№ 5085
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И.С.С.
при участието на секретаря Е.Б.Б.
като разгледа докладваното от И.С.С. Административно наказателно дело №
20241110211493 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по подадена жалба от М. С. К. срещу
Наказателно постановление (НП) № 157 от 12.06.2024 г., издаденo от
Началника на 05 РУ – СДВР и с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лева на основание чл.
53, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗОБВВПИ за извършено
административно нарушение на чл. 60, ал. 1, т. 6 от ЗОБВВПИ.
В подадената жалба за изложени оплаквания, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно. В акта за установяване на
административно нарушение (АУАН) и НП липсвало посочване на вида на
пиротехническото изделие, доколкото в разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от
ЗОБВВПИ имало няколко категории, а според чл. 60, ал. 1, т. 6 от ЗОБВВПИ
не била забранена употребата на фойерверки от категорията F1. Описанието
на обстоятелствата на нарушението било общо и бланкетно, като същото не
било подкрепено от каквито и да било доказателства. Нямало данни как
наказващият орган бил стигнал до извода, че процесното изделие попадало в
обхвата на чл. 60, ал. 1, т. 6 от ЗОБВВПИ. Пропускът представлявал
1
нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като било съществено,
доколкото засягало правото на защита на жалбоподателя. Сочи се, че на
жалбоподателя не била дадена възможност да научи конкретните
обстоятелства и нарушението, което му се вменява, още в началото на
производството, доколкото текстът в АУАН бил нечетлив. Не била доказана
компетентността на наказващия орган съобразно чл. 215, ал. 2 от ЗОБВВПИ.
Направено е искане за отмяна на обжалвания акт, а в условията на
евентуалност – ако същият не бъде отменен, да бъде отправено
предупреждение на жалбоподателя по реда на чл. 28 от ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се е
явил лично. На етап съдебни прения същият е преповторил накратко
исканията, посочени в жалбата.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна и
административнонаказващ орган – началникът на 05 РУ - СДВР, е била
представлявана от юрисконсулт. Направено е искане за потвърждаване на
наказателното постановление. Посочва се, че извършването на
санкционираното нарушение било доказано. По делото се установявало и
използваното пиротехническо средство – димка. Подчертава се, че била
спазена разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и била наложена глоба в минимален
размер. Възразява се, че случаят не попадал в хипотезата на чл. 28 от ЗАНН –
нарушението било формално, не били налице смекчаващи обстоятелства, а
предупреждението по ЗАНН нямало да бъде целесъобразно. Направено е
искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от докладна записка от 14.05.2024 г., находяща се на л. 11 от
делото, на 13.05.2024 г. за времето от 12.30 часа до 17,00 часа младши експерт
К. Г. осъществявал контрол на прилежащата територия на *** в гр. *** по
спазване на изискванията на ЗОБВВПИ. От вписаното в докладната записка и
показанията на разпитаните по делото свидетели – З. С. К. и А. Г. С., се
установява, че последните като младши полицейски инспектори са оказвали за
този период съдействие на своите колеги. Свидетелите посочват, че са взели
участие при съставянето на актове за административни нарушения за
2
констатирани нарушения в периода на абитуриентските балове. При
констатирано нарушение от колегите им във връзка със забраната за
използване на пиротехнически средства около храм-паметника, свидетелите
са били повиквани на място за съставяне на АУАН по докладни записки на
колегите им и на актове за изземване на използваните изделия. Свидетелите
посочват също, че актовете са били съставяни в съответното районно
управление, а не на място след констатиране на нарушението, като
санкционираните лица са били призовавани да се явят допълнително за това.
От вписаните като нарушители в докладната записка и от посоченото от
свидетеля К., че същият разпознава своя подпис върху съставения АУАН,
находящ се по делото, може да се приеме, че именно свидетелят е съставил
процесния акт срещу жалбоподателя. И двамата свидетели еднопосочно
твърдят, че нарушенията, за които са били викани на място, са били за
използване на димки като пиротехнически средства, като
индивидуализирането на предметите като такива е ставало по външни белези,
респ. надписи по същите.
В този смисъл, макар и посредством косвени доказателства, доколкото
същите са еднопосочни и непротиворечиви, се извежда, че на 13.05.2024 г.
жалбоподателят се е намирал в непосредствена близост до *** в гр. ***,
където е използвал пиротехническо средство „димка“. По делото не се
събраха данни относно използването на друго пиротехническо средство,
каквито оспорвания са направени в жалбата. За нарушението бил съставен на
15.05.2024 г. процесният АУАН от свидетеля К., подписан от същия като
съставител, и връчен на жалбоподателя на същата дата. На 12.06.2024 г. било
издадено обжалваното наказателно постановление от Началника на 05 РУ-
СДВР, оправомощен със Заповед № 8121з-595/26.05.2015 г. На 17.07.2024 г. на
жалбоподателя е връчено наказателното постановление.
За приетото по-горе като изводи от фактическа страна съдът се довери
както на писмените доказателства, приобщени по делото, така и на разказите
на свидетелите, доколкото същите се отличават с логичност, последователност
и непротиворечивост помежду си и с останалата доказателствена маса. Съдът
кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени
от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като същите са
пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът намира
3
приложените по делото писмени доказателства за безпротиворечиви,
обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира
изцяло.
Тук следва да се посочи, че доколкото показанията на разпитаните
свидетели не се характеризират с по-голяма точност относно поведението на
жалбоподателя, конкретното място около храма на извършване на
нарушението или часа за това, съдът не счита, че може да ползва разказаното
от същите, извън коментираното по-горе. Следва да се подчертае, че от
събраната по делото доказателствена съвкупност не може да се приеме за
доказано с необходимия стандарт, че свидетелят А. Г. С. е бил свидетел по
съставяне именно на процесния АУАН. В показанията си свидетелят не
посочва с конкретност да е участвал в съставянето на акта, а че е взел участие
като свидетел общо в съставянето на актовете от този период, което обаче не
изключва да не е участвал като свидетел по процесния, респ. друго лице да е
участвало като свидетел. В тази насока е и посоченото от свидетеля при
разпита му в открито съдебно заседание, че същият не разпознава свой подпис
на предявения му АУАН.
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд е инстанция по същество и следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
След служебно извършена проверка съдът счита, че АУАН и НП са
съставени от оправомощени лица по смисъла на чл. 215, ал. 1 и ал. 2 от
ЗОБВВПИ и са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съдът счита, че административнонаказващият орган е допуснал
съществено процесуално нарушение в процедурата по търсене на отговорност
на жалбоподателя, като е издал АУАН, който не отговаря на императивните
изисквания на чл. 42 от ЗАНН. При издаването му са допуснати съществени
4
нарушения на административнопроизводствените правила, непреодолими с
издаването на НП и в съдебното производство, доколкото АУАН противоречи
на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. Видно от съдържанието на
същия, не просто в акта не са описани с достатъчна конкретика
обстоятелствата, при които е извършено самото деяние, но вписаното като
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, е
нечетливо, за да се приеме, че въобще е налице обективиране като нарушение
на поведение, изразяващо се в употреба на пиротехническо изделие (димка).
Този пропуск е довел до накърняване на императивни законови разпоредби и
ограничаване на правата на нарушителя да упражни ефективно правото си на
защита като възрази по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 8 и чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, да
представи доказателства в подкрепа на своите твърдения и евентуално –
оспори фактическите констатации на контролните органи. Посоченият
недостатък на развилата се административнонаказателна процедура
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, опорочило
изначално административнонаказателното производство и съставляващо
основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Съдът не счита, че може да намери приложение на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
В настоящия случай е налице неясна воля на актосъставителя относно
възприетото от него като поведение в разрез с законоустановеното, което не
може да бъде отстранено с простото посочване на нарушената законова
разпоредба. Приемането на извода, че неточността в АУАН е отстранена в НП
(доколкото последното се явява с четлив текст) би означавало, че лицето се
явява санкционирано с непълно проведена административнонаказателна
процедура, а именно такава, включваща единствено издаване на наказателно
постановление.
Отделно от това, дори да се приеме, че описание на нарушението и
обстоятелствата, при които същото е било осъществено, е налице, съдът
счита, че е допуснато друго нарушение на процесуалните правила, а именно
на разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Видно от съдържанието на
процесния АУАН, в същия липсва подпис от свидетел, макар да е било
отразено поименно присъствието на такъв. Налице са единствено два подписа
– на актосъставител и на нарушител, а вписаният като свидетел в АУАН в
открито съдебно заседание пред съда посочи, че не разпознава свой подпис
върху акта. Разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е императивна и изисква
5
АУАН да бъде предявен на нарушителя, след като бъде подписан от
актосъставителя и поне един от свидетелите, посочени в него. По този начин
се гарантира, че посочените в акта свидетели действително са присъствали
при съставянето му, а нарушаването на тази императивна разпоредба създава
съмнение за достоверността на посочените в него констатации. Подписът на
свидетеля се полага с цел удостоверяване на вписаните в АУАН факти и
обстоятелства, поради което, неподписването на АУАН от страна на свидетеля
следва да се приравни на липса на свидетел, т. е. до липсата на достоверност
на фактическите и правни обстоятелства, вписани в АУАН. Неспазването на
изискванията на административнонаказателното производство води до
незаконосъобразност на НП и е формална предпоставка за отмяна на
процесното НП, защото опорочава изцяло производството по ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Доколкото в хода на административното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, свързани с неспазване на процедурата
по ангажиране на административнонаказателната отговорност и предвид
гореизложените пороци, съдът счита, че е налице основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление, без да е необходимо спорът да се
разглежда допълнително по същество.
При този изход на делото право на присъждане на разноски има
жалбоподателят. Същият не е претендирал такива, поради което разноски не
следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 157 от 12.06.2024 г., издаденo
от Началника на 05 РУ – СДВР и с което на М. С. К., ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лева на
основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗОБВВПИ за извършено
административно нарушение на чл. 60, ал. 1, т. 6 от ЗОБВВПИ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7