Р Е Ш
Е Н И Е
№
…………../………………2020г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА,
VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на шести февруари 2020г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ
МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Мая Вълева
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното
от съдия Желязкова КАНД № 3470/2019г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на М.Г.М., ЕГН **********,***,
срещу Решение № 2072/15.11.2019г., постановено по АНД № 2624/2019 г. на Районен
съд –Варна, с което е ИЗМЕНЕН
Електронен фиш серия К № 2590620, издаден
от ОД на МВР-Варна, с който на М. на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182
ал.2 т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100
/сто/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, в частта за основанието и
размера на наложеното административно наказание КАТО на основание чл.189 ал.4
вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДВП му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 50 /петдесет/ лева за същото нарушение.
Касаторът твърди незаконосъборазност на въззивното
решение, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и при
неправилно приложение на материалния закон. Конкретно сочи, че съдът е
постановил акта си при неизяснена фактическа обстановка, доколкото не са
установени по безспорен начин кой е собственик на автомобила и кой и бил водач
на автомобила; в присъствието или при отсъствието на контролен орган е
установено нарушението; кой е автор на електронния фиш и на коя дата е издаден
последния. Счита, че горното е довело и до неправилно приложение на материалния
закон, доколкото вмененото деяние не е установено по безспорен начин от
обективна и субективна страна, тъй като отговорността е лична и авторството не
може да се презюмира. На основание гореизложеното, касаторът претендира отмяна
на решението на ВРС и постановяване на друго по съществото на спора, с което да
се отмени Ел.фиш.
Ответникът
– ОД на МВР Варна, в депозирани по делото чрез процесуален
представител – гл.ю.к.Л. писмен отговор и писмени бележки, оспорва жалбата.
Счита същата за неоснователна и моли решението на ВРС като постановено при
пълно и всестранно установяване на относимите към спора факти, да се остави в
сила. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба
и дава заключение, че
решението на Районен съд-Варна е постановено при спазване на процесуалните правила и
закона. Моли същото да се остави в сила.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено от
фактическа страна следното:
Предмет
на обжалване пред ВРС е бил Електронен фиш серия К № 2590620, издаден от ОД на
МВР-Варна, с който на М. на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв. ВРС е приел за установено от
фактическа страна, че на 02.06.2018г. в 10.11 ч. в обл. Варна, по път втори клас № 29, км
11+200, местност „Феришата“ в посока гр.Добрич е управляван МПС „Ауди А 5 ” с ДК № 084М909, със скорост
от 111 км/ч при разрешена такава от 90 км/ч. Било установено, че автомобилът е
собственик на М., поради което и на оснавние чл.189 ал.4, вр. с чл.182 ал.2 т.2
от ЗДвП с електронен фиш серия К № 2590620 е ангажирана административно
наказателната отговорност на същия. На
основание чл.189 ал.5 от ЗДвП му било указано, че в 14 - дневен срок може да
заплати глобата по сметка или да представи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението и копие за свидетелството му за управление на
МПС. Такива не били представени в срока.
Съдът
е посочил, че описаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства – преписката по АНП,
разпечатка със снимка от измервателното средство, удостоверение за
одобрен тип, протокол за премината първоначална проверка. Изложил е мотиви, че
същия съдържа изискуемите съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП реквизити; посочен е
съответния контролен орган издал фиша, в съответствие с разпоредбата на чл.39
ал.4 от ЗАНН; нарушението -превишаване на допустимата скорост от 90 км/ч, е
безспорно установено с мобилно автоматизирано техническо средство – „Преносима
система за контрол на скоростта на МПС – ARH CAM S1“,
на което съгласно представените с преписката доказатерства е извършена
метрологична проверка на 11.12.2017г. със
срок на валидност 1г.; като са спазени и изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
Приел е за
неоснователни възраженията на жалбопоздателя: 1.За начина на заснемане на МПС
по време на извършване на нарушението, като е отчел начина на работа на
техническото средство; 2.За субективна несъставомерност на деянието, като е
съобразил липсата на доказателства, от които да се заключи обосновано, че се
касае за случайно деяние, като освен това форма на вина не се явява
съставомерен факт, поради което непосочването й в обжалвания фиш не е
ограничило правото на защита на лицето; 3.Установеното административно
нарушение не е маловажен случай, поради което не са налице основания да се
приложи чл.28 от ЗАНН.
Въззивният
съд обаче след отчитане на възможната техническа грешка при установяване на
скоростта, в посока намаляване на същата с 3 единици, /което не е било сторено
с фиша/, е достигнал до извода за осъществено превишаване на допустимата такава
не с 21 км/ч., а с 18 км/ч. и доколкото посоченото деяние е предвидено в
хипотезата на друга санкционна норма, а именно в разпоредбата на чл.182 ал. 2
т. 2 от ЗДвП, която предвижда различен, по-нисък размер на административното
наказание от наложения такъв, а именно 50 лв., е изменил оспорения ел.фиш в
тази насока.
Настоящата инстанция приема
от правна страна за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211,
ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен
контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата
против решението е неоснователна, по следните съображения:
При постановяване на
съдебния си акт районният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуалния закон, довели до ограничаване правото на защита на наказаното
лице. Съдът е проявил процесуална активност, като е събрал всички относими към
спора доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и се е
мотивирал защо е достигнал до крайния си извод за законосъобразност на
оспорения пред него електронен фиш. Обсъдени са всички възражения посочени в
жалбата, като са изложени подробни съображения за несъстоятелност на същите,
които настоящия касационен състав възприема като свои на основание чл.221 ал.2
изр.2 от АПК, поради което не намира за необходимо да преповтаря.
В съответствие със
събраните доказателства и при правилно прилагане на материалния закон,
районният съд е приел, че нарушението е доказано по безспорен начин. Като е
управлявал МПС със скорост от 108 км/ч /както правилно е отчел ВРС/,
надвишаваща с 18 км/ч позволената от ЗДвП, разрешена за съответното място
такава от 90 км/ч, жалбоподателят е реализирал състав на нарушение именно по чл.21 ал.1, във вр. с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, за което правилно е
изменено административно наказан със съответното по вид и абсолютно по размер такова
от 50 лв. Нарушението е установено с техническо средство тип „ARH CAM S1“, което е преминало съответната метрологична проверка и съответства на
изискванията и е одобрен тип мобилно средство за измерване на скорост, видно от
представените по делото Протокол № 242-ИСИ/11.12.2017г. и Удостоверение № 17.09.5126
от 07.09.2017г. със срок на валидност до 07.09.2027г.
Изготвените снимки са
ясноразличими. Съгласно приложените с пеписката доказателства, безспорно е
установена собствеността на МПС, като липсват данни, а и не се твърди от страна
на М. да е депозирал декларация, съобразно чл.189 ал.5 от ЗДвП, в която да посочи
данни за друго лице, извършило нарушението. А след като не е упражнил правото
си да възрази и да посочи конкретно физическо лице, което е управлявало на
посочената дата автомобила, с който е извършено нарушението, следва да понесе
неблагоприятните последици, които законът свързва с това бездействие, а именно
- издаване на електронен фиш за ангажиране отговорността на собственика на
автомобила, с който автомобил е извършено конкретното административно
нарушение, а това е именно жалбоподателят.
Във връзка с
наведените в касационната жалба възражения, настоящата инстанция намира за
необходимо допълнително да посочи, че в разпоредбата на чл.189 ал.4
от ЗДвП, който подробно и изчерпателно посочва реквизитите, които следва да
съдържа електронния фиш, няма изискване същия да бъде подписан от определено
длъжностно лице. Не съществува изискване за детайлно и подробно описание на
нарушението, вкл. посочване дата на издаване, тъй като наличието на
ел.запис, видеоклип със снимков материал, калибрована система за засичане и
елиминиране на човешкия фактор е гаранция за законност. Като
следва обаче да се отчете обстоятелството, че в процесния фиш нарушението е достатъчно
ясно и конкретно описано с всички съставомерни признаци.
С
оглед горното, настоящата инстанция намира за правилен извода на ВРС, че нарушението се явява доказано по безспорен
начин, електронният фиш, предмет на разглеждане, съдържа всички реквизити,
изискуеми от закона.
Дадената правна квалификация
съответства на извършеното нарушение и правилно е приложена от въззивния съд санкционната норма.
Предвид изложеното и с оглед
обстоятелството, че при извършената извън обхвата на касационната жалба
служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка
с неговите валидност и допустимост, настоящият състав намира, че
касационната жалба се явява неоснователна, поради което въззивното решение
следва да се остави в сила.
Воден от горното и на осн. чл.221 ал.1 и ал.2 пр.1 от АПК вр. чл.63 ал.1
от ЗАНН, настоящият съдебен състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2072/15.11.2019г., постановено по АНД №
2624/2019 г. на Районен съд –Варна, с което е ИЗМЕНЕН Електронен фиш
серия К № 2590620, издаден от ОД на МВР-Варна, като на М.Г.М., ЕГН **********,***
на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.