Определение по дело №667/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 820
Дата: 23 април 2019 г. (в сила от 30 юли 2019 г.)
Съдия: Чавдар Димитров Димитров
Дело: 20197040700667
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

       Номер  820          23.04.2019 Година           град Бургас

 

Административен съд гр.Бургас, трети състав, на двадесет и трети април, две хиляди и деветнадесета година в закрито заседание, в състав:

 

                                                                  Председател: Чавдар Димитров

 

Като разгледа докладваното от съдия Димитров административно дело номер 667 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на Г.А.К. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** против „мълчалив отказ за произнасяне по искане за признаване направени разноски – внесена държавна такса“ на Директора на ОД на МВР Бургас, по заявление на жалбоподателя Вх.№ 251000-2939/11.02.2019г. да бъде разпоредено изплащането на сума в размер на 05,00лева, представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

Със свое разпореждане от 27.03.2019г. съдебният състав е оставил жалбата „без движение“ с указания за внасяне на д.т. в р-р на 10,00 лева в 7-дневен срок от датата на уведомяването.

Едновременно с изпълнението на такададените указания жалбоподателят е входирал допълнителна молба, в която е посочил, че оспорва бездействие на органа по изпълнението по реда на чл.294-298 АПК. Така направеното уточнение съдът е намерил в противоречие с изложените твърдения в първоначалната жалба, което е счел за основание за оставяне на производството без движение с указания за уточнение на фактическите и правни основания за оспорване на соченото бездействие. В тази връзка, съдът е намерил за необходимо да задължи жалбоподателя да отстрани противоречията в собствените си твърдения, като заяви категорично „мълчалив отказ за произнасяне по искане за признаване направени разноски – внесена държавна такса“ на Директора на ОД на МВР Бургас ли оспорва жалбоподателят или бездействие на Директора на ОД на МВР Бургас в качеството му на орган по изпълнението, доколкото двете производства следва да се развият по различен процесуален ред.

В срокът за отговор, такъв е постъпил от надлежноупълномощения му процесуален представител адв. К., който уточнява от една страна това, че се касае за мълчалив отказ да бъде извършена адм. услуга – „произнасяне по претенция за направени разходи“, а от друга обяснява, че в случай че уточнението му е неточно съдебният състав следва да направи вярната правна квалификация на оплакването му въз основа на изложените факти и обстоятелства.

По изложените съображения Съдът намира следното:

Налице е жалба, насочена срещу правнорелевантно според жалбоподателя бездействие по изпълнението на влязъл в сила съдебен акт – Решение №1841/24.10.2018г. по адм. д. №2089/2018г. по описа на АС Бургас на Директора на ОД на МВР Бургас, представляващо отказ на същия орган да разпореди изплащане на сума в размер на 5,00 лева в полза на жалбоподателя, платена от последния за снабдяване с изпълнителен лист за присъдените в негова полза суми – обезщетения по смисъла на чл.1, ал.1 ЗОДОВ.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът намира за установено това, че с Решение №1841/24.10.2018г. по адм. д. №2089/2018г. по описа на АС Бургас, влязло в сила на 28.11.2018г. АС – Бургас е осъдил Държавата в лицето на ОД на МВР Бургас да заплати на Г.А.К. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** на основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ сумата от 300,00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение за защита по КАНД №557/2018г. на АС – Бургас във връзка със съдебно обжалване на НП №14-0769-000804/30.04.2014г. на Началник група към ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция, заедно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 23.04.2018г., до окончателното й изплащане.

 Видно от отбелязване, извършено върху оригинала на решението, в полза на жалбоподателя е бил издаден изпълнителен лист на 30.11.2018г.Липсва спор между страните, че със свое заявление вх.№ 251000-2939 от 11.02.2019г. жалбоподателят е поканил органа – ръководител на юридическото лице-ответник да заплати доброволно присъдената от АС Бургас сума, ведно с разноските. Липсва спор между страните, че за снабдяване с изпълнителния лист, предявен пред длъжника жалбоподателят е заплатил сумата от 05,00лева, което обстоятелство се установява и от доказателството на л.34-35 по адм.д. №2089/2018г. по описа на АС – Бургас. на 05.05.2017г. Липсва спор и относно това, че въпреки заявеното длъжникът не се е произнесъл и не е удовлетворил направените от ищеца разноски по издаване на изпълнителен лист, който отказ е налице  и към настоящия момент и който отказ жалбоподателят жали.

 Съгласно разпоредбата на чл.268, т.2 АПК „Изпълнителни основания по този кодекс са влезлите в сила или подлежащи на предварително изпълнение решения, определения и разпореждания на административните съдилища;“ В настоящия случай се касае за наличие на именно такъв акт, подлежащ на изпълнение - Решение №1841/24.10.2018г. по адм. д. №2089/2018г. по описа на АС Бургас, влязъл в сила на 28.11.2018г. 

По силата на нормата на чл.268 т.1-3 от АПК изпълнителни основания по този кодекс са решенията, определенията и разпорежданията на административните съдилища.

Съответно при произнасянето по настоящото искане съобразена следва да бъде и разпоредбата на чл.270 от АПК, която сочи, че има едновременност на водените изпълнителни производства, образувани по АПК, когато са налице висящи такива изпълнителни производства, образувани по ГПК и по ДОПК.

Съгласно разпоредбата на чл.271, ал.1, т.2 АПК Орган по изпълнението е: „за изпълнение срещу административен орган - съдебният изпълнител, в чийто съдебен район е местоизпълнението на задължението.

Последната цитирана разпоредба съотнесена към фактите по настоящия казус сочи на това, че по делото са налице достатъчно данни за извършено от страна на ответника по спорното производство доброволно изпълнение на част от дължимите суми без производството да е било отнесено до посоченият от закона орган по изпълнението. Такъв, в хипотезата на задължение на орган на власт е съдебният изпълнител. До отнасянето на изпълнителния титул пред ЧСИ практически липсва надлежно образувано изпълнително производство, действията на органа по изпълнение, в което да бъдат обжалвани. Отделно от горното, директорът на ОД на МВР практически се явява законен представител на длъжника, а не орган по изпълнението, поради което липсата на волеизявление за доброволно изпълнение на ликвидното и изискуемо парично задължение не подлежи на обжалване и няма властнически характер, а следва да се превъзмогне именно, чрез образуване на принудително изпълнително производство пред съдебен изпълнител, в който случай на обжалване биха подлежали неговите постановления, действия и бездействия, засягащи незакомносъобразно съответната страна.

При погасяване на задълженията същият следва да бъде воден от общата разпоредба на чл.76, ал.2 ЗЗД, според която „Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.“

Само за яснота следва да бъде спомената разпоредбата на чл.283 АПК, според която „Изпълнителното производство приключва с изпълнението на задължението и събирането на разноските по производството“. Безспорно в практиката на общите и административните съдилища е обстоятелството, че заплатената д.т. за снабдяване с изпълнителен лист представлява разноски по изпълнението, поради което до събирането й евентуалнообразуваното изпълнително производство не би могло да приключи.

От всичко изложено дотук става ясно това, че жалбоподателят е насочил процесната жалба против правноирелевантно бездействие, което не подлежи на оспорване по реда и в производствата по АПК, поради което при липсата на предмет и правен интерес от оспорването му жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено като недопустимо.

По изложените съображения и на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на Г.А.К. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** против „мълчалив отказ за произнасяне по искане за признаване направени разноски – внесена държавна такса“ на Директора на ОД на МВР Бургас, по заявление на жалбоподателя Вх.№ 251000-2939/11.02.2019г. да бъде разпоредено изплащането на сума в размер на 05,00лева, представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

 

   ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№667/2019г. по описа на Административен съд гр.Бургас.

 

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВАС на РБългария в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

СЪДИЯ: