Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 261575 07.12.2020
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На тридесети юни през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 10850 по
описа за 2018 година.
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр.
чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
Ищците Н.Н.Х. и А.Н.М. твърдят, че са съсобственици на
следния недвижим представляващ дворно място с площ от около 1100 кв.м.,
съставляващо имот с пл. № ********, по
стария кадастрален план на град К., понастоящем №*** по кадастрален план от
2004г. Собствеността ищците придобили по
наследяване от З.К.М. и Е.Ш.М., които го
притежавали съобразно нот. акт № ************* на н. при Районен съд-Пловдив и
нотариален акт № ********** на същия нотариус за придаваеми по регулация към
парцела места. По силата на регулационен
план от 1967г., за имота на ищците били отредени парцели ***********. От север имота на ищците
граничел с поземлен имот № *** по действуващия кадастрален план, за който бил
отреден парцел ******. При отреждане на така описаните парцели, част от
собствения на ищците имот №****, с площ от около 75-80 кв.м. по северната
граница с имота на Н.Ш. бил отреден като придаваемо място към парцел ******* на
ответника. Твърди се, че регулацията не била приложена в съответните срокове по
пар. 6 от ЗУТ, а придаваемото място не е било надлежно оценено и заплатено,
като същото продължавало да е във владение на ищците. Ищците извършили
геодезическо заснемане и предприели действия по изменение на кадастралнана
основа, но постъпило възражение от ответната страна. Поради това ищците искат
да бъде признато за установено, че те са собственици на спорната площ с размер от 75-80 кв.м., и е „заключена“
между северната имотна граница на имот ***
по кад. план от 2004г., граничеща с имот № *** и на северната регулационна
граница на отредения по плана от 1967г. парцел *********.
Първоначалната ищца Н.Р.Ш., в последствие заменена от
настоящата ответница С.Ф.Ш., прави възражение за недопустимост на
производството предвид липсата на пасивна процесуална легитимация за ответника.
В тази връзка твърди, че последният не бил собственик, а ползвател на УПИ ********,
който бил част от поземлен имот № *** по кадастрания план на гр. К. от 2004 г. Освен
това твърди, че с влизане в сила на плана, одобрен със Заповед №44 от 1967г.,
дворищната регулация няма пряко отчуждително действие. Посочва, че било налице
становище на експерт-геодезист съгласувано с главния арх. на Община К. със
заключение, че за УПИ ******* не са налице неуредени регулационни отношения.
След като
обсъди събраните в хода на производството доказателства съдът намери за
установено следното:
Ищците са наследници по закон – деца на З.Р.М. поч. на
25.07.1990г. и Е.Ш.М. поч. на 15.10.2014г. /лист
8/.
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот № ***********
наследодателят З.М. бил признат за собственик по давностно владение на недвижим
имот – дворно място от 1050 кв.м. в с. К.******, съставляващо парцел ********* по
плана на селото, при граници: ************* /лист
6/. На 18.01.1988г. н. при ПРС
съставил нотариален акт №*********** с който признал З.М., на осн . чл.134,
ал.2 от ЗТСУ, за собственик на недвижим имот придаден по регулация към
собствения му парцел *************, именно: 1. дворно място от 29 кв.м. бивша
собственост на Д.М., представляващо част имот пл. № ***при граници на същото: ***********;
2. дворно място от 3 кв.м. бивша собственост на Д.А.М., представляващо част от
имот пл.№ *** придаващи ще съм собствения му парцел ****** в кв. *** по плана
на с. К. / лист 7/.
Установява се, че с нотариален акт № ********* по
описа на н. при Пловдивския районен съд първоначалната ответница Н.Р.Ш.
закупила от А.М., С.М. и Ф.Д. недвижим имот – дворно място от 360 кв.м., ведно
с паянтова жилищна сграда застроена на 65 кв.м., находящи се в с. К.,
съставлявщо парцел ********* по плана на селото /лист 77-78/. Впоследствие на 20.12.2016г. с н. акт № ********
на ************* първоначалната ищца Н.Р.Ш. и с. и Ф.Б.Ш. били признати за
собственици възоснова на давностно владение на 140/500 кв.м. от УПИ ******** по
рег. план на гр. К., одобрен през 1967г., с административен адрес гр. К.**********,
целият с площ от 500 кв.м., който парцел, съгласно кадастралния план на града
от 2004г. попада в част от имот с пл.№***с площ от 732 кв.м. при граници на УПИ
*******; ************* /лист 57/.
Установява се от представения нотариален акт от
06.03.2017г. на **********, че Н.Р.Ш., Ш.Ф.Ш. и М.Ф.Ш. продали собствените си
идеални част на съсобственицата си С.Ф.Ш.. По силата на тази сделка С.Ш.
придобила освен притежаваните от нея 1/8 ид.ч. и притежаваните от
прехвърлителите 7/8 ид.ч. като по този начин придобила изцяло правото на
собственост върху имот № **********, по плана на гр. К. с адм. адрес *********
със застроена площ от 500 кв.м., ведно с построената в него едноетажна паянтова
жилищна сграда, като прехвърлителката Н.Ш. си запазила правото на пожизнено
ползване върху прехвърления имот / лист
59-60/.
Вследствие на това прехвърляне ищецът е изменил иска
си, чрез искане за привличане като нов ответник наред с първоначалния на
приобретателката С.Ш. /лист 82/. Междувременно се установило, че Н.Ш. /първоначалната ответница по иска/ е починала
на 18.11.2018г., тоест след датата на завеждане на иска, поради което и
съобразно молбата на пълномощника на ищците от 07.03.2019г. /лист 84/, съдът
е конституирал като ответници наследниците по закон Ш.Ф.К., М.Ф.Ш. и С.Ф.Ш. /лист 86/. В първото по делото съдебно заседание,
проведено на 21.10.2019г. ищците са заявили оттегляне на иска по отношение на
ответниците Ш.Ф.К. и М.Ф.Ш., като производството е продължило само срещу С.Ф.Ш.
/лист 130/.
От приложеното писмо на Община К. от 04.05.2017г. се
установява, че ищецът М. е подал заявление за изменение на кадастралния план в
частта отнасяща се до северната граница – тази със имота на ответницата. Процедурата
не е приключила поради подадено възражение от страна на ответницата / лист 11/.
Съгласно заключението на съдебно-техническата
експертиза парцел ********* по плана одобрен през 1922г., за който е издаден
нотариалният акт № **********, с който З.К.М. е признат за собственик по
давностно владение е отразен в скица №1 от заключението между цифри 1,2,3,4
изписани в синьо /лист 152/. Видно е от така представената скица, че северната
граница между парцел ******* и парцел ******** представлява права линия между
точките 1 и 2, като преминава непосредствено по южното очертание на отразената
в парцел ******* сграда /лист 152/. В следващия кадастрален и регулационен план, одобрен
през 1967г. относно имота на ищците има отреждане на парцел **** за имоти *******
и на парцел ** за имот ***, а имотът на ответницата е с отреждане парцел ********
/ лист 153/. В този план имот *** има отразена подпорна стена – при т.2 / в синьо/.
Според вещото лице /лист 149/
при анализа на плана се налага извод, че достъпът до имот с пл. № *** е
възможен само през поземлен имот пл. № ***в северната му част, между подпорния
зид при т.2 /в синьо/ и границата на п.и. с пл. №*** по гранични точки
2,3,4,5 / в червено/. В този план е предвидена нова регулационна граница
между п.и. №*** и п.и. №***, като тя преминава през гранични точки 1-2 по
подпорния зид изграден в имот ***, отразено в комбинираната скица №3 /лист 154/. През
2004г. е изготвен кадастрален план на гр. К., съгласно който имотът на ищците е
заснет с №***, а този на ответниците с №*** /лист
156/. Отразената северна граница между
имота на ищците и този на ответницата преминава върху подпорния зид в т.3-2 и
по отразена в плана паянтова ограда, между точки 1 и 2. Вещото лице е
установило, че при точки 3-4 отразени на скицата съществува входна врата, която
е била предназначена за достъп до стария имот пл. № *** по плана от 1967г. /лист 162/. При
изследване на площите относно които е предвидено придаване, съгласно
регулационния план от 1967г., онагледено на скица №4 / лист 155/ вещото
лице е онагледило придаваемата от имота на ищците п. и. ******* част с площ от 110,02 кв.м. с
зелени кръстосани щрихи. Върху тази скица е видно, че между точки 4 и 9 е
означен знак за вход откъм улица, което означава, че към този момент през това
пространство се осъществявал достъпа до имота, тъй като за имот пл.н. *** има
отбелязан друг вход в близост до сградата отбелязана като паянтова жилищна.
Според показанията на свидетеля М.К. къщата на
праводателката на ответницата Н.Ш. се намирала на самия синор /границата/ с имота на М.. Първоначално
нямало ограда между имотите. По-късно единият от братята М. направил ограда, но
тя не била на синора, за да може единият от братята да преминава към имота си.
Така оградата попадала в имота на М.. В мястото между оградата и имота на
ответницата единият от братята бил поставил ремарке /лист 223/.
Разпитаната по искане на ответницата свидетелка, Р.К.
поддържа, че площта между оградата и къщата на наследодателката на ответницата
- Н. е била ползвана от нея през
последните 25 години. Преди четири години в тази част от имота било поставено
ремарке, което се допирало до къщата на Н. /лист
222/.
При така установените факти се налагат следните
изводи:
Съгласно чл.54 ал.1 ЗКИР непълноти или грешки в
кадастралната карта се допълват или поправят от службите по геодезия,
картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за
изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти.
Когато тези грешки са свързани със спор за материално право, съобразно чл.54,
ал.2 ЗКИР той се решава по съдебен ред.
Ищците се легитимират като собственици въз основа на
наследствено приемство от З.М., който през 1964г., тоест при действието на КРП
одобрен през 1922г. е бил признат за собственик на парцел *********. Видно е,
че в северната си част границата на този имот преминава до съществуващата в
съседния имот ***** / за който по действуващия кадастрален план е отреден №***
сграда.
По делото се установи, че в плана от 1967г. е било
предвидено придаване по регулация на част от имота на ищците, заключена между
сградата в имота на ответницата и подпорната стена в имота на ищците. Това предвиждане
е направено при действието на ЗПИНМ /отм./. Според чл.39, ал.3 от ЗПИНМ
/отм./ собствеността на придадените по
дворищнорегулационния план недвижими имоти към парцели на други лица се
придобива по силата на самия план. Съобразно чл.46 ЗПИНМ /отм./ отчуждените
съгласно чл.39, ал.3 недвижими имоти трябва да бъдат заети в срок от 2 години,
считано от деня на влизане в сила на регулацията. Ако това не бъде сторено,
правоимащите могат въз основа само на влязлата в сила оценка да поискат да
бъдат снабдени с изпълнителен лист срещу собствениците- длъжници по реда на
правилника за приложение на този закон.
Отчуждителното действие на регулацията, макар и
настъпващо по силата на самия план е поставено под отлагателно условие,
изразяващо се в това, че то не се зачита, ако към съставяне на последващ план,
регулацията не е приложена. Тълкувателно решение №3 от 15.07.1993г. на ОСГК на
ВС сочи, че дворищнорегулационният план се счита за приложен тогава, когато
регулационните линии се трансформират в имотни граници съобразно чл. 33, ал. 1
и 2 от ЗТСУ /отм./. Прилагането на плана, може да се осъществи чрез заемане на
придаваемите части по законоустановения ред, но също и когато са изминали десет
години от заемане на придаваемите части, без този ред да е спазен. Последната
хипотеза намира опора в чл. 33, ал. 1, изр. 2 от ЗТСУ /отм./. Съгласно даденото
в посоченото решение тълкуване, ако предшестващият план не е приложен, се отива
към по-ранния, докато се установи приложен план, или положението на имотите към
първия одобрен дворищнорегулационен план на населеното място.
Макар да е постановено при действието на ЗТСУ,
посоченото по-горе Тълкувателно решение намира приложение и при придаване по
регулация, осъществено при действията на предходните благоустройствени закони,
какъвто е ЗПИНМ /отм./ - в този смисъл е постановеното по чл.290 ГПК Решение №
200 от 11.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 439/2010 г., I г. о., ГК.
От посоченото дотук следва, че за да се приеме, че
регулацията е била приложена, трябва да се докаже от ответницата, че
определението за придаваемата част от имота обезщетение е било заплатено, като
той е бил завзет по реда установен в чл.46 ЗПИНМ / отм./ и §107 и 108 ППЗПИНМ
/отм./, респективно по този предвиден чл.114 ал.1 ЗТСУ/отм./ и ППЗТСУ /отм./. Такива
доказателства не се представиха по делото. Видно е и от заключението на
експертизата, че не са налични доказателства за заплащане на дължимото
обезщетение и извършване на действия по завземане на имота по установения ред.
След влизане в сила на действуващия ЗУТ регулационните предвиждания по
предходни планове, запазват действието си само ако в сроковете по § 6, ал. 2 и
4 от допълнителните разпоредби на закона бъдат приложени. След изтичане на този
срок, по арг. от § 8, ал.1 отчуждителното действие на влезлите в сила, но
неприложени дворищнорегулационни планове за заемане на придадени поземлени
имоти или части от поземлени имоти се прекратява. Следователно, при липсата на
доказателства за прилагане на плана, ответницата не може да се легитимира като
собственик на процесната част от имота на ищците. Поради това имотната граница,
която очертава пространствените предели на правото на ищците, следва да се
счита тази, която е отразена в кадастралната основа на плана от 1967г., а не
посочената в плана съставен през 2004г.
Ето защо съдът счита, че предявения иск е основателен
и следва да се уважи, като бъдат признати ищците за собственици на означената
от вещото лице върху скицата под №4 част от недвижимия имот заключена между
точки 6,5,4,9,8,6, относно която регулацията не е приложена, и която е
неправилно отразена в кадастралния план от 2004г. като част от имота на ответницата.
Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да
заплати на ищците деловодни разноски в размер на 1417 лв.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. 54, ал.2 ЗКИР, по
отношение на ответницата С.Ф.Ш. ЕГН ********** с адрес ***, че ищците Н.Н.Х.
ЕГН ********** с адрес *** и А.Н.М. ЕГН ********** с адрес *** са собственици,
на осн. наследствено приемство на площта от 110,02 кв.м., заключена между точки
6,5,4,9,8,6 на скица №4 на заключението на вещото лице, неправилно заснета в
действуващия кадастрален план одобрен през 2004г., като част от имота на
ответницата с пл. №***, вместо към имота на ищците с пл. № *** по същия план.
ОСЪЖДА С.Ф.Ш. да заплати на Н.Н.Х. и А.Н.М., на осн.
чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1417 лв. /хиляда четиристотин и седемнадесет лева/,
представляваща деловодни разноски.
Скицата под №4 от заключението на вещото лице Б.Г.,
приложена на лист 155 от делото и приподписана от съда, да се счита за
неразделна част от настоящото решение.
На осн. чл.115 ЗС съдът дава на ищците шестмесечен
срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, да отбележат
същото в регистъра по вписванията, след изтичането на който срок вписването на
исковата молба ще загуби действието си.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД