Решение по дело №2504/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260010
Дата: 5 януари 2021 г. (в сила от 23 януари 2021 г.)
Съдия: Елена Тодорова Радева
Дело: 20201100902504
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р       Е       Ш       Е       Н      И       Е

Гр.София, … януари 2021 година

 

В       ИМЕТО      НА      НАРОДА

 

Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на пети януари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                                                СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА

след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№2504 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   Производство по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ.

                   Делото е образувано по жалба с вх.№20201214165524, подадена от „М.П.“ ЕООД, ЕИК ********, чрез адв.А.Я., срещу ОТКАЗ №20201210162704 от 11.12.2020 година, с който е отказано обявяване по партидата на дружеството на решение за намаляване на капитала, поради това, че решението е взето от лице, което не е вписано като едноличен собственик на капитала.

                   Жалбоподателят твърди, че атакуваният акт е незаконосъобразен и това е така, тъй като преди подаване на настоящето заявление, със заявление, образец А4, с вх.№20201210161655 е поискано вписване на промяна касателно собствеността на капитала, като такъв бъде вписан синът на починалия едноличен собственик на капитала М.М.К., тъй като е приет за съдружник. Твърди, че длъжностното лице е следвало да разгледа процесното заявление след като има произнасяне по предходното, както повелява нормата на закона. Това не е сторено. Освен това по предходното заявление има постановен отказ за вписване, който е обжалван и делото е висящо пред СГС. Следователно този предходен отказ не е окончателен и затова жалбоподателят смята, че длъжностното лице е следвало да изчака произнасяне по жалбата, тъй като направеното от него произнасяне е преждевременно и е следвало да бъде отложено до решаване на въпросът кой е едноличен собственик на капитала. Ако това не е била възможно, то е следвало длъжностното лице да даде указания за представяне на документи от които да се установи, че лицето взело решение за промяна в капитала на дружеството е взето от надлежен орган.

                   Ето защо моли съда да отмени атакуваният отказ и на длъжностното лице да се дадат указания произнасянето на настоящето заявление да бъде отложено да постановяване на решение по предходния отказ.

                   АВ е подала молба до СГС, предвид изменението по чл.25, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, в сила от 15.12.2020 година, да и бъде изпратен препис от жалбата и да и се даде възможност за отговор.

                   Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

                   По искането на АВ за изпращане на препис от жалбата и възможност за отговор.

                   Жалбата се изпраща на компетентния съд от административния орган – АВ. Следователно, не е необходимо съдът да изпраща на АВ препис от жалбата, тъй като Агенцията получава оригинал на същата и при желание и възможност може да даде отговор и след това да изпрати преписката на съда.

                   Ето защо подобно искане не може да бъде уважено.

                   По жалбата.

                   Същата е допустима, подадена от надлежна страна, имаща интерес от обжалването.

                   Подадено е заявление  образец Г1 с вх.№20201210162704, обективиращо искане за обявяване по партидата на „М.П.“ ЕООД, ЕИК ********, на решение на  едноличния собственик на капитала на решение за намаляване на капитала. Към заявлението страната е представила документ за внесена държавна такса, адвокатско пълномощно, декларация по 13, ал.4 ТЗ и решение от проведено ОСС на 10.12.2020 година. На него е разгледан въпросът за това кои от наследниците на починалия едноличен собственик на капитала М.Г.К., следва да бъдат приети като съдружници, кои от тях не могат да бъдат приети като съдружници, поради това, че не са навършили пълнолетие и кои от наследниците се отказват да бъдат съдружници в това дружество. Видно от протокола е взето решение като съдружник да бъде приет М.М.К.; не са приети като съдружници Е.М.К.и А. М.К., поради това, че не са пълнолетни; не са приети за съдружници и  наследниците Г.М.К. и Е.М.К., поради липса на желание затова. Ето защо е констатирано, че едноличният собственик на капитала е М.М.К., който е взел решение да бъде изплатен „ликвидационен“дял на останалите наследници и решение за намаляване на п.капитала на 1 000лева. Взето е решение за изменение на дяловете от капитала на дружеството, а именно същият да е от 100дяло, всеки от 10 лева. Изменен е дружественият акт.

                   Преценявайки допустимост и основателност на искането, длъжностното лице, позовавайки се на нормата на чл.140, ал.4 ТЗ, съгласно която вписването на посочените в закона обстоятелства има конститутивно действие. Ето от тези обстоятелства е това кой е едноличен собственик на капитала. Към момента на произнасянето в ТР по партидата на дружеството не е вписано посоченото в документите лице като едноличен собственик на капитала, поради което и обявяване на решението за намаляване на капитала не следва да се извърши.

                   По основателността на жалбата.

                   Жалбата е неоснователна.

                   Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ заявленията за вписване, заличаване и обявяване и актовете по чл. 14 се разглеждат от длъжностно лице по регистрацията по реда на постъпването им. Алинея 2 на цитираната разпоредба задължава длъжностното лице да се произнесе по подаденото заявление незабавно след изтичане на три работни дни от постъпването им в регистрите, освен ако със закон е предвидено друго. В настоящия случай именно това е сторило длъжностното лице – на 11.12.2020 година е постановило отказ за обявяване на акта. Ето защо искането на жалбоподателя длъжностното лице длъжностното лице по регистрациятада изчака разрешаване на въпроса от съда относно това кой е едноличен собственик на капитала за неоснователно. Временната липса на произнасяне по подадено заявление, извън посочения по- горе срок, е само при спиране на охранителното производство. Основанията за спиране са регламентирани с нормата на чл.536, ал.1, т.1 ГПК. Хипотеза, която е неприложима в настоящия случай. Не е налице и при разглеждане на настоящата жалба. Т.е. липсва и основание съдът да забави или спре произнасянето си по тази жалба, тъй като, както е посочено по- горе, основанието за спиране на охранителното производство е само визираните в чл.536 ГПК, на нормите на чл.229 ГПК, съгласно разпоредбата на чл.540 ГПК са неприложими, дори и при наличие на обусловеност на обявяване на акт в зависимост от извършено предходно вписване или отказ за вписване.

                   След извършена от съда служебна справка по партидата на жалбоподателя се установява, че като едноличен собственик на капитала на дружеството е вписан М.Г.К.. Промяната относно собствеността на капитала, заявена за вписване със заявление, образец А4, с вх.№ 20201210161655 не е вписана. По това заявление е постановен отказ, който е предмет на жалба, въз основа на която е образувано т.д.№2491/2020 година. По това дело не е налице произнасяне с влязъл в сила съдебен акт към момента на постановяване на настоящето решение..

                   Както правилно се е произнесло длъжностното лице, вписването на решения касателно обстоятелствата, посочени в нормата на чл.140, ал.4 ТЗ, а именно решенията на общото събрание, касаещи промяна в капитала и персоналния състав на съдружниците, избора и освобождаването на управител, във вътрешните отношения между дружеството и неговите съдружници пораждат незабавно действие, като предвидения в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването им намира своето проявление само спрямо трети за същото лица. Съдът в този случай се явява трето лице и поради това е обвързан от вписванията по партидата на жалбоподателя относно собствеността на капитала. Ето защо прием, че едноличен собственик на капитала е М.Г.К..

                   Промяната в капитала на дружеството – неговото намаляване или увеличаване е в правомощията на общото събрание, както повелява разпоредбата на чл.137, т.4 ТЗ. Тъй като се касае за ЕООД, съгласно чл.147, ал.2 ТЗ едноличният собственик на капитала решава въпросите от компетентността на общото събрание. В настоящия случай решението за намаляване на капитала е взето от лице, което не е вписано като едноличен собственик на капитала. Ето защо не може да се направи извод, че е налице валидно взето решение, което обосновава извод, че отказът е законосъобразен.

                   При изложеното съдът

 

                   Р          Е           Ш            И :

 

                   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№20201214165524, подадена от „М.П.“ ЕООД, ЕИК ********, чрез адв.А.Я., срещу ОТКАЗ №20201210162704 от 11.12.2020 година, с който е отказано обявяване по партидата на дружеството на решение за намаляване на капитала.

                   РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 1-седмичен срок от връчването му на страната.

 

 

 

                                                                    СЪДИЯ: