РЕШЕНИЕ

№ 227

гр.Бургас, 11.02.2020г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 27 януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 2992 по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални нормативни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. с чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност.

Жалбоподател е Тешка Сокер Мениджмънт ЕООД гр.Бургас, ЕИК:***, със съдебен адрес ***. В производството пред съда жалбоподателят участва чрез пълномощник – адвокат Т.Ц. ***.

Ответник по жалбата (АО), е началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП София.

Предмет на оспорване е заповед за налагане на принудителна административна мярка № 240-ФК/08.07.2019г. на АО с която на основание чл.186 ал.1 т.2 и чл.187 ал.1 ЗДДС на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – спа център в хотел Хавана в курортен комплекс Златни пясъци, община Варна, стопанисван от жалбоподателя, за срок от 14 дни.

В обстоятелствената част на заповедта АО е приел за установено, че на 06.07.2019г. е извършена проверка на търговския обект, при което контролните органи предлагане на услуги – турска баня, масажи и др. процедури по ценоразпис, при заплащане в брой. Дружеството не било регистрирано по ЗДДС, не използвало в обекта СУПТО и нямало компютърна конфигурация, свързана с ФУ. В обекта имало монтирано фискално устройство с фискална памет, което не е преведено в съответствие с новите изисквания на §71 ал.3 вр. с чл.8 ал.2 от Наредба Н-18 на МФ.

В жалбата се правят и обосновават оплаквания за допуснати съществени нарушения на производствените правила, за липса на мотиви в заповедта, за липса на извършено нарушение, за нарушение на целта на закона и изискванията за съразмерност на мярката по чл.6 от АПК. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Иска се присъждане на разноски. Представят се доказателства.

Ответникът не взема участие в съдебното производство, редовно призован. Представя преписката по проведеното пред него производство.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Представено е заверено копие от заповедта, предмет на оспорване - заповед за налагане на принудителна административна мярка № 240-ФК/08.07.2019г. на АО, от което се установи издаването и. В заповедта е посочено, че същата е издадена въз основа на протокол за извършена проверка № 0351054/06.07.219г.

Представено е заверено копие от протокол за извършена проверка № 0351054/06.07.219г., от което се установи, че на същата дата  инспекторите по приходите Атанасов и Костадинов извършили проверка на търговски обект – спа център в хотел Хавана в курортен комплекс Златни пясъци, община Варна, стопанисван от жалбоподателя. В обекта имало работещо фискално устройство с фискална памет, „което не отговаря на функционалните и технически изисквания на Наредба № Н-18/2006г“.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно изискванията за това по чл.186 ал.3 ЗДДС - началник на отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите, който е упълномощен с надлежна заповед на изпълнителния директор на НАП. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Заповедта е в предвидената от закона форма и е мотивирана – от външна страна съдържа фактически и правни основания за нейното издаване. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.

Основателно е оплакването на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непълнота в мотивите на оспорената заповед. Съгласно чл.59 ал.2 т.4 от АПК административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Чрез това изискване на закона е въведена необходимост от оформяне на мотивите като едно логическо цяло, позволяващо на адресатите на административния акт да си изяснят кои факти органът е приел за установени и как тези факти съответстват на състава на приетата за приложима правна норма. В процесния случай органът е посочил какво фискално устройство е функционирало в търговския обект, посочил е, че устройството не отговаря на влезли в сила нормативни изисквания по чл.8 ал.1 и 2 от Наредба № Н-18, но не е посочил кои именно изисквания за функционалност по приложение № 1 и кои именно технически изисквания по приложение № 2  не са били изпълнени. Липсва логическа връзка между фактическите констатации и правните изводи, което обосновава извод за несъответствие на изложените в заповедта мотиви с изискването на чл.59 ал.2 т.4 от АПК. Тъй като това процесуално нарушение ограничава правото на адресата на акта да се защити, то е съществено и представлява основание за оспорване по чл.146 т.3 от АПК.

Налице е и основание за оспорване по чл. 146 т.4 от АПК – неправилно е приложен материалния закон. Административният орган е приел, че спрямо жалбоподателя са били приложими изискванията по чл.8 ал.1 и 2 вр. с Приложения № 1 и 2 от Наредба № Н-18, считано от 01.07.2019г. (констатациите по проверката са направени на 06.07.2019г.). Този свой извод органът е обосновал с §71 ал.3 от ПЗР на Наредба № Н-18, според който всички други лица по чл.3, непопадащи в ал.1 и 2 и неизползващи софтуер за управление на продажби (няма спор, че жалбоподателя е извън изключените категории), привеждат дейността си в съответствие с тази наредба в срок до 30.06.2019г.

Основателно е направеното от жалбоподателя оплакване, че с оспорената заповед не е съобразена разпоредбата на §75 ал.3 от Наредба Н-18, според която за лица по чл.3, които започват дейността си след влизане в сила на § 28, се допуска да извършват регистриране и отчитане на продажби по досегашния ред до изтичане на сроковете по ал. 1 и 2. Касае се не за Наредба № Н-18, а за §28 от НИД на Наредба № Н-18, обнародвана в ДВ бр.80/2018г., съгласно който се създава "Глава седма "в" – Изисквания към лицата, които използват софтуер за управление на продажбите в търговския обект. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е регистриран и възникнал като дружество на 10.07.2018г., но няма данни да е осъществявал дейност до сключването на договора за наем на процесния спа център от 01.04.2019г. Следователно дейността е започнала след влизане в сила на § 28 от НИД на Наредба № Н-18 (обнародвана на 28.09.2018г.). Към настоящия момент, съгласно § 75 ал.3 вр. с ал.1 и 2 от НИД на Наредба № Н-18 срокът за изпълнение на изискванията по Приложения № 1 и 2 е до 20.09.2020г. Към момента на проверката, а именно 06.07.2019г., срокът за изпълнението на изискванията от жалбоподателя е бил до 30.11.2019г., съобразно изменението на Наредбата, обнародвано в ДВ бр.26/2019г. Това означава, че дори в заповедта органът да беше посочил кои именно функционални и технически изисквания не са били изпълнени, те не са били приложими за проверяваното лице към момента на проверката.

Предвид основателността на направените оплаквания и въз основа на извършената служебна проверка по чл.168 АПК съдът прие, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, поради което същата, на основание чл.172 ал.2 АПК, следва да се отмени.

По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.1 АПК ответната страна следва да заплати на жалбоподателя разноските по делото, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Тешка Сокер Мениджмънт ЕООД гр.Бургас, ЕИК:***, със съдебен адрес ***, заповед за налагане на принудителна административна мярка № 240-ФК/08.07.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП София.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр.София да заплати на Тешка Сокер Мениджмънт ЕООД 550лв., представляващи разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

СЪДИЯ :