Решение по дело №6481/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2093
Дата: 10 април 2024 г. (в сила от 10 април 2024 г.)
Съдия: Анелия Маркова
Дело: 20231100506481
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2093
гр. София, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20231100506481 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 4589 от 24.03.2023 г. по гр.д.№ 5755 по описа за 2022 г. на
СРС, 113 състав се: ОСЪЖДА "Д.З." АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "****, да заплати на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО Е." АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ****, на основание чл. 411 КЗ сумата в размер на 436, 68 лв.,
представляваща неплатена част от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по щета № **********/2021 г. за ПТП,
настъпило в с. Любенец, община Нова Загора на 30.01.2021 г., в причинна
връзка с което са причинени вреди на лек автомобил марка БМВ 630, ДК №
СА **** ХС, ведно със законната лихва върху главницата от 07.02.2022 г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата в размер на
32, 63 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 13.05.2021 г. до 06.02.2022 г.
В тежест на ответника са били възложени и разноските в процеса.
1
Постъпила е въззивна жалба от „Д.З.“ АД, ответник пред СРС.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СРС,
решение. Счита, че били допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в
необсъждане на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност.
Това довело до неправилни изводи. Счита, че тезата на ищеца не е доказана
пълно и главно. Не било доказано, че всички обезщетени вреди са в пряка
причинно-следствена връзка с механизма на ПТП и по-конкретно
уврежданията по челното стъкло на застрахования при ищеца, автомобил.
Изводите на СРС били в противоречие с отразеното в протокола за ПТП и
снимковия материал, от които било видно, че уврежданията са в предната
долна част на увредения автомобил, застрахован при ищеца. Затова не можело
уврежданията по панорамното стъкло да са причинени от процесното ПТП.
Не било доказано, че уврежданията са от попаднали върху МПС части или
предмети. Сочи, че в заключението си по САТЕ вещото лице било посочило,
че увреждането на челно стъкло не кореспондирало с механизма на ПТП.
Свидетелските показания на собственика на увреденото МПС марка „БМВ“
също не били доказали по безспорен начин наличието на удар от предмет,
който удар да е предизвикан от първоначалния сблъсък между двата
автомобила. Счита, че показанията на свидетеля не следва да бъдат
кредитирани, тъй като свидетелят не бил пряк очевидец на ПТП, освен това в
показанията си свидетелят не установил наличието на предмети върху
увреденото МПС, които да са довели до увреждането на челното стъкло, а
само такива в района на ПТП.
Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното
решение и вместо това да постанови друго, с което иска по чл.411 КЗ да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СРС- „ЗД Е.“
АД, в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и
правилност на така постановеното от СРС, решение. Доводите за допуснати
нарушения били неоснователни. Същите противоречали на събраните по
делото доказателства. Счита, че механизма на ПТП, описан в исковата молба,
размерът на вредите и причинно-следствената връзка се установявали от
събраните по делото доказателства, вкл. заключението на САТЕ. В
последното вещото лице било посочило, че увреждането по челното стъкло
2
представлява нарушаване на външния слой на детайла, получено при удар с
малък твърд предмет, което можело да бъде причинено при процесния
инцидент, само, ако при удара между леките автомобили марка Фолксваген
Голф и Мерцедес Е 290 са отхвръкнали предмети или части от тях. При
разпита на свидетеля Г.Г. се установило, че при инцидента лекия автомобил
Фолксваген Голф, застрахован при ответника, се е движел с много висока
скорост /120-130 км/ч/, при което водачът му загубил управление, блъснал се
в лекия автомобил Мерцедес Е 290, а последният се ударил в паркирания
пред него лек автомобил БМВ 630, застрахован при ищеца. Свидетелят бил
категоричен, че на мястото на инцидента има множество разпръснати части
по цялото пътно платно и около колите, както и, че в радиус от 10 м около
колите, вкл. върху тях имало всякакви части-болтчета, гайки, термостати,
най-различни части, стъкла и др. Свидетелят потвърдил, че върху колата му
имало разпръснати части, но е имало и удар върху стъклото от рикуширал
предмет. При това положение намира за правилен извода на СРС за наличие
на причинно-следствена връзка между ПТП и уврежданията, вкл. на предното
стъкло. Последното било увредено от изхвръкнали предмети при
настъпването на ПТП. В този смисъл били и разясненията дадени от вещото
лице при изслушването му на 04.10.2022 г. в о.с.з. От заключението на САТЕ
бил установен и размера на настъпилата щета, а именно сумата от 1661,69 лв.
Счита, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска по чл.411 КЗ.
Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 29.03. 2023 г.
Въззивната жалба е подадена на 12.04.2023 г./по пощата/, т.е. същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
3
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че от
събраните по делото доказателства се установява, че вината за ПТП е на
водача, застрахован при ответника, управлявал лек автомобил марка
Фолксваген Голф с рег. № СТ **** АТ. Същият се движел с несъобразена с
мократа пътна настилка скорост при което реализира ПТП с лек автомобил
Мерцедес Е 290 ТД с рег. № СТ **** АН. Вследствие на удара вторият
автомобил се измества назад и се удря в предната част на паркирания
автомобил марка БМВ 630 И с рег.№ СА **** ХС. В заключението си вещото
лице по изготвената съдебно-автотехническа експертиза било посочило, че
щетите върху лекия автомобил марка БМВ 630 И в предната част на
автомобила се намират в пряка и причиинно-следствена връзка с настъпилото
на 30.01.2021 г. в с.Любенец произшествие с уточнението, че увреждането по
челното стъкло на автомобила представлява нарушаване на външния слой на
детайла, получено от удар с малък твърд предмет, което може да бъде
причинено при процесния инцидент само, ако при удара между леките
автомобили Фолксваген Голф с рег. № СТ **** АТ и Мерцедес Е 290 ТД с
рег. № СТ **** АН са отхвръкнали предмети или части от тях. За изясняване
на последното обстоятелство по делото бил разпитан по делегация пред РС,
гр. Стара Загора свидетелят Г.Г., собственик на увредения автомобил марка
БМВ 630 И. В показанията си свидетелят сочел, че водача на МПС
Фолксваген Голф с рег. № СТ **** АТ се движел с много висока скорост.
Свидетелят бил категоричен, че вследствие на удара на мястото на инцидента
имало множество разпръснати части по цялото пътно платно и около колите.
Уточнявал, че в радиус от около 10 м. около колите, вкл. върху тях, имало
всякакви части-болтчета, термостати и др. отломки. СРС е кредитирал
показанията на свидетеля като обективни и последователни и при съвкупната
преценка на събраните доказателства е достигнал до извода, че механизма на
ПТП е такъв, какъвто е описан в исковата молба. Всички увреждания на
застрахования при ищеца лек автомобил марка БМВ, вкл. предното стъкло,
били в причинно-следствената връзка с инцидента. Макар да не попадало в
контактната зона на удара, челното стъкло било увредено от изхвръкналите
4
предмети при настъпването му, в каквато насока били и разясненията на
вещото лице при изслушването му в проведеното на 04.10.2022 г. открито
съдебно заседание по делото.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното от фактическа и правна страна на спора:
За уважаване на иска по чл.411, ал.1 КЗ следва да са налице
предпоставките:
1-наличие на застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка между ищеца и водача на увредения автомобил;
2- заплащане на щетите по този автомобил, причинени от
застрахователно събитие в рамките на покритието на застраховката;
3-противоправно поведение на водач – предизвикване на ПТП,
причинило вреди на застрахования при ищеца автомобил;
4- причинно-следствена връзка между вредите и ПТП;
5-валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
по договор, сключен между причинилия ПТП водач и ответника.
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, вкл. заключението на съдебно-автотехническата експертиза се
установява, че увреждането на предното стъкло на МПС, застраховано при
ищеца /снимка л.51 по делото пред СРС/ е в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП:
В показанията си свидетелят Г., разпитан по делегация, сочи, че водача
на лекия автомобил, застрахован при ответника, се е движел с много висока
скорост /около 120-130 км/ч, при което вследствие на силния удар е влачил
колата на попа /Мерцедеса/ в продължение на 20-30 метра и последната удря
неговата кола. Колите са били наредени една след друга и водача на лекия
автомобил „Фолксваген Голф“ първо удря колата на попа, която е първа и
става верижна катастрофа, при която пострадва и неговия /на свидетеля/
автомобил марка „БМВ“. Свидетелят сочи, че вследствие на високата скорост
водачът на лекия автомобил „Фолксваген“ изпуска кормилото на автомобила
и „помита“ колите, като блъска първо колата на попа Д., която отскача
значителни метри и удря негова кола. Вследствие на удара двете коли – на
свидетеля и на попа са една върху друга, а тази на виновния водач – отскача
5
на отсрещния тротоар- в дясното платно качена на тротоара до отсрещната
къща. На въпроса дали удара е бил силен свидетелят отговоря: „Удара беше
силен защото моята кола е трета кола, неговата кола /на виновния водач/ се
удря в колата на отчето, която рекошира върху моята кола. Колата на отчето
беше голяма кола Мерцедес Ес класа, не беше малка и колата на отчето беше
тотално за скрап, беше смачкана изключително много отпред и отзад. Водача
на Голфа се удря в предната част на Мерцедеса /колата на отчето/, а колата на
отчето удря със задната част моята кола- БМВ.“ Свидетелят сочи още, че
вследствие на удара е имало множество разпръснати части по цялото пътно
платно и около колите, както и върху тях. „Десетки части имаше – всякакви
болтчета, гайки, термостати, най-различни части имаше в радиус от около 10
м, имаше стъкла и всякакви части“. Свидетелят сочи, че е имало и удар върху
самото стъкло като предполага, че нещо е рикоширало и ударило стъклото, а
впоследствие е изхвърчало настрани по платното или банкета.
Възможността увреждането на предното стъкло да настъпи чрез удар от
отломките на автомобилите е допуснато от вещото лице, изготвило
заключението на САТЕ, виж заявеното от него при изслушването му на
04.10.2022 г., л.77 по делото пред СРС.
Следва да отбележим, че вещото лице е констатирало, че челното
стъкло е счупено отвън-навътре, което означава, че за да бъде увредено,
следва да има изхвръкнал предмет от някое от двете превозни средства, които
са били пред него.
Наличието на множество такива отломки се установява от
представените по делото снимки, направени на място непосредствено след
инцидента, виж конкретно тези на л.53 от делото пред СРС.
Налага се извод, че обжалваното решение е правилно и като такова
ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника с оглед изхода на спора разноски не се следват.
6
На въззиваемата страна разноски се следват. Такива са сторени за
процесуално представителство –адв.възнаграждение в размер на 400 лв.
Водим от гореизложеното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4589 от 24.03.2023 г. по гр.д.№ 5755 по описа
за 2022 г. на СРС, 113 състав, изцяло.

ОСЪЖДА"Д.З." АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. "****, да заплати на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
Е." АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****,
съдебен адрес: гр.София, ул.****, офис 2- адв. В.Д., сумата в размер на 400
лв.- разноски за юриск.възнаграждение пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не може да се обжалва, арг.от чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7