Настоящото
първоинстанционно съдебно производство е по реда на Глава XXVII от НПК.
Обвинението
е повдигнато от РП-Кюстендил, ТО - Дупница с внесен обвинителен акт против Г.Г.К. – 48 години, родена на ***г*** с
постоянен адрес ***2, българка, български гражданин, работи като учител в гр.
Дупница, неосъждана-реабилитирана,
неомъжена, с висше образование, ЕГН **********, за това,
че:
На
16.04.2019г. в търговски обект - магазин на ЕТ „ Г.К.“ с ЕИК *********, находящ се в гр. Дупница,
общ. Дупница, обл. Кюстендил, ул. “Св. Иван Рилски“ № 25, без съгласието на
притежателите на изключителното право - Живанши /
GIVENCHY_ (Societe Anonyme) - France и LVMH FRAGRANCE BRANDS_( Sosiete Anonyme); -Диор /PARFUMS CHRISTIAN DIOR – France и
CHRISTIAN DIOR COUTURE – France/; Луис Вуитон / LOUIS
VUITTON :ALLETIER _( Societe Anonyme) – France/; съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2
от Закона за мерките и географските означения „Правото върху марката включва
правото на притежателя и да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово
съгласие да използват в търговската дейност знак, който поради неговата
идентичност или сходство с марката и
идентичността и сходството на стоките, или услугите на марката и знака
съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност
за свързване на знака с марката и
без дадено съгласие, чл. 22, ал. 1 от
Закона за мерките и географските означения „Притежателят на правото върху марка
може да разреши използването й за всички или за част от стоките или услугите,
за които е регистрирана, и за част или за цялата територия на Република България с лицензиран договор в
писмена форма“), използвал в търговската си дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 1 ЗМГО
търговски марки (съгласно чл.9.(1) от ЗМГО
„Марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице
от тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат
да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури,
формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация на цветове, звукови
знаци или всякакви комбинации от такива знаци.“) обекти
на тези изключителни права, като предлагала за продажба следните
стоки:
1 брой
тениска с марка „DIOR“- с фонетично идентичен надпис и визуално сходство на знаците с тези на
защитената марка на обща стойност 878
лв. /осемстотин седемдесет и осем/ лева;
2 броя
тениски с марката „GIVENCHY“ - с
фонетично идентичен надпис и
визуално сходство на знаците с тези на защитената марка на обща стойност 1426 лв. / хиляда четиристотин двадесет и
шест/ лева;
3 броя
дамски чанти с марка „ LOUIS VUITTON“ - с фонетично идентичен надпис и визуално сходство на
знаците с тези на защитената марка на обща стойност 10 269 лв. / десет
хиляди двеста шестдесет и девет/ лева и
1 брой
раница с марка „ LOUIS VUITON“ - с фонетично идентичен
надпис и визуално сходство на знаците с тези на
защитената марка на обща стойност 3892 лв. / три хиляди осемстотин
деветдесет и два/ лева
или всичко
на обща стойност 16 465.00 ( шестнадесет
хиляди четиристотин шестдесет и пет) лева – престъпление по чл. 172б, ал.1 от НК,
както и за това, че:
На
04.07.2019 г. в гр. Дупница, ул.“Бисеров“ № 2
в сградата на РУ - гр. Дупница съзнателно се е ползвала от неистински частен документ,
който е представила на разследващ полицай Е.К.-фактура № 0251262 от
06.03.2019г. за продажба на стоки - дънки, тениски, дамски чанти и дамска
раница, на която е придаден вид, че е издадена от S.C.
CLASIC DENS S.R.L. в Република Румъния, като от нея за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност - престъпление
по чл. 316 във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК
В съдебно заседание прокурорът при РП-Дупница поддържа изцяло повдигнатото
обвинение. Намира, че въз основа на събраните доказателства и направеното от
подсъдимата пълно самопризнание относно фактите от обстоятелствената част на
обвинителния акт, обвинението се явява доказано по несъмнен начин от обективна
и субективна страна и същата е виновна в извършването на престъпленията, за които
и е повдигнато горецитираното обвинение. Пледира на подсъдимата да бъде
наложено минимално наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства,
което да бъде редуцирано по реда на чл. 58а от НК.
Защитникът на подсъдимата пледира пред състава на съда, че не се оспорват
фактическите констатации изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
но моли съда да наложи предвиденото в закона наказание при условията на чл. 55,
ал.1, т. 2, б. „б“ от НК, като замени предвидените наказания „лишаване от
свобода“ с „пробация“. Сочи, че са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. Моли, на осн. чл. 55, ал.3 от НК да не бъде налагано
допълнително и другото предвидено в чл. 172б, ал.1 от НК по-леко наказание
„глоба“ до 5000 лева.
Подсъдимата поддържа
изцяло тезата на защитника в пледоарията си пред съда. Съжалява за случилото
се. В дадената и последна дума, на основание чл. 297, ал. 1 от НПК, моли за
минимално наказание „пробация“.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, както и самопризнанията на подсъдимата,
намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Г.Г.К. е българка
с българско гражданство, с висше образование, на 48 години, с ЕГН **********. Същата е родена на ***г*** и
живее на адрес: гр. Дупница, ул. “Евтим Трайчев“ № 122, работи като учител в
гр. Дупница. Подсъдимата е неомъжена, има едно дете, което
отглежда и е неосъждана към датата на деянието.
Съгласно нормата на чл. 373, ал. 3
от НПК: В случаите по чл. 372, ал. 4 съдът в мотивите на
присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт,
като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят.
Подсъдимата от няколко години, наред с работата си като учител в гр.
Дупница стопанисва и търговски обект – магазин, находящ се в гр. Дупница, общ.
Дупница, обл. Кюстендил, ул. “Св. Иван Рилски“ № 25, в качеството си на
едноличен търговец с фирма - ЕТ „ Г.К.“,
с ЕИК *********. В магазина си предлага за продажба дрехи, обувки, чанти и
други аксесоари на различни търговски марки, които внасяла от Турция.
Към инкриминираната дата 16.04.2019 г. в търговския обект от подсъдимата
били закупени от Турция и изложени за продажба, без предварително получаване на
съгласие от притежателите на изключителното право, стоки с търговски марки -
Живанши / GIVENCHY_ (Societe Anonyme) -
France и LVMH FRAGRANCE BRANDS_( Sosiete Anonyme); -Диор /PARFUMS CHRISTIAN DIOR – France и
CHRISTIAN DIOR COUTURE – France/; Луис Вуитон / LOUIS
VUITTON :ALLETIER _( Societe Anonyme) – France/, следните стоки с фонетично
идентичен надпис и визуално сходство на знаците с тези на съответната защитена
марка, а именно: 1 брой тениска с марка „DIOR“; 2 броя
тениски с марката „GIVENCHY“; 3 броя дамски чанти с марка „ LOUIS VUITTON“ и 1 брой раница с марка „ LOUIS VUITON“.
Пълномощник на притежателите и на трите посочени търговски марки към онзи
момент било дружеството „Арсис консултинг“ ЕООД представлявано от управителя В.Д.С..
Служители на това дружество са свидетелите М.д.и А.ТМ, които подали сигнал в
РУ-Дупница относно предлаганите за продажба стоки. По сигнала било извършено в
условията на неотложност претърсване и изземване на инкриминираните стоки в
търговския обект – магазин, находящ се в гр. Дупница, общ. Дупница, обл.
Кюстендил, ул. “Св. Иван Рилски“ № 25. При това процесуално действие били
установени да се продават за продажба и били иззети в присъствието на поемни
лица горепосочените стоки с фонетично идентичен надпис и визуално сходство на
знаците с тези на съответната защитена марка - 1 брой тениска с марка „DIOR“; 2 броя тениски с марката „GIVENCHY“; 3 броя
дамски чанти с марка „
LOUIS VUITTON“ и 1 брой
раница с марка „
LOUIS VUITON“. Със съставяне на протокола за първото действие по
разследването, на основание чл. 212, ал.2 от НПК започнало ДП за престъпление
по чл. 172б, ал.1 от НК. Протоколът за претърсване и изземване бил одобрен в законния
срок с определение на съдия от РС-Дупница.
В хода на досъдебното производство подсъдимата се снабдила от неустановено
лице с неистински частен документ - Фактура № 0251262/06.03.2019 г. - за
продажба на стоки - дънки, тениски, дамски чанти и дамска раница, на която е
придаден вид, че е издадена от S.C. CLASIC DENS S.R.L. в Република Румъния. На
04.07.2019 г. Г.К. се явила в сградата на РУ-Дупница, на ул. „Христо Бисеров“ №
2, където в качеството си на свидетел по образуваното ДП пред разследващ
полицай Е.К.представила горепосочената фактура, ведно с легализиран превод. От превода се установява, че според посоченото
във фактурата подсъдимата закупила процесните стоки, наред с други вещи и стоки
от търговеца посочен като издател на фактурата. Във връзка с представения
документ била изготвена европейска заповед за разследване до компетентните
органи в р. Румъния. Същите след извършени справки и проверки на място
установили, че посоченото търговско дружество е регистрирано от китайски
гражданин, като седалището на дружеството имало актуален адрес до 30.07.2010 г.
Към момента на проверката от румънските органи на 11.02.2020 г. било
установено, че на посочените в ТР на р. Румъния седалище и адрес не се извършва
търговска дейност и не се установява изобщо търговско дружество с такова наименование
и управител.
От назначената маркова и оценителна експертиза на иззетите вещи с
посочените търговски марки изготвена от вещото лице В.Ш.били установени
стойността и сходството на надписите върху стоките, а именно, че :
1 брой тениска с марка „DIOR“- с фонетично идентичен надпис и визуално сходство на знаците с тези на
защитената марка е на обща стойност 878
лв. /осемстотин седемдесет и осем/ лева;
2 броя тениски с марката „GIVENCHY“ - с
фонетично идентичен надпис и
визуално сходство на знаците с тези на защитената марка са на обща
стойност 1426 лв. / хиляда четиристотин
двадесет и шест/ лева;
3 броя дамски чанти с марка „ LOUIS VUITTON“ - с
фонетично идентичен надпис и визуално сходство на знаците с тези на защитената
марка са на обща стойност 10 269 лв. / десет хиляди двеста шестдесет и
девет/ лева и
1 брой раница с марка „ LOUIS VUITON“ - с фонетично идентичен
надпис и визуално сходство на знаците с тези на
защитената марка е на обща стойност 3892 лв. / три хиляди осемстотин
деветдесет и два/ лева или всичко на
обща стойност 16 465.00 ( шестнадесет
хиляди четиристотин шестдесет и пет) лева
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява изцяло
въз основа на самопризнанията на подсъдимата Г.К. и от събраните в хода на
досъдебното производство доказателствени материали: гласни доказателствени
средства – показанията на свидетелите: М.д.и А.т.–
служители на дружество „Арсис консултинг“ ЕООД, приложените към делото множество писмени
доказателства и доказателствени средства, всички подробно описани в описа и
съдържащи се в кориците на ДП, сред които с голямо и безспорно доказателствено
значение са: протокол за претърсване и изземване от 16.04.2019 г., ведно с
фотоалбум; заключението по изготвената маркова и оценителна експертиза на
иззетите вещи изготвена от вещото лице Шентова; справка за съдимост; фактура, ведно с превод; документи по ЕЗР; характеристична справка и
останалите документи събрани и приложени в хода на ДП. Не са налице
противоречия или сериозни разминавания в информацията съдържаща се в различните
доказателствени източници.
Съдът намира,
че направеното от подсъдимата самопризнание се подкрепя напълно от събрания по
делото доказателствен материал посочен по-горе. Изброените гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства категорично сочат, че Г.К., на всяко от инкриминираните
места в гр. Дупница и дати – 16.04.2019 г. и 04.07.2019 г. е извършител на всяко
едно от горепосочените две престъпления, осъществени от нея в условията на
реална съвкупност, а именно по чл. 172б,
ал.1 от НК и по чл. 316, вр. с чл. 309, ал.1 от НК.
Съдът
намира, че не се налага по-подробен анализ на доказателствения материал като се
обсъждат поотделно доказателствените източници, тъй като същите, в своята
съвкупност са непротиворечиви и логични, еднопосочно водят до извода, че именно
подсъдимата е извършител на престъпните прояви, за които е обвинена от РП-Кюстендил.
Ето защо и с аргумент а contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК
съдът не намира за нужно да прави по-задълбочен доказателствен анализ, като
обсъжда и съпоставя същите детайлно и подробно.
Доколкото по
делото не са налични противоречиви доказателствени източници, съдът намира, че
следва да възприеме с доверие и да изгради изводите си изцяло върху събраната
съвкупност от изброените доказателства, вкл. подкрепените от тях пълни
самопризнания на подсъдимата.
При така установените фактически констатации и на база
анализа на доказателствата, съдът намира следното от правна страна:
От обективна
страна подсъдимата Г.К. е осъществила състава на престъплението по чл. 172б ал.1 от НК, тъй като:
На
16.04.2019г. в търговски обект - магазин на ЕТ „ Г.К.“ с ЕИК *********, находящ се в гр. Дупница,
общ. Дупница, обл. Кюстендил, ул. “Св. Иван Рилски“ № 25, без съгласието на
притежателите на изключителното право - Живанши /
GIVENCHY_ (Societe Anonyme) - France и LVMH FRAGRANCE BRANDS_( Sosiete Anonyme); -Диор /PARFUMS CHRISTIAN DIOR – France и
CHRISTIAN DIOR COUTURE – France/; Луис Вуитон / LOUIS
VUITTON :ALLETIER _( Societe Anonyme) – France/; съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2
от Закона за мерките и географските означения „Правото върху марката включва
правото на притежателя и да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово
съгласие да използват в търговската дейност знак, който поради неговата
идентичност или сходство с марката и
идентичността и сходството на стоките, или услугите на марката и знака
съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност
за свързване на знака с марката и
без дадено съгласие, чл. 22, ал. 1 от
Закона за мерките и географските означения „Притежателят на правото върху марка
може да разреши използването й за всички или за част от стоките или услугите,
за които е регистрирана, и за част или за цялата територия на Република България с лицензиран договор в
писмена форма“), използвал в търговската си дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 1 ЗМГО
търговски марки (съгласно чл.9.(1) от ЗМГО
„Марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице
от тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат
да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата
на стоката или на нейната опаковка, комбинация на цветове, звукови знаци или
всякакви комбинации от такива знаци.“) обекти
на тези изключителни права, като предлагала за продажба следните
стоки:
1 брой
тениска с марка „DIOR“- с фонетично идентичен надпис и визуално сходство на знаците с тези на
защитената марка на обща стойност 878
лв. /осемстотин седемдесет и осем/ лева;
2 броя
тениски с марката „GIVENCHY“ - с
фонетично идентичен надпис и
визуално сходство на знаците с тези на защитената марка на обща стойност 1426 лв. / хиляда четиристотин двадесет и
шест/ лева;
3 броя
дамски чанти с марка „ LOUIS VUITTON“ - с фонетично идентичен надпис и визуално сходство на
знаците с тези на защитената марка на обща стойност 10 269 лв. / десет
хиляди двеста шестдесет и девет/ лева и
1 брой
раница с марка „ LOUIS VUITON“ - с фонетично идентичен
надпис и визуално сходство на знаците с тези на
защитената марка на обща стойност 3892 лв. / три хиляди осемстотин
деветдесет и два/ лева или всичко на обща стойност 16 465.00 ( шестнадесет
хиляди четиристотин шестдесет и пет) лева.
Съдът
намира, че всички обективни елементи от състава на престъплението са налице. Накърнени
са сериозно обществените отношения защитаващи общо правото на интелектуална
собственост и конкретно правата относно притежаването на търговска марка и
използването и за търговска дейност без разрешение от притежателя. Подсъдимата лично,
в стопанисвания от ЕТ „ Г.К.“, с ЕИК
********* търговски обект е използвала в търговската си дейност, като е
предлагала за продажба посочените стоки с фонетично идентичен надпис и визуално сходство на знаците с
тези на
съответната защитената марка, по смисъла на цитираната разпоредба - чл. 13, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 1 ЗМГО,
която е била изобразена върху артикулите, без
съгласието на притежателите на изключителното право - Живанши /
GIVENCHY_ (Societe Anonyme) - France и LVMH FRAGRANCE BRANDS_( Sosiete Anonyme); -Диор /PARFUMS CHRISTIAN DIOR – France и
CHRISTIAN DIOR COUTURE – France/; Луис Вуитон / LOUIS
VUITTON :ALLETIER _( Societe Anonyme) – France/, чиито представител за р.
България към тази дата е било дружеството „Арсис консултинг“ ЕООД. В Тълкувателно
решение № 1 от 31.05.2013 г. по т.д.№ 1/2013 г. на ОСНК на ВКС е допълнително
изяснено, че престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК е на просто извършване,
без да е предвиден престъпен резултат.
От субективна страна съдът намира, че престъплението е извършено при вид и
форма на вината пряк умисъл - подсъдимата е могла да ръководи постъпките
си, предвиждала е общественоопасните последици, които могат да настъпят от
деянието за каквото престъпление, макар и реабилитирана, е била осъждана в
миналото, като въпреки това е желала тяхното настъпване. Имала е психическата
годност да се въздържи от извършване на противоправните си прояви, но
съзнателно не го е сторила, за да постигне противозаконно търговските си
резултати и да разреши финансовите си затруднения.
В условията
на реална съвкупност подсъдимата К. е осъществила от обективна страна на по-късна
дата още и престъпление по чл. 316, вр.
с чл. 309, ал.1 от НК, като:
На
04.07.2019 г. в гр. Дупница, ул.“Бисеров“ № 2
в сградата на РУ - гр. Дупница съзнателно се е ползвала от неистински частен документ,
който е представила на разследващ полицай Е.К.- фактура № 0251262 от
06.03.2019г. за продажба на стоки - дънки, тениски, дамски чанти и дамска
раница, на която е придаден вид, че е издадена от S.C.
CLASIC DENS S.R.L. в Република Румъния, като от нея за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност.
Налице е
несъмнено противоправна употреба /използване,
чрез представяне пред длъжностно лице/ от страна на подсъдимата К. на
посочения неистински частен документ, съставен от другиго, на която е придаден
вид, че е издаден от S.C. CLASIC DENS S.R.L. в Република Румъния.
Отдавна
утвърдено в правната теория и в съдебната практика / включително и с ППВС
№3/23.03.82г. на Пленума на ВС/ е разграничението между документите на
частни и официални, на истински и неистински, на верни и неверни, и на
диспозитивни и удостоверителни. При неистинските документи акцентът на
наказателноправна защита е поставен върху авторството и волята за
документиране, отразена в писмения акт. Когато авторството е подменено, без
значение е дали документът вярно или невярно отразява фактите. С посочения
състав на чл. 316 от НК се охраняват обществените отношения свързани с
документирането и документооборота и по-конкретно, в настоящия случай тези
свързани с ползването на неистински частен документ. Без съмнение използваният
документ е частен такъв – фактура издадена на клиент, която отразява
параметрите на договор за продажба между търговец и клиент, която се твърди в
документа, че е била извършена, сключена при съставянето на фактурата в р.
Румъния. Този документ е неистински по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК, тъй като
му е придаден вид, че съставлява писмено изявление на посочения като негов издател
търговец - „продавач“, който обективно според събраните доказателства не
упражнява търговска дейност от години в р. Румъния, а не на лицето, което де
факто го е съставило и предоставило на подсъдимата. Престъплението по чл. 316
от НК се осъществява само чрез действие, то не е продължено престъпление, а
такова на просто извършване. Осъществява се чрез еднократно действие и тъй като
е формално, а не резултатно, не е необходимо от ползването на документа да е
настъпила допълнително някаква благоприятна последица за подсъдимия. „Ползване” по смисъла на чл. 316 от НК
означава употреба на документа чрез представянето му пред трето лице, а не
извличане на полза и облага от факта, че някога някъде някому този документ е
бил представен от някого. В този смисъл виж. Решение № 172 от 28.06.2017 г. по
н. д. № 489 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение.
Текстът на
чл. 316 НК затвърждава преди всичко идеята, че поначало криминализирането на
съставянето на неистински документи, преправянето съдържанието на съставени
документи, както и съставянето на документи с невярно съдържание, цели
предотвратяване използването на такива документи. Тази идея следва от
съдържанието на всички текстове, отнасящи се за документните престъпления, като
дори целта /мотивът/ за ползване,
която не е посочена като съставомерен субективен признак на деянието /за разлика от целта в текста на чл. 308,
ал.1 от НК/ е достатъчна. Това е особено подчертано именно в текста на чл.
316 НК с предвидената отговорност за ползване на документ от изброените и
тогава, когато ползващият документа не може да носи наказателна отговорност за
съставянето му, както е в настоящия случай. В този смисъл виж. Решение
№ 210 от 17.09.2012 г. по нак. д. № 496/2012 г. на Върховен касационен съд.
В конкретния случай защитаваните обществени отношения са били грубо накърнени
от действията на подсъдимата. Наказателна отговорност се носи винаги от
ползвателя на частен документ, който е „неистински" или „с преправено
съдържание", но не и когато той е истински частен документ с невярно
съдържание. В този смисъл виж. Решение № 364 от 19.10.2012 г. по нак. д. №
1204/2012 г. на Върховен касационен съд.
От
субективна страна, деянието е извършено при пряк умисъл, като вид и форма на вината. При престъплението по чл.
316 НК умисълът на дееца трябва да включва съзнанието, че се ползва неистински
/както е в случая/ или преправен
документ, т.е. че отразеното в документа не отговаря на действителните факти и
обстоятелства и че не е издаден от оправомощено лице за удостоверяване именно
на тези обстоятелства. В този смисъл виж. Решение № 307 от 23.01.2017 г. по н. д. №
1236 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. Отделение.
Подсъдимата в случая несъмнено е съзнавала с оглед признанията си и събраните писмени
доказателства, които ги подкрепят изцяло, че се е ползвала пред съответното
длъжностно лице /разследващ полицай от
РУ-Дупница/ от неистински частен свидетелстващ документ, съставен от
другиго, в опит да избегне привличането си към наказателна отговорност за
престъплението по чл. 172б, ал.1 от НК осъществено от нея.
По наказанието:
Според актуалните към
датата на всяко от инкриминираните деяния приложими текстове на НК за всяко от
престъпленията се предвиждат съответно наказания, както следва:
- по чл. 172б, ал.1 от НК -
лишаване от свобода до 5 /пет/ години и глоба до 5 000
лв. /пет
хиляди лева/.
- по чл. 316, вр. с
чл. 309, ал.1
от НК - лишаване от свобода до 2 /две/ години.
Съобразно това съдът
отчита, че са налице
многобройни
смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства относими и за двете деяния. За такива
съдът приема чистото съдебно минало на Г.К., нейното семейно положение и
по-конкретно социален статус на самотна майка отглеждаща малолетното си дете,
трудовата и ангажираност като учител и допълнителната и многогодишна
законосъобразна търговска дейност като ЕТ, добрите и характеристични данни,
оказаното съдействие и искрено изразено съжаление, както и нейното високо образование.
С оглед на всичко това съдът приема, че стореното е по-скоро изолирана проява в
битието на подсъдимата, която едва ли ще се повтори отново.
Наред с това е налице едно
единствено
отегчаващо
отговорността на подсъдимата
обстоятелство, конкретно и само за престъплението по чл. 172б, ал.1 от НК, а именно
високата стойност на иззетите от продажба вещи, които според стойността на
оригиналните такива възлизат на общо 16 465,00
лева.
Отчитайки броя и
значението на посочените многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства съдът счита, че са налице предпоставки
за приложение на чл. 55, ал.1, т. 2, б. „б“ и ал. 3 от НК като по
благоприятен за дееца, вместо определяне на наказанията по реда на чл. 58а от НК. Това се
налага, с оглед
необходимостта от постигане на целите на индивидуалната и генералната превенция
визирани в чл. 36 от НК, тъй като в случая и най-лекото, предвидено в закона
наказание за всяко от двете престъпления се оказва несъразмерно
тежко. Поради това съдът приема, че следва да замени
предвидените наказания лишаване от свобода, с оглед на това, че за всяко от тях не е предвиден най-нисък предел, с по-лекото по
вид наказание „пробация“. Пробацията съгласно чл.
42а, ал.1 от НК е
съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, поради
което спрямо подсъдимата следва да се приложат за всяко едно от престъпленията,
съобразно тяхната обществена опасност и тежест, следните пробационни мерки:
-
за
престъплението по чл. 172б, ал.1 от НК:
1. На
основание чл. 42а, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 42б, ал.1 от НК - "Задължителна
регистрация по настоящ адрес", за срок от 1 /една/ година, с периодичност два пъти седмично;
2. На
основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК - "Задължителни периодични срещи с
пробационен служител", за срок от 1
/една/ година.
На основание
чл. 55, ал. 3 от НК за това престъпление не
следва да се налага по-лекото наказание – „глоба“
до 5 000 лв.,
което законът предвижда в чл. 172б, ал.1 от НК, наред с наказанието лишаване от
свобода.
- за престъплението по
чл. 316, вр. с чл. 309, ал.1 от НК:
1. На основание чл. 42а, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 42б, ал.1 от НК -
"Задължителна регистрация по настоящ адрес", за срок от 6 /шест/
месеца, с периодичност два пъти седмично;
2. На основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК - "Задължителни
периодични срещи с пробационен служител", за срок от 6 /шест/ месеца.
На
основание чл. 23, ал.1 от НК, поради осъществяването на деянията в условията на
реална съвкупност,
на подсъдимата Г.К.
следва да бъде определено едно общо и най-тежко наказание, а именно „пробация“ при следните пробационни мерки:
1. На основание чл. 42а, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 42б, ал.1 от НК -
"Задължителна регистрация по настоящ адрес", за срок от 1 /една/ година,
с периодичност два пъти седмично;
2. На основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК - "Задължителни
периодични срещи с пробационен служител", за срок от 1 /една/ година.
Доколкото нормата на
чл. 172б, ал. 3 от НК предвижда задължителното отнемане на предмета на
престъплението по чл. 172б, ал.1 от НК, то процесните вещи - 1 брой
тениска с марка „DIOR“; 2 броя тениски с марката „GIVENCHY“; 3 броя
дамски чанти с марка „
LOUIS VUITTON“ и 1 брой
раница с марка „
LOUIS VUITON“ следва
да бъдат
отнети в полза на държавата
и унищожени, след влизане на присъдата в сила.
По разноските:
На основание
чл. 189, ал. 3 от НК, подсъдимата Г.Г.К., с постоянен адрес ***2, с ЕГН **********, следва да заплати в полза
на ОДМВР- Кюстендил, сума в размер на 456,80 лв. (четиристотин петдесет и шест лева и осемдесет стотинки) - разноски за марковата и оценителна експертиза изготвена в хода на
ДП.
При тези мотиви,
съдебният състав постанови присъда си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: