№ 154
гр. Варна , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ в публично заседание на двадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка И. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20213110201858 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
Д. В. Ш., против Наказателно Постановление № 127/ 25.03.2021г. на Зам. Кмета на
Община-Варна, с което на Д. В. Ш. е наложено административно наказание: "Глоба"
в размер на 200 лева, на основание чл.178 д от ЗДП.
С жалбата се изразява несъгласие с издаденото НП, което се намира, че
неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени
процесуални нарушения. Оспорва се фактическата обстановка и се изразява
несъгласие с констатациите направени от административно наказващия орган.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява и се
представлява, като поддържа жалбата.
Въззиваемата страна се представлява и е изразила становище по
жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 01.03.2021г. в гр. Варна жалбоподателят управлява лек автомобил
ДК № В 6837 негова собственост. На ул. „Шейново“ до №24 паркирал върху
място предназначено за хора с трайни увреждания обозначено по съответния
ред. Съставен бил акт за установяване на административно нарушение, въз
основа на който било издадено атакуваното от въззивника наказателно
1
постановление.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната взаимносвързаност
са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е
неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- зам.
Кмвета на Община Варна съгласно заповед на кмета.
В хода на административнонаказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съдът намира, че правилно административнонаказващия орган е приложил
материалния закон, след като е констатирал нарушението по чл. 98 ал.2 т.4 от
ЗДвП, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма и е
наложил наказание по чл.178 Д от ЗДП. Съгласно разпоредбата на чл.98 ал.2 т.4 от
ЗДП паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни увреждания.
Нормата на чл.178д от ЗДвП предвижда ангажиране на административно-
наказателната отговорност на водач, който без да има това право, паркира на място,
определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за
превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.
Обстоятелството, дали жалбоподателя е видял знака обозначаващ мястото като такова
за хора с трайни увреждания е ирелевантно. Съдът намира, че никой не може да черпи
права от собственото си неправомерно поведение.
Въз основа на събраните по делото доказателства се установяват безспорно
обективните признаци на извършено нарушение на чл.92 ал.2 т.4 във вр. с чл.178д от
ЗДвП. Това е така, доколкото по несъмнен начин се установява обстоятелството, че на
посочените в НП дата и място, жалбоподателят е паркирал управляваното от него
2
превозно средство на място сигнализирано с пътен знак, определено за хора с трайни
увреждания, без да има такова право.
В тази връзка съдът намира, че жалбоподателя е извършил вмененото
му нарушение предвид събраните гласни и писмени доказателства.
Причините за извършване на деянието са ирелевантни.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е
необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението,
като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и
оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната
отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретните нарушения
не може да се квалифицират като маловажни, тъй като те по нищо не се
отличават от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има
дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДП.
Съдът намери, че при индивидуализацията на административното
наказание, наложено на жалбоподателят, административнонаказващия орган
се е съобразил с обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път.
В тази връзка съдът намира, че наказанието е определено към минималния
размер, справедливо е и съответстващо на извършеното нарушение и ще
изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва
на Община гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80
до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не
е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди
възнаграждение на минимума от 80лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 127/ 25.03.2021г. на Зам.
3
Кмета на Община-Варна, с което на Д. В. Ш. е наложено административно наказание:
"Глоба" в размер на 200 лева на основание чл.178 д от ЗДП.
ОСЪЖДА Д. В. Ш. да заплати на Община Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд -
гр.Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4