Р Е
Ш Е Н
И Е №260124/23.10.2020 г.
гр. ЯМБОЛ.23.10.2020..г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ..................районен
съд .......................... гражданска колегия в публично заседание на
........24.09.2020г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................С.М.….......…...........и в
присъствието на
прокурора..............................................................……като
разгледа докладваното от ..........СЪДИЯ
ДИМИТРОВА……………….....…...гр.дело N .794... по описа
за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид
следното.........................................
Производството по делото е
образувано по молба на И.К.С., В.Я.И., М.Я.Т., С. Я.А., против: „ЗАД
Армеец" АД, с която желаят да се осъди ответника "ЗАД АРМЕЕЦ" АД
гр. София да им заплати сумите, както следва:
На И.К.С., ЕГН ********** сумата
от 5 000 лв. - част от цялото вземане в размер на 40 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените
болки и страдания, вследствие смъртта на нейния *** М. Я.И., ведно със
законната лихва върху сумата за периода от постановения отказ - 30.11.2019 г.
до окончателното й изплащане;
На В.Я.И., ЕГН **********сумата
от 5 000 лв. - част от цялото вземане в размер на 40 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените
болки и страдания, вследствие смъртта на неговия *** М. Я.И., ведно със
законната лихва върху сумата за периода от постановения отказ - 30.11.2019 г.
до окончателното й изплащане;
На М.Я.Т., ЕГН ********** сумата
от 5 000 лв. - част от цялото вземане в размер на 40 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените
болки и страдания, вследствие смъртта на нейния *** М. Я.И., ведно със
законната лихва върху сумата за периода от постановения отказ - 30.11.2019 г.
до окончателното й изплащане;
На С. Я.А., ЕГН ********** сумата
от 5 000 лв. - част от цялото вземане в
размер на 40 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания, вследствие смъртта на
нейния *** М. Я.И., ведно със законната лихва върху сумата за периода от
постановения отказ - 30.11.2019 г. до окончателното й изплащане.
Ищците твърдят, че на 19.08.2016
г., около 19,30 часа, в гр. Я., в ж.к. „***", на кръстовище, образувано
между ул. „***" и улицата, водеща към фирма „***" ООД, Д.Д.Д.от с. Б.,
обл. Я., при управление на лек автомобил „Тойота Авенсис" с рег.№ У 6465
АС нарушава правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинява смъртта на движещия се по път с предимство
велосипедист М. Я.И., настъпила на 21.08.2016 г. По случая е водено наказателно
производство пред Ямболския окръжен съд - НОХД № *** по описа на съда за 2018
година, което приключва с Присъда № *** от 25.06.2018 г., с която подсъдимият Д.Д.Д.е
признат за виновен в извършването на престъпление по непредпазливост, довело до
смъртта на М. Я.И., и му е наложено наказание. Присъдата е влязла в законна
сила на 11.07.2018 г.
Ищците твърдят, че са поддържали
много близък контакт с *** си М., и
преживяват изключително тежко смъртта му и не могат да я приемат. Травмата от
преживяното, болките и страданията от загубата ще останат за цял живот, като
тези болки и страдания, които търпят и ще търпят и за в бъдеще, вследствие
смъртта на *** им М., следва да бъдат обезщетени.
Посочват, че договорът за
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" за лек автомобил
„Тойота Авенсис" с рег. № У 6465 АС, с който е причинено
пътнотранспортното произшествие, е сключен със "ЗАД АРМЕЕЦ" АД.
Застрахователната полица е с начална дата на покритие 02.12.2015 г. и е валидна
до 17.09.2016 г., когато действието й е прекратено, видно от онлайн справката
от Информационния център на Гаранционен фонд. Този застрахователен договор покрива
отговорността на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на МПС за
причинените от тях на трети лица неимуществени вреди, свързани с притежаването
и използването на МПС.
Ищците са предявили извънсъдебна
претенция пред ответника - застраховател, но с писма изх. №№ ***, ***, ***, ***
/30.11.2019 г. им било отказано изплащането на обезщетение за причинените им
неимуществени вреди, поради което за тях възниква правен интерес от предявяване
на настоящите искове.
В хода на съдебното дирене исковите
претенции се поддържат изцяло.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове по размер. Счита, че същите са предявени в изключително
завишен размер и не отговарят на действително претърпените от ищците вреди.
Намира, че предявените претенции
са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Посочва, че във връзка с ПТП
реализирано на 19.08.2016 г. в гр. Я. с участието на л. а. „Тойота
Авенсис" с ДК № У6465АС, управляван от Д.Д.Д. и застрахован в ЗАД
„Армеец" по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите с
полица №*** и *** М. Я.И., при което е причинена смъртта на последния, дружеството е поканено да определи и изплати
застрахователно обезщетение, въз основа на което е образувана ликвидационна
приписка - щета №***. Същата е разгледана и е установено, че в процесния случай
не е налице хипотезата на изключителни болки и страдания, значително
надвишаващи типичните за съответната роднинска връзка, поради което казусът не
може да попадне в приложното поле на Тълкувателно решение №1/2016 г. от
21.06.2018 г.
Оспорва всички твърдения в
исковата молба относно механизма на ПТП и относно изключителната вина на
застрахования водач за настъпване на същото.
Твърди, че значителен принос за
настъпване на произшествието има пострадалият М. И., който не е съобразил
поведението си с разпоредбите на Закона за движение по пътищата относно
движението на велосипедистите и сам е станал причина за настъпване на ПТП и
вредоносния резултат.
Твърдят, че ПТП е настъпило при
условията на независимо съизвършителство от страна на двамата водачи с превес
на отговорността на пострадалия.
Видно от мотивите на
представената с исковата молба от ищците присъда №*** от 25.06.2018 г. на
Ямболския окръжен съд по НОХД №***/2018 г., пострадалият има съществен, дори
преобладаващ принос за настъпване на процесното ПТП като е допуснал редица
нарушения на разпоредбите на Закона за движение по пътищата и сам е поставил в
опасност своя живот. Същият се е движил в средата на пътното платно, като при
движение в дясната част на пътя, каквато е императивната разпоредба на ЗДвП,
велосипедистът е можел безпрепятствено да премине зад автомобила и ПТП не би
настъпило.
Оспорват и причинно-следствената
връзка между ПТП и смъртта на М.И.. Видно от представените документи, ПТП е
настъпило на 19.08.2016 г., а И. е починал три дни по-късно, на 22.08.2016 г. С
оглед възрастта на починалия, самият факт на участие в ПТП не би могъл да
обоснове причинно-следствената връзка между произшествието и настъпилата
по-късно смърт.
Оспорва и твърденията относно
близките семейни връзки на починалия с ищците, като твърдят, че ищците са
живеели в отделни домакинства, създали са собствени семейства и не са били в
близки отношения с починалия.
Според ответника, доколкото
Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г., въз основа на което е
предявена настоящата претенция поражда действие единствено занапред, т.е.
същото следва да се прилага за случаи, настъпили след 21.06.2018 г. Доколкото
процесното събитие е настъпило на 19.08.2016 г. и правото на обезщетение
възниква именно към датата на настъпване на събитието, а към онзи момент ищците
не са имали право да получат такова, то и към настоящия момент не би могло да е
възникнало едно последващо право на претенция за обезщетяване на неимуществени
вреди.
На следващо място, видно от
съдържанието на посоченото Тълкувателно решение, в случаите, когато претенцията
е предявена от близък родственик/***я, ***, баби, дядовци, внуци/, за
получаване на обезщетение не е достатъчно да бъде доказана формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие на смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и №
5/69 г. на Пленума на ВС, че в случай на смърт имат на право на обезщетение
само най-близките на починалия.
В тази връзка, считат, че в
процесният случай не е налице онази изключително близка връзка, която би
обусловила присъждане на обезщетение в полза на ищците И.К.С., М.Я.Т., С. Я.А.
и В.Я.И.. Следва да се има предвид на първо място възрастта на починалия и на
ищците, факта че те са живеели в отделни домакинства, дори в различни градове,
а също и това, че починалият е имал общо четири *** и ***, девет деца и
неопределен брой внуци, поради което противоречи на житейската логика, че
същият е създал особено близки отношение с точно определен от своите
многобройни наследници. Оспорва всички твърдения за наличието на близка
родствена връзка на ищците с починалото лице и твърдените от тях неимуществени
вреди.
В конкретния случай
претендираното обезщетение в размер на по 40 000,00 лева за *** и *** на
пострадалия се явява неоправдано завишено с оглед икономическата и социална
конюнктура, включително регионът в който живее увреденото лице и неговия
социален статус. Подобно обезщетение би довело само и единствено до
неоснователно обогатяване.
Не на последно място, следва да
бъде отчетена високата степен на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на увреденото лице и да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от
Закона за задълженията и договорите.
Допускането на многобройни и
груби нарушения на правилата за движение по пътищата сочат на едно грубо
незачитане на установения ред и неполагане на минималната дължима грижа относно
собствената безопасност, които по пряк и непосредствен начин са довели до
настъпване на процесното ПТП, поради което дължимото обезщетение следва да бъде
намалено в значителна степен.
Не на последно място, претенция в
заявения размер противоречи и на закона, доколкото с § 96 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за
застраховането от 07.12.2018 г. със задна дата е въведен лимит за претенциите
на лицата по чл. 393а, ал. 3. в размер на до 5 000,00 лева:
Оспорват изцяло исковете за
присъждане на лихви като неоснователни.
Претендират съдебно-деловодни
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. В хода на производството
възраженията се поддържат
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Представена е присъда № ***/25.06.2018 г. постановена по НОХД № *** по
описа на 2018 г. на ЯОС, с която Д.Д.Д.е признат за виновен в това, че на
19.08.2016 г. около 19:30 часа в гр. Я.,
в ж.к. „***“, на ***, образувано между ул. „***“ и улица, водеща към фирма „***“
ООД, при управление на л.а. „Тойота Авенсис“ с рег. № У 6465 АС, е нарушил
правилата за движение по пътищата визирани в чл.50, ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на М. Я.И. настъпила на 21.08.2016 г.,
поради което и на осн. чл.343, ал.1 б.“в“, вр. с чл.342, ал.1, вр. с чл.54 и
чл.58А, ал.1 от НК е осъден на една година и четири месеца „Лишаване от
свобода“, като наложеното му наказание е отложено за изтърпяване с изпитателен
срок от четири години.
Представена е епикриза на
починалото лице М. Я.И. издадена от МБАЛ
„ Св.Пантелеймон“ АД – гр. Ямбол.
Ищците са представили и
съдебномедицинска експертиза на труп № ***/2016г. изготвена във връзка с ДП № ***/2016
г. от Д-р Т.Ч..
Видно от удостоверение за съпруга
и родствени връзки изх. № *** г., удостоверение изх. № *** г. на Община С.,
удостоверение изх. № *** г. на Община Я. и удостоверение изх. № ***г. на Община С., се установява
родствената връзка на ищците с починалия М. Я.И., като И.К.С., М.Я.Т. и С. Я.А.
са негови ***, а В.Я.И. е негов ***.
Представена е проверка за
сключена застраховка „ГО“ към 19.08.2016 г. за МПС с ДК У 6465 АС, което има
активна застраховка „ГО“ към ЗАД „Армеец“ АД.
Представена е претенцията на
ищците до ответника за заплащане на неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания вследствие на смъртта на техния *** – М. Я.И. в размер на по
5 000 лв.
Ищците са представили зав. копия
от изпратените им от ответника писма изх. № ***/30.11.2011 г., изх. № ***30.11.2019
г., изх. № ***/30.11.2019 г. и изх. № ***/30.11.2019 г., с които ответното
дружество им отказва изплащане на
претендираното от тях застрахователно обезщетение, с мотиви, че същото се
определя по изключение, когато болките и страданията от смъртта на близкия
родственик надхвърлят по интензитет и времетраене нормално при същите за
съответната родствена връзка, като представените по претенция документи не
обосновават в достатъчна степен
основание да се направи изключение.
По молба на ответника по делото бе назначена изслушана авто-техническа
експертиза, която дава заключение на поставените й въпроси, а именно: мястото на произшествието се
намира в град Я., на ***между ул. „***" и ***, водеща към фирма „***"
ООД. Местопроизшествието представлява „***" образно ***. Улица. „***"
е с две платна, като дясното по посока на огледа е с широчина 7,6 метра,
разделено на две ленти за движение от надлъжна пътна маркировка МЗ (бяла
прекъсната линия), като дясната е с широчина 3,3 метра, а лявата 4,3 метра. Към
момента на настъпване на произшествието времето е било ясно, с добра видимост и
суха асфалтова настилка. В дясно на пресечката водеща към фирма „***",
откъм посоката на навлизане в *** на л.а. Тойота е поставен пътен знак - №Б2
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство". На ул. „***", по
посоката на движение на *** няма поставени пътни знаци. Атмосферните условия са
били оптимални - дневна светлина, суха асфалтова настилка. Непосредствено преди
произшествието водачът на л.а. Тойота е напуснал очертанията на
бензиностанцията и е подходил към ул. „***", с намерение да извърши
маневра завой наляво, в посока с. В.. Пострадалият *** се е движил по дясното
платно на ул. „***", в посока центъра на града, около средата му. Вещото
лица посочва, че след настъпване на произшествието не е извършен оглед и
съответно не е изготвен протокол. Това обстоятелство е породило необходимостта
от извършване на следствен експеримент, чийто данни са изходни за определяне на
скоростите на движение на двамата участника, които в.л. е определил. Вещото
лице е определило каква е опасната зона за спиране на автомобила и
велосипедиста при установената скорост на движение. Експиртизата посочва и коя
част на превозните средства е настъпило съприкосновението.
За ***, съприкосновението е било в предните му състави -
предна капла и гума. За лек автомобил Тойота инициалният удар е страничен
отляво, съсредоточен в левия праг под задна лява врата. Описано е къде по
широчина и дължина на пътното платно е настъпило първоначалното съприкосновение
между автомобила и ***: в гр. Я., на „***" образно кръстовище между ул. „***"
и улицата водеща към фирма „***" ООД, в непосредствена близост до ***„***";
*** се е движил по ул. „***", в посока към центъра на града, като
траекторията му е била около надлъжната пътна маркировка на дясното платно за
движение; лек автомобил Тойота е потеглил от спряла позиция от улицата, водеща към
фирма „***" ООД, навлязъл е по ул. „***", с намерение на водача му да
извърши маневра завой наляво в зоната на ***, в посока с. В.; за ***,
инициалният удар е челен, съсредоточен в предните му състави (предна гума), при
което автомобилът се е явил като преграда за движението му; лек автомобил
Тойота инициалният удар е страничен отляво, съсредоточен в левия праг под задна
лява врата; след инициалния удар, *** се е завъртял спрямо вертикалната си ос
по посока ***на на часовниковата стрелка, като дясната част на кормилото на
велосипеда е контактувало със задните лявостранични състави на автомобила; след
произшествието, *** е паднал върху дясното платно за движение, около надлъжната
пътна маркировка, върху левите си състави; след удара автомобилът се е
придвижил по платното за движение, по предварително зададената траектория на
движение от водача; мястото на сблъсък е в зоната на ***, на около на около
14,4 метра след мерната линия и на около 3,9 метра вляво от мисленото
продължение на десния край на дясното платно за движение. Ако хипотетично се
допусне, че *** се е движил в близост до десния край на платното за движение
(при конкретния механизъм на настъпване на произшествието), той би имал практическа
възможност да премине безаварийно зад задните състави на автомобила, тъй като е
имало достатъчен просвет за преминаване.
По делото бяха изслушани като
свидетели А. П. Д., И. Ю.Д. и С.Д.С..
Свидетелят А. Д. заяви, че е зет
на ищцата М.Я.Т., като познава М. Я.. Заяви, че отношенията им били добри, като М. идвал в С. и посещавал ***
си и й помагал, тъй като тя била малко
болна. Той живеел в Я., а М. в С., като ходил два пъти в седмицата
през месеца да я вижда, понеже работил и гледа кози, като бил ***. Ходил и по
празниците да посещава *** си. Тя е с *** и той й звънял да я пита как е.
Всички много лошо понесли смъртта на М.. М. вдигнала кръвно, било голяма
трагедия, тъй като М. замествал баща си. Ищците имат техни деца и семейства
които живеят при тях в С..
Свидетелката И. Д. заяви, че
познава ищците, като М. е нейна ***. Заяви, че В.Я.И. живее през две-три къщи
от тяхната и С. от много години живее там, като живеели всички в един квартал в една махала, а М. живее в Я.. Той е
неин ***– ***. Имали всички много добри отношения, като М. много често идвал на
празници, на РД и питал как е майка й. Майка й имала *** и *** и той идвал да я
вижда. Нейната майка тежко изживяла смъртта му. Той бил в болница, където първи
яден бил жив, а след това починал. Всички били разтревожени и наскърбени. Майка
й вдигнала кръвно и била много тревожна. С. и В. и те дошли, като всички били
там. На погребението всички били много разтревожени и притеснени. Майка й живее в С. от 50 години, като те много често
идвали в Я. при *** й. Всички много го уважавали, защото бил много добър човек.
Свидетелят С.С. – е *** на
първата ищца И.С., като познава М.. Заявява, че често са се виждали, т.к.
живеели в един квартал. Баща му на М. починал много млад и той станал глава на
семейството. Имал три *** и един ***, който живеел в С.. Свидетелят посочва, че
са отишли да видят, когато М. го блъска кола. После го отвели в болницата,
където починал на втория ден. Заявява, че всички имали много хубави отношения с
него. Неговата съпруга И. много навътре го взела. Били голяма рода и често се
събирали по поводи да се веселят.
При така установеното от фактическа страна
съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове е с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ, чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Съдът намира исковете за процесуално допустими с оглед на постановеното ТР № 1 от
21.06.2018г. по тълк. дело
№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.
Видно от приетите
като доказателства по делото удостоверения за родствени връзки се установи, че
ищците са *** и *** на починалия при ПТП М. Я.И., които претендират обезщетение
за неимуществени вреди от неговата смърт, насочвайки иска си срещу
застрахователя на прекия причинител на вредата, по застраховка"ГО".
С ТР№ 1/21.06.2018г. по
тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, бе разширен кръга от лицата, които са
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък, посочен в Постановление № 4 от 25.V.1961г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд,а именно:
родители; деца;съпруг и лице във фактическо съжителство. С ТР № 1/21.06.2016г.
бе прието, че по изключение всяко друго лице,освен горепосочените в ПП № 4/61г.
и ПП № 5/69г., което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, е справедливо да
бъде обезщетено. Предвид това, следва да се приеме, че като *** и *** на
пострадалия от деликт М. Я.И., ищците по делото е активно легитимирани да
предявят иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтекли от неговата
смърт.
В процесния случай
няма спор, че ищците са предявили пред застрахователя претенции за изплащане на
застрахователно обезщетение, като такова им е отказано, поради което исковете
се явяват допустими.
Съгласно разпоредбата на чл.432,
ал.1 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя.
Съгласно КЗ с договора за
застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане
на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на
застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение или
сума.
За успешното
провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ, в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и
вида и размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на застрахователното
покритие, регламентиран в цитираните разпоредби, застрахователят обезщетява
всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл.45 от ЗЗД.
Ответникът следва да докаже наведените от
него възражения срещу основателността и срещу размера на иска, вкл.тези за
съпричиняване на вредоносния резултат.
Липсва
спор, а и се установява от събраните по делото доказателства, че към датата на
настъпване на процесното ПТП, ответникът е застраховател по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", сключена по отношение на МПС
„Тойота Авенсис“ с рег.№ У 6465 АС собственост на Д.Д.Д., валидна към датата на
произшествието. Страните не спорят за факта на настъпило застрахователно
събитие – ПТП на 19.08.2016г. в гр.Я., в ж.к.“***“ и последвала смърт на М. Я.И.
със застрахования при ответника за „гражданска отговорност“ автомобил,
собственост на виновния водач. Във връзка с произшествието при ответника е била
образувана щета под № ***, по която на ищците е отказано изплащате на
застрахователно обезщетение.
С влязлата в сила присъда по нохд
№***/2018г., която е задължителна за настоящият съд, разглеждащ последиците от
деянието съгл.чл.300 от ГПК, са установени извършеното деяние от Д.Д.Д.
неговата противоправност и виновността на същия за настъпилата смърт на М. Я.И.. С оглед събраните по делото писмени доказателства,съдът
приема за безспорно установено, че процесното ПТП е настъпило при установения
от САТЕ механизъм.
Предвид
това,основателността на претенцията с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ следва да се преценява с оглед другите релевантни
обстоятелства,а именно: наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между
ищците и М. Я.И., както и естеството и продължителността на търпените от ищците
болки и страдания.
Според
разясненията дадени в ТР№ 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на
ВКС, обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на същото ТР е
прието,че наличието на особено близка житейска връзка,даваща основание за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт,следва да се
преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и
доказателствата по делото. Според ВКС, обезщетение следва да се присъди само
тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и
продължителност морални болки и страдания. Такава връзка предполага оправдани
очаквания за взаимна грижа и помощ,за емоционална подкрепа и доверие, и нейното
отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на
обезщетяване съобразно принципа за справедливост.
В
тази връзка от събраните по делото гласни доказателства не се установи , че
между ищците и техния *** е имало изключително близка връзка, надхвърляща
представите за обичайните
взаимоотношения между ***я и ***. От същите не се установи да е имало особена
близост между тях, надхвърляща обикновенното и нормалното в отношенията на този
род близки родственици. От гласните доказателства се установи, че действително
ищците са преживели негативни преживявания свързани със смъртта на *** си, но
от същите се установи, че починалият е
живял в отделно домакинство, както и в друг град Я., а трима от ищците живеят в
гр.С., като са се събирали по семейни поводи, което показва едни традиционни
отношения в техните взаимоотношения. Несъмнено и естествено ищците са преживели
емоционални страдания /скръб, тъга/ вследствие смъртта на техния брак,
причинена от лицето, чиято деликтна отговорност е била застрахована при
ответника, но тези емоционални страдания не притежават онази правна значимост,
която ги поставя в категорията неимуществени вреди, достойни за възмездяване по
реда на отговорността по чл.432,ал.1 от КЗ. По делото се установи, че към
момента на настъпване на ПТП и смъртта на М. Я.И. ищците вече са били създали
собствени семейства, създали са собствени деца и са живели в собствени
домакинства и то в различни градове, което говори за една връзка с *** им,
която е в рамките на обичайното и нормалното. Не бе доказана изключителност в
отношенията им, каквито възражения са направени от ответната страна и които се
споделят от съда. В тази връзка съдът намира, че ищците не установиха наличие
на особена и изключителна връзка с починалия си ***, нито установиха каква е
продължителността и интензитетът на тяхното страдание, като с оглед всичко
гореизложеното намира, че исковете останаха недоказани, и като такива следва да
бъдат отхвърлени като неоснователен.
С оглед на този изход на делото въпросът за наличие на съпричиняване не
следва да се изследва , т.к. той би имал значение при определяне размерът на
вредите, а в случая исковете се отхвърлят като неоснователни.
Предвид изхода на
главните искове следва да отхвърлят и
предявените акцесорни искове за присъждане на законна лихва, т.к. същите
следват съдбата на главният иск.
С оглед изхода на спора на осн.чл.78,ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски по делото, които съобразно представения
списък са в размер на общо 730.70лв. – платено юрисконсултско възнаграждение от
200.00лв. и депозит за САТЕ от 530.70лв.
Воден от
гореизложеното, ЯРС
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявените от И.К.С., ЕГН ********** ***, В.Я.И., ЕГН ********** ***, М.Я.Т.,
ЕГН ********** *** и С. Я.А., ЕГН ********** срещу ЗАД“АРМЕЕЦ“ АД, вписано в ТР
при АВ под ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец,
ул.“Стефан Караджа“ №2, представлявано заедно от ***М.И. и К.В., осъдителни
искове: с правно основание: чл.432, ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да им заплати суми
от по сумата от 5 000 лв. - част от
вземания в размер на по 40 000 лв. за всеки ищец, представляваща
обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените
болки и страдания, вследствие смъртта на техния *** М. Я.И., настъпила в
резултат на ПТП от 19.08.2016г., виновно причинена от застрахования по
задължителна застраховка „ГО“ при ответника водач, ведно със законната лихва
върху сумите за периода от постановения отказ - 30.11.2019 г. до окончателното
им изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА И.К.С.,
ЕГН ********** ***, В.Я.И., ЕГН ********** ***, М.Я.Т., ЕГН ********** *** и С.
Я.А., ЕГН ********** да заплатят ЗАД“АРМЕЕЦ“ АД направените по делото разноски
в размер на 730.49лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: