчитане и съответно заплащане на по-малко от реално
доставеното количество.
КЕВР
имал правомощието да приемел правила за измерване на количеството електрическа
енергия, които, наред с другото да регламентирали условията и реда за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия (вж. чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно
на това основание КЕВР приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.), като раздел
IX от тях бил посветен на случаите и начини за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи.
В конкретния случай приложение намирало разпоредбата на чл. 51 ал. 1
ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, където изрично било посочено, че „.. в случаите,
когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско
измерване ... измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа
изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране
на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни”, тъй като ставало дума за битов клиент и от
извършената от БИМ метрологична експертиза бил установен точният процент на
грешка, формулата, която се прилагала при изчисляването на количеството за
корекцията, се съдържала в чл. 48, ал. 1, б ."а" ПИКЕЕ, като
„количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя,
като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване”.
Стойността
на дължимата сума пък била изчислена при стриктно спазване на инструкциите,
съдържащи се в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на
разпределителната мрежа закупувал от обществения доставчик електрическа енергия
за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени. Именно гореописаните
норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били и законовото основание за преизчисление на сметка на
клиента (вж. Решение № 111 от 17.07.2015г. на ВКС по т. д. 1650/2014г., I т.
о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, постановено по реда на чл. 290, ал.1 ГПК и Решение № 86 от 17.08.2015г. на ВКС по т.д. № 616 от 2015 г., докладчик
съдията Емилия Василева).
Ответното
дружество счита за неоснователни доводите на ищеца, че имало съществено
значение кой точно извършил това въздействие, и че то не можело и не следвало
да се вмени във вина на него, установяването на лицето, извършило неправомерно
въздействието върху електромера и неговата вина били от компетентността на
разследващите органи и прокуратурата, доколкото имал данни за осъществяване на
съставя на престъплението по чл. 234в от Наказателния кодекс.
Що
се касаело до настоящия спор, въпросът кой бил конкретният извършител бил
ирелевантен, защото в посочените законови разпоредби, които регламентирали
преизчислението на количеството електрическа енергия не се съдържали
изисквания и условия за извършването корекции на сметки при установено виновно
поведение на крайния клиент, точно обратното - единственото условие за
упражнявано правото на енергийния доставчик да извършвал едностранна корекция,
било да бъде установено по съответния ред, че било налице случай на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за да се пристъпило към
такава корекция.
Във
всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче
правото на доставчика на електрическа енергия да извършвал едностранно корекция
не било предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя,
довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия,
тъй като
корекционната процедура целяла възстановяване на настъпилото без
основание имуществено разместване, а не да ангажирало отговорността на
потребителя за негово виновно поведение.
Този
въпрос бил разглеждан многократно от ВКС, в практиката му след приемане на
ПИКЕЕ и съставите на върховната съдебна инстанция били единодушни, че законът
давал възможност на крайния снабдител да извършвал едностранна корекция на
сметка на клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействие върху
средствата за измерване, като при подобен род корекции не следвало да се
доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 от ЗЗД бил неприложим в подобен
тип обществени отношения, (вж. Решение № 115 от 20.05.2015г. по т.д. № 4907/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о.,
Решение № 166 от 11.05.2016г. по т.д. № 1797/2014г. на ВКС, ТК, II т.о, Решение
№ 115 от 20.09.2017 година, постановено по т.д. № 1156/2016г. на ВКС, ТК, II
т.о. и др.).
ЕВН
ЕС, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал.1
от Закона за енергетиката (ЗЕ), продавал електрическа енергия на клиентите си
при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния
период били „Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г. (0У на ЕВН ЕС). ОУ на ЕВН ЕС представлявали договори при
общи условия, на базата на които се уреждали отношенията между енергийните
предприятия (краен снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и
техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на
електрическа енергия.
В
чл. 28, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично бил уреден редът, по който крайният
снабдител уведомявал клиента за дължимите от него суми при извършена корекция
на сметката му, като в цялост разпоредбата имала следното съдържание:
„Чл.28. (1) ЕВН ЕС въз основа на представени
от електроразпределителното дружество констативни протоколи заедно със справки
за начислената енергия изчислява и коригира сметките на Клиента за изминал
период. (2) В случаите по ал. 1
продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок
уведомява Клиента за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени
със следващото плащане.”
Според
ответното дружество не можело да се сподели разбирането на този съд, че
спазването на изискването в ОУ да имал ред за уведомяване (вж. чл. 98а, ал. 2,
т. б ЗЕ), можело да се обоснове, само ако ОУ били изменени след добавянето на
тази разпоредба на 17.02.2012г. Това било изцяло
погрешно и нелогично, тъй като законът действително поставял изискване за
наличие на ред за уведомяване, но не вменявал в задължение на крайните
снабдители да променяли общите си условия (в ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от
2012 г.) нямало подобна инструкция), още повече, че както отбелязали по- горе,
такъв ред бил предвиден.
Тяхното
тълкуване се споделяло и от ВКС, като съдът приемал, че в чл. 24 от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби” АД (също краен снабдител с електрическа енергия, но за територията на
Североизточна България) бил предвиден реда за уведомяване на потребителя на
електрическа енергия за извършената корекция (вж. Решение № 118 от 18.09.2017г.
на ВКС по т. д. № 961/2016г., II т. о., ТК). Тук следвало да се отбележи, че ОУ
на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД били одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007г. на
КЕВР, т.е. преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г., като
дословно чл. 24 имало следното съдържание:
„Чл.24. (1)
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД въз основа на представени от „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи"
АД констативни протоколи и справки за начислена енергия изчислява и коригира
сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период. (2)
В случаите по ал.1 „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД изготвя справка за дължимите суми и
в 7 (седем) дневен срок уведомява потребителя за сумите, които последният
дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане.”
При
сравнение на двете разпоредби (чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 24 от 0У на „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби” АД) ясно се виждало, че те били напълно еднакви, т.е. нямало особена
логика при идентична фактическа обстановка, ВКС да приемал, че изискването на
чл. 98а, ал. 2, т. б ЗЕ било изпълнено, а този съд да възприемал
диаметралнопротивоположна теза и да твърдял, че за целта крайните снабдители
следвало да изменят общите си условия.
Тъй
като били налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване
на корекцията на сметката в процесния случай, искът бил неоснователен и като
такъв следвало да бъде отхвърлен, като в полза на ЕВН ЕС бъдели присъдени
сторените деловодни разноски.
От
изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран
с иск по чл.422 от ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет
съдебно установяване, че съществува вземането на кредитора, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2630/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Тежестта да се
докаже даването и получаването на сумата се носи от ищеца.
Тежестта да се
докаже наличието на основание за плащане на сумата се носи от ответника.
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото: Фактура № **********/06.11.2018г.; Извлечение от
23.11.2018г. от банкова сметка *** В.Д.; Заявление-декларация за започване на
продажба на ел. енергия от 19.12.2014г.; Декларация за достъп до мрежата от
19.12.2014г.; Постановление за възлагане на недвижим имот; Констативен протокол
на ЕР ЮГ № 319863/21.11.2016г.; Констативен протокол на БИМ № 288/30.04.2018г.;
Справка за коригиране на сметката за електроенергия от 05.11.2018г.; Писмо с
изх. № 6054746-1/06.11.2018г.; Обратна разписка.
ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№ 2630/2019г. по
описа на Районен съд - Стара Загора, б.б. за платена държавна такса и
пълномощно на адв. К.Б..
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза с вещо
лице ДИМИТЪР ДЕНЕВ Д., който след като
се запознае с материалите по делото и извърши справка навсякъде, където е
необходимо, да представи заключение, като отговори на поставените в отговора на
исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за
изготвяне на заключението в размер на 200 лева, който следва да бъде внесен от
ответника в тридневен срок от получаване на настоящото определение.
ДОПУСКА като свидетел
по делото лицето Иван Проданов.
УКАЗВА
на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват
всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от
насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят
възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови
доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
НАПЪТВА
страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им
УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен
регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че имат право да поискат постановяване на
неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА
делото за открито съдебно заседание на 08.10.2019г. от 09.50ч., за която дата да се
призоват страните, вещото лице след внасяне на депозита и свидетеля Иван
Проданов на посочения в отговора на исковата молба адрес.
ПРЕПИС от настоящото
определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. Препис от отговора на ответника да се
връчи на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: