Р
Е Ш Е
Н И Е
№.......
гр.ЛОВЕЧ, 18.12.2019
г.
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав в открито съдебно
заседание на трети декември двехиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ПОЛЯ
ДАНКОВА
2.
ПЛАМЕН ПЕНОВ
секретар: ЦВЕТОМИРА БАЕВА, като разгледа докладваното от съдия ДАНКОВА в. гр. дело № 637 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Постъпила
е въззивна жалба вх. № 4536/13.08.2019 г. от „П. К. България" ЕООД, ЕИК: ****,
със седалище и адрес на управление: гр. С***, бул. ****
№ **, бл. ***, вх. **,
чрез пълномощника си К.Е.С., редовно упълномощен с пълномощно peг. №
1718/31.01.2019г. на нотариус, рег.№ 271, срещу съдебно решение №
280/19.07.2019 г. постановено по гр. д. № 1130/2018 г. на Районен съд – Троян. Счита обжалваното решение, за
неправилно в частта, с която се отхвърля претенцията на дружеството за
неизплатени парични задължения по ДПК № **********. С оглед
всичко изложено моли въззивния съд да отмени като неправилно
обжалваното Решение № 280/19.07.2019г. .постановено по гр. дело № 1130/2018г.
по описа на Районен съд - гр. Троян, в което частично се отхвърля исковата
претенция на „П. К. България" ЕООД срещу длъжника по ДПК № ********** Б.Ц.П.
и да бъде постановено ново решение, с което да бъде прието за установено, че
ответникът дължи неизплатено договорно възнаграждение по процесния договор в
размер на 390.16 лв. /триста и деветдесет лева и шестнадесет стотинки/. Моли да
бъдепостановено решение, с което да се признае за установено, че ответникът
дължи сума над присъдената им с обжалваното решение в размер на 153.60 лв. до
размер от 543.76 лв.
Б.Ц.П.,
чрез особен представител адвокат В.Г. ***, със съдебен адрес-*** е подал насрещна въззивна жалба вх. №
5700/14.10.2019 г. от в която счита за неправилен и неоснователен извода на
съда, че процесния договор е действителен и валидно обвързва страните. Счита,
че за доказване изпълнението на задължението на кредитора за отпускане на
сумата по кредита, е достатъчно да се докаже надлежно заверяване на сметката на
кредитополучателя съгласно съответните записвания в електронната система на
банката. Моли въззивния съд да постанови Решение, с което да отмени като
неправилно обжалваното Решение № 280/19.07.2019 г. на Районен съд Троян,
постановено по гр. д. № 1130/2018 г. по описа на Районен съд Троян, с което
частично се отхвърля иска на „П. К. България" ЕООД и вместо него да
постанови решение, с което да отхвърли предявения от ищеца „П. К.
България" ЕООД с ЕИК ****** срещу ответника Б.Ц.П. иск, като напълно
неоснователен и недоказан.
В
законоустановения срок е постъпил отговор вх. № 5699/14.10.2019 от Б.Ц.П., който прави възражение, че жалбоподателят, „П. К. България"
ЕООД, нито в Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
с Вх. № 4654/28.08.2019 г. по която с образувано ч.
гр. д. № 814/2018 г. по описа на Районен съд Троян, нито в исковата си молба по
която с образувано гр. д. № 1130/2018 г. по описа на Районен съд Троян, твърди,
че съществува вземане представляващо договорно възнаграждение /договорна лихва/
и сочи размер на такава. Счита, че обжалваното съдебно Решение № 280/19.07.2019
г. е правилно и законосъобразно в частта в която се обжалва, постановено в
съответствие със закона и с константната съдебна практика, поради което
въззивната жалба, подадена от ищеца „П. К. България" ЕООД, се явява
напълно неоснователна.Моли въззивния съд да
остави без уважение подадената от „П.К. България" ЕООД въззивна жалба като
напълно неоснователна и да постанови решение, с което да потвърди като
правилно, законосъобразно и обосновано Решение № 280/19.07.2019 г. на Районен
съд Троян, постановено по гр. д. № 1130/2018 г. по описа на Районен съд Троян,
в частта в която е обжалвано.
За въззивникът, редовно
призован, в съдебно заседание не се явява представител.
Въззиваемият несе явява лично в съдебно
заседание, а се представлява от особен представител адв. В.Г.. Заявява, че
въззивната жалба е неоснователна и моли да бъде отхвърлена, а да бъде уважена
насрещната въззивна жалба.
От представените писмени доказателства по
гражданско дело 1130/2018 г. на Троянски районен съд,ч.гр.д. №814/2018 г. на ТРС,от становището на страните преценени поотделно и
в тяхната взаимна връзка и обусловеност въззивната инстанция приема за
установено следното:
Произнесено е съдебно решение №
280/19.07.2019г. по гр.д. № 1130/2018 г., с което е признал за установено по
отношение на Б.Ц.П., с постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН ********** , наличието на вземане на
«П.
К.България“ ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр. ** бул. „Б.”
№ ***, блок ***, вх.„**”, представлявано от управителите С.Н.Н., О.Л., Я.Я.Ч. и
И.Х.Г., по издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 814 по описа на Троянски районен съд за
Съдебният
акт е атакуван в частта, в която е отхвърлена претенцията за неизплатено
договорно възнаграждение/възнаградителна лихва/ в размер на 390.16 лева и по
насрещната въззивна жалба в частта, в която е уважен иска за сумата 153.60 лева
– главница по договора за потребителски кредит,ведно със законна лихва върху
тази сума, начиная от 27.08.2018 г. до окончателно изплащане.
Подадено е заявление №4654/28.08.2019
г. от „П. к. България”ЕООД-*** против Б.Ц.П. с искане за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумите 1164 лева-главница, такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на сумата 30 лева за периода от
27.01.2018 г.-до 02.05.2018 г. и лихва в размер на сумата 7.38 лева за периода
от 27.01.2018 г. до 02.05.218 г. В
заявлението не е посочен размера на отпуснатия кредит по договор за
потребителски кредит, а само е конкретизирана месечна вноска от 67.1 лева и срок -24 месеца . Искането на заявителят е
уважено и е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №341/29.08.2018 г. против Б.Ц.П.
в полза на „П. к. България“ ЕООД за
сумата посочените по заявлението суми и сторените разноски в размер на 75 лева.
Заповедта е връчена на ответника при условията на чл. 47 от ГПК. С разпореждане
№1480/19.10.2018 г. заповедният съд е разпоредил на кредитора в едномесечен
срок от съобщението да предяви иск срещу длъжника за претендираната сума на
основание чл. 415,ал.1,т.2 от ГПК. Разпореждането е съобщено на заявителя на
31.10.2018 г., а исковата молба е заведена на 02.12.2018г. / с пощенско клеймо от
30.11.2018 г.
Между страните е сключен договор за потребителски кредит № ********** на 06.06.2017 г. относно кредита в размер на 600 лв.за срок от
24 месеца при размер на месечната вноска
от 37.09 лв., годишен процент на разходите от 49.88 %,годишен лихвен процент от
41.17 %, лихвен процент на ден от 0.11 %,общо задължение по кредита в размер на
890.16 лв.,възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
720.24 лв.,размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
30.01 лв. Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е в
размер на 1610.40 лв., а общия размер на вноска в размер на 67.10 лв.,платима
на 26-тия ден от месеца. Представено е извлечение за транзакции към 28.11.2018
г. , от което е видно ,че по сметка на Б.П. е постъпила/предвид посочената
банкова референция 067029970015059 / сумата 600 лева с наредител-въззивника на 07.06.2017
г. Видно от извлечението от сметка на Б.П.
за периода от 26.07.2017 г. до 26.01.2017 г. той е превел сумата 446.40 лева .
По делото не е искана от въззивника съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът е сезиран с обективно
съединени положителни установителни
искове на кредитор с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК във връзка с
чл. 422 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД за съществуване на вземане в размер на сумата 600 главница по
договор за потребителски кредит № ********** на 06.06.2017 г. ,както и законната лихва
за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението - предмет на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Б.П. е кредитополучател, „П. к. България“
ЕООД – ***-кредитодател по облигационното отношение. Въззивният съдът приема, по представените писмени
доказателства, че Б.П. е получил сумата в размер на 600 лева на 07.06.2017 г. и
дължи нейното връщане. Предвид платения размер на вноските, дължим е остатъка
от 153.60 лева. Възраженията на Б.П. относно неравноправна клауза са
несъстоятелни, тъй като Общите условия за изписани в четлив шрифт , разбираеми
са и всяка една от страниците на Общи условия версия 08/27.01.2017 г. е
подписана лично от Б.П.. Твърдението на Б.П., че договора няма дата и място,
също е необосновано.На първа страница на договора за кредит е посочен адрес на
офис на кредитора –Л***, ул.”****”№***, а датата 06.06.2017 г. е изписана на
стр.6 и стр.16 от договора. Вноските в размер на сумата 37.09 лева,видно от
погасителния план са включвали, главница и възнаградителна лихва. Настоящата
инстанция съобрази,че размера на възнаградителна лихва, възлизаща на 390.16 лева многократно надвишава размера
на законната лихва, което представлява противоречие с добрите нрави.Следователно
на основание чл. 26,ал.1 от ЗЗД договорът за кредит в тази му част е нищожен. Съжденията на въззивника относно противоречие
с добрите нрави не променят изводите на съда с оглед данните по конкретния
казус.
С оглед изложените
съображения съдебно решение № 280/19.07.2019 г. постановено по гр. д. №
1130/2018 г. на Районен съд – Троян е
правилно и законосъобразно,в атакуваната част и следва да бъде потвърдено.
Воден от горните мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно, съдебно решение 280/19.07.2019
г., постановено по гр. д. № 1130/2018 г. на Районен съд – Троян ,в атакувана му
част.
Решението
не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,ал.2 от ГПК по цена на
иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.