Присъда по дело №1678/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 100
Дата: 12 май 2022 г. (в сила от 28 май 2022 г.)
Съдия: Габриел Росенов Русев
Дело: 20225330201678
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 100
гр. Пловдив, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
и прокурора Н. Н. Т.
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Наказателно дело от общ
характер № 20225330201678 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА Г.И.А.., роден **, живущ в **, рабоще ** б., б.г., със средно
образование, разведен, неосъждан, ЕГН **********за ВИНОВЕН в това, че
през периода от месец декември, 2014 г. до месец януари, 2018 г.,
включително, в гр. Пловдив, след като е бил осъден с Решение № 303/2014 г.
на Районен съд - Пловдив –І бр.с., по гр.д № 18903/2013 г. по описа на
Пловдивски Районен съд, влязло в законна сила на 23.01.2014 г., да издържа
свои низходящи - ** си И.Г.А. с ЕГН ********** и В.Г.А. с ЕГН **********,
на месечна издръжка в размер на 85 лв. за И.Г.А. с ЕГН ********** и на
месечна издръжка в размер на 85 лева за В.Г.А. с ЕГН **********,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 38 месечни вноски по 85 лева за И.Г.А. с ЕГН **********
и 38 месечни вноски по 85 лева за В.Г.А. с ЕГН **********, или общо 38
месечни вноски по 170 лева за двете деца, всичко на обща стойност 6460 лева
– престъпление по чл.183, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 54,
ал.1 от НК го ОСЪЖДА на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното на подс.А. наказание ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимият Г.И.А.. със
снета по делото самоличност да заплати по сметка на ОДМВР – Пловдив
1
разноски в размер на 210 лева за изготвени експертизи.
Присъдата подлежи на протест и обжалване в 15 - дневен срок пред
ПОС по реда на Глава XXI от НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда от 12.05.2022г. по НОХД № 1678/ 2022г. по описа
на Районен съд- Пловдив, Наказателно отделение, 24 наказателен състав

Районна прокуратура- Пловдив е внесла обвинителен акт срещу Г.И.А.,
за извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК за това, че през периода от
месец декември, 2014 г. до месец януари, 2018 г., включително, в гр. Пловдив,
след като е бил осъден с Решение № 303/2014 г. на Районен съд - Пловдив –І
бр.с., по гр.д № 18903/2013 г. по описа на Пловдивски Районен съд, влязло в
законна сила на 23.01.2014 г., да издържа свои низходящи - ** си И.Г.А. с
ЕГН ********** и В.Г.А. с ЕГН **********, на месечна издръжка в размер на
85 лв. за И.Г.А. с ЕГН ********** и на месечна издръжка в размер на 85 лева
за В.Г.А. с ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 38 месечни вноски по 85
лева за И.Г.А. с ЕГН ********** и 38 месечни вноски по 85 лева за В.Г.А. с
ЕГН **********, или общо 38 месечни вноски по 170 лева за двете деца,
всичко на обща стойност 6460 лева.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
диференцираната процедура, предвидена в глава 29 от НПК по чл.371 т.2 от
НПК. С определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК съдът е приел, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства и е обявил, че ще го ползва, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В открито съдебно заседание, в хода на съдебните прения,
представителят на Районна прокуратура- Пловдив, поддръжа повдигнатото
обвинение и моли подсъдимият да бъде признат за виновна и да му се наложи
наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер
В открито съдебно заседание, пострадалите не се явяват и не се
представляват.
В открито съдебно заседание, подсъдимият се явява лично. Сочи, че се
признава за виновен. Изразява съжаление за стореното. Моли съда да измени
реда на съдебното следствие, което да протече по глава 29 от НПК, като
признава всички факти и обстоятелства посочени в обстоятелствената част от
обвинителния акт, не желае да се събират доказателства за тези факти и моли
съда да ползва самопризнанието при постановяване на присъдата. В
последната си дума, моли за минимално наказание.
В открито съдебно заседание, защитникът на подсъдимата желае
разглеждането на делото по реда на глава 29 от НПК по чл.371 т.2 от НПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
1
Подсъдимият Г.И.А. е роден **, живущ в **, рабоще ** б., б.г., със
средно образование, разведен, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Г.И.А. и свид. Р.И.К. сключили граждански брак на
14.02.2004 г., като на 30.07.2008 г. се родил ** им - И.Г.А., ЕГН **********,
а на 22.05.2004 г. се родила ** им – В.Г.А. с ЕГН **********. Впоследствие
отношенията между подс. Г.И.А. и свид. Р.И.К. се влошили и двамата се
разделили, като свид. Р.И.К. останала да живее с ** си в **, като тя била
единствен родител, полагащ грижи за малолетните. С решение № 303 от
23.01.2014г. на Районен съд - Пловдив, 1 бр.с. по гр.д. № 18903/2013г., влязло
в сила на 23.01.2014 г., гражданският брак бил прекратен и подс. Г.И.А. е
осъден да заплаща в гр. Пловдив чрез свид. Р.И.К., в качеството й на майка и
законен представител, на ** си И.Г.А., ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 85 лева и на ** си В.Г.А. с ЕГН ********** месечна издръжка в
размер на 85 лева, считано от 23.01.2014 г. до навършване на пълнолетие на
**. За периода от месец декември, 2014 г. до месец януари, 2018 г.,
включително, подс. Г.И.А. съзнателно не изплатил дължими общо 38
месечни вноски за издръжка на ** си И.Г.А., ЕГН ********** или общо 3230
лева, както и за същия период съзнателно не изплатил дължими общо 38
месечни вноски за издръжка на ** си В.Г.А. с ЕГН ********** или общо 3230
лева. Подсъдимият общо за двамата свои низходящи за периода от месец
декември, 2014 г. до месец януари, 2018 г., включително, не заплатил
съзнателно дължими 38 месечни вноски за издръжка на обща стойност от
6460.00 лева, от които 3230 лева издръжка за ** си И.Г.А., ЕГН ********** и
3230 лева издръжка за ** си В.Г.А. с ЕГН **********. След месец януари,
2018 г. подсъдимият започнал редовно да изплаща издръжката си в пълен
размер за двете си деца, както и ежемесечно изплащал допълнително по 40
лева за издръжка, с което погасил и най-старите си по ред на възникване и
най-обременяващи го задължения за месеците от януари, 2014 г. до ноември,
2014 г. От 2020 г. свид. Р.И.К. заживяла с двете си деца в **. Бил подаден
сигнал до органите на досъдебното производство, за неизплатената издръжка.
Било образувано досъдебно производство.
В хода на досъдебното производство са били назначени и извършени
съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза,
заключенията, изводите на на които и изчисленията на вещото лице обаче
понастоящем са частично неактуални, имайки предвид продължилите
плащания на различни суми за алиментни задължения и за дълъг период от
време след изготвяне на експертизите, които последващи плащания са били
приспаднати и взети предвид при преценката за броя на неплатените месечни
вноски към момента на последното изменение на обвинението в досъдебна
фаза спрямо подс. А. от месец март 2022 г.
От обясненията на подсъдимия дадени в хода на досъдебното
производство се установява, че подсъдимият е знаел, че следва да заплаща
издръжка за ** си и ** си, знаел е за постановения съдебен акт, но не
2
заплащал издръжката. Представил е документи за частично плащане. Съдът
намира, следва обясненията му да бъдат кредитирани с доверие. На първо
място следва да се посочи, че обясненията на подсъдимия имат двояка
функция- първо представляват защитна теза, чрез прокарване на защитна
версия и линия, и второ представляват годно гласно доказателствено
средство, за установяване на обективната истина по делото. Поради това,
съдът следва да цени обясненията на подсъдимия с голяма доза критичност и
да ги подложи на обстоен, задълбочен и прецизен анализ, като ги съпостави,
както поотделно, така и с останалите събрани по делото доказателства. Съдът
намира, обясненията на подсъдимия за логични, последователни, взаимно
допълващи се и кореспондиращи с останалите събраните по делото
доказателства. Всъщност, подсъдимият не отрича, а признава описаната в
обвинителния акт на Районна прокуратура- Пловдив, фактическа обстановка,
а и същата не се опровергава от други събрани по делото доказателства. Ето
защо, обясненията на подсъдимия следва да се кредитират като годно гласно
доказателствено средство и да им се предаде доказателствена тежест.
От показанията на свид. Р.К. се установява, че с подсъдимата имали
сключен граждански брак, който бил прекратен. След постановяване на
съдебния акт, подсъдимият не заплащал постановената месечна издръжка за
** си. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като същите са
логични и последователни, а и се подкрепят и са в унисон с другите събрани
по делото доказателства. Всъщност, показанията му не се опровергават от
други събрани по делото доказателства. Ето защо, съдът им предава
доказателствена стойност.
В конкретния случай, след като прецени, че доказателствените
материали от досъдебното производство еднопосочно подкрепят признанието
на подсъдимия, съдът основа фактическите си изводи на него и на
подкрепящите го по съдържание и насоченост доказателства- обясненията на
подсъдимия, показанията на свид. Р.К., решение № 303 от 23.01.2014г. на
Районен съд - Пловдив, 1 бр.с. по гр.д. № 18903/2013г., влязло в сила на
23.01.2014, жалба, изпълнителен лист, справки, запорно съобщение, банкови
справки, съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза,
справка за съдимост, разписки, платежни документи, както и приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателствени средства.
Събраните по делото гласни доказателствени средства се подкрепят от
събраните по делото писмени доказателствени средства- решение № 303 от
23.01.2014г. на Районен съд - Пловдив, 1 бр.с. по гр.д. № 18903/2013г., влязло
в сила на 23.01.2014, жалба, изпълнителен лист, справки, запорно съобщение,
банкови справки, съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, справка за съдимост, разписки, платежни документи, както и
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателствени средства.
В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия,
относно времето, мястото и начинът на извършване на престъплението, както
3
и досежно неговия автор. Доказателствените източници еднопосочно и
безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от подсъдимия в
съдебното производство и по аргумент на противното по чл. 305, ал.3 НПК,
не се налага по-детайлното им обсъждане.
След произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което е
изразил становището си по съответствието на самопризнанията на
подсъдимия с годните доказателства и доказателствени средства, събрани в
досъдебното производство, съдът не следва да извършва доказателствен
анализ на материалите, които установяват фактите по обвинителния акт.
Решаващият аргумент за това се извежда от същностната характеристика на
съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, което допуска
изключение от принципите за непосредственост и устност в наказателния
процес. В рамките на компетентността си, съдът е разгледал делото в
съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, като е извършил преценка,
че така изброените доказателствени материали, имат отношение към
самопризнанието на подсъдимия и го подкрепят.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
Възприетата от съда несъмнено установена фактическа обстановка
сочи, че в случая сме изправени пред хипотеза на доказано обвинение по
категоричен и несъмнен начин. Извършените от подсъдимия действия
съдържат в себе си характеризиращите това престъпление белези от
обективна и субективна страна.
Подсъдимият, от обективна страна е извършил престъплението по чл.
183 ал.1 от НК, като през периода от месец декември, 2014 г. до месец
януари, 2018 г., включително, в гр. Пловдив, след като е бил осъден с
Решение № 303/2014 г. на Районен съд - Пловдив –І бр.с., по гр.д №
18903/2013 г. по описа на Пловдивски Районен съд, влязло в законна сила на
23.01.2014 г., да издържа свои низходящи - ** си И.Г.А. с ЕГН ********** и
В.Г.А. с ЕГН **********, на месечна издръжка в размер на 85 лв. за И.Г.А. с
ЕГН ********** и на месечна издръжка в размер на 85 лева за В.Г.А. с ЕГН
**********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 38 месечни вноски по 85 лева за И.Г.А. с ЕГН
********** и 38 месечни вноски по 85 лева за В.Г.А. с ЕГН **********, или
общо 38 месечни вноски по 170 лева за двете деца, всичко на обща стойност
6460 лева.
От обективна страна, с Решение № 303/2014 г. на Районен съд -
Пловдив –І бр.с., по гр.д № 18903/2013 г. по описа на Пловдивски Районен
съд, влязло в законна сила на 23.01.2014 г., подсъдимият е бил осъден да
издържа свои низходящи - ** си И.Г.А. с ЕГН ********** и В.Г.А. с ЕГН
**********, на месечна издръжка в размер на 85 лв. за И.Г.А. с ЕГН
4
********** и на месечна издръжка в размер на 85 лева за В.Г.А. с ЕГН
**********.
Престъплението от обективна страна засяга обществените отношения
осигуряващи неприкосновеността на отношенията в семейството, с което се
цели защита на ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и
не могат да се издържат от имуществата си и издръжката трябва да им се
доставя периодично, за да се избегнат неблагоприятните последици от
забавянето й, поради което законът посочва, че тя следва да се плаща
ежемесечно и намира обективен израз в неизпълнение чрез съзнателно
бездействие на влязло в сила решение за плащане на издръжка, в размер на
две или повече месечни вноски. Престъплението по чл.183 ал.1 от НК е
типично продължено, трайно престъпление, осъществявано чрез
непрекъснато продължаващо бездействие, докато не настъпят обстоятелства
за неговото прекратяване. Изпълнителното деяние на това престъпление може
да бъде осъществено само чрез бездействие, изразяващо се в неизплащане на
издръжка.
Съгласно Семейния кодекс родителите са длъжни да дават издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си и тази издръжка се дължи, даже
и да съставлява особено затруднение за родителите. Задължението на
родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката
на ненавършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на
родителското задължение. Тя е най-важният случай в системата на
задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи
за особени грижи за **. Нейната изключителна обществена значимост
произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна
значимост обуславя специфичния режим на задължението.
За съставомерността на деянието по чл. 183 ал.1 от НК е необходимо от
обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е
дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е
платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това
задължение да не е изпълнено съзнателно от
дължащото алиментните задължения лице. Издръжката на не навършило
пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на
родителското алиментно задължение. Тя е най-важният случай в системата на
задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи
за особени грижи към **. Нейната изключителна обществена значимост
произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна
значимост обуславя специфичният режим на задължението.
Ненамирането на работа и нереализирането на доходи, не е
деквалифициращо престъплението обстоятелство, доколкото подсъдимата се
установи, че е здрава, работоспособна и на практика сама се е поставила в
това положение на нереализиране на доходи и настъпването
5
на процесните вредоносни последици за собственото й непълнолетно дете.
Съдебното решение представлява държавен правосъден акт, чрез който се
установява действителното правно положение и се задължават страните да
съобразяват поведението си с него. Правосъздаващото значение на решението
задължава страните по него да възприемат занапред поведение, което да
отговоря на установеното от съда материално-правно положение.
Съществуването на затруднено материално положение може да има за
последица изменение или прекратяване на присъдената издръжка.
Последното обаче не освобождава дееца от задължението да дава издръжка на
нуждаещи се от нея близки, в случай, че с влязъл в сила съдебен акт е осъден
да стори това. Влязлото в сила съдебно решение декларира действително
положение, с което всеки субект, към който е насочено, е задължен да се
съобрази. Именно заради това, докато не бъде постановен нов, влязъл в сила
съдебен акт, който променя режима на родителските права, изменя или
прекратява размера на дължимата отнапред издръжка, подсъдимият е
задължен да се съобрази с първоначалното решение. Освен това от данните
по делото се установява, че подсъдимият е в работоспособна възраст, като
въпреки това същият не е положил грижа да изпълнява задълженията си по
заплащане на присъдената издръжка за един продължителен период от
време. Съдът счита, че подсъдимият би могъл, след като очевидно успешно
издържа себе си, поне от време на време да отделя средства за детето си и ако
е в обективна невъзможност да изплаща цялата издръжка редовно, то със
сигурност е могъл да отделя известни суми, макар и не в размер на
определената издръжка.
Подсъдимият е наказателноотговорно лице навършило 14
(четиринадесет) годишна възраст, разбира свойството и значението на
деянието и могъл да ръководи постъпките си, поради което следва да бъде
определен като годен субект на престъпление.
От субективна страна, подсъдимият е извършил престъплението при
форма на вина пряк умисъл, по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 от НК. От
интелектуална страна е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е
предвиждала сигурното настъпване на общественоопасните последици. От
волева страна е искал и целял настъпването на общественоопасните
последици и вредоносния резултат, като с действията си е целял постигането
на точно определен конкретен резултат. За да определи формата на вината,
съдът обсъди не само субективното, психическо отношение на дееца към
деянието, но и всички налични обективни признаци, съпътстващи
извършването на деянието. Съдържанието на умисъла съдът извлича и от
действията на самия подсъдим. От изричното признание на подсъдимия и
обяснение, че съзнателно не е заплащал издръжката. Подсъдимият с
поведението си е съзнавал, че е осъден да заплаща издръжка, предвиждал е,
че незаплащането й ще се отрази негативно върху емоционалното и
финансово израстване на ** му, а и върху обикновените за израстването им
нужди. Подсъдимият е искал и целял незаплащането на издръжката, тъй като
6
в противен случай, се би трудова ангажирал и по този начин би осигурил
издръжка за ** си, дори в минимален или намален размер.
За извършеното от подсъдимия умишлено престъпление по чл. 183 ал.1
от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или
пробация. В санкцията на нормата се предвижда възможността да бъде
наложено едно измежду две или повече наказания, при условията на
алтернативност на основание чл.57 ал.1 НК. Наказанието следва да
съответства на конкретните особености на извършеното престъпно
посегателство и неговият извършител, така че генералната и лична превенция
на закона, посочени като цели на наказанието в чл.36 от НК да бъдат
постигнати в максимална степен. Извършеното от подсъдимия престъпление
е с ниска степен на обществена опасност на деянието и на дееца. При
индивидуализацията на наказанието съдът отчита като смекчаващи вината
обстоятелства инцидентния характер на извършеното и оказаното съдействие
на органите на реда, за разкриване на обективната истинам, трудово
ангажиран. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчита, че
дължимата издръжка е в голям размер и продължителния период на
незаплащане на издръжка. При баланс на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, след като взе предвид степента на обществената опасност на
деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието съдът намира, че за
да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите
нрави, да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото, най- подходящо,
адекватно, справедливо, целесъобразно, законосъобразно и съответно на
престъплението наказание, определено по реда на чл.54 ал.1 НК е „лишаване
от свобода” за срок от 3 (три) месеца. Този размер на наказанието според
настоящия състав в максимална степен кореспондира на степента на
обществена опасност на деянието и дееца и отговаря на основното изискване
за пропорционалност между използваната държавна принуда и преследваните
цели. При индивидуализиране на наказанието съдът съобрази вида и
характера на засегнатите обществени отношения, а именно тези свързани с
подрастването на непълнолетните, които се отличават не само с особена
обществена значимост, но и с потенциал за значително увреждане на
сериозни лични и обществени интереси при отклонение от предвидените
нормативи. Съдът съобрази и данните за личността на дееца. При преценка на
гореизложените обстоятелства настоящият състав споделя трайната практика
на ВКС, че при индивидуализацията на отговорността няма място за
механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и
отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически
величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат
съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и
дееца. В този смисъл при отчитане съотношението между тях следва се
съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика и относителна
7
тежест. В този смисъл /Решение №144/20.02.2019 по дело №598/2018 на ВКС,
Решение №75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от
28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение, Решение №90/18.09.2018 по дело №329/2018 на ВКС, Решение №
208/29 ноември 2018 г., I НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018г./
Съдът намира, че в конкретния случай за постигане в максимална
степен на генералната и лична превенция на закона, посочени като цели на
наказанието в чл.36 от НК, и доколкото подсъдимият не е осъждан на
наказание „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер, и преди
всичко за поправяне на подсъдимия, не е наложително да изтърпи
наказанието. Поради това следва, изпълнението на наложеното наказание
„лишаване от свобода” на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено за
срок от 3 (три) години.
На основание чл.189, ал.3 от НПК следва подсъдимият да заплати по
сметка на ОДМВР – Пловдив разноски в размер на 210 лева за изготвени
експертизи.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................
8
Съобщи за изтекли лични данни