Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.06.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение
, II “Б” състав , в публично заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и първа година , в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа
докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №4248 по описа на 2021 година ,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по
чл.258 – чл.273 ГПК
/въззивно обжалване/.
В. гр.д. №4004/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Б.М.П. ********** *** срещу решение №183369 от 24.08.2020 г постановено по гр.д.№72655/2019 г на СРС , 166 състав ; в
частта , с която е признато
за установено спрямо въззивника , че дължи на основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ и чл.79 ал.1 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** сумата от 370,54 лева – цена
на незаплатена топлинна енергия за периода м.08.2016 г – м.04.2018 г за ап.№7 в
гр.София ж.к.********; сумата от 39,72
лева лихва за забава върху посочената главница за периода 15.09.2017 г –
21.08.2019 г ; и сумата от 26,37 лева цена
за извършена услуга дялово разпределение за периода 08.2016 г – 04.2018 г ; ведно със законната лихва от 28.08.2019 г до
окончателното заплащане на посочените главници ; за които вземания е издадена
/частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 27.09.2019 г по ч.гр.д.№49565/19
г на СРС , 166 състав . Решението се
обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за
неправилност на решението на СРС /в
обжалваната част/ . Исковете са недоказани и липсват договорни отношения върху
въззивниците и ищеца , защото не е представен документ за собственост ,
молба-декларация за откриване на партида и доказателства за наследяване . Не са
представени доказателства за претендираните суми за дялово разпределение и за
размера им . Не се дължат и лихви за забава , защото няма доказателства за
публикуване на главницата на сайта на ищеца .
Въззиваемата страна не
е
подала писмен отговор на въззивната жалба .
Третото лице “Н.И.“ ООД *** не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника
на 28.08.2020 г , поради което въззивната жалба от 08.09.2020 г
е подадена в срок . Налице е правен интерес на въззивника
за
обжалване на посочената част от решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата
и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост
на съдебното решение в обжалваната част , като такива
основания не се констатират . Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
Решението на СРС е правилно в
обжалваната част .
Правилно СРС е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно императивната
норма на чл.153 ЗЕ . Този факт е доказан от документ за собственост на стр.15
от делото пред СРС и удостоверение за
наследници на М.Ч.на стр.21 от делото пред СРС. Няма данни за подаване на молба-декларация
от ответника , но този факт е без правно значение .
С Решение
№ 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г.,
Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на Република
България за установяване на противоконституционност на чл.153 ал.1 и ал.6 от
ЗЕ. В мотивите на решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл.153 ал.1 и
6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на
потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част
по смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и Закона за
управление на етажната собственост и всички собственици и носители на вещни
права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите,
свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от собствениците да
не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага
на извода, че не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици
и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са съсобственици на
сградната инсталация и на общите части в сградата и следва да поемат
припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях и в
този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да преустановят
подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на
топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на
отдадената от сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно
получават в имотите си част от топлинната енергия, отдадена от
хоризонталните и вертикални топлопроводи на сградната инсталация, поради което
не е налице пълна липса на потребление на топлинна енергия. С оглед на
изложеното се налага изводът , че отказ изцяло от потребление на топлинна
енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна
собственост е недопустим, тъй като всички съсобственици поемат съобразно
дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и
сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите части на
сграда - етажна собственост не може да се даде предвид характера на подобни
сгради.
При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на писмен договор с ответниците . Общите условия на ищеца се одобряват и
публикуват по реда на чл.150 ЗЕ. Налице е специален закон , който
изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД и на ЗЗП по отношение на необходимостта от
изрично приемане на договорни клаузи и ОУ .
Както е посочено в Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018 г по тълк.дело № 2/2017 г на ОСГК
на ВКС предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са потребители на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153 ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
Видно от представените по
делото справки , изравнителни сметки и главен отчет третото лице помагач е
извършвало дялово разпределение за етажната собственост на ответника като не са
били налице възражения от управителните органи на етажната собственост . Подписване
на писмен договор между етажната собственост и третото лице не е необходимо ,
още по-малко следва да се подпише такъв между всеки от етажните собственици
поотделно /включително ответника/ и третото лице . Доказано е основанието за
заплащането на суми за дялово разпределение /чл.22 ал.2 и чл.36 от ОУ
/2016 г/ и чл.61 ал.1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за
топлоснабдяването /, каквото е било единственото възражение на въззивника в
отговора на исковата молба . Преклудирани са възраженията срещу размера на
сумата за дялово разпределение . Въззивникът е признал този размер и поради
тази причина СРС не е допуснал ССЕ и СТЕ .
По отношение на лихвите за
забава законосъобразни са мотивите на първоинстанционния съд , че при
действието на ОУ /2016 г / не е необходимо публикуване на сумите за главница на
интернет сайта на ищеца /така е по предишните ОУ-2014 г /
Налага се изводът ,
че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено в
обжалваната част .
По изложените
съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №183369 от 24.08.2020 г постановено по гр.д.№72655/2019 г на СРС , 166 състав ; в
частта , с която е признато
за установено , че Б.М.П. ********** *** дължи на основание чл.422 ГПК във
вр.чл.149 ЗЕ и чл.79 ал.1 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** сумата от 370,54 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за периода
м.08.2016 г – м.04.2018 г за ап.№7 в гр.София ж.к.********; сумата от 39,72 лева лихва за забава върху
посочената главница за периода 15.09.2017 г – 21.08.2019 г ; и сумата от 26,37 лева цена за извършена услуга
дялово разпределение за периода 08.2016 г – 04.2018 г ; ведно със законната лихва от 28.08.2019 г до
окончателното заплащане на посочените главници ; за които вземания е издадена
/частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 27.09.2019 г по
ч.гр.д.№49565/19 г на СРС , 166 състав ;
както и в частта за разноските .
Решението е постановено при участието на “Н.И.“ ООД *** като
трето лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД *** .
Решението не подлежи на обжалване , поради
материален интерес под 5000 лева по всеки
от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.