Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 05 април 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти
граждански състав, в публично заседание на 08.03.2018
г. в състав:
Районен съдия: Иван И.
при участието на секретаря М.Б.
като разгледа докладваното от съдията И. гражданско дело № 3202 по описа за 2017 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се развива по общия исков ред на чл. 124,
ал. 1 и следващите от ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „Интернешънъл
Асет Банк“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Тодор Александров“ № 81-83 срещу Община К. с БУЛСТАТ *********, седалище и
адрес на управление гр. К., ул. „Освобождение“ № 13.
В същата се твърди, че по силата на договор за
изпълнение на строително-ремонтни работи и инженеринг с гарантиран резултат от
12.06.2007 г. (Основен договор) ответната Община К., в качеството на възложител,
е възложила, а ,,Е.” АД с ЕИК *********, в качеството на изпълнител, е приело
да изпълни следните дейности: извършване на строително-ремонтни работи и
инженеринг за енергоефективни мероприятия и изграждане на отоплителна
инсталация за обществена сграда, находяща се на адрес с. Г., община К., ул. А.,
собственост на Община К. и използвана от ДОВДЛРГ „Детски свят“. Твърди се, че с
чл. 7 от Основния договор изпълнителят се е задължил да финансира със собствени
средства инвестицията в размер на 237 775,38 лв. с включен ДДС, при срок
на изплащане от възложителя 7 години, както и че дейностите, предмет на
договора, са разделени на два етапа: Етап 1, който включва: детайлно енергийно
обследване по смисъла на чл. 11 от Наредбата за обследване на енергийната
ефективност на сградата; разработване на работни проекти за набелязаните
енергоефективни мерки; изпълнение на предвидените строително-монтажни работи
(СМР) за реализиране на изготвените работни проекти; изпълнение на необходимите
СМР за реализиране на изготвените работни проекти и изпълнение на набелязаните
в договора и приложенията ремонтно-възстановителни работи; Етап 2, който
включва: мониторинг на гарантирания резултат от изпълнените дейности и
изплащане от възложителя на вложената от изпълнителя инвестиция. Страните
уговорили в чл. 11 от Основния договор обща цена на строително-ремонтните
работи и инженеринговите дейности на стойност 301 448,09 лв. с вкл. ДДС,
която цена включва стойността на инвестицията в размер на 198 146,15 лв.
без вкл. ДДС, стойността на лихвата в размер на 53 060,59 лв., изчислена
при 7 % годишно оскъпяване за срок от 7 години и ДДС с обща стойност
50 241,35 лв., съгласно Структурата на разходите - Приложение № 1 към
Основния договор. Поддържа се също, че на 17.09.2017 г., съгласно чл. 20 от
договора представители на възложителя и изпълнителя са съставили и подписали
Приемо-предавателен протокол за изпълнение и завършване на Етап 1 от договора,
с който обектът е предаден от изпълнителя и приет от възложителя без забележки;
констатирано е изпълнението на дейностите, предмет на договора и е решено, че
дейностите от Етап 1 по договора са приети за завършени без забележки и може да
се пристъпи към реализацията на Етап 2 от договора – мониторинг на енергийното потребление
на обекта и отчитане на гарантирания резултат и изплащане от възложителя на
вложената от изпълнителя инвестиция. Навеждат се твърдения, че по силата на
сключен на 05.10.2007 г. договор за покупко-продажба на вземане по чл. 99 и
следващите от ЗЗД ,,Е.” АД е прехвърлило на ,,Енергомонтаж - АЕК” АД с ЕИК
********* част от вземането по Основния договор (80% от него) в размер
248 216,18 лв. без вкл. ДДС, представляващо остатък от задължението на
длъжника по цитирания договор, цялото в размер 251 206,74 лв. без вкл.
ДДС, част от които са платени на цедента от длъжника. Според този договор
вземането е платимо на 83 равни месечни вноски, всяка от които в размер на
2 990,56 лв., платими не по-късно от десето число на текущия месец, по банков
път. Поддържа, че частта от вземането по основния договор (20%), представляваща
ДДС, начислен по съответната доставка, не е предмет на прехвърляне по описания
договор покупко-продажба на вземане (цесия), а тази част остава дължима от
възложителя - Община К. на изпълнителя - ,,Е.” АД и е платима, съгласно
уговореното в Основния договор и описано по-горе на 83 равни месечни вноски,
всяка от които в размер на 598,11 лв., платими не по-късно от десето число на
текущия месец, по банков път. Поддържа се, че с договор за покупко-продажба на
вземане от 08.10.2007 г. ,,Енергомонтаж - АЕК” АД е прехвърлило придобитото
вземане на ,,Фонд за енергетика и енергийни икономии - ФЕЕИ” АДСИЦ с ЕИК
*********. На 21.12.2007 г. между цесионера ,,Фонд за енергетика и енергийни
икономии - ФЕЕИ” АДСИЦ и цедирания длъжник Община К. било сключено
споразумение, с което страните определили размера на вземането, прехвърлено с
договора за покупко-продажба на вземане от 08.10.2006 г., както и начина и
сроковете за погасяването му. С договор за покупко-продажба на вземане от
10.07.2015 г. ,,Е.” АД е прехвърлило на ,,Ескона консулт” ООД с ЕИК *********
остатъка от вземането си по Основния договор, ведно с привилегиите,
обезпеченията, лихвите, неустойките и другите му принадлежности, като Община К.
била уведомена от цедента по договора ,,Е.” АД с уведомление, получено на
04.08.2015 г. от Община К., с вх. № 53.127-2. По силата на договор за покупко-продажба на вземания от 06.11.2015 г. ,,Ескона
консулт” ООД е прехвърлило на ищеца ,,Интернешънъл Асет Банк” АД пакет от
вземания, в общ размер 1 701 810,10 лв., част от които е и придобитото по-горе
вземане от Община К.. Вземането е прехвърлено ведно с привилегиите,
обезпеченията, лихвите, неустойките и другите им принадлежности по Основния
договор. Длъжникът Община К. е надлежно уведомен и за това прехвърляне с
уведомление, получено на 13.11.2015 г. от Община К., с вх. № 53.127-2. Твърди
се, че за доказване на вземането ,,Е.” АД е предоставило на първоначалния
цесионер ,,Ескона консулт” ООД, което от своя страна като цедент е предоставило
на ,,Интернешънъл Асет Банк” АД като цесионер, Основния договор, ведно с
Приложенията и всички други документи, доказващи по несъмнен начин
прехвърленото вземане. Поддържа се, че към датата на предявяване на исковата
молба ответната Община К. дължи на ищеца обща сума в размер 16 148,97 лв.,
която съставлява общата стойност на неплатени и изискуеми към датата на
предявяване на исковата молба 27 месечни вноски, с падежи всяко 10-то число на
месеца, за който се отнасят, за периода от 10.07.2012 г. до 10.09.2014 г., в
това число: 26 равни месечни вноски в размер на 598,11 лв. всяка, с падежи
всяко 10-то число на месеца, за който се отнасят, за периода от 10.07.2012 г.
до 10.08.2014 г. и 1 вноска в размер на 598,07 лв. с падеж до 10.09.2014 г.
Искането към съда е да осъждане на ответната община да
заплати на ищеца сумата 16 148,97 лв., представляваща общата стойност на
дължими 27 месечни вноски, с падежи всяко 10-то число на месеца, за който се
отнасят, за периода от 10.07.2012 г. до 10.09.2014 г., в това число: 26 равни
месечни вноски в размер на 598,11 лв. всяка, с падежи всяко 10-то число на
месеца, за който се отнасят, за периода от 10.07.2012 г. до 10.08.2014 г. и 1
вноска в размер на 598,07 лв. с падеж до 10.09.2014 г., ведно със законната
лихва върху присъдените суми от датата на предявяване на исковата молба –
18.07.2017 г. до окончателното им изплащане, както и сумата 535,84 лв. –
мораторна лихва върху главните задължения за месечни вноски с падежи на
10.07.2014 г., 10.08.2014 г. и 10.09.2014 г., начислена от изискуемостта на
всяка вноска за периода от 10.07.2014 г. до 17.07.2017 г. Претендират се
разноски.
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с
правно основание с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 266, ал. 1 и
чл. 99, ал. 4 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и по чл. 86 от ЗЗД.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът ответната
Община К. оспорва изцяло предявените искове. Поддържа, че между страните по
делото липсват облигационни отношения, тъй като полученото на 04.08.2015 от
Община К. уведомление за сключен договор за покупко-продажба на вземане не се
отнася за договора за покупко-продажба на вземане от 10.07.2015 г., а за друг
договор за покупко-продажба на вземане, сключен на 26.06.2015г. Поддържа, че
ответникът не е уведомен от кредитора ,,Е.” АД за прехвърлянето на вземането с
договор за покупко-продажба на вземане от 10.07.2015 г. (първият във времето
договор за покупко-продажба на вземане), както и че липсва валидно уведомяване
на ответника за по-късно сключения договор за покупко-продажба на вземане от
,,Ескона консулт” ООД към ищеца. Прави изрично възражение за нищожност на двата
договора за прехвърляне на вземания (от
,,Е.” АД към ,,Ескона консулт” ООД от 10.07.2015 г. и от ,,Ескона консулт” ООД
към ищеца от 06.11.2015 г.), поради противоречието им на императивни норми на
закона, с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение от ЗЗД, тъй като с тях
ищецът твърди да е придобил вземане за данък върху добавената стойност (ДДС),
което е публично вземане, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК, и е
непрехвърлимо с оглед забраната за цесия на публични вземания по чл. 190, ал. 1
от ДОПК, както и поради това, че Договора от 12.06.2007 г., сключен между него
и ,,Е.” АД е такъв за възлагане на обществена поръчка и съгласно чл. 33, ал. 1
от НВМОП (отм.) и чл. 43, ал. 1 от ЗОП (отм.), цесия на вземане по договор за
обществена поръчка е забранена. Прави и изрично възражение за нищожност на
договора за цесия от 06.11.2015 г., от който на практика черпи права ищецът,
поради липса на съгласие, с правно основание чл. 26, ап. 2, предложение второ
от ЗЗД, тъй като липсва решение на компетентния орган на банката-ищец за
придобиване на вземанията, предмет на настоящето дело и представителна власт на
подписалата договора П.А.П. Поддържа, че договора за цесия от 10.07.2015 г.,
сключен между ,,Е.” АД и ,,Ескона консулт” ООД, е нищожен и поради факта, че в
него участва и трето лице, извън цедента и цесионера, а именно банката-ищец, на
която не е разрешено от ЗКрИ, ТЗ и наредбите на БНБ да участва в такива сделки,
което сочи на липса на съгласие от страна на компетентните органи на банката,
както и за извършени действия, попадащи извън вписаната в Търговския регистър
представителна власт на законния представител на ищеца П.А.П., също водещи до
извод за липса на съгласие. Черпи аргументи за липса на съгласие по договора за
цесия от 10.07.2015 г., с оглед наличието и на друг вариант на договора от
26.06.2015 г. (вх. № ЕКО39/26.06.15 г. на ,,Ескона консулт” ООД, представен по
търг. дело № 96/2015г. на Окръжен съд гр. Враца), е невъзможно да се установи
действителната воля на страните и параметрите, при които е постигнато
съгласието. Също така прави изрично възражение за нищожност на договора за
цесия от 10.07.2015 г. поради невъзможен предмет, с правно основание чл. 26,
ал. 2, предложение първо от ЗЗД, тъй като не съществува вземане на „Е." АД
поради непостигане на икономии на електро- и топлинна енергия в обществената
сграда, посочена в договора от 12.06.2007 г. с Община К. и следователно
дружеството-изпълнител не може да прехвърли несъществуващото си вземане на
„Ескона колсулт" ООД, респективно последното не може да ги прехвърли на
ищеца по делото. Прави също така и изрично възражение за погасяване по давност
на всички претендирани вноски с изтичането на кратката тригодишна погасителна
давност, тъй като същите са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. ,,
в”, предложение последно от ЗЗД и съгласно цитираната разпоредба правото на иск
за такива вземания се погасява с тригодишна давност от падежа на вноските.
Прави и изрично възражение с правно основание чл. 265, ал. 2 от ЗЗД за некачествено и непълно неизпълнение от
страна на ,,Е.” АД на Договор за извършване на строително-ремонтни работи и
инженеринг с гарантиран резултат от 06.04.2006 г., с оглед на което счита за
недължими процесните суми, съответстващи по размер на стойността на
неизпълненото и некачествено изпълненото от изпълнителя. Поддържа, че и към момента на подаване на
отговора по чл. 131 от ГПК вторият етап, изискващ мониторинг и постигане на
енергийни икономии, не е изпълнен, както и че не е приета работата по първия
етап, поради което не се дължи и процесното плащане. Твърди, че не е
налице ликвидно и изискуемо вземане към него, тъй като
по делото не е представена нито една фактура или равностойно искане за плащане
от страна на ищеца, което формално да отговаря на законовите изисквания,
посочени в чл. 4, т. 1, букви „а" и „б" от Директива 2011/7/ЕС на
Европейския Парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата
със забавяне на плащането по търговски сделки. Навежда твърдения, че непредставянето
на фактури, издадени от ,,Е.” АД на ,,Ескона консулт” ООД и след това от
,,Ескона консулт" ООД на ищеца, във връзка с възмездното прехвърляне на
процесните вземания, поставя под въпрос реалността на тези сделки.
Конституираните като трети лица-помагачи на страната
на ищеца ,,Е.” АД гр. София (в несъстоятелност) и ,,Ескона консулт” ООД гр.
София в писмени становища по делото изцяло поддържат изложеното в исковата
молба, считат предявените искове за основателни и оспорват изложеното в
писмения отговор на ответника по съображения, подробно изложени в становищата.
Като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с исканията и възраженията на страните, съдът прие за
установено следното:
Видно от Договор за изпълнение на строително-ремонтни
работи и инженеринг с гарантиран резултат от 12.06.2007 г. (л. 13 от делото),
същият е сключен между Община К. като възложител и ,,Е.” АД гр. Козлодуй
(понастоящем със седалище и адрес на управление в гр. София) като изпълнител. По силата на договора Община К. е възложила, а
,,Е.” АД гр. Козлодуй е приело да изпълни възмездно енергоефективни дейности с
гарантиран резултат и ремонтно-възстановителни работи на обществена сграда, находяща се на адрес с. Г., община К., ул. А.,
като същите са разделени на два етапа: Етап 1 – изпълнение на енергоефективни
дейности и ремонтно-възстановителни дейности, обхващащи: детайлно енергийно
обследване на сградата по смисъла на чл. 11 от Наредбата за обследване за
енергийна ефективност, разработване на работни проекти за набелязаните
енергоефективни мерки, изпълнение на необходимите СМР за осъществяване на
изготвените работни проекти, изпълнение на набелязаните в договора и
приложенията ремонтно-възстановителни работи; Етап 2 – мониторинг на гарантирания резултат от изпълнените
дейности и изплащане от възложителя на вложената от изпълнителя инвестиция.
Страните са постигнали съгласие изпълнителят да финансира със собствени
средства инвестицията в размер на 237 775,38 лв. с ДДС, съгласно
представляващото неразделна част от договора Приложение № 1, при срок на
изплащане от възложителя 7 години, като така посочената стойност следва да бъде
изплащана от възложителя на изпълнителя на равни месечни вноски, всяко от които
в размер на 3 588,67 лв. с ДДС. В договора е предвидено приемането на
резултатите от изпълнението на Етап 1 от договора да се извършва с двустранен
приемо-предавателен протокол, който да стане неразделна част от договора.
Уговорено е първото месечно плащане в размер на 3 588,67 лв. с ДДС да бъде
извършено до 10-то число на месеца, следващ месеца на завършване на Етап 1 от
договора, както и неустойка за забава в размер на 0,5 % от стойността на
неизплатената сума за всеки просрочен ден, но не повече от 8 % от нея. Съгласно
предвидения в договора механизъм за измерване на коефициента на ефективност,
изпълнението на гарантирания резултат и необходимостта от извършване на
изравнителни плащания следва ежегодно между 15-то и 30-то число на месеца, следващ
завършването на първия етап от договора да се подписва двустранен протокол за
установяване на същите обстоятелства.
Договорът е изменен с анекс № 1 от 10.11.2010 г.,
съгласно който считано от 10.11.2010 г. се прекратява мониторинга на
гарантирания резултат по втория етап от договора, като възложителят ще
продължава да изплаща инвестицията по чл. 11 от договора по реда и условията на
чл. 12, ал. 1 и ал. 2, чл. 13 и чл. 14 от същия. В анекса е посочен адреса на
обществената сграда – предмет на основния договор, а именно с. Г., община К.,
ул. А..
Предвидено е също задължение за възложителя, в случай
на промяна на предназначението и/или режима на експлоатация на сградата и при
представено аргументирано искане от изпълнителя да приеме преизчисляване на
стойността на технико-икономическите показатели по чл. 4, ал. 1, ал. 2 от договора (чл. 19), както и задължение на
възложителя да приеме продажба на вземанията на изпълнителя по този договор с
трети лица, в случай, че в резултат на това не възникнат допълнителни финансови
задължения за него, освен упоменатите в раздел V от договора (чл. 21).
С договор за продажба на вземане (цесия) от 05.10.2007
г. (л. 44 от делото) „Е.“ АД е продало на „Енергомонтаж-АЕК“ АД гр. Козлодуй
свое вземане към Община К., възникнало на основание договор за изпълнение на
строително-ремонтни работи и инженеринг с гарантиран резултат от 12.06.2007 г.
и представляващо остатък в размер на 248 216,18 лв. от задължението на
Община К., цялото в размер на 251 206,74 лв. Цедираният остатък от вземане
се състои от главница (данъчна основа) в размер на 195 787,27 лв. и
договорна лихва в размер на 52 428,91 лв., като същият остатък е платим на
83 равни месечни вноски, всяка в размер на 2 990,56 лв., с падеж не
по-късно от 10-то число на текущия месец, като плащането се извърши по банков
път срещу издадена данъчна фактура, а при забава на месечна вноска се начислява
неустойка в размер на 0,5 % от стойността на неизплатената вноска на ден, но не
повече от 8 % от нея. В договора за цесия изрично е посочено, че частта от
цената, представляваща ДДС, начислен по съответната доставка, не е предмет на
прехвърляне по договора, а ДДС остава дължим от цедирания длъжник на
първоначалния кредитор.
С договор за продажба на вземане (цесия) от 08.10.2007
г. (л. 50 от делото) първоначалният цесионер „Енергомонтаж-АЕК“ АД гр. Козлодуй
е продало на „Фонд за енергетика и енергийни икономии-ФЕЕИ“ АДСИЦ гр. София
свое вземане към Община К., възникнало на основание договор за изпълнение на
строително-ремонтни работи и инженеринг с гарантиран резултат от 12.06.2007 г.
и представляващо остатък в размер на 248 216,18 лв. от задължението на
Община К., цялото в размер на 251 206,74 лв. Цедираният остатък от вземане
се състои от главница (данъчна основа) в размер на 195 787,27 лв. и
договорна лихва в размер на 52 428,91 лв., като същият остатък е платим на
83 равни месечни вноски, всяка в размер на 2 990,56 лв., с падеж не
по-късно от 10-то число на текущия месец, като плащането се извърши по банков
път срещу издадена данъчна фактура, а при забава на месечна вноска се начислява
неустойка в размер на 0,5 % от стойността на неизплатената вноска на ден, но не
повече от 8 % от нея. В договора за цесия изрично е посочено, че частта от цената,
представляваща ДДС, начислен по съответната доставка, не е предмет на
прехвърляне по договора, а ДДС остава дължим от цедирания длъжник на
първоначалния кредитор.
Със споразумение от 29.12.2007 г. (л. 56) между „Фонд
за енергетика и енергийни икономии-ФЕЕИ“ АДСИЦ гр. София и Община К. е
постигнато съгласие, че задължението на цедирания длъжник Община К. към
цесионера „Фонд за енергетика и енергийни икономии-ФЕЕИ“ АДСИЦ гр. София
възлиза на 81 равни месечни вноски (тъй като са платени 2 бр. месечни вноски),
всяка в размер на 2 990,56 лв., с падеж не по-късно от 10-то число на
текущия месец, като вноските за месец декември 2007 г. и за месеците януари,
февруари, март, април и май 2008 г., или сума общо в размер на 17 943,36
лв. ще бъдат заплатени най-късно през месец юли 2008 г, а при забава цесионерът
начислява, а цедираният длъжник заплаща неустойка за забава, съгласно договора
за цесия.
С договор за продажба на вземане (цесия) от 10.07.2015
г. (л. 59 от делото) цесионерът „Е.“ АД е продало на „Ескона Консулт“ ООД гр.
София свое вземане към Община К., възникнало на основание договор за изпълнение
на строително-ремонтни работи и инженеринг с гарантиран резултат от 12.06.2007
г. на стойност 17 943,26 лв., ведно с привилегиите, обезпеченията,
лихвите, неустойките и другите му принадлежности, представляващо остатък за
плащане от длъжника по основания договор, а „Ескона Консулт“ ООД гр. София се е
задължило да заложи прехвърленото вземане в полза на ищеца „Интернешънъл Асет
Банк“ АД гр. София.
Цесионерът „Е.“ АД е уведомило длъжника Община К. по
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД с писмо, получено от Община К. с вх. №
53127-2/04.08.2015 г.
С договор за продажба на вземане (цесия) от 06.11.2015
г. (л. 67 от делото) цесионерът „Ескона консулт“ ООД гр. София е продало на
ищеца „Интернешънъл Асет Банк“ АД гр. София пакет от вземания в размер на
1 701 810,10 лв., като част от пакета е вземането от Община К., възникнало
на основание договор за изпълнение на строително-ремонтни работи и инженеринг с
гарантиран резултат от 12.06.2007 г., ведно с привилегиите, обезпеченията,
лихвите, неустойките и другите му принадлежности.
Цесионерът „Интернешънъл Асет Банк“ АД гр. София е
уведомило длъжника Община К. по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД с писмо, получено
от Община К. с вх. № 5362-3/13.11.2015 г.
На 17.07.2007 г. е проведена
работна среща на представители на възложителя и изпълнителя за
приемане изпълнението на дейностите от Етап 1 от Договор
за изпълнение на строително-ремонтни работи и инженеринг с гарантиран резултат
от 12.06.2007 г., на която, в изпълнение на чл. 20 от договора, е изготвен и подписан приемателен
протокол за предаване на обекта (л. 549
от делото-оригинал). В протокола е отразено, че всички необходими мероприятия и
СМР са
изпълнени съгласно условията на договора и представените работни проекти
и е взето решение за приемане на дейностите по първи етап от договора за завършени от
изпълнителя без забележки и преминаване към осъществяване на втори етап от
договора – мониторинг на монтираните
съоръжения и инсталации и откупуване на вложената от изпълнителя инвестиция. Посочено е, че отразените в протокола показания на измервателния
прибор ще служат за база за доказване ефективността на извършените енергоспестяващи
мероприятия на двата обекта и определяне
размера на достигнатите икономии.
В протокола е отразено, че на срещата са присъствали
1. Й. И. ***, 2. Т. И. – началник отдел „УТАБ“ при Община К., 3. Д. Тодорова –
директор на ДОВДЛРГ „Детски свят“ с. Г., 4. В. Илиев – технически ръководител
„СП“ при „Е.“ АД, 5. Т. Д. –технически ръководител „МП“ при „Е.“ АД и 6. В.Б. –
експерт „ЕЕД“ при „Е.“ АД.
Поради направеното оспорване на автентичността на този
документ (авторството на подписите на лицата, които са го подписали) и на
основание чл. 193, ал. 2 от ГПК съдът с определение откри производство по
проверка истинността на същия.
Допуснатата и
изготвена е почеркова експертиза, приета от съда, вещото лице по която дава
заключение, че подписите за ,,подписали протокола” срещу цифрите 1, 2, 3, 4 и 6
са изпълнени от съответните лица - Й. И., Т. И., Д.Т.и В.Б., а след цифрата 5
не може да се установи дали подписът е положен от Т. Д. поради липса на
сравнителен материал. Вещото лице е установило също, че първо е положен подписа след цифрата 3, после след
цифрата 2 и след това след цифрата 1. Не е възможно да се даде отговор на
въпроса каква е абсолютната и относителната давност на протокола поради липсата
на безспорна научна методика по така поставения въпрос. Двете ксерокопия на
приемо-предавателен протокол от 17.09.2007 г., едното приложено към искова
молба с вх. № 9823/18.07.2017 г. на Врачански районен съд, другото приложено
към молба с вх. № 15118/02.11.2017 г. на Врачански районен съд, са снети от
един и същи оригинал, а именно от протокола, приложен на л. 549 от делото в
оригинал.
Допуснатата и изготвена е съдебно-счетоводна
експертиза, приета от съда, вещото лице по която дава заключение, че размерът
на задълженията на ответника по претендираните в исковата молба неплатени
месечни вноски с падежи всяко десето число на месеца, за който се отнасят, за
периода от 10.07.2012 г. до 10.09.2014 г., е 16 148,97 лв. и че от Община К.
не е извършено плащане на тази сума. Размерът на законната лихва върху месечните
вноски към 18.07.2017 г. е 536,35 лв. Вещото лице е установило, че с
прехвърлянето на вземането от “Енергомонтаж-АЕК” АД на “ФЕЕИ” АДСИЦ,
представляващо остатък от задължението по основния договор, за Община К. е
възникнало задължение към “ФЕЕИ” АДСИЦ за плащане на остатъка в размер на 301 448,09
лв. Община К. е извършила плащания по основния договор в общ размер 170 462,15
лв., от които към „ФЕЕИ“в размер на 134 575,20 лв., към „Е.“ в размер на
20 335,75 лв. и по спогодба от 24.10.2014 г., по която са издавани
изпълнителни листове по други дела, в размер на 15 551,20 лв., като след
приспадане на извършените плащания Община К. дължи сумата 14 354,40 лв.,
разпределена на 24 месечни вноски, всяка в размер на 598,11 лв. за периода от
10.10.2012 г. до 10.09.2014 г. Община К. не е регистрирана по ЗДДС. Всички посочени в исковата молба цесии са
надлежно осчетоводени и уговорените цени по тях са заплатени съгласно условията
по договорите за цесия.
Допусната и изготвена е и съдебно-техническа
експертиза, приета от съда, вещото лице по която дава заключение, че обективното
състояние на сградата на ДОВДЛРГ „Детски свят“ към датата на изготвяне на
заключението не е добро, като недостатъците са посочени конкретно и представляват
предимно неизпълнени СМР или изпълнени в непълен размер според предвиденото в Приложение
№ 1 към договора, на стойност 17 396,84 лв. Не е налице съответствие в
количеството СМР, което е изпълнено и което предвидено в Приложение № 1 към
договора. Вещото лице не е дало отговор на въпроса дали е постигнат
гарантирания резултат съгласно методиката за отчитане по договора.
От правна страна:
По силата на договор за
изпълнение на строително-ремонтни работи и инженеринг с гарантиран резултат от
12.06.2007 г. (разновидност на договор за изработка) между ,,Е.” АД – трето
лице помагач по делото и ответника Община К. е възникнало облигационно
отношение, сключен след осъществяване на процедура по възлагане на малка
обществена поръчка по Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (НВМОП),
по което ,,Е.” АД е изпълнител, а Община К. – възложител. ,,Е.” АД е търговско
дружество и договорът е свързан с упражняваното от него занятие (видно от
регистрираните дейности в Търговски регистър), поради което сделката има
качеството на търговска такава по смисъла на чл. 286 от Търговския закон и в отношенията между страните са приложими разпоредбите за търговските
сделки. По
отношение на търговските сделки, съгласно разпоредбата на чл. 288 от ТЗ, се
прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, в настоящия случай чл. 258-269
от ЗЗД, които уреждат сключването, действието и прекратяването на договора за
изработка. Този договор поражда задължения и за двете страни: за изпълнителя –
на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна; за
възложителя – да плати възнаграждение (чл. 258 от ЗЗД). Всяка от страните по
договора за изработка поема задължения срещу поето насрещно задължение към нея
от другата страна.
От представените с исковата молба четири договора за
цесия, съответно от 05.10.2007 г., 08.10.2007 г., 10.07.2015 г. и 06.11.2015 г.
се установява, че ищецът “Интернешънъл Асет Банк” АД гр. София е придобило
вземане от Община К., възникнало на основание договор за изпълнение на
строително-ремонтни работи и инженеринг с гарантиран резултат от 12.06.2007 г.,
сключен между "Е." АД – изпълнител, и Община К. – възложител, за
обект обществена сграда, находяща се на адрес с. Г., община К., ул. А..
Ответната Община К. е редовно уведомена по смисъла на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от съответните цесионери за всеки от договорите за
прехвърляне на вземания, видно от входящите номера и датите на получаване на уведомленията,
поради което съдът приема за неоснователни възраженията на ответника в този
смисъл. Съдържанието на уведомленията, преценено във връзка със съответните
договори за цесия сочи на категоричен извод, че уведомленията се отнасят именно
до договорите за цесия, представени с исковата молба.
По възражението с правно основание чл. 26, ал. 1,
предложение от ЗЗД за нищожност на двата договора за прехвърляне на вземания (от ,,Е.” АД към ,,Ескона консулт” ООД
от 10.07.2015 г. и от ,,Ескона консулт” ООД към ищеца от 06.11.2015 г.), поради
противоречието им на императивни норми на закона (чл. 190, ал. 1 от ДОПК, чл.
33, ал. 1 от НВМОП (отм.) и чл. 43, ал. 1 от ЗОП (отм.).
Горепосочените
договори за прехвърляне на вземания от ,,Е.” АД към ,,Ескона консулт” ООД от
10.07.2015 г. и от ,,Ескона консулт” ООД към ищеца от 06.11.2015 г. изрично
предвиждат, че частта от цената, представляваща ДДС, начислен по съответната
доставка, не е предмет на прехвърляне по двата договора, а ДДС остава дължим от
цедирания длъжник на първоначалния кредитор, същото се установява и от
съдебно-счетоводната експертиза, поради което не е налице противоречие с
императивната норма на чл. 190, ал. 1 от ДОПК.
Що се отнася до твърдяното противоречие с
императивната норма на чл. 43, ал. 1 от Закона за
обществените поръчки (ЗОП) и забраната за цедиране на вземанията следва да се посочи, че ЗОП е изменен с Държавен вестник, бр. 40/2014 г. и с въвеждането на новия чл. 42а от ЗОП е отречено действието на цесията, като способ за
промяна на страните по договора по смисъла на чл. 43, ал. 1 ЗОП. На новата
разпоредба законодателят е придал обратно действие с § 115, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗОП, поради което следва да се приеме,
че тя се простира и по отношение на договорите, сключени до влизане в сила на
изменението на закона. Изменен е и чл. 43 от
ЗОП, с оглед на което и на основание чл. 42а от ЗОП и §
115, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗОП (ДВ, бр. 40/2014 г., отм.), вземането по договора
от 06.04.2006г. може да бъде прехвърлено и извършените с това вземане цесии от
10.07.2015г. и от 06.11.2015г. не са нищожни поради нарушаване на забраната на чл. 33, ал.1 от НВМОП (отм.) и
чл. 43, ал. 1 ЗОП (отм.).
Относно
твърдяното липса на съгласие поради липса на решение на компетентния орган на
банката-ищец за придобиване на вземанията, предмет на настоящето дело и
представителна власт на подписалата договора П.А.П.
Възражението е неоснователно. Действително не е представено
по делото решение на компетентния орган на банката-ищец за придобиване на
вземанията, предмет на настоящето дело, но това обстоятелство има значение във
вътрешните отношения между управителния съвет и банката и е без значение за
третите лица, които нямат задължение да проверяват дали има решение на
управителния съвет по въпроси от неговата компетентност. Решението на
управителния съвет на банката за придобиване на вземания не е елемент от
фактическия състав на договора за продажба на вземания между банката – цесионер
и третото лице – цедент и следователно липсата му няма правно значение в
отношенията с трети лица по прехвърлителна сделка, нито за валидността на
договора за цесия. Договорът за продажба на вземания от 06.11.2015 г. не е
недействителен по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД поради липса на
съгласие, защото съгласие отсъства, когато страната няма съзнателно намерение
да се обвърже с договора, какъвто не е настоящия случай.
За разлика от
случаите на нищожност на договора, сключен при липса на съгласие, договорът,
сключен при липса на надлежна представителна власт не е нищожен, а относително
недействителен по смисъла на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, тъй като правните действия,
извършени от лице без представителна власт не са нищожни и могат да бъдат
потвърдени от представлявания, т. е. е налице е висяща недействителност на
сделката до потвърждаването й от лицето, от чието име е сключена. При
търговските сделки, сключени при липса или при превишаване пределите на
представителна власт, или при недостатъчна представителна власт, е налице
висяща недействителност до узнаване и непротивопоставяне на търговеца, от чието
име е сключена сделката без представителна власт. В отклонение от общата
разпоредба на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, със специалната разпоредба на чл. 301 от ТЗ
е предвидено че търговецът, от името на когото е сключен договор без
представителна власт или при превишаването й, следва да се противопостави
изрично след узнаването й, или договорът го обвързва. Специалната разпоредба е
относима и към представителството, осъществявано по отношение на банките и
свързаните с отношенията на вписаните в търговския регистър техни органни
представители, тъй като банките са търговски дружества, по отношение на които
се прилагат нормите на ТЗ, и в специалния Закон за кредитните институции няма
норма, която да изключва приложението на чл. 301 от ТЗ. Няма основание
презумпцията на чл. 301 от ТЗ да не се прилага в случаите на сключени от
банката сделки, които не са банкови, каквито са договорите за прехвърляне на вземания,
още повече, че за тези сделки не се изисква лиценз и същите не са
регламентирани със специалните правила на ЗКИ.
След като, с оглед приложението на чл. 301 ТЗ, лице
без представителна власт може да обвърже валидно банката, то действията по
сключване на договор на пълномощник на банката при превишаване пределите на
представителната му власт, също я обвързват по аргумент за по-силното
основание. За цесионера договорът за продажба на вземания от 06.11.2015 г. е
подписан от пълномощник П.А.П. - упълномощена с пълномощно с нотариална заверка
на подписа и съдържанието рег. № 1426 и 1427 от 28.02.2011 г. на Нотариус Б.Б.с
рег. № 515 в нотариалната камара. Видно от вписването по партидата на банката в
Търговския регистър, П.А.П., в качеството й на директор на клон Враца в
“Интернешънъл Асет Банк” АД, има право да подписва договори за цесия в
съответствие и единствено съгласно условията, залегнали в изрично писмено
решение на кредитния съвет на банката за всяка конкретна сделка, потвърдено от управителния й съвет,
съобразно Правилата за кредитиране в банката, като в този случай решенията
на кредитния и управителния съвети са неразделна част от сделките. По делото не е представено
решение, взето от управителния съвет на банката, но е безспорно, че банката е
узнала за действията на П.П.и не само не се противопоставя на същите, а ги
потвърждава, като основава исковата си претенция на договора за цесия.
Следователно по силата чл. 301 от ТЗ и изричното потвърждаване от банката,
същата е обвързана от договора за цесия 06.11.2015 г.
По възражението, че договора за цесия от 10.07.2015
г., сключен между ,,Е.” АД и ,,Ескона консулт” ООД е нищожен поради факта, че в
него участва и трето лице, извън цедента и цесионера, а именно банката-ищец.
Възражението е
неоснователно. ЗКрИ, ТЗ и наредбите на БНБ ограничават
вида на сделките, в които могат да участват банките, но не съдържат забрана за същите за
участие в договори за прехвърляне на вземания.
По възражението, че е налице и друг вариант на договора от 26.06.2015 г. (вх. № ЕКО39/26.06.15 г. на ,,Ескона консулт” ООД, представен по търг. дело № 96/2015г. на Окръжен съд гр. Враца).
Възражението е неоснователно. Горецитираният
вариант е различен от представения с исковата молба договор за цесия от
10.07.2015 г., тъй като в него не участва ищцовата банка, но исковата претенция
се основа именно на представения с исковата молба договор за цесия от
10.07.2015 г. с участието на банката-ищеца, в който вземането е на същата стойност,
но е подробно описано.
По възражението за нищожност на двата договора за
цесия от 10.07.2015г. и от 06.11.2015г. поради невъзможен предмет, с оглед липса на реализирани икономии на
електрическа и топлинна енергия в обектите по договора за извършване на
строително-монтажни работи и инженеринг с гарантиран резултат от 12.06.2007 г.
Така противопоставеното възражение е такова по
същество на спора, относимо към изискуемостта на процесните вземания и не може
да обуслови извод за нищожност на договорите.
По
гореизложените съображения съдът намира за неоснователни възраженията на
ответника за нищожност на двата договора за цесия от 10.07.2015 г. и от 06.11.2015 г. Същите са валидно сключени, надлежно съобщени на длъжника и са породили своите правни последици, поради което ищецът по делото “Интернешънъл Асет
Банк” АД е материалноправно легитимиран да търси от ответника изпълнение на
задължението за заплащане по договора за изработка. На основание договорите за
цесия и съгласно чл. 99 от ЗЗД банката е страна по материалното правоотношение
и същата, в качеството си на цесионер, разполага с правото на иск.
По възражението с правно основание чл. 265, ал. 2 от ЗЗД за некачествено и непълно неизпълнение от
страна на ,,Е.” АД на Договор за извършване на строително-ремонтни работи и
инженеринг с гарантиран резултат от 06.04.2006 г.
Възражението е неоснователно. Приемането на работата
по смисъла на чл. 264, ал. 1 от ЗЗД се извършва или чрез изрично изявление на
възложителя при получаване на изработеното, или чрез конклудентни действия при
получаване на изработеното, от които следва, че е налице мълчаливо изразено
одобрение на извършеното. По делото не са представени доказателства ответната
община да се е противопоставила било изрично, било мълчаливо на изработеното преди
подаването на отговор по чл. 131 от ГПК по настоящото дело, дори напротив - с Приемо-предавателния
протокол от 17.09.2007 г., издаден по реда на чл. 20 от договора от 12.06.2007 г.,
се доказва и удостоверява предаване на обекта от изпълнителя и приемане на
изпълнението на дейностите, определени като Етап 1 от договора, без забележки
от страна на възложителя-ответник. Този извод на съда не се разколебава и от
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза поради изминалия
значителен период от време между получаването на изработеното и изготвянето на
заключението (над 10 години), както и поради липсата на своевременно направено
възражение за некачествено изпълнение.
За пълнота на изложението по това възражение следва да
посочи, че възражението за некачествено изпълнение е погасено и по давност, с
изтичането на петгодишен срок от получаването на изработеното с протокол (чл.
27, ал. 1 от договора от 12.06.2007 г.), което се е случило на 17.09.2012 г.
Съгласно приемо-предавателния протокол от 17.09.2007
г. страните са пристъпили към осъществяване на втори етап от договора -
мониторинг на енергийното потребление на обекта и отчитане на гарантирания
резултат и плащане от възложителя на вложените инвестиции от изпълнителя. За
отчитане изпълнението на този етап в основния договор е предвидено ежегодно
между 15-то и 30-то число на месеца, следващ завършването на първия етап с
двустранно подписан протокол страните да установяват стойността на коефициента
на ефективност, изпълнението на гарантирания резултат и необходимостта от
извършване на изравнителни плащания.
Доказа се по делото от Анекс № 1 от 10.11.2010 г., подписан
от упълномощени представители на Община К. и "Е." АД, че считано от
10.11.2010 г. се прекратява мониторинга на гарантирания резултат по втория етап
от договора, като възложителят ще продължава да изплаща инвестицията по чл. 11
от договора по реда и условията на чл. 12, ал. 1 и ал. 2, чл. 13 и чл. 14 от
същия. В анекса е посочен адреса на обществената сграда – предмет на основния
договор, а именно с. Г., община К., ул. А.. Оттук следва, че страните по
взаимно съгласие са приели, че дори непостигането на гарантирания енергоспестяващ резултат не е
основание за неизпълнение на задължението на възложителя да продължава да
изплаща инвестицията по чл. 11 от договора по реда и условията на чл. 12, ал. 1
и ал. 2, чл. 13 и чл. 14 от същия.
Доказано е също от представените по делото фактури и
от заключението на вещото лице, че изпълнителят е заплатил част от задълженията
си по договора.
В разглеждания случай се установи, че възложителят по
основния договор Община К. е приел извършената от изпълнителя работа, което
означава и потвърждаване от негова страна, че изпълнението съответства на
възложеното в количествено и качествено отношение. Плащането на част от
договореното възнаграждение означава липса на противопоставяне и израз на
съгласие и потвърждаване на действията по приемането на възложените работи. По
делото не са ангажирани никакви доказателства за направени от възложителя
Община К. възражения по чл. 264 и 265 от ЗЗД по повод изпълнението на
дейностите по процесния договор в уговорените гаранционни срокове, което налага
извода, че в случая е приложима посочената презумпция за правилно изпълнена работа.
По възражението на ответника за погасяване на вземанията по давност.
Поради сбъдването на
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на възражението съдът дължи
произнасяне по него.
Процесните вземания произтичат от главница по договор за изработка, както и законна
лихва върху главницата.
При
договора за изработка е налице неделимо плащане и договореното плащане на главницата на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични
платежи, а представлява частични плащания по договора. Приложим за главницата е
общият петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. В този смисъл: Решение № 211/15.01.2015 по търг.
дело № 3568/2013 г. на Върховния касационен съд, I т.о.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК.
Договореното заплащане на
възнаграждението на погасителни вноски обаче представлява съгласие на
кредитора-изпълнител да приеме изпълнение от страна на длъжника-възложител на
части по аргумент за противното на чл. 66 от ЗЗД и представлява частични
плащания по договора.
Както се установи по-горе, дължимите от ответника 27 равни месечни
вноски, всяка една в размер 598,11 лв. са с падеж от 10.07.2012 г. до
10.09.2014 г. включително, поради което към 18.07.2017г., когато исковата молба
е подадена в съда, петгодишният давностен срок е бил изтекъл по отношение само
на първата от заявените вноски – тази с падеж на 10.07.2012 г. и на стойност
598,11 лв.
Съдът
счита, че с изтичане на кратката погасителна давност по чл. 111, б. „в” от ЗЗД
се погасяват само вземанията за лихва за забава, като
претендираните вземания за лихви са за период, който попада в тригодишния
период преди подаване на исковата молба, т.е. вземанията за лихва не са
погасени по давност.
В обобщение, ответникът
дължи на ищеца сумата 15 550,86 лв.,
представляваща общата стойност на дължими 26 месечни вноски, с падежи всяко
10-то число на месеца, за който се отнасят, за периода от 10.08.2012 г. до
10.09.2014 г., в това число: 25 равни месечни вноски в размер на 598,11 лв.
всяка, с падежи всяко 10-то число на месеца, за който се отнасят, за периода от
10.08.2012 г. до 10.08.2014 г. и 1 вноска в размер на 598,07 лв. с падеж до
10.09.2014 г., ведно със законната лихва върху присъдените суми от датата на
предявяване на исковата молба – 18.07.2017 г. до окончателното им изплащане,
както и сумата 535,84 лв. – мораторна лихва върху главните задължения за
месечни вноски с падежи на 10.07.2014 г., 10.08.2014 г. и 10.09.2014 г.,
начислена от изискуемостта на всяка вноска за периода от 10.07.2014 г. до
17.07.2017 г., като искът за главница е неоснователен като погасен по давност
за разликата от уважения размер 15 550,86 лв. до пълния предявен размер от
16 148,97 лв.
По оспорването на приемо-предавателния протокол от 17.09.2007 г.
Съдът приема оспорването на автентичността на
документа за неоснователно и недоказано. От заключението на съдебно-почерковата
експертиза се установи, че подписите за ,,подписали протокола” срещу цифрите 1,
2, 3, 4 и 6 са изпълнени от съответните лица - Й. И., Т. И., Д.Т.и В.Б., а след
цифрата 5 не може да се установи дали подписът е положен от Т. Д., но тъй като
същият е представител на изпълнителя, ищецът няма правен интерес от оспорване
на автентичността на неговият подпис, а и действията на същия следва да се
считат потвърдени по силата на чл. 301 от ТЗ, с оглед липсата на данни за
незабавно противопоставяне от страна на търговското дружество-изпълнител.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски възниква за
ищеца и ответника, които са ги претендирали своевременно, представяйки списък
по чл. 80 от ГПК.
На ищеца, съразмерно на уважената част от иска, се
следват разноски в размер на 2 326,36 лв. за държавна такса, депозит за
вещо лице и заплатен адвокатски хонорар.
На ответника, съразмерно на отхвърлената част от иска,
се следват разноски в размер на 62,23 лв. за държавна такса за съдебно
удостоверение, депозит за вещо лице и заплатен адвокатски хонорар.
На третите лица помагачи не се следват и същите не
дължат разноски.
Воден от всичко гореизложено, Врачанският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл. 194, ал. 3, изр. 1 от ГПК оспорването на истинността
на частен документ – приемо-предавателен протокол от 17.07.2007 г. за приемане изпълнението на дейностите от I Етап от договор за изпълнение на строително-ремонтни
работи и инженеринг с гарантиран резултат от 12.06.2007 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, във вр. с
чл. 266, ал. 1 и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД Община К. с БУЛСТАТ *********, седалище и
адрес на управление гр. К., ул. „Освобождение“ № 13 да заплати на „Интернешънъл Асет Банк“ АД с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 81-83 сумата 15 550,86 лева-главница,
представляваща общата стойност на дължими 26 месечни вноски, с падежи всяко 10-то
число на месеца, за който се отнасят, за периода от 10.08.2012 г. до 10.09.2014
г., в това число: 25 равни месечни вноски в размер на 598,11 лв. всяка, с
падежи всяко 10-то число на месеца, за който се отнасят, за периода от 10.08.2012
г. до 10.08.2014 г. и 1 вноска в размер на 598,07 лв. с падеж до 10.09.2014 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата
молба – 18.07.2017 г. до
окончателното изплащане, както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата 535,84 лева – мораторна лихва върху
главните задължения за месечни вноски с падежи на 10.07.2014 г., 10.08.2014 г.
и 10.09.2014 г., начислена от изискуемостта на всяка вноска за периода от
10.07.2014 г. до 17.07.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен-погасен по давност иска
за главница за разликата от уважения размер 15 550,86 лв. до пълния
предявен размер от 16 148,97 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Община
К. с БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление гр. К., ул.
„Освобождение“ № 13 да заплати на
„Интернешънъл Асет Банк“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Тодор Александров“ № 81-83 сумата 2 326,36
лева – разноски по делото за държавна
такса, депозит за вещо лице и заплатен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Интернешънъл
Асет Банк“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Тодор Александров“ № 81-83 да заплати на Община К. с
БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление гр. К., ул. „Освобождение“ №
13 сумата 62,23 лева – разноски по делото за държавна такса за съдебно
удостоверение, депозит за вещо лице и заплатен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на ,,Е.” АД гр. София (в
несъстоятелност) с ЕИК ********* и ,,Ескона консулт”
ООД гр. София с ЕИК ********* като трети лица помагачи на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис от него на страните.
Районен съдия: