№ 1228
гр. Варна, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20223100501379 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Г. А. А. срещу решение № 1159/25.04.2022 г.,
постановено по гр.д. № 6435/2021 г. на РС – Варна, с което е отхвърлен предявения от
жалбоподателя срещу „КНМ Груп“ ЕООД и „Пи Маркет“ ЕООД иск за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът е титуляр на вземане в размер на
1 591,46 лева, представляващо платена без основание стойност на коригирана потребена
електрическа енергия по издадена от „Енерго-Про продажби“ АД фактура №
**********/29.09.2012 г.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради
превратно приложение на материалния и процесуалния закон. Въззивникът сочи, че
ответниците са признали исковете, като с допълнителната искова молба е поискал
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение при признание на иска, но
първостепенният съд е отхвърлил и двата иска въз основа единствено на релевираните от
третото лице – помагач „Интейк“ ЕООД възражения и представените от него доказателства.
Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че „Пи Маркет“ се легитимира
с цесия с по-ранна дата доколкото уведомлението не е част от фактическия състав на
цесията. Доколкото спорните факти се признават, не се налагало пълно и главно доказване.
Намира, че посоченото от ВРС решение, формирало СПН, няма отношение спрямо него.
1
Моли за цялостна отмяна на решението, алтернативно в частта му, касаеща ответника „Пи
Маркет“ ЕООД.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна „Интейк” ЕООД депозира писмен
отговор, в който развива доводи за неоснователност на жалбата по изложени съображения и
прави искане за нейното отхвърляне и присъждане на сторените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на „Интейк” ЕООД
поддържа изложеното в отговора и акцентира върху довода, че с признанието на иска се
цели да се заобиколи силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, според което
„Интейк” ЕООД е титуляр на вземането.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се
произнесе служебно по валидността на обжалваното първоинстанционно решение, по
неговата допустимост в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от
посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК, съставът на въззивния съд намира,
че обжалваното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен състав в рамките
на предоставената му правораздавателна власт и компетентност и съдържащо реквизитите
по чл. 236 ГПК.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството по гр.д. № 6435/2021 г. по описа на Районен съд град Варна е
образувано по предявен от Г. А. А. срещу „КНМ Груп” ЕООД и „Пи Маркет” ЕООД иск с
правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че Г. А. А. е
носител на вземане в размер на 1 591,46 лв. с длъжник „Енерго-Про Проджаби“ АД,
придобито от ищеца по силата на сключен на 22.10.2014г. договор за цесия между „КНМ
Груп” ЕООД и Г. А. А., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на вземането, което е съдебно установено в
производството по гр.д. № 11266/2014г. по описа на Районен съд – Варна и за което на
08.02.2019 г. е издаден изпълнителен лист.
Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка не се оспорва от
жалбоподателя и тя е следната:
На 22.10.2014 г. между „КНМ Груп" ЕООД (цедент) и Г. А. А. (цесионер) е сключен
Договор за прехвърляне на вземане, съгласно който цедентът е прехвърлил на
жалбоподателя А. вземане спрямо длъжника „Енерго-Про Проджаби“ АД в размер на
1591,46 лв., представляващо платена без основание стойност на коригирана потребена
електрическа енергия по фактура № 92938450/29.09.2012 г., дължимо на осн. чл. 55, ал.1,
предл. 1 от ЗЗД, предмет на гр.д. № 11266/2014 г. на ВРС, ведно със законната лихва.
2
Вземането от длъжника „Енерго-Про Проджаби“ АД в размер на 1591.46 лв. било
придобито от „КНМ Груп” ЕООД на основание договор за цесия с цедент първоначалният
кредитор Д.П.Б..
Същевременно бил сключен и друг договор за цесия от 23.10.2014г. съгласно който
„КНМ Груп" ЕООД прехвърлило в хода на процеса спорното право предмет на гр.д. №
11266/2014 г. на ВРС на „Интейк” ЕООД, а именно същото описано по-горе вземане.
Вземането, предмет на гр.д. № 11266/2014 г. на ВРС, било присъдено с влязло в сила
съдебно решение на ищеца по това дело „КНМ Груп” ЕООД, в полза на който на 08.02.2019
г. бил издаден изпълнителен лист.
На основание издадения изпълнителен лист на 21.05.2020 год. било образувано
изпълнително дело № 614/2020 год. по описа на ЧСИ С.К.Д.. Изпълнителното дело било
образувано по молба на ответника „Пи Маркет" ЕООД, който от своя страна се легитимирал
пред ЧСИ с друг договор за цесия – от 21.10.2014 г., с предмет прехвърляне на същото
описано по-горе вземане от цедента „КНМ Груп” ЕООД в полза на цесионера „Пи Маркет“
ЕООД.
Длъжникът „Енерго-Про Проджаби“ АД, бил уведомен за извършеното прехвърляне
на вземането в полза на „Интейк“ ЕООД с уведомление от 26.10.2014 г., а за цесията в полза
на „Пи Маркет“ ЕООД – на 10.01.2015 г. По делото не се установява длъжникът да е бил
уведомен за цесията от 22.10.2014 г. в полза на ищеца А..
С влязло в законна сила Решение № 261212/08.04.2021 г. по гр.д. № 7453/2020 г. на
ВРС е прието за установено по предявения иск от „Интейк” ЕООД срещу „КНМ Груп”
ЕООД“, „Пи Маркет” ЕООД и „Глас Голд Груп ЕУ” ЕООД, че „Интейк” ЕООД е титуляр на
процесното вземане в размер на сумата от 1591.46 лева, придобито по силата на договор за
цесия от 23.10.2014г., сключен между „КНМ Груп” ЕООД и „Интейк” ЕООД.
В производството пред ВРС по настоящото дело ответниците КНМ Груп” ЕООД“ и
„Пи Маркет” ЕООД са признали иска.
Третото лице помагач на страната на ответника „КНМ Груп” ЕООД „Интейк” ЕООД
е оспорило транслативния ефект сключения на 22.10.2014 г. между „КНМ Груп" ЕООД
(цедент) и Г. А. А. (цесионер) договор за цесия на спорното вземане. Установено е, че
посоченият договор няма достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК предхождаща
датата на договора за цесия от 23.10.2014 г. между „КНМ Груп" ЕООД (цедент) и „Интейк”
ЕООД (цесионер).
По оплакванията във въззивната жалба:
Въведеното с жалбата оплакване за извършено процесуално нарушение изразяващо се
в отхвърляне на иска срещу призналия иска ответник „Пи Маркет” ЕООД понеже „Интейк”
ЕООД не било конституирано като помагач на този ответник, е неоснователно. Основното
възражение на „Интейк” ЕООД е, че именно то, а не ищецът или някой от ответниците, е
титуляр на вземането.
3
Когато кредиторът на едно вземане го прехвърли последователно на няколко лица,
титуляр на вземането е онзи от цесионерите, за когото цедентът е съобщил на длъжника най-
напред. Това следва от нормата на чл.99, ал.4 от ЗЗД. След уведомяването за извършеното
прехвърляне на вземане цедентът изгубва качеството си на кредитор за длъжника, докато
правата по цесията преминават върху цесионера със сключването на цесията. Затова при
спор между цесионери относно принадлежността на вземането меродавен е момента на
съобщаването до длъжника за извършеното разпореждане. Съобщението не е елемент от
фактическия състав на договора за цесия, но по арг. от чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на
правото има действие за всички трети лица, вкл. конкуриращия се цесионер, от момента, в
който съобщението бъде получено от длъжника. В конкретния случай „КНМ Груп” ЕООД
не е уведомило длъжника за цесията с ищеца А., докато за прехвърлянето на вземането на
„Интейк” ЕООД с договора за цесия от 23.10.2010 г. длъжникът е уведомен на 26.10.2014 г.
От тази дата титуляр на прехвърленото вземане, както спрямо длъжника, така и спрямо
третите лица, вкл. „Пи Маркет” ЕООД и Г. А. А. въз основа на договора за цесия от
23.10.2014г. е „Интейк” ЕООД.
Ето защо, независимо от извършените признания на иск, съдът не е длъжен да
постанови решение в нарушение на императивната разпоредба на чл. 235, ал. 2 от ГПК, като
приеме за установени несъществуващи или взаимно изключващи се материални права, като
в този аспект намира проявление и правото на защита на подпомагащата страна, в т.ч. и
срещу симулативен процес – чл. 221, ал. 2 от ГПК.
Доводът, че влязлото в законна сила Решение № 261212/08.04.2021 г. по гр.д. №
7453/2020 г. на ВРС, няма действие спрямо жалбоподателя, е по принцип правилен, поради
което и съдът е приел предявения от Г. А. А. иск за допустим и е разгледал същия по
същество. Същевременно, посоченото решение е задължително в отношенията между
ответниците и третото лице помагач – чл. 298, ал. 1 от ГПК, както и по отношение на съда –
чл. 297 от ГПК. Доколкото изложените от ищеца в настоящото производство факти, които
не са били предмет на разглеждане в производството по гр.д. № 7453/2020 г. на ВРС, не
установяват твърдяното от ищеца субективно право, то в настоящото производство не са
налице основания съдът да приеме нещо различно от вече установеното в предходното дело
в отношенията между ищеца и останалите страни в процеса.
Обжалваното решение е правилно и ще бъде потвърдено. Въззивният съд на
основание чл. 272 от ГПК препраща и към мотивите на ВРС.
Въззиваемите „КНМ Груп” ЕООД“ и „Пи Маркет” ЕООД не са поискали присъждане
на разноски, а съгласно чл. 78, ал. 10 от ГПК третото лице – помагач няма право на такива,
поради което съдът не дължи произнасяне по чл. 81 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският окръжен съд, търговско отделение,
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1159/25.04.2022 г., постановено по гр.д. № 6435/2021
г. по описа на Районен съд – Варна.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5