РЕШЕНИЕ
№ 242
гр. Велико Търново, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000236 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 168/ 05.05.2021 г. по Гр.д. № 657/ 2020 г. по описа на ВТОС съдът
е осъдил ЗАД „ОЗК Общо застраховане“ гр. София да заплати на В. СТ. Н.
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, причинени в резултат на
ПТП на 06.10.2020 г., в размер на 25 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
09.10.2020 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил исковата претенция за
сумата 15 000 лв. – разликата над присъдения размер от 25 000 лв. до претендирания
размер от 40 000 лв. със законната лихва върху нея и за законна лихва върху
присъденото обезщетение за периода от 08.07.2020 г. до 08.10.2020 г.
Въззивното производство е по депозирана от ищеца Н. въззивна жалба срещу
решението в частта, с която съдът е отхвърлил иска му за главницата на обезщетението
със законната лихва върху нея. Счита, че макар съдът да е възприел правилно
фактическата обстановка по случая, необосновано и в нарушение на разпоредбата на
чл.52 ЗЗД е определил несправедлив размер на дължимото от застрахователя
обезщетение, защото не били преценени в пълна степен настъпилите тежки
увреждания на здравето и психиката му с постоянен характер и претърпените от него
1
болки и страдания, установени от събраните по делото доказателства. Безспорно било
доказано, че е налице двигателен дефицит в лявата му китка и лявата гривнена става,
които никога няма да бъдат възстановени, и това следвало да бъде обсъдено с факта,
че е музикант и травмата го е лишила от възможността да упражнява професията си и
да се занимава с това, което обича и му е носило удоволствие – музиката. Моли съдът
да отмени решението в обжалваната му част и да му присъди пълния претендиран
размер обезщетение. Претендира разноски за двете инстанции. Процесуалният му
представител претендира адвокатско възнаграждение за оказана безплатна защита по
делото.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК ЗАД „ОДЗ Общо застраховане“ е подало отговор на
въззивната жалба, в който развива съображения за нейната неоснователност. Счита, че
съдът подробно и при правилен анализ на събраните доказателства е обосновал
определения от него размер на обезщетението, което отговаря на критериите за
справедливост. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК
въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното
решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма,
подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, в рамки на
въведените с жалбата оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:
Фактическата обстановка по делото е изяснена правилно и детайлно от
първоинстанционния съд и жалбоподателят не прави оплаквания срещу възприетите от
него факти и обстоятелства, релевантни към спорното материално право. Установено е
следното: На 06.10.2019 г. между лек автомобил, управляван от Н. К. Д. и лек
автомобил, управляван от Г. К. Д., е настъпило ПТП на път II-55, 32+800 км /Велико
Търново – Гурково/, при което са причинени травматични увреждания на
жалбоподателя – пътник на предна дясна седалка в първия автомобил. Механизмът на
ПТП е изяснен от заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза. Навлизайки в десен завой, управляваният от Д. автомобил загубил
напречна устойчивост, навлязъл в насрещната пътна лента, в която се движел
управляваният от Динева автомобил, траекториите на двете превозни средства се
пресекли и настъпил челен ексцентричен удар между тях. Вещото лице дава
2
заключение, че причината за настъпилото ПТП е неправилна преценка на пътната
обстановка и условията на движение от водача Нели Кръстева Д., която при наличие на
забрана за движение на ППС със скорост по-висока от 50 км/ч. е управлявала
автомобила по крива на завой със скорост от 61.6 км/ч. и при тази скорост при
движение в завой, в условията на мокра пътна настилка, настъпването плъзгане на
автомобила и загуба на контрол върху управлението му било неизбежно. Сочи, че
автомобилът би преминал безпроблемно по кривата на завоя със скорост на движение
по-ниска от 57 км/ч. При създадената пътна ситуация водачът на насрещния автомобил
не е имал възможност и време да преустанови движението си преди мястото на удара
поради това, че опасната зона за спиране надвишава разстоянието, на което се е
намирал автомобилът при възникване на опасността. За автомобила, управляван от Д.,
е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с
ЗАД „ОДЗ Общо застраховане“, за която не се спори, че обхваща периода на
настъпване на ПТП. На 08.07.2020 г. пострадалият Н. е заявил пред застрахователя
претенция за застрахователно обезщетение, по която застрахователят е определил
обезщетение в размер на 7 500 лв. Поради несъгласие с този размер обезщетение не е
изплатено.
При тази фактическа обстановка формираните от ВТОС правни изводи за
доказаност на изискуемите от закона предпоставки за ангажиране отговорността на
застрахователя за обезщетяване на вредите, настъпили вследствие на конкретното
ПТП, се споделят изцяло от настоящата инстанция, която на основание чл.272 ГПК
препраща към изложените в тази насока мотиви. Основателността на така предявения
иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ е обусловена от установяване осъществяването
на фактическия състав на непозволеното увреждане – чл.45 ЗЗД от лице, чиято
отговорност за вреди при управление на МПС е предмет на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Всички елементи на този фактически
състав са доказани по делото: налице е противоправно деяние, извършено от водач,
между когото и ответното застрахователно дружество има валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; в
пряка причинно-следствена връзка с деянието са причинени телесни увреждания на В.
СТ. Н.; установено е, че за настъпването на ПТП вина носи деликвентът, който е
допуснал нарушаване на чл.21 ал.2 ЗДвП вр. Знак Б 26, забраняващ на водачите да се
движат със скорост, превишаваща сигнализираната с пътен знак; реализираното ПТП е
застрахователно събитие по см. на §1 т. 4 от ДР на КЗ. С оглед това, застрахователят
дължи обезщетяване на пострадалия за причинените му неимуществени вреди.
Застрахователят не е упражнил правото си да обжалва решението във връзка с така
формирания извод, при което страните са преустановили спора по този
материалноправен въпрос. Спорът по делото пред въззивния съд е сведен само до
3
справедливия размер на дължимото обезщетение при преценяване обема и степента на
засягане на телесния интегритет на ищеца.
За да определи справедливия размер на обезщетението, съобразно указанията,
дадени с Постановление № 4/68 г. и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС и
съдебната практика по сходни случаи, съдът в настоящия казус отчете следните
фактори: От приетите по делото медицински документи и изготвеното въз основа на
тях заключение на допуснатата съдебно-медицинска експертиза се установява, че
вследствие на процесното ПТП на ищеца е причинено закрито вътреставно счупване
на лява лъчева и лява лакетна кост в долната трета на гривнената става, открито
изкълчване на пети пръст на лява китка, посттравматичен синдром на карпалния нерв
на лявата ръка с увреждане на нервите и сухожилията на канала. Причинената травма е
сериозна, представлява средна телесна повреда и е довела до затрудняване движението
на горния ляв крайник. На ищеца е проведено продължително лечението – от
06.10.2019 г. до 12.11.2020 г., в който период са му извършени три операции. В деня на
инцидента му е поставена гипсова шина и е изписан за амбулаторно лечение с
изписани обезболяващи медикаменти, но месец по-късно е приет на лечение в
Академична университетска болница в Берлин, Германия, където поради констатация
за зарастване в неправилно положение му е извършена е оперативна интервенция –
коригираща остеотомия, при която му е имплантиран констен трансплант, взет от
тазовия гребен вляво /във връзка с това също му е извършена операция/, и метална
остеосинтеза на счупената лъчева кост. При лечението е настъпило усложнение – при
преглед на ищеца в същото болнично заведение на 09.06.2020 г. с оглед оплаквания от
изтръпване и сърбеж на лявата длан и тенара и от повишена чувствителност на
върховете на пръсти 1-5, е установен посттравматичен синдром на карпалния канал,
която симптоматика е свързана с поставената остеосинтеза. На 12.11.2020 г. му е
направена операция, при която е извършено разделяне на карпалния канал и
отстраняване на остеосинтезата. Вещото лице е категорично в заключението си, че
настъпилите усложнения се дължат на характера и тежестта на травмата на крайника, а
не на неспазване от ищеца на лекарски предписания. Търпените от ищеца болки и
страдания в продължителен период от време са били със значителен интензитет.
Вещото лице излага, че те са били такива в първите 4-5 месеца след инцидента и около
30-40 дни след всяка от оперативните интервенции, като болковата симптоматика не е
напълно отшумяла към датата на експертизата. Вещото лице след извършен преглед на
ищеца дава заключение, че не е настъпило пълно възстановяване на увредения
крайник, а е налице постоянен, за цял живот двигателен дефицит в лява китка и лява
гривнена става, като ограничението при отвеждане е по 20 % вляво, вдясно и надолу и
10 % нагоре, невъзможно е свиване на четвърти и пети пръст плътно в юмрук и
чувствителността на върховете на четвърти и пети пръст на лява китка е намалена.
Независимо, че лявата ръка не е доминантна при ищеца, в настоящия казус
4
увреждането й и невъзможността двигателния дефицит да бъде преодолян накърняват
съществено неимуществената сфера на ищеца и начина му на живот, защото от
събраните по делото гласни доказателства се установява, че той е музикант, свирещ на
китара, бас, барабани, валдхорна и пиано, и е работел като учител по музика в
Германия. Свидетелите дават показания, че след произшествието той вече не можел да
свири на музикални инструменти както преди, а поради невъзможността да извършва
въртеливи движения с лявата ръка и изпитването на болка, изобщо не можел да свири
на китара. Не можел и да върши множество дейности с лявата си ръка, защото когато
хванел, нещо не можел да го задържи. Ищецът тежко изживявал състоянието си,
оплаквал се, че не може да свири повече, че има болки, страхува се да шофира и карал
друг да шофира вместо него. Логично е да се заключи, че негативните емоционални
преживявания на пострадалия са в степен, по-висока от обичайна за хората, претърпели
такива увреждания, именно с оглед невъзможността да упражнява професията си,
която е източник на доходите му, и да свири на музикални инструменти, което е
правил през целия си съзнателен живот. При определяне размера на обезщетението
следва да се отчете, че за сходни увреждания при ПТП през 2019 г. съдилищата са
определяли обезщетения в рамките между 30 000 лв. и 40 000 лв., като по-високите
размери са свързани с редица специфики на съответните казуси, в това число по-
продължителен период на цялостно възстановяване, усложнено лечение, остатъчни
последици за здравето, какъвто е и настоящият случай предвид заключението, че
двигателният дефицит в лява китка и лява гривнена става са с траен характер без
възможност за в бъдеще да бъде преодолян. Съдът съобрази и лимита на
застрахователно покритие по чл.492 КЗ и средната работна заплата в страната по данни
на НСИ за първото тримесечие на 2019 г. – 1208 лв. При съвкупния анализ на тези
обстоятелства съдът в настоящия му състав счита, че обезщетение в размер на 40 000
лв. е годно да обезщети причинените на Н. неимуществени вреди.
По изложените съображения съдът намира за основателно оплакването на
жалбоподателя срещу определения от окръжния съд размер на обезщетението – 25 000
лв., като намира, че този размер е занижен и не отговаря на критериите на
справедливост съгласно чл.52 ЗЗД при съобразяване на действително претърпените от
ищеца болки и страдания и цялостните последици за здравето му. Това обуславя
изменение на решението на ВТОС, като същото бъде отменено в частта, с която
исковата претенция е отхвърлена за разликата над 25 000 лв. до пълния претендиран
размер – 40 000 лв. – за сумата 15 000 лв. и искът на Н. бъде уважен изцяло.
Дължимия допълнителен размер обезщетение следва да се присъди на
жалбоподателя със законната лихва, считано от датата на уведомяване на
застрахователя – 08.07.2020 г. до окончателното изплащане. Първоинстанционният съд
е отхвърлил исковата претенция за лихва върху определения от него размер на
5
обезщетението за периода от тази дата до 08.10.2020 г. – датата на изтичане на
тримесечния срок за произнасяне на застрахователя по претенцията, приемайки я за
неоснователна. Настоящата инстанция не споделя неговите мотиви, но доколкото
липсва жалба срещу решението на ВТОС в тази му част, присъдената лихва е извън
предмета на въззивното производство. На основание чл.429 ал.3 КЗ вр. чл.493 ал.1 т.5
КЗ и чл.429 ал.2 т.2 КЗ застрахователят покрива дължимата на увредения лихва за
забава на застрахования деликвент, отговорността на който пряко обуславя
отговорността на застрахователя. Тази лихва е дължима не от датата на непозволеното
увреждане, както предвижда общата разпоредба на чл.84 ал.3 ЗЗД, а считано от по-
ранната от двете дати на уведомяване на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие – от самия застрахован или от пострадалия и само доколкото
не надхвърля застрахователния лимит. Отделно на основание чл.497 ал.1 КЗ
застрахователят носи отговорност и за собствената си забава да определи и изплати
обезщетение, като такава се дължи от по-ранната от двете дати – изтичането на срок от
15 работни дни от представянето на всички доказателства, изискани съгласно чл.106
ал.3 КЗ, или изтичането на определения в чл.496 ал.1 КЗ максимален срок от 3-месеца
за окончателно произнасяне по претенцията на увреденото лице. В този смисъл са
Решение № 167/ 30.01.2020 г. по т.д. № 2273/ 2018 г. II т.о. на ВКС и Решение № 128/
04.02.2020 г. по т.д. № 2466/ 2018 г. I т.о. на ВКС. Разграничението има значение само
при предявен от застрахователя спрямо деликвента регресен иск, защото
застрахователят не може с основание да претендира от деликвента връщане на
платеното на увреденото лице в резултат на собствената му забава. За увредения
разграничението е правноирелевантно. По тези съображения застрахователят дължи на
пострадалия Н. лихва за забава върху присъденото му допълнително обезщетение от 15
000 лв. от 08.07.2020 г. до окончателното изплащане.
По разноските: При този изход на делото разноски следва да бъдат присъдени
единствено на ищеца – жалбоподател пред ВТАС, което налага отмяна на решението
на ВТОС в частта за присъдените на страните по съразмерност разноски. На Н. следва
да се присъди сумата 1900 лв. – направени разноски за заплащане на дължимата за
двете инстанции държавна такса. В полза на адв. С. И., който, видно от приложения по
делото договор, е оказал безплатна правна защита на ищеца, следва да се присъди на
основание чл.38 ал.2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение за двете инстанции. Същото
съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 възлиза на сумата 2710 лв. – 1730 лв. за
производството пред ВТОС и 980 лв. за производството пред ВТАС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Решение № 168/ 05.05.2021 г. по Гр.д. № 657/ 2020 г. по описа на
ВТОС в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. СТ. Н. против ЗАД „ОЗК Общо
застраховане“ гр. София иск за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 06.10.2019 г., за сумата над
25 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв. – разлика от 15 000 лв., със
законната лихва до окончателното изплащане, както и в частта за разноските, вместо
което ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Възраждане, ул. Св. София № 7, ет.5, да заплати
на В. СТ. Н., ЕГН **********, с адрес град Елена, ********, сумата над 25 000 лв. до
40 000 лв. – още 15 000 /петнадесет хиляди/ лв. – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 06.10.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 08.07.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата
1900 /хиляда и деветстотин/ лв. – направени разноски за заплатена държавна такса за
двете инстанции.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Възраждане, ул. Св. София № 7, ет.5, да заплати
на адвокат С.И., с адрес град Горна Оряховица, ********, на основание чл.38 ал.2
ЗАдв., адвокатско възнаграждение за двете инстанции в размер на 2710 /две хиляди
седемстотин и десет/ лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7