№ 733
гр. Варна, 17.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Н. Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело №
20233100500754 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Енерго-про продажби” АД, ЕИК:
*********, срещу Решение №492/16.02.2023г. по гр. д. №12249/2021г. на
ВРС, 51-ви с-в, с което са отхвърлени предявените от „Енерго-про
продажби” АД искове за осъждане на Д. Д., гражданин на Република
*********, роден на ********** г., с адрес: **********, за сумата 350.93лв. –
главница за незаплатена цена на предоставена в периода от 01.07.2020г. до
31.03.2021г. мрежова услуга за достъп до разпределителната мрежа на база
предоставена мощност, за обект на потребление с клиентски номер
*********** и абонатни номера *********, находящ се в **********, от
която 263.23лв. за абонатен номер **********, изчислена на база
предоставена мощност 39 кВт, и 87.70лв. за абонатен номер ********,
изчислена на база предоставена мощност от 13 кВт, за която сума са издадени
фактури в периода 13.08.2020г. – 12.04.2021г., и сумата 11.60лв. – мораторна
лихва, начислена за периода 01.09.2020г. – 23.04.2021г. , за които вземания е
отхвърлено подаденото заявление по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №6751/2021г. по
описа на ВРС, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението в съда – 13.05.2021г., до пълното изплащане на задължението,
както и е осъден ищецът-въззивник за разноски пред ВРС.
1
Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно и
постановено при нарушения на материалния закон, изразяващи се в непълно
и неправилно тълкуване на събраните доказателста и прилагане на
относимите законови норми. Неправилно е тълкувана разпоредбата на чл.29,
ал.1 от ПТЕЕ. Услугата „достъп до мрежата на база предоставена мощност“
се дължи заради предоставеното на клиента право да ползва преносната
мрежа, като в цената се включва поддържането на мрежата и готовността за
подаване на енергия по нея до обекта на абоната. Ищцовото дружество е
резервирало и поддържало мощност от 39 кВтч за обектите на ответника
според заявеното от последния и поради това има право на определена от
КЕВР цена за това, без значение дали и колко енергия е консумирал клиента.
Последният не е подавал заявление за намаляване или преустановяване на
заявената мощност и дължи цената й. По тези причини се моли за отмяна на
решението, за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски
за две инстанции.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор,
с който оспорва жалбата, за което излага съображения, поддърани и пред
ВРС, като по същество моли потвърждване на решението.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от „Енерго-про
продажби” АД, искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.29, ал.1 от
ПТЕ и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на Д. Д., гражданин на Република
*********, роден на **********г., с адрес: село *********, общ. Долни
чифлик, да заплати на ищеца, сумата от общо 350.93лв. – главница за
незаплатена цена за предоставена в периода от 01.07.2020г. до 31.03.2021г.
мрежова услуга за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена
мощност за обект на потребление с клиентски номер *********** и абонатни
номера *********, находящ се в **********, от която 263.23лв. за абонатен
номер **********, изчислена на база предоставена мощност 39 кВт, и
87.70лв. за абонатен номер ********, изчислена на база предоставена
мощност от 13 кВт, за която сума са издадени фактури в периода 13.08.2020г.
– 12.04.2021г., и сумата 11.60лв. – мораторна лихва върху главното
задължение, начислена за периода 01.09.2020г. – 23.04.2021г. , за които
вземания е отхвърлено подаденото заявление по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№6751/2021г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението в съда – 13.05.2021г., до пълното изплащане на
задължението.
Ищецът твърди, че ответникът Д. Д. е собственик на обект с абонатен
номер ********** и абонатен номер ********, находящ се в с. ********* №
2
734 и № 735, с предназначение на обекта – стопанска постройка -
производствен обект, поради което между страните е налице облигационно
правоотношение по повод продажба на ел. енергия, по което ответникът се
явява небитов клиент по смисъла на § 1 т. 33а от ПЗР към ЗЕ. Последният
дължи на крайния снабдител, какъвто е ищецът „Енерго-Про Продажби“ АД,
освен цената за потребената ел.енергия в собствения му електроснабден
обект, така и цената за предоставените мрежови услуги, сред които и достъп
и пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа, при условията на
чл. 29 от ПТЕЕ. Цената за достъп е дължима за поддържането на мрежата и
принципната готовност за престиране на електрическа енергия, независимо
дали такава енергия е потребявана реално, като разходите за поддръжка и
управление на мрежата зависят от ангажирания за нуждите на клиента
капацитет в нея, в съответствие със заявената от него мощност. Цената на
услугата се определя от КЕВР на ден, съобразно тази мощност, респ. същата
се дължи за всеки ден, през който продължава присъединяването. В случая
обект с абонатен № ********** е присъединен към електроразпределителната
мрежа на при резервирана мощност от капацитета на мрежата в размер на 39
кВт, а обектът с абонатен № ******** – при мощност от 13 кВт.
В процесния период от 13.08.2020 г. до 08.10.2020 г. между страните е
съществувало облигационно правоотношение, по което ответникът, макар да
не е потребявал ел.енергия, е имал възможност да ползва предоставената му
услуга по достъп до електроразпределителната мрежа и така е бил задължен
да заплаща цената на тази услуга, като небитов потребител. Последната е
определена в т. 7.3.2 от Решение Ц-29 от 01.07.2020г. на ДКЕВР в размер на
0.2053 лв. /kW/ден и за същата са били издадени следните фактури: фактура
№ ********** от 13.8.2020 г. на стойност 21,13 лв., фактура № ********** от
13.8.2020 г. на стойност 7,04 лв., фактура № ********** от 15.09.2020 г. на
стойност 29,78 лв., фактура № ********** от 15.9.2020 г. на стойност 9,92
лв., фактура № ********** от 8.10.2020 г. на стойност 12,49 лв. и фактура №
********** от 8.10.2020 г. на стойност 37,48 лв.
Считано от 01.10.2020г. от кръга клиенти на крайния снабдител са
отпаднали всички небитови клиенти, съобразно изменението на чл.94а от ЗЕ,
което е довело до прекратяване на действащия между страните договор за
доставка на електрическа енергия при общи условия. Според § 15 от ПЗР на
ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.) за клиентите, които
след 01.10.2020 г. не могат да бъдат снабдявани от крайния снабдител, и до 30
септември 2020 г. не са сключили договор с търговец на електрическа енергия
по договорени цени, доставката на ел. енергия се извършва от досегашния му
доставчик, в качеството му на титуляр на лицензия за търговия с
електрическа енергия по чл. 39, ал. 1, т. 5 ЗЕ. Доставчикът сключва с тези
клиенти типов договор със срок от 1 октомври 2020 г. до 30 юни 2021 г., а до
сключването му осигурява доставката на електрическа енергия.
В случая ответникът няма сключен договор с търговец на електрическа
енергия по свободно договорени цени за процесния обект към 01.10.2020г.
към датата на исковата молба, като не е налице и сключен типов договор по §
15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ. Затова и процесният обект с абонатни № **********
3
и № ******** служебно е преминал на свободния пазар с доставчик
досегашния краен снабдител „Енерго-Про Продажби“ АД, но вече като
търговец. Съобразно ПТЕЕ в полза на търговеца са дължими и суми за
мрежови услуги.
При тези условия за периода от 10.11.2020 г. до 12.4.2021 г. ищецът е
начислявал цена за мрежова услуга „достъп до електроразпределителната
мрежа“ на база предоставена мощност до обекта на ответника - 39 кВт за
абонатен № ********** и 13 кВт за абонатен № ********, за което са били
издадени следните фактури: фактура № ********** от 10.11.2020 г. на
стойност 9,92 лв., фактура № ********** от 10.11.2020 г. на стойност 29,78
лв., фактура № ********** от 10.12.2020 г. на стойност 28,82 лв., фактура №
********** от 10.12.2020 г. на стойност 9,61 лв., фактура № ********** от
8.1.2021 г. на стойност 9,92 лв., фактура № ********** от 8.1.2021 г. на
стойност 29,78 лв., фактура № ********** от 10.2.2021 г. на стойност 29,78
лв., фактура № ********** от 10.02.2021 г. на стойност 9,92 лв., фактура №
********** от 10.3.2021 г. на стойност 8,96 лв., фактура № ********** от
10.3.2021 г. на стойност 26,90 лв., фактура № ********** от 12.4.2021 г. на
стойност 29,78 лв. и фактура № ********** от 12.4.2021 г. на стойност 9,92
лв.
Сумите по издадените фактури в общ размер 350.93лв. не са заплатени
от ответника, поради което същият е изпаднал в забава и дължи мораторна
лихва в общ размер на 11.60 лв., определен като сбора от лихвите по всяка
фактура, считано от датата, следваща падежа й, до 23.04.2021г.
За вземанията за главници и лихви ищецът подал заявление по чл. 410
от ГПК срещу ответника, което било отхвърлено с влязло в сила
разпореждане на заповедния съд, което мотивирало интереса от настоящите
искове.
По изложените съображения ищецът моли за осъждане на ответника за
същите суми и претендира разноски по делото. В о.с.з. поддържа твърденията
си и исканията си до съда.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез особения му представител,
депозира отговор, в който излага становище за неоснователност на исковете.
Оспорва наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение
между страните по повод достъпа до електроразпределителната мрежа на
исковите търговски обекти. Сочи, че ответникът е подписал предоставените
му документи, вкл. искането за присъединяване на негов обект към мрежата,
без участието на преводач, респ. без да разбира съдържанието на документите
и правните им последици. Изтъква още, че има разминаване между заявеното
от него искане за присъединяване като битов абонат и последващото
отразяване на обектите като търговски такива в подписаните договори.
Намира за неясно всяка от партидите с посочени два абонатни номера за кои
обекти е разкрита, доколкото в действителност ответникът е придобил само
една сграда според приетия НА. Оспорва качеството на ответника като
„потребител на мрежова услуга за достъп“ в процесния период. Намира, че
4
такъв потребител може да е само лице, което реално ползва ел.енергия, а в
случая липсва потребление. Позовава се и на чл.7 от ОУ на договорите за
пренос на ел.енергия, според който ползвател на мрежата е само лице, което е
снабдявано с енергия през електроразпределителната мрежа от снабдителя.
Оспорва предоставянето на мрежовата услуга за достъп, чиято цена се
претендира по главния иск. Оспорва и размера на цената за услугата.
Оспорва и автентичността на представените към исковата молба два броя
констативни протоколи от 12.09.2019 г. с твърдения, че подписът върху тях не
е положен от ответника. В о.с.з. оспорва облигационното правоотношение
между страните, с оглед че представеният договор за достъп и пренос на
електрическа енергия е сключен с трето лице – „Енерго-Про мрежи“ АД.
Изтъква и че датите на представените към исковата молба протоколи от 2015
г. предхождат тези на заявленията за включване на обекта към
електроразпределителната мрежа. По тези съображения моли за отхвърляне
на исковете срещу него.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор и е видно от приетото заповедно дело, че за исковите суми е
било подадено заявление по чл.410 от ГПК, отхвърлено от заповедния съд,
което мотивирало интереса от настоящите искове, като настоящите искове са
предявени в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.
От представения НА №105/10.07.2015г., том 3, рег. № 7020, дело №417
от 2015 г. на нотариус В.Г. е видно, че ответникът Д. Д. е придобил
собствеността върху УПИ I-345 в кв. 63 по плана на с.*********, общ. Долни
Чифлик, обл. Варна, ведно с построена в имота стопанска постройка,
представляваща „производствен обект“ със застроена площ 200 кв.м.
Видно е от материалите към исковата молба още, че на 26.11.2015г. отв.
Д. Д. е подал заявление №4009781/26.11.2015г. за сключване на договор за
достъп и пренос на ел.енергия през електроснабдителната мрежа на
„ЕНЕРГО-ПРО Мрежи“ АД при ОУ за обект с клиентски № ********** и
абонатен № ********, представляващ стопанска постройка в с. *********.
Въз основа на заявлението между ответника и „Енерго-Про Мрежи“ АД бил
сключен Договор за достъп и пренос на ел. енергия през
електроразпределителната мрежа №4009781/04.12.2015г. за обект с абонатен
№********, а именно стопанска постройка, с предназначение на обекта: за
стопанска дейност; ниско ниво на напрежение, с монофазно захранване и
предоставена мощност 13 кВт.
Ответникът е подал и второ заявление №4009775/26.11.2015 г. (л.17- 18
от делото на ВРС) за сключване на договор за достъп и пренос на ел.енергия
през електроснабдителната мрежа на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи“ АД при ОУ, за
обект с клиентски № ********** и абонатен № **********, представляващ
стопанска постройка в с. *********. Въз основа на заявлението между
ответника и „Енерго-Про Мрежи“ АД бил сключен Договор за достъп и
пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа
5
№4009775/04.12.2015г. (л.25-27 от делото на ВРС) за обект с абонатен
№**********, представляващ стопанска постройка, с предназначение на
обекта: за стопанска дейност; ниско ниво на напрежение, с трифазно
захранване, при редоставена мощност 39 кВт.
На 26.11.2015г. ответникът е подал отделно две заявления за продажба
на електрическа енергия до „Енерго-Про Продажби“ АД, а именно: заявление
№ 4009784/26.11.2015 г. (л.13-14 от делото на ВРС) за снабдяване с
ел.енергия на обект с абонатен № *********, както и заявление №
4009777/26.11.2015г. (л.19-20 от делото на ВРС) за снабдяване с ел.енергия на
съществуващ обект с абонатен № *********.
От приложения КП №11150731/11.11.2015г. се изяснява, че по
постъпило заявление на клиента на 11.11.2015г. служители на „Енерго-Про
Мрежи“ АД са извършили техническа проверка на обект с абонатен №
********* в с. *********. При проверката било открито, че в обекта е
монтиран електромер с фабричен № 1125081110175609. Констатирано било
още, че електромерът е в изправно състояние, с правилна схема на свързване
и вграден точен тарифен превключвател, и със следните показания: нощна
тарифа – 5 кВтч, дневна и върхова – 0 кВтч.
От приетиля КП №11150732/11.11.2015г. се изяснява, че на 11.11.2015г.
е била извършена техническа проверка и на обект с абонатен №*********,
при която бил установен на място електромер с фабричен
№1125071110189440, също изправен, с отчетено показание от 1 кВтч по
нощна тарифа и нулеви показания по останалите тарифи.
Видно от приетите КП №1020690/12.09.2019г. и №1020688/12.09.2019г.,
електромерите с фабрични номера 1125081110175609 и 1125071110189440 са
били демонтирани поради необходимост от метрологична проверка и на
тяхно място били монтирани нови измервателни уреди. Протоколите носят
подписи на Д. Д., които обаче съобразно приетата СГЕ не са поставени от
него.
Приобщени са 18 броя фактури, издадени от „Енерго-Про Продажби”
АД в периода 13.08.2020г. – 12.04.2021г., с получател Д. Д., според които по
партидата на последния с клиентски №*********** са начислени, за периода
на потребление от 01.07.2020г. до 31.03.2021г., суми в общ размер на 350.93
лв. за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност, от
която: 263,23 лв. за обект с аб. № **********, изчислена на база предоставена
мощност от 39 кВт, и 87,70 лв. за обект с аб. № ********, изчислена на база
предоставена мощност от 13 кВт.
От приложената справка за потреблението през посочените месеци се
изяснява, че по партида с абонатен №********** не е отчитано потребление
на ел.енергия за периода от 23.07.2018г. до 08.06.2021г. Такава не е отчитана
и по партида с абонатен №******** за периода от 23.07.2018г. до 30.06.2021г.
Няма спор, че сумите по издадените фактури не са платени, което също
е отразено и в приложеното извлечение за фактури.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
6
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Предпоставката за уважаване на предявените искове е пълното и главно
доказване от ищеца на следните обстоятелства: 1/ че между страните е налице
валидно облигационно отношение по повод доставка на електроенергия за
процесните обекти на потребление, в т.ч. качеството на ответника на „небитов
клиент“ и качеството на ищеца на „краен снабдител“, респективно „търговец“
на ел. енергия през процесните периоди; 2/ че обектите на ответника с
абонатни №********* са присъединени към електроразпределителната мрежа
на „Електроразпределение Север“ АД при посочената резервирана мощност
от капацитета на мрежата в размер на 39 кВт, съответно 13 кВт; 3/ че
мрежовата услуга по достъп до ел. мрежа е осигурена и поддържана от ЕРП;
4/ наличието на нормативно предвидено задължение за заплащане на цената
за въпросната услуга; 5/ размера, изискуемостта и забавата на ответника за
спорните суми за за главница и лихва.
Относно облигационната връзка въззивният съд споделя съображенията
на ВРС изцяло. Съобразно чл.4 от приложимите за случая ОУ, „потребител”
на електрическа енергия по смисъла на ОУ и следователно страна по всяко
отделно правоотношение, е физическото или юридическото лице –
собственик или ползвател на обекта, снабдяван от крайния снабдител с
енергия през електроразпределителната мрежа, срещу възнаграждение.
Според чл.4, ал.2 от ОУ „потребител на енергия за стопански нужди“ е
физическо или юридическо лице, присъединено към
електроразпределителната мрежа, което купува ел. енергия за стопански
нужди, вкл. възложителят, собственикът на сградата, в случаите на временно
снабдяване с ел. енергия, необходима за извършване на строителството,
ремонт или реконструкция. Съгласно легалното определение в § 41, б. „б“ от
ДР на ЗЕ „потребител на енергийни услуги“, е лице, което купува
електрическа енергия, а „краен клиент“ по смисъла на § 27, б. „г“ е клиент,
който ползва възмездно електрическа енергия за собствено ползване.
Понятието „достъп“ от друга страна е дефинирано в § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ
като правото на използване на преносната мрежа и/или разпределителните
мрежи за пренос на електрическа енергия срещу заплащане на цена и при
условия, определени с наредба.
Съгласно чл.94а, ал.1 от ЗЕ енергийното предприятие – краен снабдител
(по т.28а, б „а“ от ДР на ЗЕ) осигурява снабдяването с ел. енергия на обекти
на битови и небитови крайни клиенти, които обекти са вече присъединени
към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в
съответната лицензионна територия, като съгласно разпоредбите на чл. 97, ал.
1, т. 4 и чл. 98а от ЗЕ продажбата на такава енергия на крайни клиенти е по
регулирани от ДКЕВР цени и при общи условия на енергийното предприятие
– снабдител. От друга страна, съгласно чл.117, ал.1 от ЗЕ, енергийното
предприятие – оператор на мрежата е длъжно да присъедини всеки обект на
клиент на ел. енергия на съответната територия, който отговаря на следните
условия: има изградени електрически уредби в границите на имота си,
отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна работа; е
изпълнил условията за присъединяване към преносната, респ.
7
разпределителната мрежа, и е сключил писмен договор за присъединяване с
оператора на мрежата по нормативно определена цена за присъединяване.
Условията и редът за присъединяване към електропреносната и
електроразпределителна мрежа и за сключване на договорите за това са
подробно регламентирани в нарочна наредба на ДКЕВР (чл.117, ал.3 от ЗЕ), а
именно – Наредба № 6/09.06.2004г. за ПППЕЕПРЕМ (отм., но действала до
04.04.2014г.), респективно – Наредба № 6/24.02.2014г. за ППКЕЕПРЕМ, в
сила от 04.04.2014г. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 10 от действащата Наредба, за
проучване на условията за присъединяване на обект на клиент към
електрическата мрежа се подава писмено искане до мрежовия оператор по
местонахождение на обекта за електроснабдяване на съществуващ обект,
който не е присъединен към електрическата мрежа, като писменото искане
съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 се подава от лице, което е собственик, ползвател или
наемател. Искането се подава по образец, предоставен от мрежовия оператор
(чл. 5, ал. 1), като към искането се прилага документ, удостоверяващ вещното
право върху обекта или имота, или нотариално заверен договор за наем и
нотариално заверено съгласие на собственика за подаване на искането по
образец, предоставен от съответния мрежови оператор (чл. 5, ал. 2, т. 2 и ал. 3
от Наредбата). Реквизитите на искането са уредени в чл. 6, ал. 1, сред които и
предоставената мощност, а съгласно чл. 6, ал. 2 в искането по ал. 1 се посочва
дължимата мощност за целия обект. Съгласно чл.33 и сл. от Наредба 6/2014г.
предоставяната мощност се заявява от клиента в искането за присъединяване
на база на необходимите за обекта приемници на ел. енергия. Аналогична е
била уредбата на реда за присъединяване на обекти и по действалата до
04.04.2014г. Наредба № 6/2004г. При наличие на нормативните предпоставки
за присъединяване се сключват индивидуални договори, по силата на които се
конституира и облигационната връзка между страните.
В настоящия случай от приетите НА №105/10.07.2015г., 2 бр. заявления
и 2 бр. договори за достъп и пренос на ел. енергия и отделно 2 бр. заявления и
за продажба на такава се установи несъмнено, че отв. Д. Д. е бил, към втората
половина на 2015г., собственик на стопанска постройка в **********,
представляваща производствен обект. За обекта е била разкрита партида с
клиентски №*********** и абонатни номера №********** и №********,
като на 04.12.2015г. между него и „Енерго-Про Мрежи“ АД (с актуално
наименование „Електроразпределение Север” АД), като оператор на
електроразпределителна мрежа, били сключени договори за достъп и пренос
на ел. енергия през електроразпределителната мрежа с №4009775/04.12.2015г.
и №4009781/04.12.2015г., съответно за абонатен №********** и абонатен №
********. При така установеното следва, че ответникът е придобил и че има
качеството на „краен клиент“ и „потребител“ на ел.енергия в изяснения по-
горе смисъл. Така между него и електроразпределителното дружество
„Енерго-Про Мрежи“ АД, както и между него и ищцовото дружество
„Енерго-Про Продажби“ АД са възникнали облигационни правоотношения
по повод преноса, съответно продажбата на електрическа енергия до
електроснабдения стопански обект. А материалната легитимация на ищеца да
получи цената на предоставените мрежови услуги по договора за пренос,
8
сключен с „Енерго-Про Мрежи“ АД, следва от разпоредбите на чл.28, ал.1 и
ал.2 от ПТЕЕ, в ред. изм. ДВ, бр. 39 от 2014г., запазени и при ред. ДВ бр. №40
от 5.05.2020г., според които битовите и небитовите крайни клиенти на
крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния период
на крайния снабдител, а той, респ. доставчикът от последна инстанция,
заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа сумите за пренос,
достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период.
Правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователни доводите
на ответника за липса на правоотношение поради разлика между заявеното от
ответника присъединяване като „битов абонат“ и последващото отразяване на
обектите като „стопански“ в подписаните договори, тъй като именно
договорите отразяват крайните условия на присъединяването и клаузи им са
релевантните, по арг. и от реда за определяне на тези условия по Наредба №6
от 24.02.2014г. Няма и пречка за един обект (в случая за една стопанска
сграда) да бъдат разкрити повече абонатни номера, които съответстват на
броя на монтираните електромери в обекта, съобразно и с ПИКЕЕ. Правилно
е прието и че съгласно чл.180 от ГПК подписаните частни документи имат
формална доказателствена сила и съставляват доказателство, че изявленията,
които се съдържат в тях, са направени от авторите им, което не е и оспорено.
В този смисъл и при липсата на възражения за нищожност поради порок на
волята договорите обвързват страните по тях.
По тези съображения съдът счита доказано възникването на сочената от
ищеца по делото облигационна връзка с ответника досежно неговите обекти.
Относно задължението за плащане на цената за услугата „достъп“ до ел.
мрежата на база резервирана мощност настоящият въззивен състав намира, че
отговорът следва да бъде съобразен с конкретно действалата към процесния
период на задължението нормативна регламентация, която е претърпяла във
времето и досега съществени промени, отразили се и на практиката по
нейното приложение. В цитираното от ВРС Решение №227/11.02.2013г. по т.
д. №1054 за 2011г. на ТО на ВКС действително е прието, че за дължимостта
на цената за достъп и на цената за пренос е от решаващо значение наличието
на реална консумация на ел. енергия в обекта за същия период. Това
разрешение обаче е базирано на действалите към спорния тогава период
(2008г.-2009г.) ПТЕЕ от 2008г. и от 2009г., отменени към момента,
съдържащи различна регламентация на отношенията. Цитираното решение на
ВОС е базирано на друга редакция на ПТЕЕ. В настоящия случай обаче
вземането за цената за достъп се претендира за предоставяне на услугата за
периода от м.07.2020г. до м.13.2021г., за който са действали приетите през
2013г. ПТЕЕ, но в редакция според измененията и допълненията,
обнародвани в ДВ бр. №40 от 5.05.2020 г., в сила от 5.05.2020г. Съгласно
действалите тогава чл.29, ал.1 ПТЕЕ, мрежовите услуги се заплащат от
клиентите и от производителите върху фактурираните количества активна
електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване
и/или предоставената мощност в местата на измерване, определени според
правилата по чл.38, ал.1, т.6 от ЗЕ и договорите по чл.11, т.1-3, по
утвърдените от комисията цени. При тази регламентация цената за достъп,
9
като елемент от цената за разпределение на ел. енергията, се формира и е
дължима на база заявена и ангажирана от дружеството мощност, която не е
задължително да зависи от реалната консумация на енергия в обекта.
Анализът на разпоредбите на чл.29, ал.1-3 от ПТЕЕ сочи, че в тази редакция
са уредени две хипотези, при които се дължи заплащане на мрежови услуги и
в частност услугата „достъп до електроразпределителната мрежа“ – или
според потребената електроенергия, или според предоставената до обекта
мощност. Предвидената втора хипотеза означава, че дори и при
преустановено снабдяване с електрическа енергия на обект на клиент, той не
се свобождава от задължението за плащане на цената за достъп до
електроразпределителната мрежа. Достъпът до нея е предвиден в чл.28, ал.2
ПТЕЕ като компонент при формиране на цената на фактурираното от крайния
снабдител или от доставчика от последна инстанция количество електрическа
енергия, доколкото този достъп се явява необходимо условие за реалното
потребление на ел. енергия, но не и обратното. Услугата „достъп“ е
регламентирана през този период като задължението на съответния оператор
на мрежата да предостави равнопоставен достъп до мрежата си на всички
потребители срещу заплащане на съответната цена за достъп от ползвателите
на мрежата. За възмездяване на разходите по поддръжка на мрежата, така че
същата непрекъснато да разполага с необходимата пропускателна способност,
така че всеки клиент да може да ползва във всеки момент ел. енергия, е
предвидено задължение за цената за нея, без то да е пряко обусловено от
фактическата консумация в даден обект. В този смисъл е и актуалната
съдебна практика по приложението на чл.29, ал.1-3 от ПТЕЕ в обсъжданата
редакция (Решение №391/29.03.2023г. по в. гр. дело №136/2023г. на ВОС;
Решение №480/19.04.2023г. по в. гр. дело №592/2023г. на ВОС; арг. и в
Решение №39 от 18.03.2022г. на ВАпС по в. гр. дело №390/2021г.; и други).
Ето защо за процесния период е налице нормативно основание за заплащане
на цена за достъп до ел. мрежата на база резервирана мощност за обектите на
ответника.
Резервирането на мощността за обектите на ответника е в съответствие
с уговорените между страните условия в индивидуалните договори, съответно
за 13 кВт и за 39 кВт. С присъединяването на обектите към
електропреносната мрежа според уговореното, енергийното предприятие –
снабдител е изпълнило задължението си по чл.94а, ал.1 от ЗЕ да обезпечи
снабдяването с ел. енергия, а в този смисъл и достъпът на клиента до
мрежата. Последното се извежда от КП за монтажите и показанията на СТИ в
обектите и от дефиницията на § 1, т.15 от ДР на ЗЕ, според която услугата
„достъп“ се изразява в правото на използване на разпределителната мрежа за
пренос на ел. енергия срещу заплащане на нормативно определена цена. При
което и това изискване се приема от състава на съда за осъществено в случая.
В заключение по горните съображения, при действащата за процесния
период уредба на чл.29, ал.1-3 от ПТЕЕ и с оглед съответствие на
начислените суми с приетите в Решение Ц-29 от 01.07.2020г. на КЕВР,
съставът на ВОС преценява за дължими за случая предявените главни
задължения. Сумите се дължат конкретно на ищеца съобразно чл.28, ал.1 и
10
ал.2 от ПТЕЕ. А с оглед на липсата на плащания е настъпила и забавата за
тях, обуславяща дължимост и на претендираната мораторна лихва за
процесния период.
По тези причини и предвид несъвпадане на част от изводите на състава
на ВОС с тези на ВРС, решението на последния се налага да бъде отменено, а
исковете да бъдат уважени.
По разноските: С оглед крайния изход по спора в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени всички сторени от него разноски в исковото
производство, а именно: 100лв. – държавна такса пред ВРС, 360лв. с ДДС –
адв. хонорар пред ВРС и 250.00лв. – депозит за особен представител пред
ВРС; юрисконсултския хонорар в заповедното производство не се следва
поради отхвърляне изцяло на заявлението; респ. 50.00лв. – държавна такса
пред ВОС; 480.00лв. – адв. хонорар пред ВОС (минимален размер с ДДС) и
250.00лв. – депозит за особен представител пред ВОС.
Съобразно приетото в мотивите по т.7 от ТР №6/06.11.2013г. по тълк. д.
№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, че при защита на ответник от особен
представител по чл.47, ал.6 от ГПК, дължимите държавни такси или съдебни
разноски следва да се присъдят от съда с решението по спора и да се
възложат на съответната страна, съобразно изхода на делото, ответникът в
случая следва да се осъди и за платения от БСВ депозит за експертиза от
200.00лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №492/16.02.2023г. по гр. д. №12249/2021г. на ВРС,
51-ви с-в, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. Д., гражданин на Република *********, роден на
**********г., с адрес: **********, да заплати на „Енерго-про продажби” АД,
ЕИК103533691, сумата 350.93лв. – сбор от главниците за незаплатена цена за
предоставена в периода от 01.07.2020г. до 31.03.2021г. мрежова услуга за
достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност, за обект
на потребление с клиентски номер *********** и с абонатни номера
*********, находящ се в **********, от която 263.23лв. за абонатен номер
**********, изчислена на база предоставена мощност 39 кВт, и 87.70лв. за
абонатен номер ********, изчислена на база предоставена мощност от 13
кВт, за които суми са издадени фактури в периода 13.08.2020г. – 12.04.2021г.,
и сумата 11.60лв. – сбор от мораторните лихви върху сумите, формирали
главните задължения, за периода 01.09.2020г. – 23.04.2021г. , за които
вземания е отхвърлено заявление по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №6751/2021г. по
описа на ВРС, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението в съда – 13.05.2021г., до пълното изплащане на задължението.
11
ОСЪЖДА Д. Д., гражданин на Република *********, роден на
**********г., с адрес: **********, да заплати на „Енерго-про продажби” АД,
ЕИК103533691, сумата 710.00лв. – направени разноски пред ВРС и сумата
780.00лв. – сторени разноски пред ВОС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. Д., гражданин на Република *********, роден на
**********г., с адрес: **********, да заплати в полза на Бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата 200.00лв. – платено от бюджета
възнаграждение допусната по искане на особения представител на ответника
съдебно-почеркова експертиза.
Да се изплати на особения представител възнаграждение за пред ВОС
от внесения депозит.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12