№ 11133
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20241110114379 по описа за 2024 година
Предявени са обективно и субективно, кумулативно съединени осъдителни
искове от „Топлофикация София“ЕАД срещу наследници на А. П. Д. и Д. В. Д., с
правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
С уточнителна молба 29.04.2024год. сочи ,че съгласно удостоверения за
наследници и родствени връзки на посочените лица, А. Д. е починал на 11.03.2015 г., а
Д. Д. е починала на 27.07.2019 г. и двамата оставили общ законен наследник от 1-ви
ред лицето Валери А.ов П., с ЕГН: **********, който е придобил процесния имот по
наследство и е бил собственик на имот, находящ се на адрес гр. София, п.к. 1359, обл.
София, общ. Люлин, ж.к. „Люлин“, бл. 504, вх. Д, ет. 1, ап. 02 и абонатен № 162846.
Видно от същите удостоверения, Валери П. е починал на 05.12.2020г. и е оставил,
негови законни наследници И. И. П., с ЕГН: **********, А. В. П., с ЕГН: **********
и И. В. П., с ЕГН: **********, чрез законния и представител.
Претендира заплащането на сумата от 1087.41лв. - главница представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.202Ог. - м,04.2022г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на
вземането, както и 227.88лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до
21.02.2024г., както и сума за дялово разпределение в размер на 24.18лв. - главница за
периода от м.01.2021г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до изплащане на вземането и 6.19лв. - мораторна лихва
за забава върху главницата за извършена услуга дялово разпределение от 18.03.2021г.
до 21.02.2024г., при разделна отговорност, при квоти по 1/3 част :
- И. И. П., с ЕГН: **********- 1/3 , а именно - 362.47лв.,представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия , за периода м.05.2020г. - м,04.2022г., ведно
със законната лихва от 13.03.2024 г. до изплащане на вземането, както и 75.96лв. –
мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 21.02.2024 г., както и сума за дялово
разпределение в размер на 8.06лв. - главница за периода от м.01.2021 г. до м.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 13.03.2024 г. до изплащане на вземането и 2.07лв. -
мораторна лихва за забава върху главницата за извършена услуга дялово
разпределение от 18.03.2021 г. до 21.02.2024 г.
- А. В. П., с ЕГН: **********- 1/3 , а именно - 362.47лв., представляваща
1
стойност на незаплатена топлинна енергия , за периода м.05.2020 г. - м,04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 13.03.2024 г. до изплащане на вземането, както и 75.96лв.
– мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 21.02.2024 г., както и сума за дялово
разпределение в размер на 8.06лв. - главница за периода от м.01.2021 г. до м.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 13.03.2024 г. до изплащане на вземането и 2.07лв. -
мораторна лихва за забава върху главницата за извършена услуга дялово
разпределение от 18.03.2021 г. до 21.02.2024г.
- И. В. П., с ЕГН: ********** - 1/3 , а именно -362.47лв.,представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия , за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 13.03.2024 г. до изплащане на вземането, както и 75.96лв.
– мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 21.02.2024г., както и сума за дялово
разпределение в размер на 8.06лв. - главница за периода от м.01.2021 г. до м.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 13.03.2024год. до изплащане на вземането и 2.07лв. -
мораторна лихва за забава върху главницата за извършена услуга дялово
разпределение от 18.03.2021 г. до 21.02.2024 г.
В исковата молба ищецът твърди, че ответниците били клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, като собственици на топлоснабден имот, в сграда – етажна
собственост , присъединен към абонатна станция.Сочи,че е доставил топлинна енергия
по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, в периода
01.05.2020год. до 30.04.2022год. ,както и услугата дялово разпределение за периода
м.01.2021год. до м.04.2022год.Задължението било за доставена, но неизплатена
топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
гр. София, п.к. 1359, обл. София, общ. Люлин, ж.к. „Люлин“, бл. 504, вх. Д, ет. 1, ап. 02
и абонатен № 162846 .Твърди ,че не е заплатена дължимата цена за доставена
топлинна енергия ,както и дължима цена на услуга за дялово разпределение за
посочените периоди,ведно с обезщетение за забава . Претендира и деловодни
разноски.
Ответницата И. И. П. е депозирала в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор, в
който е оспорила размера на претендираните задължения.
Ответникът А. В. П. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК,в
който сочи ,че признава предявените искове. Представя доказателства за плащането на
задълженията – фискален бон, издаден на 21.11.2024год. Позовава се на разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Ответницата И. В. П., която понастоящем е навършила пълнолетие, не е
депозирала в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени осъдителни искове, чието
разглеждане в настоящото производство е допустимо.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
2
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че
клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота
– собственост или вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна
енергия и услуга дялово разпределение за недвижим имот – обект с абонатен №
162846, представляващ ап. 2, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 504,, вх. Д,
ет. 1.
От приложеното на л. 22 по делото електрофотографско (ксерографско) копие на
Нотариален акт № 128, нот. Д. № 11295/1997 г., изповядан пред нотариус И.йло
Николов – нотариус при Нотариална служба към Софийски районен съд, се
установява, че процесният имот е закупен от Д. В. Д. и А. П. Д.. Последните са
наследодатели на ищците в настоящото производство.
От приложени по делото удостоверения за наследници, за съпруга и родствени
връзки се установява, че А. Д. е починал на 11.03.2015 г., а Д. Д. е починала на
27.07.2019 г. и двамата са оставили общ законен наследник от 1-ви ред – Валери А.ов
П., който е придобил процесния имот по наследство. Последният също е починал – на
05.12.2020 г., оставяйки за свои законни наследници И. И. П. - съпруга, А. В. П.- син и
И. В. П. – дъщеря.
По изложената аргументация следва извода, че през исковия период
ответниците са имали качеството потребител на топлина енергия, като всеки един от
тях е притежавал по 1/3 ид. част от общия оставен им в наследство недвижим имот.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът
кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и
професионална квалификация, се установява, че общият топломер в абонатната
станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец, като от отчетеното
количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка
на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители
само за БГВ. От заключението става ясно, че в процесния имот е имало монтиран един
брой водомер за топла вода, като изчисленията на ФДР са в съответствие с
3
действащата Наредба № Е – РД – 04-1/12.03.2020 г. Според заключението на експерта
общата, дължима сума за процесния период възлиза на 1187,83 лева.
В молба вх. № 138730/17.04.2025 г. ищецът признава, че ответникът А. П. е
заплатил изцяло неговата част от процесното задължение.
Ето защо претенцията за заплащане на главница за топлинна енергия по
отношение на ответниците И. П. и И. П. в размер на по 362,47 лв. за всяка от тях се
явява основателна и следва да бъде уважена.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2
ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия
на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза
и приложените от третото лице помагач писмени доказателства към молбата от
30.04.2025г. /л. 130 и сл./ е видно, че разпределението е извършено от фирма „Далсия“
ООД (с предишно наименование „Бруната“ ООД) на база отопляеми обеми, което
обуславя извода за основателност и на претенцията за главница за дялово
разпределение в размер на по 8,06 лв. за всеки от ответниците И. П. и И. П..
По изложената аргументация следва извода за основателност на заявените
искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ
спрямо И. П. и И. П., а доколкото ищецът признава настъпило плащане в хода на
процеса относно задълженията на третия ответник А. П. – то исковете насочени срещу
него следва да бъдат отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение режима на забавата за дължими се суми за топлинна енергия,
приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Изчислена по правилата на чл. 162 ГПК, претенцията за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия се явява изцяло основателна за
сумата от по 75,96 лв. за ответниците И. П. и И. П.. Това е така, защото за исковия
период, изчислена върху уважения размер за главница от 362,47 лв., сумата за лихва за
забава възлиза 99.96 лв. Но с оглед правилата, установени в нормата на чл. 6, ал. 2
ГПК, съдът не може да присъди повече от поисканото. Искът за мораторна лихва за
главница следва да бъде отхвърлен спрямо ответника А. П. поради плащане.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото
4
разпределение за сумата от по 2,06 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна
спрямо всеки един от тримата ответници.
По разноските:
При този изход на спора с оглед уважената и отхвърлената част на исковите
претенции следва да бъдат разпределени разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски в размер на 338,44 лв., от които
100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение исковото производство, 300.00лв. –
депозит вещи лица исковото производство, 10 лв. – такса за издадено съдебно
удостоверение и 100 лв. – държавна такса в исковото производство, съобразно
уважената част от исковите претенции. Доколкото всеки от ответниците е отговорен за
1/3 част следва, че всеки от тях дължи по 112, 82 лв.
Разноски в полза на ответниците се дължат с оглед отхвърлената част от
исковете, но понеже съдът не е сезиран с такИ. искания, разноски няма да им бъдат
присъдени.
Съдът дължи произнасяне по наведеното от страна на ответника А. П. искане за
приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК
освобождава ответника от отговорност за разноски, когато в процеса се установи, че са
предизвикани от ненужно инициирана съдебна процедура. Отговорност за разноски би
възникнала за кредитора, ако е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга
извънпроцесуална принуда или е дал друг повод за предявяването на иска.
Бездействието по повод на поискано и дължимо изпълнение обуславя защитим от
правния ред интерес за страната да потърси защита в съдебно производство, а
следователно и ангажира отговорността на ответника за наложените от това и
поведение разноски – така Определение от 17.07.2019 г. по ч. гр. д. № 7902/2019 г. на
СГС, Определение № 11225 от 25.04.2017 г. по гр. д. № 2920/2017 г. на СГС,
Определение № 794/13.01.2017 г. по ч. гр. д. № 15839/2016 г. на СГС, Определение №
3081/06.02.2017 г. по ч. гр. д. № 606/2017 г. на СГС, Определение № 3294/07.02.2017 г.
по ч. гр. д. № 1512/2016 г. на СГС. Съдът намира, че разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК
не може да намери приложение в настоящия случай. Ответникът П. е получил в
препис исковата молба и приложенията към нея на 01.11.2025 г. (л. 97 по делото), а
едва на 21.11.2025 г. е погасил своите задължения (вж. молба вх. № 378720/25.11.2024
г. – л. 102 по делото и приложените там доказателства за плащане).
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. И. П., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“
№ 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумите както следва: 362,47 лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2020г. – м.04.2022 г., до обект с абонатен № 162846, представляващ ап.
2, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 504,, вх. Д, ет. 1, ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.03.2024г. до окончателно
изплащане на сумата, 75,96 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021г. –
21.02.2024г. и 8,06 лв. - главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода от м.01.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 13.03.2024 г. до
изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за сумата от 2,06 лева – мораторна лихва за
периода от 18.03.2021 г. до 21.02.2024 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА И. В. П., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“
5
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“
№ 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумите както следва: 362,47 лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2020г. – м.04.2022 г., до обект с абонатен № 162846, представляващ ап.
2, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 504,, вх. Д, ет. 1, ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.03.2024г. до окончателно
изплащане на сумата, 75,96 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021г. –
21.02.2024г. и 8,06 лв. - главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода от м.01.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 13.03.2024 г. до
изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за сумата от 2,06 лева – мораторна лихва за
периода от 18.03.2021 г. до 21.02.2024 г. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б срещу А. В. П.,
ЕГН ********** обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищцовото дружество сумите както следва: 362,47 лв. – доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020г. – м.04.2022 г., до обект с
абонатен № 162846, представляващ ап. 2, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл.
504,, вх. Д, ет. 1, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба –
13.03.2024г. до окончателно изплащане на сумата, 75,96 лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2021г. – 21.02.2024г. и 8,06 лв. - главница за цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода от м.01.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 13.03.2024 г. до изплащане на вземането и 2,06 лева – мораторна лихва за
периода от 18.03.2021 г. до 21.02.2024 г., като неоснователни поради плащане.
ОСЪЖДА И. И. П., ЕГН **********, И. В. П., ЕГН ********** и А. В. П.,
ЕГН ********** да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от общо 338,44 лв. (всеки по 112, 82 лв.), представляващи
разноски по делото, сторени пред СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – „Далсия“ ООД (с предишно наименование „Бруната“ ООД).
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6