НОХД № 553/2018 г.
по описа на Районен съд П.
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура П. обвинителен акт срещу подсъдимия В.Г.Р. - роден на *** ***, българин,
български гражданин, неженен, осъждан, с начално образование, безработен, ЕГН **********
за това, че от
неустановена дата в началото на м. декември 2017 г. до 08.03.2018 г. в гр. П.,
на ул. „Д.” № 11, като пълнолетно лице, без да е сключил граждански брак, е
заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило към онзи момент 16 годишна
възраст, а именно Л.Ж.Л., с ЕГН ********** от гр. П. - престъпление по чл.191, ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Счита, че от събраните доказателствени материали може да се направи несъмнен
извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен, като му наложи
наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
По делото няма приет за съвместно разглеждане
граждански иск и няма конституиран граждански ищец. Няма конституиран частен
обвинител.
Подсъдимият се признава за виновен по така
повдигнатото му обвинение, дава подробни обяснения. Заявява, че изложеното в
обстоятелствената част на обвинителния акт отговаря на действително случилото
се.
В дадената му последна дума подсъдимият моли съда да
му наложи наказание, с което да бъде на свобода, за да може да работи и издържа
семейството си.
Районен съд П., като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Свидетелката Л.Л. и подсъдимият В.Р. се запознали в
периода м. декември 2016 г. - м. януари 2017 г., когато и двамата били
настанени в „Кризисен център" гр. П.. Към онзи момент свидетелката била
навършила 14 години. Трайно съжителство двамата имали от началото на м. декември
2017 год. без да са сключили граждански брак, като са заживели съпружески и са
имали сексуални отношения. Това продължило до 08.03.2018 год., когато Л.Л. навършила
16 годишна възраст. През 2017 г. Л.Л. забременяла. Съжителството й с подсъдимия
Р. било доброволно и със знанието и съгласието на родителите й. На 03.12.2017 г.
Л.Л. родила момче, като потвърдила, че подсъдимият Р. бил баща на детето.
В Районна прокуратура П. е получен сигнал от отдел
„Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ П.. В сигнала е
посочено, че непълнолетната Л.Ж.Л. с ЕГН ********** *** съжителства на семейни
начала с пълнолетния В.Г.Р., ЕГН **********,***. Към сигнала е приложен и
Социален доклад, в който подробно е описан случая.
Образувано е досъдебно производство, като в хода на
разследването е установено, че за съжителството на Р. и Л.Л. е постъпил сигнал
на национален телефон № 116 111, подаден от свидетеля П.Ш. с постоянен адрес ***.
П.Ш. подробно разказва откога познава подсъдимия Р. и как същия е приютявал в
дома си Л.Л., като е останала в дома му за около седмица. През месец декември
2017 год. Л. се върнала отново при подсъдимия и му казала, че се е върнала без
детето /бебето/, тъй като било малко и не можела да го гледа. Същото оставила в
специализиран дом в гр. С.. Свидетелят Ш. предупредил подсъдимия Р., че Л. е
малка, но той му отговорил, че се обичат и не могат един без друг. Според Ш. свидетелят
С.К. влязъл в конфликт с подсъдимия Р., тъй като двамата кандидатствали за едно
и също общинско жилище, а впоследствие настанили там подсъдимия Р. и това е
причината да го клевети. Свидетелят С.К. твърди, че за съжителството между Л.Л.
и В.Р. знаел от м. януари 2017 г., тъй като по същото време съпругата му била
настанена в „Кризисен център" гр. П. заедно с тях. Понеже двамата
прекарвали много време заедно, се говорело, че имат сексуален контакт. Свидетелят
К. бил запознат и с настаняванията на свидетелката Л. в различни институции и,
че тя винаги бягала от местата, където била настанена и се връщала при подсъдимия
Р.. К. лично няколко пъти подавал сигнали в отдел "Закрила на
детето". При поредното бягство на Л.Л. през месец септември 2017 г. разбрал,
че била бременна. По думите му той се обадил от името на свидетеля П.Ш., тъй
като всички се възмущавали от поведението на подсъдимия Р.. Последният потвърди,
че съжителството му с непълнолетната Л.Л. датира от 2016 г., когато се запознал
с нея в център „Спешен прием" при престоя му през м. декември 2016 г. и м.
януари 2017 г. Подсъдимият твърди, че свидетелката Л. се привързала към него и
след като избягала от центъра, го потърсила и пристигнала у тях една нощ заедно
с майка си. Тогава майката на свидетелката му заявила,че няма възможност да се
грижи за нея и желае те да сключат брак и непълнолетната да заживее при него. Когато
правили секс с Л. за първи път знаел, че тя е на 15 години. Потвърждава, че
детето на свидетелката е от него, че то е желано и че смятат да го отгледат
заедно. Има намерение да сключи граждански брак с нея и да заживеят като
семейство, но това не може да стане към момента, тъй като родителите на Л. не
им оказват съдействие, като дадат съгласието си, а при последното посещение на Л.
при тях, дори баща й отрязал косата й.
При така установената и възприета
фактическа обстановка е видно, че подсъдимият В.Г.Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.191, ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият В.Г.Р. от
неустановена дата в началото на м. декември 2017 г. до 08.03.2018 г. в гр. П.,
на ул. „Д.” № 11, като пълнолетно лице, без да е сключил граждански брак, е
заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило към онзи момент 16 годишна
възраст, а именно Л.Ж.Л., с ЕГН ********** от гр. П.. Съдът намира за категорично установени и доказани всички елементи на
престъпния състав.
От субективна страна В.Г.Р. е извършил деянието виновно, при условията на
пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че Л.Л. е на 15 години и не е достигнала физическа и
социална зрялост за създаване на семейство, но е установил интимни отношения с
нея и ги е желаел. Той е искал настъпването на вредните последици,
които се приемат като нормални и в унисон с традициите на ромския етнос.
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК касаещи неговото
определяне.
Съдът
прецени като сравнително висока обществената опасност на извършеното от
подсъдимия деяние, насочено към създаването на интимни отношения с цел раждане
на дете, без лицето от женски пол да е изцяло физически и психически съзряло и
организмът и да е готов напълно за износване и раждане на дете.
Съдът
прецени като сравнително ниска обществената опасност на подсъдимия, който е
осъждан, но за деяния преди около десет години и има балансирани характеристични
данни, като в последните години няма данни за противообществени прояви, работи
и живее с двете си малолетни деца от предишна жена, за които се грижи. Живеят в
общинско жилище.
За да определи наказанието
на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно
извършеното от подсъдимия деяние, данните за личността му, като отчете като смекчаващи
вината обстоятелства направеното самопризнание и пълното съдействие на органите
на разследване за изясняване на обективната истина по делото, балансираните
характеристични данни, обстоятелството, че към момента се грижи за децата си,
трудово ангажиран е, желае да сключи брак с Л.Л.. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства следва да се вземат предвид предишните осъждания.
Наказанието, което се предвижда за извършеното
престъпление по чл.191, ал.1 от НК е лишаване от свобода до две години или
пробация, както и обществено порицание. Видът и размерът на наказанието следва
да бъде определен отчитайки смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства, съобразявайки сравнително високата
степен на обществената опасност на деянието, подбудите за негово извършване и
данните за личността на подсъдимия, така както повелява чл.54 НК. Ръководейки
се от всичко това и при приложение на разпоредбата на чл.54, ал.1 от НК, съдът
прие, че най-подходящото е наказание пробация при следните мерки за контрол и
въздействие: задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяването
и подпис 2 пъти седмично със срок една година и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от една година, както и обществено порицание,
което да се изпълни чрез разлепяне на присъдата на таблото за съобщения в
Община П.. Така определеното наказание съдът намира, че
съответства на тежестта на самото престъпно деяние и отговаря на целите на
наказанието по чл.36 от НК.
При тези данни съдът
намира, че така определеното наказание ще изиграе своята роля за постигане
целите по чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на
останалите членове на обществото. С налагането му подсъдимият ще има възможност
да осмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението
си със законоустановените порядки в обществото. Така преценения период на наказанието
пробация е достатъчно дълъг с оглед постигане и на другата цел, преследвана от
закона – да се отнеме възможността на лицето да върши престъпления. Така
наложеното наказание ще даде и възможност на подсъдимия да работи и да осигури
нормални условия за семейството му, за растеж и развитие на децата му.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: