Решение по дело №2159/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3124
Дата: 9 юли 2019 г. (в сила от 4 октомври 2019 г.)
Съдия: Любомир Симеонов Нинов
Дело: 20193110102159
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………/2019г.

 

гр.Варна 9.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

 

при секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2159/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба ищецът П.К. твърди, че е клиент на ответника „Е.п.“ АД по партида с клиентски №**********, с абонатен №***. Твърди, че при проверка на текущата си сметка на каса на ответника е узнал, че от него се претендира сума в размер на 2640,80лв. по издадена фактура №**********/25.01.2019г. за обект на потребление с адрес в с.***, ул.***за период от 27.10.2018г. до 24.01.2019г., като количествата електрическа енергия са служебно начислени, поради констатирано неточно измерване на ел.енергия. Твърди, че не е консумирал ел. енергия в размер на количествата обективирани в процесната фактура и не дължи сумата предмет на иска. Твърди, че липсва нормативна възможност даваща право на ответника да коригира едностранно сметките на потребителите. Твърди, че към датата на процесната проверка е налице решение №1500/06.02.2017г. по адм.д.№ 2385/2016г. на ВАС, с което са отменени Правилата за измерване на количествата ел.енергия приети по т.3 от Протоколно решение №147 от 14.10.2013г. на ДКЕВР обнародвани в ДВ брой 98 от 12.11.2013г. с изключение на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от този акт. Твърди, че е налице решение № 2315/21.02.2018г. по адм.д.№ 3879/2017г. на ВАС с което са отменени чл.48, чл.49, чл.50, чл.51 от Правилата за измерване на количествата ел.енергия приети по т.3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013г. на ДКЕВР, обнародвани в ДВ бр.98 от 12.11.2013г., което е потвърдено, влязло в законна сила и обнародвано на основание чл.194 от АПК в ДВ бр.97 от 23.11.2018г. Твърди, че е налице Решение №798 от 20.01.2017г. по адм.д.№3068/2016г. на ВАС с което е отменено Решение № оу -6 ОТ 21.07.2015г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общите условия за продажба на ел.енергия на „Е.П. „ АД., както и решение №595 от 17.01.2017г. по адм.д.№2719/2016г. на ВАС с което е отменено Решение №ОУ-05 от 21.07.2014г. на ДКЕВР с което са одобрени Общите условия за достъп и пренос на ел.енергия. Твърди, че към момента на извършване на проверката са липсвали и действащи Общи условия съобразени с разпоредбата на чл.98а, ал.2 т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 от Закона за енергетиката, както и действащи правила за измерване на количеството ел.енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия. Твърди, че по отношение на процесния електромер не е извършвана периодична проверка в нормативно определения срок, съгласно Закона за измерванията, както и че „Електроразпределение Север„ АД собственик на ел. съображенията не е проявил грижата да добросъвестно изпълнение на договорните си задължения по смисъла на чл 63 от ЗЗД, поради което не може да се приеме, че неизправността на измервателния уред е причинена от потребителя. Моли да се постанови решение, с което да се приеме за установено, че П.С.К. не дължи на „Е.П.“ АД сума в размер на 2640,80лв. по фактура №**********/25.01.2019г. за обект на потребление на адрес: с.*** ул.“***за периода от 27.10.2018г. до 24.01.2019г. по клиентски №***с абонатен №***. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК,  ответникът е  подал писмен отговор на исковата молба, в който счита предявения иск за  допустим, но неоснователен. Твърди, че между ищеца и ответника съществува валидно договорно правоотношение по силата на което ищеца е потребител на доставяна от ответното дружество ел. енергия. Твърди, че ищеца е обвързан от Общите условия на договорите за пренос на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на „Енерго-Про Мрежи“ АД, одобрени с Решение ОУ-060 на ДКЕВР от 07.11.2007г. изменени и допълнени с Решение ОУ -004/06.04.2009г. на ДКЕВР. Твърди, че в качеството си на страна по облигационно правоотношение ответното дружество добросъвестно, осигурява непрекъснато необходимото количество ел. енергия в обекта на ищеца. Твърди, че на 24.01.2019г. е извършена техническа проверка от служители на „Електроразпределение Север“ АД на средството за търговско измерване електромер с фабричен № 1127031700267584, което обслужва обекта на ищеца, като за извършената проверка е съставен констативен протокол №1901060/24.01.2019г., съгласно констатациите на който по време на проверката се е установило наличието на неправомерно въздействие върху функцията на СТИ и измервателната система като цяло-прекъсната една фаза към СТИ и разхлабен нулев проводник, като по тази начин консумираната ел. енергия не преминава през СТИ и не се измерва от СТИ. Твърди, че във връзка с направените констатации “Електроразпределение Север“ ОД съставя справката за корекция №51012-3Е76/24.01.2019г. при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел. енергия, съгласно която общото количество енергия, с която следва да бъде завишено потреблението на ел. енергия на абоната е 13 199квч. Моли да се отхвърли   предявения иск. Претендира разноски.

Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание чл.124 от ГПК.

Като писмени доказателства по делото са приети:

Копие от констативен протокол №1901060/24.01.2019г., фактура №**********/25.01.2019г., справка за корекция при неизмерване да времето от 27.10.2018г. до 24.01.2019г., писмо от ответника до ищеца от 28.01.2019г. и обратна разписка, удостоверение за настоящ адрес на ищеца, справка за потребление към 19.02.2019г., извлечение за фактури и плащания към 19.02.2019г. и СТЕ.  

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Разпределението на доказателствената тежест в процеса по предявен отрицателен установителен иск освобождава ищцата от носенето на  доказателствената тежест и прехвърля същата върху ответника в случай, че той оспорва претенцията чрез навеждане на противоположни на нея положителни факти. Тази промяна в страната носител на доказателствената тежест в конкретния случай възлага върху ответното дружество тежестта да докаже, че ищецът е потребител на ел.енергия и че сметката е коригирана с посочената в ИМ сума законно, верността на извършените изчисления съгласно приложената методика, че претендираната сума е за количество ел.енергия, което е действително доставено до абоната.

Активната материалноправна легитимация на ищеца, не се оспорва от страните. Не се спори за наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на ел.енергия, по силата на който ищцата се явява потребител на доставяната от ответното дружество ел.енергия през електроразпределителните мрежи на „Енергоразпределение Север“ АД.

Съгласно представената по делото копие от констативен протокол от 24.01.2019г. служители на „ЕРП Север“ са извършили проверка на адрес с.***, ул.***при което е констатирана намеса в схемата на свързване на СТИ отчитащо ползваната в обекта ел.енергия, като е установено осъществено неправомерно прекъсване на една фаза и разхлабване на нулевия проводник на устройството, като това е довело до невъзможност да се отчита преминалата през СТИ ел.енергия. Проверяващите са посочили в същия протокол, че са възстановили правилната схема на свързване.

По посочените констатации ответника е издал описаната по-горе фактура за сумата от 2 640.80лв. за времето от 27.10.2018г. до 24.01.2019г. представляваща коригирана стойност на ползваната за периода ел.енергия.

Въпреки изложеното обаче, следва да се има предвид че ответникът не е доказал, че такова количество ел.енергия е доставено на ищеца, поради което същият да дължи нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, защото ел.енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. В този смисъл е решение №1081/07.02.2008г., постановено по търг. дело №657/2007г. на ВКС, определение №717/18.11.2009г., постановено по търг.дело №658/2009г. Следва да се има предвид, че в конкретния случай за периода на начислението са действали три различни ценови листи, като не е възможно да се установи, коя част от скрито отчитаната енергия при каква тарифа е консумирана, а това от своя страна води до невъзможност да се установи еднозначно стойността на тази енергия.

На следващо място, като аргумент за недължимост на сумата, който е във връзка с принципа да се заплаща за реално получена стока, е и обстоятелството, че при подобен род корекции, не е ясна и остава неясна, при липса на проверки, към коя дата е налице неотчитане на ел. енергия, което от своя страна би довело до неоснователно обогатяване на ответното дружество. В тази връзка разпоредбата на Общите условия и на двете дружества съществено противоречи на основни принципи на правото, както и на добрите нрави.

Задължителната практика на ВКС се придържа и към разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия, както е регламентирано в Общите условия на ответника, противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо ангажирането й при липса на доказателства за виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.   

По изложените съображения ответникът не е доказал при условията на пълно и главно основание, че тази сума му се следва и предявените искове следва да бъдат уважени.

Предвид извода за основателност на претенцията ответника следва да бъде осъден да заплати на ищците и сторените в настоящото производство разноски възлизащи съответно на 555.64лв.

Ето защо, съдът

 

                    Р Е Ш И

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Е.П.“ АД, ***, представлявано заедно от Б.Пенева, П.С., Я.Димитрова и Г.Коршия и ищеца П.С.К. ЕГН**********, с адрес *** че ищеца П.С.К. не дължи сумата в размер на 2 640.80лв. на ответника на „Е.П.“ АД, представляваща начислена корекция от ответното дружество за обект находящ се на адрес:

С.***, ул.“***, за който ел.енергията се отчита по кл.№***и аб.№***по издадена фактура №********** от 25.01.2019г. начислена за времето от 27.10.2018г. до 24.01.2019г.,  на основание чл.124 от ГПК.

ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ***, представлявано заедно от Б.Пенева, П.С., Я.Димитрова и Г.Коршия, да заплати на ищеца П.С.К. ЕГН**********, с адрес *** сумата от 555.64лв., представляваща направените по делото съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на уведомяването.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: