РЕШЕНИЕ
№ 407
гр. Велико Търново, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20214110103349 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че между
* и ответника е сключен * от 01.04.2016г., съгласно който последният получил сумата от
1500 лв., като се задължил да я върне в срок до 03.04.2017г. на 12 месечни погасителни
вноски в общ размер на 1799,72 лв., заедно с начислената възнаградителна лихва. Ищецът
твърди, че ответникът е преустановил плащанията на дължимите вноски след 02.06.2016г.
като е останало непогасено вземане за главница от 1284,56 лв. Изтъква се, че поради
изпадане на ответника в забава за периода от 02.06.2016г. до 16.08.2021г., същият дължи
обезщетение от 626,09 лв. Навеждат се доводи, че съгласно Споразумение от 10.04.2017г.
към Рамков договор за покупко-продажба на вземания от 06.03.2017г., непогасените
вземания по договора, валидно са прехвърлени от* на *. Изтъква се, че първоначалният
кредитор е упълномощил ищеца от негово име да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне на задължението му както и че след съобщението е последвало неизпълнение.
Ищецът твърди, че за вземанията за главница и лихви е издадена заповед за изпълнение по
частно гражданско дело №2654/2021г., по описа на Великотърновския районен съд, спрямо
която е подадено възражение по чл. 414 от ГПК. Изтъква се, че претендираните суми са
дължими, поради което се отправя искане до съда за постановяване на решение, с което да
бъде установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение №1082 от 14.09.2021г. по частно гражданско дело №2654/2021г., по
описа на Великотърновския районен съд както и за присъждане на направените по делото
разноски.
1
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на предявенит искове. Навежда доводи, че договорът за кредит е
недействителен поради противоречие с изискванията на чл. 22 от Закона за потребителския
кредит, което води до недължимост на вземането за обезщетение за забава. Алтернативно
излага становище, че вземанията за главница и лихви са погасени по давност предвид
момента на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита от първоначалния кредитор.
С оглед гореизложеното отправя искане за отхвърляне на исковите претенции и за
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Във връзка с молба за заем *, на 01.04.2016г. между * в качеството на кредитор и ответника
в качеството на кредитополучател е сключен договор за паричен заем *. Кредиторът
предоставил на ответника финансиране в размер на 1500 лв., която сума му е предадена при
сключване на договора. Ответникът се задължил да върне предоставената сума заедно с
начислената възнаградителна лихва от 299,72 лв. в срок до 03.04.2017г. на 12 месечни
погасителни вноски в размер на 149,97 лв. и с падежи посочени в погасителен план към
договора. Съгласно т. 6 и т. 8 от договора ответникът поел задължение в тридневен срок от
сключването му да предостави на кредитора поне две от следните обезпечения - запис на
заповед, банкова гаранция или поръчител, а при неизпълнение - да заплати неустойка от
1334,76 лв. на 12 месечни вноски, с което размерът на погасителните вноски е увеличен на
261,20 лв. В т. 7, ал. 1 от договора страните постигнали съгласие при забава в плащанията на
всяка вноска ответникът да заплати на кредитора обезщетение за забава, а в т. 7, ал. 2, 3 и 4 -
уговорили предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита и
начисляване на неустойка за това в размер на 20 % от непогасеното задължение /главница,
договорна лихва и неустойка по т. 8/. Между страните не е налице спор, че ответникът не е
погасявал задълженията си по договора за заем. На 10.08.2016г. кредиторът изготвил
уведомление до длъжника, с което го поканил да погаси в срок от пет дни дължимите
вноски като го уведомил, че при неизпълнение ще счита вземането за предсрочно
изискуемо. По делото липсват доказателства кога това уведомление е достигнало до
адресата. На 10.04.2017г. между * в качеството на цедент и ищецът в качеството на
цесионер е сключено Споразумение към Рамков договор за покупко-продажба на вземания
от 06.03.2017г., с което са прехвърлени непогасените вземания за главница, лихви и
неустойки от общо 3074,42 лв. по процесния договор за заем. Цедентът предоставил на
цесионера писмено потвърждение за извършеното прехвърляне на вземания както и
пълномощно, даващо му право да уведоми длъжника за цесията. На 10.09.2021г. ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника относно
неизплатените вземания от 1284,56 лв. за главница, 256,67 лв. за договорна лихва за периода
2
от 02.06.2016г. до 03.04.2017г. и 626,09 лв. за лихва за забава за периода от 02.06.2016г. до
16.08.2021г., във връзка с което е образувано частно гражданско дело №2654/2021г., по
описа на Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането на заявителя като на
14.09.2021г. издал заповед за изпълнение, спрямо която е подадено възражение по чл. 414 от
ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Установено е съществуването на заемно правоотношение от 01.04.2016г., по силата на което
първоначалният кредитор е предоставил на ответника сумата от 1500 лв., което е
удостоверено с подписания от ответника документ. Договорът е действителен тъй като при
сключването му не са нарушени изискванията на чл. 22 от Закона за потребителския кредит
/ЗПК/, а годишният процент на разходите от 41,085 % не надвишава този по чл. 19, ал. 4 от
ЗПК. С оглед гореизложеното, за ответника е възникнало задължение да върне на кредитора
заетата сума заедно с уговорената възнаградителна лихва от 299,72 лв. в срок до 03.04.2017г.
на 12 месечни погасителни вноски Възнаградителната лихва не надвишава трикратния
размер на законната лихва и не накърнява добрите нрави тъй като кредитът е необезпечен и
съответства на поетия от кредитора риск от евентуалното му непогасяване поради
неплатежоспособност на длъжника. От събраните по делото доказателства се установява, че
длъжникът е изпаднал в забава на 03.05.2016г. тъй като е забавил плащането на първата
погасителна вноска, в резултат на което за кредитора е възникнало правото да начисли
обезщетение за забава в размер на законната лихва, което е в съответствие с чл. 33, ал. 2 от
ЗПК. Вземанията по договора валидно са прехвърлени по смисъла на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД от
първоначалния кредитор на ищеца като цесията е породила действие по смисъла на чл. 99,
ал. 4 от ЗЗД спрямо ответника, независимо че последният не е бил уведомен за
извършването й преди образуване на настоящото дело. Съгласно разпоредбите на чл. 99, ал.
3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на
вземането и от този момент цесията има действие спрямо длъжника и третите лица. Тъй
като прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария
кредитор, съобщението за прехвърлянето на вземането следва да бъде извършено от стария
кредитор, за да създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария
кредитор с нов. Затова и съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и
4 от ЗЗД действие. Това, обаче не възпрепятства цесионерът да уведоми длъжника за
прехвърлянето на вземането като представител на цедента. Съгласно чл. 36 от ЗЗД
представителната власт възниква по волята на представлявания като в закона не са
предвидени ограничения на тази власт относно уведомяването за цесията. С оглед на това и
предвид принципа за свобода на договарянето няма пречка старият кредитор да упълномощи
новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД като длъжникът може да се
защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за
представителната власт на новия кредитор. В разглеждания случай такова доказателство,
обективирано в пълномощното на първоначалния кредитор е надлежно връчено на
3
ответника с препис от исковата молба. Всичко това води до извода, че ищецът е придобил
качеството на кредитор на правата по договора за кредит.
Възражението на ответника за погасяване по давност на претенцията относно главницата е
неоснователно. При договора за кредит е налице неделимо плащане, като уговореното
връщане на заетата сума на месечни вноски обективира само волята на кредитора, че е
съгласен да приеме изпълнение от страна на длъжника на части. В резултат на това,
отделните погасителни вноски са свързани с частични плащания на едно вземане по
договора и не го превръщат в такъв за периодични платежи. Съдът намира, че
изискуемостта на вземането е настъпила с изтичане срока на договора на 03.04.2017г., тъй
като липсват доказателства за момента на достигане на изявлението на първоначалния
кредитор от 10.08.2016г. до знанието на длъжника, а оттам за изтичане на определения в
него срок за доброволно изпълнение. Достига се до извода, че от изтичането на срока на
договора до 10.09.2021г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение пред районния съд и давността е прекъсната съгласно чл. 116, б. „б” от ЗЗД, вр.
чл. 422, ал. 1 от ГПК, не е изтекъл срокът предвиден в чл. 110 от ЗЗД. Това, обаче не се
отнася за срока по чл. 111, б. „в” от ЗЗД относно вземането за обезщетение за забава в
размер на 243,58 лв. за периода от 02.06.2016г. до 09.09.2018г. Поради изтичането му
същото е погасено по давност, което води до недължимостта му и до неоснователност на
иска по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тази част. С оглед
гореизложеното се установява, че исковите претенции в частта относно вземанията от
1284,56 лв. за главница и от 382,51 лв. за обезщетение за забава за периода от 10.09.2018г. до
16.08.2021г., за които е издадена заповедта за изпълнение по частно гражданско дело
№2654/2021г., по описа на Великотърновския районен съд, са основателни и следва да бъдат
уважени.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение от 137,01 лв. както и разноските за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение от 81,44 лв., направени в производството по издаване на заповед за
изпълнение по частно гражданско дело №2654/2021г., по описа на Великотърновския
районен съд. Ответникът не е извършил разноски по делото, поради което искането му за
присъждането им е неоснователно.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на * с ЕГН: ********** *, че дължи на *, сумите от
1284,56 лв. /хиляда двеста осемдесет и четири лева и петдесет и шест стотинки/ - главница,
382,51 лв. /триста осемдесет и два лева и петдесет и една стотинки/ - обезщетение за забава
за периода от 10.09.2018г. до 16.08.2021г., представляващи задължения по Договор за
паричен заем * от 01.04.2016г., прехвърлени със Споразумение от 10.04.2017г. към Рамков
4
договор за покупко-продажба на вземания от 06.03.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.09.2021г. до окончателното изплащане на задълженията, за които
е издадена заповед за изпълнение №1082 от 14.09.2021г. по частно гражданско дело
№2654/2021г., по описа на Великотърновския районен съд.
Отхвърля като неоснователен поради погасяване по давност предявения от*, срещу * с ЕГН:
********** *, иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, относно
установяване съществуването на вземането за обезщетение за забава по Договор за паричен
заем * от 01.04.2016г., прехвърлено със Споразумение от 10.04.2017г. към Рамков договор за
покупко-продажба на вземания от 06.03.2017г., в частта за разликата от 382,51 лв. до 626,09
лв. и за периода от 02.06.2016г. до 09.09.2018г., за което е издадена заповед за изпълнение
№1082 от 14.09.2021г. по частно гражданско дело №2654/2021г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Осъжда * с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 137,01 лв. /сто тридесет и седем
лева и една стотинка/, представляваща направени по делото разноски както и сумата от
81,44 лв. /осемдесет и един лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща
направени разноски по частно гражданско дело №2654/2021г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №2654/2021г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5