№ 7593
гр. София, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110136486 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т С“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение,
възникнало между него и ответника В. К. В. въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. АДРЕС , с аб. № ..............., но начислените за него суми за цена на
същата, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, са останали
незаплатени. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея
се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Допълва,
че ответникът не е погасил процесните вземания, поради което претендира от
него сумите, както следва: 86,43 лв., представляваща цена на топлинна
енергия за периода от м. 05.2019 г. до м.09..2019 г.; 21,72 лв.,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 23.02.2023 г, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.03.2023 г. до
окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 14815/2023 г. по
описа на СРС, 69 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
1
05.04.2023 г..Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. В., чрез адв. Р. от САК , е
депозирал отговор на исковата молба , с който оспорва исковете. Оспорва
наличиетона облигационно отношение между страните, като поддържа , че
ответникът не е ползвал доставяна топлинна енергия за процесния период ,
поради това , че е продал процесния имот и не е имал качеството на
потребител през исковия период. Релевира възражение за давност на
претендираните с исковата молба суми. Счита исковите претенции за
недоказани и моли за отхвърлянето им. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Т С“ ЕООД изразява
становище, че предявените искове са основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и
цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с
предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното
дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на
купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави
твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и
за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на
уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово
разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало
насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния
период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач
/страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на
топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното
ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е
встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при
съвкупна преценка на писмените доказателства по делото – НА за покупко-
2
продажба на недвижим имот от 06.08.2019г., по силата на който ищецът е
продал на трето за спора лице процесния недвижим имот, , като се е
задължил да предаде владението в срок до 16.09.19г. / л. 14-16/ , както и от
НА за продажба на недвижим имот от 27.07.2016г./ л. 17-18 от делото/
може да се заключи, че ответникът В. В. се легитимира като собственик на
процесния недвижим имот в рамките на исковия период / до 16.09.19г./ .
Следва да се отбележи, че сключването на изричен писмен договор за
предоставяне на топлинна енергия с ищеца не е необходимо, тъй като
нормативната уредба в областта на енергетиката свързва качеството
потребител на такава единствено с наличието на право на собственост или
ограничено вещно право на ползване, като в случая първото измежду двете е
установено по делото по отношение на исковия период.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между
страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната
разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната
става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или
отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото
нито се твърди, нито се доказва ответникът да е възразил срещу прилаганите
от ищеца общи условия или да е предложил сключването на индивидуално
споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе
съображения, че в рамките на исковия период ответникът е бил носител на
правото на собственост върху процесния апартамент , съдът прави извод, че
между него и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения
на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна
енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между
страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В
случая, видно от протокол от общо събрание на етажната собственост от
05.07.2002 г., списък към него и договор № 365/26.07.2002 г. (л. 19-26 от
делото), данните, отразени в представените изравнителни сметки и протоколи
3
за отчет , в рамките на исковия период услугата по извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата - етажна
собственост, находяща се на адрес: гр. АДРЕС с аб. № ..............., е била
възложена и извършвана от третото лице – помагач - „Т С“ЕООД .
Доколкото фактът на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, не е оспорван по делото от ответника,
поради което и съдът не е допуснат поисканата от ищеца експертиза , съдът
приема за установено, че стойността на реално доставеното до имота на
ответника количество топлинна енергия за процесния период възлиза на
претендираното.
Тук следва да се отбележи, че пораждането на задължението за цената на
потребената топлинна енергия не е обусловено нито от изпращане и
получаване от абоната на отделните месечни фактури, нито от отправянето до
него на изрична покана за това.
При този извод на съда следва да се разгледа своевременно релевираното
от ответника възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с ТР №
3/2011 г., ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД и за тях се прилага 3-годишната давност. Предявяването на иска
спира течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е
подадено в съда на 22.03.2023 г. От страна на ищеца се претендират вземания
за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г., като
съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия
на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок
от изтичане на месеца, за който се отнасят, а не от публикуването на общата
фактура на интернет - страницата на ищеца, както се поддържа от него в
обстоятелствената част на исковата му молба. Най-ранното месечно
задължение, включено в исковия период – това за м. май 2019 г. е станало
изискуемо на 15.07.2019 г., а най-късното претендирано е за м. 09.2019г.,
като е станало изискуемо на 15.11.2019г. , т. е. към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.03.2023г. всички
предявени от ищеца вземания са били обхванати от изтекла погасителна
давност и на това основание следва да бъдат отхвърлени .
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване
от ищеца наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на
ответниците в забава и размера на обезщетението за забава.
Предвид изложеното по-горе по отношение на претенцията за цена на
предоставена топлинна енергия и нейното отхвърляне поради
4
основателността на възражението за давност, релевирано от ответника, на
отхвърляне подлежи и акцесорната претенция на ищеца за лихва за забава
върху погасената по давност главница.
По отговорността за разноските:
Предвид изхода на спора – неоснователност на предявените искове,
право на разноски има ответникът. Доколкото е претендирано адвокатско
възнаграждение в минимален размер, същото следва да бъде присъдено в
цялост, като възражението на ищеца по чл. 78, ал.5 ГПК се явява
неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и
адрес на управление: гр. ........ срещу В. К. В. с ЕГН ********** искове за
признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. К. В.
с ЕГН ********** дължи на „Т С“ ЕАД сумата от 86,43 лв., представляваща
цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г. по
отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. АДРЕС, аб. №
............... , ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК - 22.03.2023 г. до окончателното й заплащане,
както и сумата от 21,72 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
23.02.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 14815/2023 г., по описа на СРС,
69 състав, е издадена заповед за изпълнение чл. 410 ГПК от 05.04.2023 г.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление:
гр. ........ да заплати на В. К. В. с ЕГН ********** , на основание чл. 78, ал.3,
ГПК , сумата от 400лв., представляваща разноски в исковото производство
за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач
на страната на ищеца „Т С” ЕАД – „Т С“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5