Р Е Ш Е Н И Е
№……………………./12.08.2021 г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА,
XIV състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието
на секретаря Деница Кръстева, след като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 1026 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК вр. 107 от ДОПК вр.
с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ.
Образувано е
по жалба на „ВБД“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „***, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. И.А. ***
срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД – АУ –
928/ 18.11.2014 г., издаден от Гл. инспектор „КРД“ при дирекция „Местни данъци“
към община Варна, потвърден с Решение № МД – Т2 – 8713ВН/ 11.11.2020 г. на
Директора на дирекция „Местни данъци“ към община Варна в частта за установени задължения
за данъци и такси от 2010 г. до 2014 г. вкл., за който времеви период на дружеството – жалбоподател са установени
задължения, както следва:
- Данък върху
недвижимите имоти в размер на главницата 4134, 75 лева и лихва върху тази сума
към дата 18.11.2014 г. в размер на 941, 25 лева;
- Такса битови отпадъци
в размер на главницата 2059, 08 лева и лихва върху тази сума към дата
18.11.2014 г. в размер на 470, 44 лева.
Дружеството „ВБД“ ЕООД
намира оспорвания акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК
за незаконосъобразен и необоснован, като представя три основни аргумента в
защита на позицията си. На първо място оспорва материалната компетентност на
органа по приходите, издал оспорения акт за установяване на задължения по чл.
107, ал. 3 от ДОПК. Също така възразява, че установените с процесния
административен акт задължения са погасени по давност, както и навежда
твърдения, че самия размер на установените публични задължения не е правилно
изчислен от органа от Гл. инспектор „КРД“ към дирекция „Местни данъци“ към
община Варна. Поради гореизложените съображения, дружеството „ВБД“ ЕООД моли за
цялостна отмяна на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК
№ МД – АУ – 928/ 18.11.2014 г., издаден от Гл. инспектор „КРД“ при дирекция
„Местни данъци“ към община Варна, потвърден с Решение № МД – Т2 – 8713ВН/
11.11.2020 г. на Директора на дирекция „Местни данъци“ към община Варна.
Ответна страна
Директорът на дирекция „Местни данъци“ към община Варна не е депозирал писмен
отговор на жалбата при представяне на административната преписка в съда.
В проведеното на
14.07.2021 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 1026 по описа за 2021 г.
на Административен съд Варна, дружеството – жалбоподател „ВБД“ ЕООД се
представлява от своя упълномощен процесуален представител адв. И.А. ***, която
поддържа жалбата на посочените в нея основания, поставяйки акцент в своята
пледоария по същество на делото, че не е спазена процедурата, предвидена в чл.
32 от ДОПК, поради което и следва да се приеме, че е опорочено цялото
производство по издаване на оспорвания Акт за установяване на задължения по чл.
107, ал. 3 от ДОПК, както и отново възразява, че установените задължения са
погасени по давност.
В проведеното на
14.07.2021 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 1026 по описа за 2021 г.
на Административен съд Варна, ответната страна Директорът на дирекция „Местни
данъци“ към община Варна се представлява от своя процесуален представител гл.
юрисконсулт Я.М., който моли за постановяване на решение, с което да бъде
отхвърлена като неоснователна жалбата, обосновавайки се, че оспорвания Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК е издаден от материално
компетентен орган, но същевременно процесуалният представител на ответната
страна признава, че установените задължения за 2010 г. са погасени по давност. Претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Търговското дружество „ВБД“ ЕООД – гр. Варна притежава собствеността върху
недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „***, вх. 1, представляващ жилище с
година на построяване 1972 г. с МЗ – Масивна монолитна конструкция и с РЗП на
обект: 225 кв.м., РЗП на мазе 128, 40 кв.м., РЗП на таван 225 кв.м.,
собственост 1/1 ид. част.
Собствеността върху описания недвижим имот била
декларирана от „ВБД“ ЕООД с декларация
вх. № 19 – 782/ 12.04.2002 г. по реда на чл. 14 от Закона за местните
данъци и такси.
По партидата на
дружеството има налични задължения, представляващи данък върху недвижимите
имоти и такса битови отпадъци. Дружеството – жалбоподател не е заплатило
задълженията си в законоустановения срок, поради което служебно е бил издаден
процесния Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД – АУ
– 928/ 18.11.2014 г., издаден от Гл. инспектор „КРД“ при дирекция „Местни
данъци“ към община Варна.
С процесният АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, на дружеството „ВБД“ ЕООД са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода 2010 г – 2014 г., както следва:
- Данък върху
недвижимите имоти в размер на главницата 4134, 75 лева и лихва върху тази сума
към дата 18.11.2014 г. в размер на 941, 25 лева;
- Такса битови отпадъци
в размер на главницата 2059, 08 лева и лихва върху тази сума към дата
18.11.2014 г. в размер на 470, 44 лева.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Процесният АУЗД № МД – АУ – 928/
18.11.2014 г., издаден от Гл. инспектор „КРД“ при дирекция „Местни данъци“ към
община Варна е бил изпратен на адреса – седалище и адрес на управление на
дружеството чрез „Български пощи“ ЕАД, като видно от представената обратна
разписка, писмото се е върнало с отбелязване „пратката не е потърсена от
получателя“.
След
като писмото, приложено съдържащо АУЗД се е върнало непотърсено от дружеството
– жалбоподател, органът по приходите е предприел процедурата по чл. 32, ал. 6
от ДОПК. Органът по приходите е изготвил съобщение до жалбоподателя, в което
посочил, че следва негов представител да се яви в дирекция „Местни данъци“ към
община Варна, отдел „КРДПС“ в гр. Варна, за връчване на АУЗД. Посочено е в
съобщението, че при неявяване в 14 – дневен срок, АУЗД ще се счита за връчен,
съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 6 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 32, ал. 1
от ДОПК предвижда, че връчване чрез прилагане към досието се извършва в
случаите, когато лицето, негов представител или пълномощник, член на орган на
управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е
намерен на адреса за кореспонденция, след най – малко две посещения,
осъществени във времеви период през 7 дни. В случая няма данни, че
жалбоподателя не е намерен на адреса за кореспонденция, след най – малко две
посещения през 7 дни. Не са представени доказателства, че е спазена
процедурата, предвидена в ал. 1, на чл. 32 от ДОПК, защото не са били съставени
протоколи за всяко посещение на адреса за кореспонденция, както изисква ал. 2
на същата тази разпоредба. Разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от ДОПК от своя страна
допълва, че съобщението за връчването да се поставя на определено за целта
място в териториалната дирекция и е необходимо да се публикува и в интернет
пространството, но в настоящия случай няма никакви данни въпросното съобщение,
съдържащо се на л. 10 от адм. преписка дали и къде е било поставено, както и
дали е било публикувано в интернет пространството. Разпоредбата на 32, ал. 5 от
ДОПК предвижда заедно с поставяне на съобщението органът по приходите да
изпраща и писмо с обратна разписка, както и електронно съобщение, в случай, че
лицето е посочило електронен адрес, но в случая отново не са представени от
административния орган доказателства, че е било изпратено писмо с обратна
разписка до адреса – седалище и адрес на управление на дружеството –
жалбоподател. Предвид гореизложеното, настоящият състав на Административен съд
Варна намира, че процедурата, очертана в разпоредбата на чл. 32 от ДОПК не е
спазена, поради което АУЗД не е надлежно връчен на дружеството – жалбоподател.
Видно
от поканата за доброволно изпълнение, изготвена по изп. дело № 201571170401010
по описа на ЧСИ Р.Т., с район на действие: Окръжен съд – Варна, същата е била
връчена на законния представител на дружеството „ВБД“ ЕООД – г-н. В.Д. на
11.06.2018 г., но според съда липсва законова възможност да се приеме, че е
налице своеобразен паритет или своеобразна еквивалентност между връчване на
покана за доброволно изпълнение по изп. дело и конкретното връчване на АУЗД.
Липсват каквито и да е било писмени доказателства за датата на която законен
или упълномощен представител на дружеството се е запознал с процесния АУЗД № МД
– АУ – 928/ 18.11.2014 г., издаден от Гл. инспектор „КРД“ при дирекция „Местни
данъци“ към община Варна, поради което и съдът не може да приеме позицията на
ответната страна, че срока за обжалване на процесния административен акт е
изтекъл, съответно правото на оспорване е преклудирано.
С решение № Т20008713ВН_001/12.11.2020
г. Директор на Дирекция „Местни данъци“ към община Варна е потвърдил АУЗД, в
частта му, с която на дружеството „ВБД“ ЕООД са установени задължения за
данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за
периода 2010 г – 2014 г., както следва:
- Данък върху недвижимите имоти в
размер на главницата 4134, 75 лева и лихва върху тази сума към дата 18.11.2014
г. в размер на 941, 25 лева;
- Такса битови отпадъци в размер на
главницата 2059, 08 лева и лихва върху тази сума към дата 18.11.2014 г. в
размер на 470, 44 лева.
Решение № Т20008713ВН_001/12.11.2020
г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ към община Варна е било връчено на
упълномощен представител на дружеството „ВБД“ ЕООД на 17.11.2020 г., като
жалбата, адресирана до Административен съд Варна е била подадена на 27.11.2020
г., т.е. спазен е безусловно срока предвиден в разпоредбата чл. 156, ал. 1 от ДОПК.
Жалбата е редовна като отговаряща на
изискванията на чл. 145 и чл. 149 от ДОПК и като подадена от лице с активна
процесуална легитимация, доколкото с АУЗД се засяга неблагоприятно правната му
сфера, поради което и за него съществува правен интерес от оспорването на акта.
Поради гореизложените съображения,
съдът намира жалбата за процесуално допустима за разглеждане.
По отношение на компетентността на
органа, издал оспорения акт:
Обжалваният АУЗД е издаден на
основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК от К.В.Б.– главен инспектор „Контролно –
ревизионни дейности“ в дирекция „Местни данъци“ към община Варна. Същата е сред
лицата, определени със Заповед № 1166 от 15.04.2014 г. (л. 35 от адм. дело №
1026 по описа за 2021 г. на Административен съд Варна) за органи по приходите
на основание чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ. Следователно, актът е издаден от
компетентен съгласно нормата на чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ орган, в обема на
правомощията му. Представени са доказателства за
отсъствието на кмета на Община Варна към датата на издаване на Заповед № 1166/15.04.2014
г., която заповед е издадена от Зам. Кмета в условията на заместване, въз
основа на Заповед № 1150/ 15.04.2014 г. на Кмета на община Варна. Изложеното
обосновава извод, че оспореният акт е издаден от материално и териториално
компетентен орган, поради което не е нищожен, както твърди жалбоподателя. Тези
заповеди на Кмета на община Варна представляват официални свидетелстващи
документи, които имат обвързваща съда материална доказателствена сила за
фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа. В потвърждение на
извода, че заповедта от 15.04.2014 г., с
която Зам. Кмета на община Варна е определил за органи по приходите длъжностни
лица, не е нищожна, е факта, че с разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от Наредба за
командировките в страната за министрите, ръководителите на ведомства и
предприятия, областните управители, председателите на общинските съвети и
кметовете на общини писмена заповед за командироване не се издава. Предвид
липсата на предвидено в закона нормативно изискване, когато кмет на дадена община
се намира в командировка или поради друга причина се намира в обективна
невъзможност да изпълнява функциите си да се издава писмена заповед за
командировка, то съдът не може да се съгласи с възражението, че липсват доказателства,
че кмета не може да изпълнява функциите си на конкретната дата.
По отношение спазване на изискването за
форма на акта:
Съдът намира, че от посочените в
акта фактически основания могат да се установят юридическите факти, от които
органът черпи конкретно упражненото от него субективно право.
Според АУЗД задълженията на оспорващото
дружество произтичат от подадена декларация за притежаван от него недвижим имот
по чл. 14 от ЗМДТ, вх. № 19 – 782/ 12.04.2002 г. по реда на чл. 14 от Закона за
местните данъци и такси, като имотът е с партиден номер ****и представлява
жилище с година на построяване 1972 г. с МЗ – Масивна
монолитна конструкция и с РЗП на обект: 225 кв.м., РЗП на мазе 128, 40 кв.м.,
РЗП на таван 225 кв.м., собственост 1/1 ид. част, находящо се в гр. Варна, ул.
„***, вх. 1.
Посочено е и правното основание за
издаването на акта – чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ.
Съдът не установи съществено нарушение на
изискванията във връзка с формата на акта, което да представлява самостоятелно
основание за отмяната му.
По отношение спазването
на административно – производствените правила:
Съдът не установява
съществено нарушение на административно – производствените правила, доколкото
органът се е произнесъл след изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая и при спазване на процесуалните правила. Оспорваният АУЗД е
издаден в производство по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка с подадена
декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Изпълнено е изискването на чл. 107, ал. 4 ДОПК за
обжалване на акта пред горестоящия административен орган като задължителна
предпоставка за обжалването по съдебен ред.
Относно съответствието
на акта с материално – правните разпоредби:
С оспорения акт за
установяване на задължения по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК е определена
дължимостта и размерът на задължението за ДНИ и ТБО за 2009
г., 2010 г., 2011 г, 2012 г., 2013 г. и 2014 г., като са начислени и
съответните лихви за неизпълнение в срок на това задължение. В разпоредителната
част на акта са посочени задълженията по вид, период (по години), правно
основание и размер, както и задълженията за лихви за просрочие, като общият
размер на задължението е 9522, 22 лева, от които ДНИ (главница) 4961, 70 лева,
лихва върху тази сума в размер на 1392, 11 лева, ТБО (главница) в размер на
2472, 55 лева и лихва върху тази сума в размер на 695, 86 лева.
С Решение №
Т20008713ВН_001/12.11.2020 г. на Директор на дирекция „Местни данъци“ към
община Варна задълженията за ДНИ и ТБО за 2009 г. възлизащи съответно на 826, 95 лева и
413, 47 лева са били отписани, като административния орган е приел, че тези
задължения са погасени по давност, предвид разпоредбата на 172, ал. 2 от ДОПК.
По отношение
задълженията за периода 2010 г. – 2014 г. (вкл.) (предмет на разглеждане в
настоящото съдебно производство), следва да се има предвид, че данъкът върху
недвижимите имоти, с оглед на чл. 9б във вр. с чл. 62 от ЗМДТ и таксата за
битови отпадъци, се установяват в рамките на административно производство, при
което данъчният субект и данъчната общинска администрация съгласно чл. 4, ал. 1
– 5 от ЗМДТ имат задължения, които изпълнени в установената последователност
водят до изчисляване на размера на дължимия данък и такса. Съгласно чл. 14 ЗМДТ
собственикът, съответно ползвателят на недвижим имот по смисъла на чл. 10, ал.
1 ЗМДТ е задължен да подаде декларация, чрез която декларира пред компетентните
органи основанието за придобиване на имота, както и да установи дали неговото
право се разпростира върху целия имот, или върху негова идеална част.
Последната няма пряко установително действие за данъка, съответно за таксата,
защото на базата на декларираните факти и обстоятелства общинската данъчна
администрация извършва проверка и установява действителния размер на дължимия
данък и такса.
Законодателят е
предоставил на общинската данъчна администрация правомощие да издаде АУЗД по
декларация, което може да стане при следните предпоставки: а) установяване на
несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица; б)
неподадена декларация и неизвършена ревизия; в) неплатено задължение и
неизвършена ревизия. Тъй като става въпрос за правомощие на орган, а не за
свободна воля на частноправен субект, елемент на законосъобразността на издаден
при условията на чл. 107, ал. 3 ДОПК АУЗД по декларация е и спазването на
предпоставките за неговото издаване.
Безспорно по делото е,
че задълженията не са платени в законоустановения срок. Това обстоятелство по
смисъла на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ е самостоятелно и
достатъчно фактическо основание за съставяне на АУЗД, следователно не е налице
основание за незаконосъобразност, поради невярно установена фактическа
обстановка. Административният орган действа в условията на обвързана
компетентност и след като е налице неплатено задължение и не е извършена
ревизия, третата хипотеза на чл. 107 от ДОПК е налице.
По принцип органът по
приходите няма задължение в АУЗД да изписва механизма на изчисляване на данъка
за съответния данъчен период. Съдебната практика приема, че непосочване в АУЗД
на начина на изчисляване на дължимата такса/данък, не се отразява върху
законосъобразността на същия, като подобен подход би бил изцяло формален и
несъответстващ на целта на акта. Задължение на органа по приходите е посочване
на дължимата и незаплатена такса/данък, а разпоредбата на чл. 107, ал. 2 ДОПК
дава възможност на задълженото лице да поиска справка за начина, по който е
изчислено задължението. В конкретната хипотеза, дружеството не се е възползвало
от тази възможност. Предвид това, съдът намира, че неизписването в АУЗД на
механизма на изчисляване на установения данък върху недвижимите имоти и такса
битови отпадъци не представлява съществено процесуално нарушение.
Доказването на
спазването на законовите изисквания при издаването на административния акт е в
тежест на администрацията. Наредбата по чл. 9 от ЗМДТ е публична. Основа за
определяне на размера на задължението за ДНИ и ТБО е данъчна оценка на имота.
Ставките на ДНИ и на ТБО са установени в съответната наредба. Спор по реалното
предоставяне на услугите и изчисляването на вземанията по делото на практика
липсва, доколкото дружеството не е навело подобни твърдения в своята жалба.
Тук е мястото да се
отбележи, че съдът намира за неоснователно възражението на дружеството –
жалбоподател, наведено в хода на съдебното производство, че АУЗД не му е
връчван, поради което същият не може да породи правни последици. Това
възражение има касателство по отношение допустимостта на жалбата, но не и по
отношение законосъобразността на оспорения АУЗД.
Същевременно отново
безспорно е обстоятелството, че предвид разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК
установените задължения за данък върху недвижимите имоти за 2010 г. в размер на
826, 95 лева и лихва върху тази главница в размер на 361, 44 лева и задължения
за такса за битови отпадъци за 2010 г. в размер на 413, 47 и лихва върху тази
главница в размер на 180, 72 лева са погасени по давност, поради което и в тази
си част процесния АУЗД следва да бъде отменен.
По отношение установените
задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за 2011
г, 2012 г., 2013 г. и 2014, съдът намира, че те са правилно определени и
оспорването срещу процесния АУЗД в тази му част, съответно следва да бъде отхвърлено
като неоснователно.
Поради гореизложените
съображения и в обобщение, съдът намира, че следва да отмени Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД – АУ – 928/
18.11.2014 г., издаден от Гл. инспектор „КРД“ при дирекция „Местни данъци“ към
община Варна, потвърден с Решение № МД – Т2 – 8713ВН/ 11.11.2020 г. на
Директора на дирекция „Местни данъци“ към община Варна в частта, с която на дружеството
„ВБД“ ЕООД, са установени задължения за данък върху недвижимите имоти за 2010
г. в размер на 826, 95 лева и лихва върху тази главница в размер на 361, 44
лева и задължения за такса за битови отпадъци за 2010 г. в размер на 413, 47 и
лихва върху тази главница в размер на 180, 72 лева и съответно да отхвърли
оспорването на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по чл.
107, ал. 3 от ДОПК № МД – АУ – 928/ 18.11.2014 г. в останалата му част, а
именно с която са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и
такса за битови отпадъци за периодите 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г.
По отношение разноските.
С оглед изхода на
делото, на страните следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената,
респ. отхвърлената част на жалбата, предмет на разглеждане в производството по
адм. дело № 1026 по описа за 2021 г. на Административен съд – Варна.
Материалният интерес,
предмет на настоящото съдебно производство, възлиза в размер на 7605, 52 лева (Данък
върху недвижимите имоти в размер на главницата 4134, 75 лева и лихва върху тази
сума към дата 18.11.2014 г. в размер на 941, 25 лева и Такса битови отпадъци в
размер на главницата 2059, 08 лева и лихва върху тази сума към дата 18.11.2014
г. в размер на 470, 44 лева), поради което при изчисляване размера на
минималните адвокатски възнаграждения приложима е разпоредбата на чл. 8, ал. 1,
т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съгласно тази разпоредба
в случая минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 710, 27 лева, а в
случая е представен договор за правна защита и съдействие ( л. 60 от делото),
видно от който дружеството „ВБД“ ЕООД е заплатило на адв. И.А. С.парична сума в
размер на 720 лева, т.е. сума с 9, 73 лева над минималния праг на полагащото се
възнаграждение.
Действително делото не е със сравнително голяма фактическа и правна сложност, но следва да се
подчертае, че процесуалният представител на дружеството участва активно и в
двете открити съдебни заседания, поради което и възнаграждение в размер на 720
лева, съдът не може да приеме за прекомерно, поради което и искането за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от процесуалния
представител на ответната страна, следва да бъде отхвърлено.
Предвид тази позиция на
съда изграждаща основата за изчисляване на разноските, дружеството – жалбоподател „ВБД“ ЕООД следва
да бъде осъдено заплати на Директора на дирекция „Местни данъци“ към община
Варна парична сума в размер на 75, 57 лева, представляваща юрисконсулстко
възнаграждение в по адм. дело № 1026 по описа за 2021 г. на Административен съд
– Варна, а същевременно ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
„ВБД“ ЕООД парична сума в размер на 180, 46 лева, в която са включени
адвокатско възнаграждение и обезщетение за заплатената държавна такса, съобразно
и пропорционално на уважената и респ. отхвърлената част от процесното
оспорване.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД – АУ –
928/ 18.11.2014 г., издаден от Гл. инспектор „КРД“ при дирекция „Местни данъци“
към община Варна, потвърден с Решение № МД – Т2 – 8713ВН/ 11.11.2020 г. на
Директора на дирекция „Местни данъци“ към община Варна в частта, с която на „ВБД“ ЕООД,
с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „***, са
установени задължения за данък върху недвижимите имоти за 2010 г. в размер на
826, 95 лева и лихва върху тази главница в размер на 361, 44 лева и задължения
за такса за битови отпадъци за 2010 г. в размер на 413, 47 и лихва върху тази
главница в размер на 180, 72 лева.
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „ВБД“
ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „*** срещу Акт
за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД – АУ – 928/
18.11.2014 г., издаден от Гл. инспектор „КРД“ при дирекция „Местни данъци“ към
община Варна, потвърден с Решение № МД – Т2 – 8713ВН/ 11.11.2020 г. на
Директора на дирекция „Местни данъци“ към община Варна в частта, с която са
установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови
отпадъци на „ВБД“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „*** за 2011 г, 2012 г., 2013 г и 2014 г.
ОСЪЖДА Директора на дирекция „Местни
данъци“ към община Варна ДА ЗАПЛАТИ на „ВБД“ ЕООД, с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „***, парична сума в размер на 180,
46 лева, представлява сторените разноски в производството по адм. дело № 1026
по описа за 2021 г. на Административен съд – Варна.
ОСЪЖДА „ВБД“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „*** ДА ЗАПЛАТИ на Директора на
дирекция „Местни данъци“ към община Варна парична сума в размер на 75, 57 лева,
представляваща юрисконсулстко възнаграждение в по адм. дело № 1026 по описа за
2021 г. на Административен съд – Варна
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на
Република България, в 14 – дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: