Присъда по дело №5598/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4
Дата: 25 януари 2021 г.
Съдия: Боян Димитров Кюртов
Дело: 20205330205598
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 4
гр. Пловдив , 25.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
и прокурора Нели Красимирова Тодорова-Атанасова (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Наказателно дело от общ
характер № 20205330205598 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата В. А. Р., родена **, живуща в **, б., б.г., със
средно образование, неомъжена, безработна, неосъждана, ЕГН: ********** за
ВИНОВНА в това, че на 06.05.2020 г. в гр. Перущица, обл. Пловдив, е
нарушил мерки, издадени против разпространяването на заразна болест по
хората със Заповед № РД- 01-183/ 06.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, изм. със Заповед № РД - 01-229/
22.04.2020г. на Министъра на здравеопазването на Република България, като
лице по II т.1 от Заповед № РД - 01-183/ 06.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, поставено под карантина с
Предписание за поставяне под карантина с № 22-42394/02.05.2020 г. на
Регионална здравна инспекция – София, не е изпълнил задължението си по II
т.8 от Заповед № РД- 01-183/ 06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването
на Република България да не напуска дома си, в който е посочил, че ще
пребивава, а именно на адрес – **, за посочения в предписанието 14-дневен
срок, считано от 01.05.2020г., като деянието е извършено по време на
извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено с Решение на
1
Народното събрание от 13.03.2020 г., обнародвано в ДВ бр.22 / извънреден/
от 13.03.2020 г. и с Решение на Народното събрание за удължаване на срока
на обявеното извънредно положение от 03.04.2020 г., обнародвано в ДВ бр.33
от 07.04.2020 г. във връзка с разрастващата се пандемия от COVID -19,
поради което и на основание чл. 355, ал.2, вр. ал.1 вр. с чл. 54, ал. 1 от НК я
ОСЪЖДА на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер
на 10000 /десет хиляди/ лева.
На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА за изпълнение така наложеното
на подс. РАДЕВА наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред ПОС, по реда на глава ХХІ от НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
по НОХД № 5598/2020год., ПРС-ХІVн.с.
Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против
подсъдимата В. А. Р. , в това че на 06.05.2020 г. в гр. Перущица, обл.
Пловдив, е нарушила мерки, издадени против разпространяването на заразна
болест по хората със Заповед № РД- 01-183/ 06.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, изм. със Заповед № РД - 01-229/
22.04.2020г. на Министъра на здравеопазването на Република България, като
лице по II т.1 от Заповед № РД - 01-183/ 06.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, поставено под карантина с
Предписание за поставяне под карантина с № 22-42394/02.05.2020 г. на
Регионална здравна инспекция – София, не е изпълнил задължението си по II
т.8 от Заповед № РД- 01-183/ 06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването
на Република България да не напуска дома си, в който е посочил, че ще
пребивава, а именно на адрес – **, за посочения в предписанието 14-дневен
срок, считано от 01.05.2020г., като деянието е извършено по време на
извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено с Решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., обнародвано в ДВ бр.22 / извънреден/
от 13.03.2020 г. и с Решение на Народното събрание за удължаване на срока
на обявеното извънредно положение от 03.04.2020 г., обнародвано в ДВ бр.33
от 07.04.2020 г. във връзка с разрастващата се пандемия от COVID -19 –
престъпление по чл.355,ал.2, вр ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа така повдигнатите на подсъдимата Р. обвинение
изцяло. Предлага на същата за горепосоченото деяние, да й бъде наложено
наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелства.
Подсъдимата В. Р., спрямо която производството е по реда на чл.268,
ал.3, т.4, б.А НПК, разпитана в досъдебно производство заема позиция, че не
е извършила престъпление. Нейният защитник адв.К. също намира, че
извършеното не е престъпление и пледира за оправдателна присъда.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени
по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимата В. А. Р. е родена **, живуща в **. Тя е б., б.г., със средно
образование, неомъжена, безработна, неосъждана, с ЕГН: **********.
Същата живеела на съпружески начала със свид. Ц. В. М. в Англия,
където двамата работели. С тях живеел и ** на Р. – А.В.Р. ** години.
Понякога тримата се прибирали в България.
През месец януари 2020 година свид. М. се прибрал в България, в дома
1
си в **. Жилището представлявало къща на два етажа, като първия етаж бил
годен за пребиваване, а на втория нямало условия за живеене. На 01.05.2020
г. подс. В. Р. пристигнала в България на летището в гр. София, заедно със **
си. Във връзка с издадената Заповед № РД -01- 183/06.04.2020 г. на
Министъра на здравеопазването /изм. със Заповед № РД-01-229/22.04.2020г. и
Заповед № РД-01-253/07.05.2020г. на Министъра на здравеопазването/ на
подс. Р. било издадено от Столична Регионална Здравна Инспекция -
Предписание за поставяне под карантина с № 22-42394/02.05.2020 г., като
лице по ІІ, т.1 от Заповедта на Министъра на здравеопазването, като
карантинният срок бил 14-дневен, считано от 01.05.2020г. В издаденото
предписание подс. В. Р. посочила, че адресът, на който ще бъде поставена под
карантина, заедно със ** си е **. Подсъдимата подписала предписанието,
като се задължила да не напуска адреса, на който пребивава, до изтичане на
определения в него срок. Тя била запозната и с наказателната отговорност,
предвидена по чл.355 от НК за неизпълнение на предписанието, т.е. при
напускане на адреса, на който е заявила, че ще пребивава в срока на
карантината. В тази връзка подс. В. Р. подписала Формуляр за събиране на
данни на пристигащи пътници от зони с разпространение на нов
Коронавирус, във връзка с епидемична ситуация, в който същата декларирала,
че е информирана да спазва 14-дневна карантина. След това се придвижила
заедно със ** си до гр. Перущица, обл. Пловдив, на адреса, който посочила.
След като пристигнала на горепосочения адрес подс. Р. установила, че
условията на втория етаж на къщата не са годни за живеене и решила да отиде
при ** си в гр. Габрово. На 06.05.2020 г., около 17,30 часа свид. М., подс. Р. и
** й тръгнали от гр. Перущица към гр. Габрово с автомобила на свид. М..
Около 20,00 часа в гр. Габрово на бул. „Магильов“ били спрени за проверка
от полицейски патрул в състав М.М. и П.Г., служители в РУ – Габрово. След
извършена справка в ОДЧ, полицейските служители установили, че подс. Р. е
лице поставено под карантина от 01.05.2020 г. Същата заявила пред тях, че се
е отправила към дома на ** си в гр. Габрово, ул. **, тъй като на посочения от
нея адрес в гр. Перущица, нямало условия за живеене.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и
категорично установена от обясненията на подсъдимата Р. дадени в хода на
досъдебното производство в присъствие на защитник на л.27, прочетени и
приобщени по реда на чл.279, ал.2, вр с ал.1, т.2 НПК, от показанията на
свидетелите П. К. Г., М. М. М., Ц. В. М. и А.Г.Т. депозирани пред настоящия
състав на съда в хода на съдебното производство, както и от събраните
писмени доказателства: предписание за поставяне на под карантина на
подсъдимата и ** й /л.14, 15 от д.пр./, характеристична справка на
подсъдимата /л.36 д.пр./, справка за съдимост на същата /л.24 д.пр.
Съдът кредитира изцяло обясненията на подсъдимата Р. и показанията
на свидетелите М. и Т., че имало проблем с тавана в една от стаите на втория
2
етаж, в къщата в гр.Перущица на ул.** Друг е въпроса, че по различен начин
описаха големината и размерите на „отвора“ в мазилката и до колко това му
състояние е било обективна пречка да се живее в имота. Още повече , че
свид.М. е знаел за това и преди Р. да се завърне в България. Все пак тази
версия е била изложена от самото начало пред полицейските служители М. и
Г., поради което би следвало да се приеме, че действително битов проблем е
имало в имота. Няма спор и относно факта , че на подс.Р. е било известно за
наложената карантина и , че не трябва да напуска посочения от нея адрес
преди това. Вместо това на 06.05.20г. била установена в гр.Габрово, в близост
до адреса на ** й. Този факт също се потвърждава от писмените
доказателства и показанията на двамата полицейски служители, които също
следва да се кредитират с доверие.
При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира
от правна страна, че с действията си подсъдимата В. Р. е осъществила
обективните и субективните признаци от състава на престъплението по
чл.355, ал.2, вр. с ал.1 от НК, за това че на 06.05.2020 г. в гр. Перущица, обл.
Пловдив, е нарушила мерки, издадени против разпространяването на заразна
болест по хората със Заповед № РД- 01-183/ 06.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, изм. със Заповед № РД - 01-229/
22.04.2020г. на Министъра на здравеопазването на Република България, като
лице по II т.1 от Заповед № РД - 01-183/ 06.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, поставено под карантина с
Предписание за поставяне под карантина с № 22-42394/02.05.2020 г. на
Регионална здравна инспекция – София, не е изпълнил задължението си по II
т.8 от Заповед № РД- 01-183/ 06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването
на Република България да не напуска дома си, в който е посочил, че ще
пребивава, а именно на адрес – **, за посочения в предписанието 14-дневен
срок, считано от 01.05.2020г., като деянието е извършено по време на
извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено с Решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., обнародвано в ДВ бр.22 / извънреден/
от 13.03.2020 г. и с Решение на Народното събрание за удължаване на срока
на обявеното извънредно положение от 03.04.2020 г., обнародвано в ДВ бр.33
от 07.04.2020 г. във връзка с разрастващата се пандемия от COVID -19. От
обективна страна безспорно с Държавен вестник бр.22 /извънреден/ от
13.03.2020г. било обнародвано Решение на Народното събрание на Република
България за обявяване на извънредно положение върху цялата територия на
Република България, считано от 13.03.2020г. до 13.04.2020г., като със същото
решение било възложено на Министерски съвет да предприеме всички
необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с
пандемията от COVID – 19, обявена в световен мащаб от Световната здравна
организация. С Решение на Народното събрание за удължаване на срока на
обявеното извънредно положение от 03.04.2020 г., обнародвано в ДВ бр.33 от
07.04.2020 г. във връзка с разрастващата се пандемия от COVID – 19, срокът
на обявеното извънредно положение върху цялата територия на Р. България е
3
бил удължен до 13.05.2020 г. Във връзка с обявеното Решение от 13.03.2020г.
на Народното събрание и препоръки на Националния оперативен щаб
/създаден със Заповед № Р-37/26.02.2020г. на министър-председателя на
Р.България/, Министърът на здравеопазването на Република България издал
Заповед № РД-01-183/06.04.2020г. /изм. със Заповед № РД-01-
229/22.04.2020г./, в която в ІІ т.1 било определено всички лица, които влизат
на територията на Република България да се поставят под карантина за срок
от 14 дни, в дома или на друго място за настаняване, в което лицето е
посочило, че ще пребивава с предписание по образец /Приложение № 1/ на
органите на граничния здравен контрол. Съгласно ІІ т.8 от същата Заповед,
всички лица, поставени под карантина са длъжни да не напускат домовете си
или мястото за настаняване, в което са посочили, че ще пребивават в
посочения в предписанието срок. Р. е подписала предписанието в този
смисъл. Не се приема възражението на защитата, че Р. действала при
условията на крайна необходимост. На първо място не е убедителна тезата, че
поради паднала малка част от мазилката на тавана в едната от двете стаи на
втори етаж, този дом бил невъзможен за обитаване. На следващо място дори
и това да е така, следвало е Р. да посочи друг адрес изначално, тъй като
свид.М. е бил наясно с това обстоятелство. Най-важното е обаче, че нормата
на чл.13 НК изисква дееца да не е имал друг начин на действие в
анализираната ситуация. А в процесния казус това не е така. Същата не е
осъществила връзка с РЗИ, за да уведоми за проблема и по този начин да
получи ново предписание с нов адрес. Действително събраха се свидетелски
показания, че правила опит да се свърже по телефон с РЗИ, но не успяла.
Дори да се приемат за верни и тези показания на М. и Т., то е имало и други
начини за набавяне на обективни възможности за промяна на адреса. Могло е
дори на тел.112 да се потърси информация и след разрешение за промяна на
адреса да се насочи към гр.Габрово. Вместо това самоволно и не по
установения по горе ред, подс.Напуснала не само дома, но и населеното място
като се насочила към друга административна област.
От субективна страна – деянието е осъществено с пряк умисъл, с целени
и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици.Умисълът на деецът е
обективиран в неговите действия и поведение - от знанието за наличното
предписание да не напуска посочения от нея адрес, до действията по
транспортиране с лек автомобил на цялото семейства до гр.Габрово.
С оглед на така посочената правна квалификация на извършеното от
подсъдимата В. Р. престъпление, като се съобрази с целите на чл.36 от НК и
взе в предвид обстоятелствата по чл.54 от НК, Съдът преценя, че наказанието
на същата следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността
му обстоятелства- чистото съдебно минало, добри характеристични данни,
наличие на трудова заетост, полагане на грижи за малолетно дете. Не на
4
последно място и факта, че все пак действително е имало битов проблем в
имота посочен като място за обитаване в периода на карантината. Като
отегчаващо обстоятелство настоящата инстанция отчита напускането не само
на адреса в населеното място, а и самото такова, че дори и в друга
административна област. По този начин определено се поставя в опасност по-
широк кръг от лица за разпространение на евентуално налично заболяване.
Ето защо извършеното не представлява административно нарушение, а
престъпление. Все пак значителния превес на смекчаващи обстоятелства
мотивират съда на наложи минималното предвидено в закона наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на три месеца, както и кумулативно
предвиденото наказание Глоба в минимален размер от 10 000лева. Тези
наказания Съдът намира за съответни на обществената опасност на деянието
и дееца. Същевременно тъй като подс.Р. не е осъждана на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер, наложеното наказание по
настоящото дело е в лишаване от свобода в размер под три години година и
най-вече с оглед личността на дееца, то за поправянето на същата и
постигането на целите по чл.36 от НК Съдът намира, че изпълнението
лишаване от свобода следва на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено
с изпитателен срок от ТРИ години считано от влизане на присъдата в сила. Не
са налице обаче нито изключително, нито многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, а са налице и отегчаващи такива. Ето защо не може и да се
направи извод, че и най – лекото предвидено в закона наказание би се оказало
несъразмерно тежко.
Причини за извършване на деянието – незачитане на установения в
страната правов ред.
Подбуди – лични.
По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съобщи за изтекли лични данни