№ 33
гр. П., 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20211230101075 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от „ВиК“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „О.” № 6, ЕИК ***, против В. Н. Г., с
адрес в с. С., общ. П., ул. „С.“ № 2, ЕГН **********.
Ищецът твърди, че в периодите 31.12.2015 г. – 30.11.2016 г., 31.05.2017 г. –
31.07.2017 г., 29.12.2017 г. – 31.01.2019 г., 30.08.2019 г. – 28.02.2020 г. и 28.08.2020 г. –
30.01.2021 г. се е намирал в облигационно правоотношение с ответника, по силата на
което му е доставил питейна вода за водоснабден имот, находящ се на посочения адрес.
Поддържа, че абонатният номер на обекта е **********, а потребеното количество
вода е било отчетено с водомер № 60501016025. Заявява, че общата стойност на
доставката възлиза на 743,38 лв. и тя не е платена. Изтъква, че за тази сума е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която е постъпило възражение.
Иска съществуването на оспореното задължение да бъде признато за установено.
Претендира и съдебни разноски.
Ответникът оспорва ищцовата претенция и моли за нейното отхвърляне. Излага
доводи, че: не е доказано наличието на валидно договорно отношение между него и
ищцовото дружество, защото той не е нито собственик, нито ползвател на
водоснабдения имот; не е установено реалното доставяне на питейна вода, отговаряща
на търсената стойност; част от исковите периоди са покрити от кратката 3-годишна
погасителна давност.
Съдът приема следното:
1. Предварителни въпроси:
1.1.) Предявен е установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1 във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД – за сумата от 743,38 лв., представляваща общ
1
размер на стойността за доставена вода, през горевизираните периоди, за процесния
водоснабден недвижим имот, ведно със законната лихва, считано от 27.05.2021 г. до
погасяването.
1.2.) За това вземане е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с №
44/28.05.2021 г. по ч. гр. д. № 746/21 г. на Районен съд – гр. П..
1.3.) Заповедта е била връчена на ответника (като длъжник в заповедната
процедура) и той е възразил против нея, при условията на чл. 414 ГПК.
1.4.) Следователно обсегът на сегашното съдебно производство касае
основателността, респ. неоснователността на релевирания иск, при което
процесуалната дейност на съда по разрешаване на спора в тази връзка трябва да бъде
ориентирана към анализиране на предпоставките, формиращи фактическия състав на
вземането, и преценка на правопогасяващото възражение на ответната страна.
2. Относно основателността на иска:
2.1.) В принципен план уважаването на исковата претенция, поставена за
решаване, е предпоставено от едновременната даденост на четири изисквания: 1/
валидно облигационно отношение, породено от договор за доставка (продажба), по
силата на което ищецът има качеството на доставчик на питейна вода, а ответникът –
на потребител (абонат); 2/ реалното доставяне на претендираното количество вода от
доставчика на потребителя; 3/ изискуемост (настъпил падеж) на вземането за цената на
доставката, и 4/ неизпълнение на корелативното задължението на абоната за нейното
заплащане.
2.2.) С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия
граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи
наличието на първите три от визираните условия, а ответникът трябва да проведе
доказване относно погасяването на задължението.
2.3.) Един от централните спорни въпроси между страните е концентриран върху
обстоятелството дали съществува първата от така очертаните предпоставки.
2.3.1.) Поначало отсъствието на писмена сделка не е основание да се
приеме, че липсва договорно облигационно отношение за доставка (продажба) на
питейна вода. ВиК-операторите (какъвто безспорно е ищецът) я продават на
потребителите при публично известни общи условия, които влизат в сила, без да е
нужно изричното им писмено приемане от последните (чл. 11, ал. 7 ЗРВКУ). В този
смисъл, за да възникне правоотношението за покупко-продажба на питейна вода, не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика.
2.3.2.) Договорна връзка от такъв порядък може да се докаже и чрез
констатирането на обективни факти, че на името на потребителя е била открита
партида за конкретен водоснабден имот, чийто собственик или ползвател е бил същият,
и в обекта реално е била ползвана питейна вода.
2.3.3.) В конкретния казус са налице именно такива данни, които
позволяват да се приеме, че между дружеството ищец и ответната страна съществува
коментираната облигационна обвързаност. Не е спорно, че партидата за доставка на
питейна вода в процесния обект се води на името на ответника. Същевременно
неговият постоянен и настоящ адрес съвпадат с този на водоснабдения обект, което се
изяснява от справката от НБД „Население“, находяща се в кориците на заповедното
дело, а и се признава в писмения отговор на исковата молба. От друга страна, от
разпита на свидетелката Йорданка Г. – инкасатор в ищцовото дружество, отговарящ за
района, където се намира обектът, категорично се потвърждава, че това от дълги
2
години е къщата на семейството на ответника, когото тя познава лично и отдавна. Не е
опора за различен извод представеният констативен нотариален акт с № 188/15.06.2018
г. по нот. д. № 170/18 г. на нотариус Ф.Ш. (с рег. № 511 на Нотариалната камара), с
който за собственик по давност на имота е бил признат синът на ответника. Тук е
важно да се отчете, че клаузите на чл. 6, т. 12 във вр. с чл. 57 във вр. с чл. 58 от общите
условия за предоставяне на ВиК-услуги на ищеца, които не са оспорени от ответника,
предвиждат, че промяната в собствеността на един водоснабден имот не освобождава
автоматично настоящия титуляр на партидата от отговорност, а изисква нарочно
уведомяване на доставчика. В случая няма сведения ответникът да е сторил подобно
нещо преди началото на исковите периоди.
2.4.) На следващо място е необходимо на изследване да бъде подложен и
въпросът за реалното доставяне на питейна вода от ищцовото дружество към
водоснабдения обект.
2.4.1.) В тази връзка ищецът е ангажирал 29 фактури, както следва:
- фактура № **********/31.08.2017 г., на стойност 12,24 лв., за
отчетен период 31.07.2017 г. – 31.08.2017 г.;
- фактура № **********/30.09.2017 г., на стойност 16,32 лв., за
отчетен период 31.08.2017 г. – 27.09.2017 г.;
- фактура № **********/31.10.2017 г., на стойност 12,24 лв., за
отчетен период 27.09.2017 г. – 31.10.2017 г.;
- фактура № **********/30.11.2017 г., на стойност 12,24 лв., за
отчетен период 31.10.2017 г. – 30.11.2017 г.;
- фактура № **********/31.12.2017 г., на стойност 12,24 лв., за
отчетен период 30.11.2017 г. – 29.12.2017 г.;
- фактура № **********/31.01.2018 г., на стойност 12,24 лв., за
отчетен период 29.12.2017 г. – 31.01.2018 г.;
- фактура № **********/28.02.2018 г., на стойност 12,24 лв., за
отчетен период 31.01.2018 г. – 28.02.2018 г.;
- фактура № **********/31.03.2018 г., на стойност 12,24 лв., за
отчетен период 28.02.2018 г. – 30.03.2018 г.;
- фактура № **********/30.04.2018 г., на стойност 12,24 лв., за
отчетен период 30.03.2018 г. – 30.04.2018 г.;
- фактура № **********/31.05.2018 г., на стойност 12,24 лв., за
отчетен период 30.04.2018 г. – 31.05.2018 г.;
- фактура № **********/30.06.2018 г., на стойност 12,24 лв., за
отчетен период 31.05.2018 г. – 29.06.2018 г.;
- фактура № **********/31.07.2018 г., на стойност 12,24 лв., за
отчетен период 29.06.2018 г. – 31.07.2018 г.;
- фактура № **********/31.08.2018 г., на стойност 18,77 лв., за
отчетен период 31.07.2018 г. – 31.08.2018 г.;
- фактура № **********/30.09.2018 г., на стойност 14,69 лв., за
отчетен период 31.08.2018 г. – 30.09.2018 г.;
- фактура № **********/31.10.2018 г., на стойност 9,79 лв., за отчетен
период 30.09.2018 г. – 31.10.2018 г.;
- фактура № **********/30.11.2018 г., на стойност 39,17 лв., за
отчетен период 31.10.2018 г. – 30.11.2018 г.;
- фактура № **********/31.12.2018 г., на стойност 40,80 лв., за
отчетен период 30.11.2018 г. – 31.12.2018 г.;
- фактура № **********/31.01.2019 г., на стойност 40,80 лв., за
3
отчетен период 31.12.2018 г. – 31.01.2019 г.;
- фактура № **********/30.09.2019 г., на стойност 16,32 лв., за
отчетен период 30.08.2019 г. – 30.09.2019 г.;
- фактура № **********/31.10.2019 г., на стойност 8,16 лв., за отчетен
период 30.09.2019 г. – 31.10.2019 г.;
- фактура № **********/30.11.2019 г., на стойност 16,32 лв., за
отчетен период 31.10.2019 г. – 29.11.2019 г.;
- фактура № **********/31.12.2019 г., на стойност 8,16 лв., за отчетен
период 29.11.2019 г. – 31.12.2019 г.;
- фактура № **********/31.01.2020 г., на стойност 12,24 лв., за
отчетен период 31.12.2019 г. – 31.01.2020 г.;
- фактура № **********/29.02.2020 г., на стойност 12,24 лв., за
отчетен период 31.01.2020 г. – 28.02.2020 г.;
- фактура № **********/30.09.2020 г., на стойност 126,48 лв., за
отчетен период 28.08.2020 г. – 30.09.2020 г.;
- фактура № **********/31.10.2020 г., на стойност 38,35 лв., за
отчетен период 30.09.2020 г. – 30.10.2020 г.;
- фактура № **********/30.11.2020 г., на стойност 14,69 лв., за
отчетен период 30.10.2020 г. – 30.11.2020 г.;
- фактура № **********/31.12.2020 г., на стойност 16,32 лв., за
отчетен период 30.11.2020 г. – 30.12.2020 г., и
- фактура № **********/31.01.2021 г., на стойност 16,32 лв., за
отчетен период 30.12.2020 г. – 30.01.2021 г.
2.4.2.) От показанията на свидетелката Й. Г. се установява още, че за
визираните периоди отчетените количества питейна вода са били извършвани на база
реалните показания на водомера, монтиран във водоснабдения имот. Следователно
доказан се явява и фактът на осъществяването на доставката за тези темпорални
отрязъци.
2.5.) Съобразно чл. 31, ал. 2 от общите условия на ищцовото дружество,
абонатите му са длъжни да заплащат дължимите суми за доставената вода в 30-дневен
срок, считано от датата на фактурирането. Така падежът на задълженията по всяка една
от горецитираните фактури е настъпил.
2.6.) В този контекст се налага да бъде разгледано възражението, повдигнато от
ответника, за погасителна давност.
2.6.1.) Вземанията на ищеца за доставена питейна вода представляват
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“, предл. 3 ЗЗД, поради което за тях
се прилага краткият 3-годишен давностен срок (вж. Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/11 г., ОСГТК на ВКС).
2.6.2.) Предвид датата на образуването на заповедното производство
(27.05.2021 г.) и начинът на настъпване на падежа на задълженията, непогасени по
давност са онези, включени в последните 21 от изброените фактури, които са на обща
стойност от 498,58 лв. и касаят периодите 30.03.2018 г. – 31.01.2019 г., 30.08.2019 г. –
28.02.2020 г. и 28.08.2020 г. – 30.01.2021 г.
2.7.) В крайна сметка се налага финалният извод, че разглежданата искова
претенция може да бъде уважена само в частта й, отнасяща се до последните визирани
сума и периоди, а в останалата си част – подлежи на отхвърляне.
3. Относно съдебните разноски:
3.1.) При този изход от спора, право на съдебни разноски имат и двете насрещни
4
страни (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК).
3.2.) Настоящият съдебен състав дължи диференцирано произнасяне по съдебно-
деловодните разходи за заповедното и за сегашното исково производство (съобр. т. 12
от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г., ОСГТК на ВКС).
3.3.) Конкретните разноски, полагащи се на ищцовото дружество, съразмерно с
уважената част от иска, са по 16,77 лв. – и за заповедната, и за исковата процедури,
като са определени на базата на заплатените държавни такси от по 25 лв.
3.4.) За ответника липсват доказателства за извършването на конкретни съдебно-
деловодни разходи, поради което и такива не могат да му бъдат присъдени.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че В. Н. Г., с
адрес в с. С., общ. П., ул. „С.“ № 2, ЕГН **********, дължи на „ВиК“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „О.” № 6, ЕИК ***, следната сума,
включена в предметния обхват на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 44
от 28.05.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 746/21 г. на Районен съд – гр. П., а именно:
498,58 лв. – главница, представляваща общ размер на неплатена цена за доставена
вода, за периодите 30.03.2018 г. – 31.01.2019 г., 30.08.2019 г. – 28.02.2020 г. и
28.08.2020 г. – 30.01.2021 г., за водоснабден имот в с. С., общ. П., ул. „С.“ № 2,
отчетена с водомер № 60501016025, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 27.05.2021 г. до погасяването, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над
уважената част до пълния претендиран размер от 743,38 лв. и за периодите 31.12.2015
г. – 30.11.2016 г., 31.05.2017 г. – 31.07.2017 г. и 29.12.2017 г. – 29.03.2018 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. Н. Г., с адрес в с. С., общ. П., ул.
„С.“ № 2, ЕГН **********, да заплати на „ВиК“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр. П., ул. „О.” № 6, ЕИК ***, съдебни разноски, съобразно уважената
част от разгледания иск, както следва:
- 16,77 лв., представляваща общ размер на разноските, дължими за
заповедното производство (ч. гр. д. № 746/21 г. на Районен съд – гр. П.), и
- 16,77 лв., представляваща общ размер на разноските, дължими за
исковото производство (гр. д. № 1075/21 г. на Районен съд – гр. П.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5