Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............................
гр. Кюстендил, 10.05.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, III-ти състав, в
открито заседание на шести април, две хиляди двадесет и първа година,
в състав :
Председател : Мая Миленкова
При участието на секретаря:
Даниела Кирилова,
като разгледа
докладваното от съдия Миленкова АНД № 72 по описа за 2021 г. и за да се
произнесе, взе пред вид следното:
И.Г.Г.
, с ЕГН – ********** *** обжалва наказателно постановление № 134-ВК/09.12.2020
г., издадено от Директора на РЗИ - Кюстендил, с което на основание чл. 209а,
ал.1 от Закона за здравето, за нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал.4, от
Закона за здравето , вр. с Заповед №РД-01-609
от 21.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването й е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева. Иска се отмяна
на постановлението. Навеждат се доводи за съществено нарушение на процесуални
правила в административно-наказателното производство и липса на предпоставки за
ангажиране на отговорността на жалбоподателката.
Наказващият орган, чрез своя
процесуален представител оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Като
разгледа събраните по делото писмени и гласни доказателства при условията на
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
На 22.10.2020 г. в 14:00 ч.
служители на РЗИ Кюстендил – свидетелите В.К. и Г. С., в присъствието на служител на ОД на МВР
Кюстендил – Д. С. извършили проверка в
търговски обект – фризьорски салон, находящ се в ******, стопанисва от „Г.
Тотал 77“ЕООД, с адрес на управление *****, представлявано от управителя И. Х. Г..
Проверката била тематична , във връзка със спазване на противоепидемичните мерки, въведени
със Заповед № РД-01-609/21.10.2020 г. на
Министъра на здравеопазването.
В момента на проверката лицето И.Г.Г. се намирала във фризьорския
салон , който представлява обект с
обществено предназначение, без да е поставила
на лицето си защитно предпазно средство – маска за еднократна или
многократна употреба или друго средство,
покриващо устата и носа.
При установяване на нарушението е
съставен констативен протокол, в който е
описана противоправната деятелност на нарушителката и й е указано да се яви на 28.10.2020
г. в РЗИ Кюстендил за съставяне и връчване на АУАН.
На посочената дата Г. ***, където в нейно присъствие е съставен
АУАН№ 134/28.10.2020 г. Нарушителката отказала да подпише и получи екземпляр от съставения й
АУАН. Отказът й е удостоверен по предвидения в ЗАНН ред – с подписа на един
свидетел.
Правната квалификация дадена на нарушението от
актосъставителя е чл. 63, ал.4 от Закона за здравето , вр. със Заповед №
РД-01-609/21.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването .
С този акт е поставено началото на административно
наказателно производство срещу И.Г.Г..
Въз основа на акта е издадено
атакуваното НП № 134-ВК/09.12.2020 г. на
Директора на РЗИ - Кюстендил, с което на жалбоподателката е наложено административно
наказание „ глоба“ в размер на 300 лева, основание чл. 209а, ал.1 от Закона за
здравето. В НП наказващият орган е възпроизвел фактическата обстановка изложена
в АУАН.
В хода на
съдебното следствие е разпитан
актосъставителя К., който е присъствал и при извършване на проверката и
установяване на нарушението.
Горната
фактическа обстановка се установява от приетата от съда административно-наказателна
преписка и от събраните гласни
доказателствени средства .
Въз основа на изложената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По приложение на процесуалните норми
Компетентността на актосъставителя и на
административно наказващия орган не е оспорена от страните, а и се установява
от чл.
231 от Закона за здравето.
При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е съставен на 28.10.2020 г., а НП е издадено на 09.12.2020 г., тоест преди
погасяване на административно наказателната отговорност на дееца.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на
тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните
признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителката.
Действително липсва нейн подпис, но
отказът й да подпише и получи екземпляр от акта е удостоверен по предвидения в
ЗАНН ред / с подписа на свидетел/.
Нарушителката се е възползвала от правото си на възражение, което е
реализирала депозирайки такова в
предвидения в ЗАНН 3-дневен срок .
В АУАН и в НП достатъчно пълно и ясно са
посочени всички съставомерни признаци на вменения административен състав, а
именно липса на изпълнение на задължението по смисъла на т. 7 от Заповед №
РД-01-609/21.10.2020 г. - лицето да има поставена защитна маска или друго
средство, което да покрива изцяло носа и устата. В случая посочените в АУАН и
НП обстоятелства изцяло съответстват и на установената от съда фактическа
обстановка, че при проверката се констатирало, че жалбоподателката не е била поставила на лицето си защитно
предпазно средство – маска или друго
средство покриващо устата и носа .
По приложение на материалния
закон
При
правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложен и материалния
закон.
В чл. 209а, ал. 1 ЗЗ е предвидено, че се
наказва с глоба от 300 до 1000 лева лице, което наруши или не изпълни въведени
от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл.
63, ал. 4 или 7
и чл.
63а, ал. 1 или 2
ЗЗ.
От друга страна в чл.
63, ал. 4 ЗЗ е уредено, че при обявена извънредна епидемична обстановка
министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични
мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на
страната или за отделна област.
Именно тези норми са посочени в АУАН и НП
като санкционна и като нарушена.
Същевременно от тяхната словесна редакция е
видно, че същите са бланкетни, като за съдържанието на конкретната нарушена
противоепидемична мярка препращат към съответната заповед на министъра на
здравеопазването, която съгласно чл.
63, ал. 11 от ЗЗ представлява общ административен акт и подлежи на
предварително изпълнение.
В конкретния случай приложимата заповед е
надлежно очертана, както в АУАН, така и в НП, а именно Заповед № РД-01-609/21.10.2020
г. на Министъра на здравеопазването, като въведената с т. 7 от нея
противоепидемична мярка изцяло съответства на установената по делото фактическа
обстановка.
За да е спазен принципът за
законоустановеност на административното нарушение и на административната
санкция е напълно достатъчно съставът на дадено административно нарушение и
предвижданата за него санкция да са предвидени в нормативен акт. Това изискване
в случая е спазено, доколкото в чл.
209а, вр. чл.
63, ал. 4 ЗЗ е обявено за наказуемо по административен ред неспазването на
противоепидемичните мерки, въведени със заповед на министъра на здравеопазването.
Вече се отбеляза, че досежно съдържанието на
конкретно нарушената мярка, нормите имат бланкетен характер, като съгласно
задължителната тълкувателна практика на стария Върховен съд и на ВКС законовия
бланкет може да се запълва, както с правила от нормативен, така и с правила от
ненормативен акт (какъвто се явява общия административен акт- заповед на
министъра на здравеопазването).
Основното възражение , изложено в жалбата, че
цитираната в АУАН и НП Заповед № РД-01-609/21.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването
противоречи на Закона
за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, съдът
намира за неоснователно. В чл. 2, ал. 1 от цитирания закон е предвидено, че „На публични места на територията на Република
България не се допуска носенето на облекло, прикриващо частично или скриващо
напълно лицето“. В чл. 3 от същия Закон,
обаче са посочени изключения, като съгласно чл. 3, т. 3, „Разпоредбата на чл.
2, ал. 1 не се прилага, когато със закон е установено друго“. В случая
съществува предвидено със закон – чл.
209а, ал. 1 от ЗЗ, изискване, основаващо се на Заповед № РД-01-609/21.10.2020
г., на министъра на здравеопазването, за носене на маска поради
епидемиологичната обстановка. Следователно, съществува основание за изключение
от забраната, предвидена в чл.
2, ал. 1 от Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо
лицето.
Като основание за исканата отмяна в жалбата се сочи и неизпълнение на изискванията на чл. 63, ал. 4, всъщност ал. 9 от
ЗЗ. Съгласно чл.
63, ал. 9 от ЗЗ „ Държавните и общинските органи създават необходимите
условия за изпълнение на мерките по ал. 4 и 7, като средствата за
осъществяването им се осигуряват от държавния бюджет, съответно от общинските
бюджети“. От разпоредбата на чл. 63
от ЗЗ става ясно, че е възможно да се въвеждат различни противоепидемични
мерки - забрана за влизане на територията на страната на граждани на други
държави, с изключение на гражданите с постоянно, дългосрочно или продължително
пребиваване на територията на Република България, както и членовете на техните
семейства; временно ограничаване придвижването на територията на страната,
както и временно спиране или ограничаване на експлоатацията или режима на
работа на обекти с обществено предназначение и/или други обекти или услуги,
предоставяни на гражданите. Именно по отношение на втората група мерки,
засягащи основни права и свободи на гражданите, се отнася задължението на
държавата/ общините да осигурят средства за прилагането на ограничителните
противоепидемични мерки, а не за закупуване, съответно – предоставяне средства
на всеки гражданин да си набави предпазни маски. Предвид изложеното, съдът
намира и това възражение за
неоснователно.
По приложението на чл.28 от ЗАНН
Съгласно ТР 1/2007 по тълкувателно дело
1/2005 г. на ВАС преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност,
а не по целесъобразност. От изложеното следва, че изводът, че нарушителят
следва да бъде реално санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от
обсъждане на въпроса позволява ли констатираната действителна обществена
опасност да деянието ангажиране на държавна репресия спрямо дееца.
Настоящия състав изцяло споделя трайно
утвърдените в практиката принципни съображения, че при липса на изрична
законова дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т. 9 на
който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид.
В конкретния случай, обаче нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е такова, което в
никакъв случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от останалите
нарушения с подобна правна квалификация. Това е така, доколкото установените по
делото обстоятелства сочат на даже завишена степен на опасност на извършеното:
-нарушението е извършено не на открито място,
където е ноторно известно, че вирусът се разпространява по-трудно, а в закрит
търговски обект (фризьорски салон, до който имат достъп неограничен кръг от
лица), което говори за създадена завишена опасност за накърняване на
общественото здраве;
-ноторно известно е, че към датата на
извършване на нарушението, през м. октомври
2020 г., е разпространението на втората силна вълна на заразата, с много
смъртни случаи, което обуславя особена обществена нетърпимост към извършеното.
Наложената санкция е в минималния предвиден в
закона размер, поради което и НП следва да се потвърди.
Воден от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Кюстендилският районен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло наказателно
постановление № 134-ВК/09.12.2020 г., издадено от Директора на РЗИ - Кюстендил, с което на основание чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето е наложена на И.Г.Г. , с ЕГН – **********
от ****
административно наказание „ глоба“ в
размер на 300 /триста/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Кюстендилския административен
съд по реда на ЗВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: